Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито
съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 732 по описа за 2021г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори,
Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от
Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителката В.Г.И.
срещу решение № 20227994/17.10.2020г. по гр. дело № 17587/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 158 състав. Съдебното решение се обжалва в
частта по наложените мерки за закрила по отношение на ответника. Иска се да
бъдат наложени всички мерки за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното
решение поради необоснованост и не са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът В.Г.И., чрез
пълномощника си поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Иска
да бъдат предприети мерките съгласно чл. 5, ал.1, т. 2 и т.3 от ЗЗДН за
максимално определения срок от 18 месеца. Заявява, че с въззивната жалба не е предявено
искане за допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 от ГПК. В
хода на устните състезания иска да се уважи жалбата и се измени решението на първата инстанция, като на въззиваемия се
наложат всички мерки за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата
страна В.М.Б., е подаден отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание В.М.Б. лично и чрез представителя си по пълномощие поддържа
отговора на въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за оставяне на
въззивната жалба без уважение. Не претендира разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови
доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал.
1 от ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес
от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Неоснователно е възражението на въззиваемия, че
въззивната жалба е недопустима, тъй като е просрочена. Видно от съобщението за
връчване на първоинстанционото решение на молителката, то е надлежно извършено
на 17.11.2020г., а въззивната жалба е изпратена чрез куриер на 24.11.2020г.
Последното се установява от датата, която е отразена в документа на Еконт за приемане
на куриерската услуга 24.11.2020г.– лист 3 от делото, като същата дата следва
да се приеме за релевантна с оглед действието на чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Следва, че въззивната жалба срещу първоинстнационното решение е подадена в
едноседмичния срок по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в
настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо в обжалваната част, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена
въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана
вярно, изчерпателно и точно в обжалваното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
неоснователна.
Решение № 20227994/17.10.2020г. по гр. дело № 17587/2020
г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО,
158-ми състав е влязло в сила, като наложените с него мерки за защита не са
обжалвани.
Съобразявайки нормата на чл. 297 от ГПК настоящият
въззивен състав приема, че В.М.Б. е извършил спрямо В.Г.И. актовете на домашно насилие
от 21.04.2020г.; 05.05.2020г. и от 10.05.2020г., които са описани в молбата за
защита и в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, а на молителката е издадена заповед
за защита.
Спорът между страните е кои от неприложените от
първостепенния съд мерки по чл. 5 от ЗЗДН могат да бъдат наложени спрямо
въззиваемия и за какъв период от време.
Първоинстанционното решение е правилно.
Въззивната
инстанция на основание чл. 272 от ГПК, вр.
с § 1 от ЗР на ЗЗДН, препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви,
които споделя като правилни и съобразени със събраните по делото доказателства.
Като допълнение следва да се посочи, че са неоснователни доводите за неправилност
на обжалваното решение, поради необоснованост на приложените мерки за защита.
Нормата на чл.
16, ал. 1 от ЗЗДН постановява, че със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита. От
граматичното тълкуване на приложимата норма следва, че в правомощията на съда е
да извърши преценка относно обема на защита, която следа да предостави на
молителката, като съобрази тежестта на извършения акт на насилие и от каква
защита се нуждае търсещият защита.
Въззивният
състав приема, че с наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН се дава
перманентна защита на В.Г.И., тъй като задължението на въззиваемия да се
въздържа от домашно насилие не е ограничено със срок, а при евентуалното
ѝ нарушаване от В.М.Б. ще намери приложение нормата на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН и същият ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението,
както и незабавно ще бъде уведомена Прокуратурата, която има основание да образува
наказателно производство за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
С оглед тежестта
на извършеното домашно насилие въззивният състав приема, че е приложима и мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, като оптималният срок за задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми е шест месеца.
Съдът намира, че шестмесечният срок е достатъчен за постигането на целта
ѝ – преосмисляне на поведението от страна на В.М.Б. и формиране на
подходящ модел за общуване с пострадалата от насилието.
Останалите мерки
за защита не следва да бъдат прилагани в настоящото производство, тъй като са
неподходящи и неоправдано ще засегнат личната сфера на въззиваемия, както и
връзката му с други близки за него лица.
При така
изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, първоинстанционното решение следва да се остави в сила на основание чл.
17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен
акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6
от ЗЗДН).
По разноските
съдът приема следното:
На основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, въззивникът В.Г.И. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 12.50 лв.
С оглед изхода
на спора на В.Г.И. не се дължат разноски за въззивното производство и съдът
оставя без уважение това искане, като неоснователно.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20227994/17.10.2020г. по гр. дело № 17587/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 158 състав.
ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „*****, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 732/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Г.И., ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 732/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.