МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 1/2020
г. по описа на Районен съд гр. Девня, трети състав
Варненският
районен прокурор е внесъл в Районен съд гр.Девня обвинителен акт с който е повдигнал
обвинение срещу:
П.Д.Д. ,ЕГН *********** за това че за
периода от 08.05.2018г. до 20.05.2018г. в гр.Вълчи дол, обл.Варна чрез
използване на техническо средство–крик и ключ и след предварителен сговор с Е.А.С.
отнел чужди движими вещи- 4 бр. гуми с джанти на стойност 560 лева от владението
на К.К.А. от гр.В. ., собственост на Я.К. ***, без негово съгласие ,с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай- престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр.
чл.194 ал.1 НК.
Е.А.С., ЕГН **********
за
това че за периода от 08.05.2018г. до 20.05.2018г. в гр.Вълчи дол, обл.Варна ,
действайки в условията на повторност ,чрез използване на техническо средство–крик
и ключ и след предварителен сговор с П.Д.Д. отнел чужди движими вещи- 4 бр.
гуми с джанти на стойност 560 лева от владението на К.К.А. от гр.В. .,
собственост на Я.К. ***, без негово съгласие ,с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай- престъпление по чл.195, ал.1, т.4 ,т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 НК.
По искане на подсъдимите
и техните защитници, съдебното следствие по настоящото наказателно производство
е проведено по реда на чл.370 и сл. от НПК, като при предварителното
изслушване на страните подсъдимите
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявяват, че са съгласни да не се
събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвинението, повдигнато срещу подсъдимите, като счита същото за
безспорно доказано и моли съда да признае подсъдимите П.Д. и Е.С. за виновни и като
приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 НК да им наложи наказание „лишаване от
свобода” за срок от по една година, което да бъде редуцирано с една трета до
осем месеца , изпълнението на които да бъде отложено с по три години
изпитателен срок за подс.С. , а за подс.Д. да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „общ” режим.Моли също така съдът да приложи и разпоредбата на
чл.68 ал.1 НК по отношение на наказанието наложено на подс.Д. по НОХД
№10/2018г. по описа на ОС Варна, поради извършване на деянето по настоящото
дело в изпитателния срок по НОХД №10/2018г.
Пострадалото лице-Я.К.А.
е нередовно призован, като за призоваването му са правени многократни опити.По
данни от органа по призоваването , същият се намира в чужбина и няма данни да
се е прибирал в Р България.
Защитникът на подс.П.Д.Д.–адв.В.В.
*** приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно
установена.Твърди , че тя се подкрепя както от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, така и от направените самопризнания от страна на
подсъдимите.Моли съда , на неговият подзащитен да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” в минимален размер , след прилагане на разпоредбата на
чл.58а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК поради наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
Защитникът на подс.Е.А.С.
– адв.И.Д. *** заявява , че изцяло се придържа към становището изразено от адв.В.
и моли на подс.С. да бъде наложено наказание в минимален размер с приложението
на разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:подсъдимите П.Д.Д. и Е.А.С.
*** и се познавали.
Св.Я.А. живеел в
чужбина и през 2016г. закупил л.а „БМВ 318” с рег № В 14 99 ВК.Автомобилът бил
с употребявани гуми с алуминиеви джанти с размер 225/45/17.Тъй като св.А.
постоянно пребивавал в чужбина той оставил автомобила на баща си – св.К.А. ,
като от време на време го ползвал и го паркирал на ул.”А. К.” в гр.В. д..
На неустановен ден
през периода от 08.05.2018г. до 20.05.2018г. двамата подсъдими се уговорили
предварително да извършат кражба на гумите с джанти от л.а „БМВ 318”
собственост на св.А..Предварително си набавили крик и ключ с които щели да
демонтират джантите и една вечер през описаният по- горе период пристъпили към
изпълнение на замисленото деяние.Двамата подсъдими отишли на адреса където бил
паркиран лекият автомобил- ул.”А. К.” №. в гр.Вълчи дол и с помощта на крика
вдигнали автомобила и с ключа демонтирали гумите с джантите.След това се
обадили по телефона на св.И. Ст. и го помолили да отиде в близост до
поликлиниката в гр.В.и дол.Там двамата подсъдими натоварили откраднатите гуми с
джанти на автомобила и заедно със свидетеля се отправили към пункт за гуми
джанти в с.Е. , където работел св.В. С..На него двамата подсъдими предложили да
продадат откраднатите вещи за сумата от 300 лева на св.С. им предложил 200 лева
и те се отказали.Качили се обратно в автомобили и помолили св.С. да кара по
черен път в посока гр.С..Там спрели в близост до гора , където подсъдимите
скрили откраднатите гуми с джанти.Тези действия на подсъдимите усъмнили св.С. ,
че вещите са крадени.На другия ден подс.С. се обадил на св.В. Й. и го помолил
да го закара до гр.П.я.Той се съгласил.На центъра на гр.Вълчи дол в автомобила
се качил и подс.Д. , когото св.Й. не познавал.След това помолили св.Й. да ги
закара до мястото където предния ден скрили откраднатите вещи, натоварили ги в
автомобила и отишли в гр.П., където се опитали да продадат гумите с
джантите.Като не успели , помолили св.Й. да ги откара до с.Е., където продали
вещите на св.Веселин С. за сумата от 200 лева , като му обяснили , че гумите с
джантите са тяхна собственост.Двамата подсъдими дали на св.В. Й. 50 лева за
гориво , а останалите пари си поделили.На следващия ден св.В. С. продал гумите
с джантите на непознати за него лица.
На 20.05.2018г. св.К.А.
установил кражбата на гумите с джантите и подал жалба в полицията.
Гореописаните
фактически обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на
направените самопризнания от подсъдимите и на доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство , които го подкрепят, а именно – протоколи
за оглед на местопроизшествие , СОЕ, свидетелски показания, протоколи
за разпит на обвиняем , протоколи за доброволно предаване , разписки,свидетелства
за съдимост.Налице е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията,
направени от подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от
подсъдимите по начина, описан в обвинителния акт.
В хода на досъдебното производство за
определяне стойността на отнетите вещи са назначени съдебно - оценителна
експертиза неоспорена от страните и приета от съда ,според чието заключение
пазарната стойност на отнетите вещи – гуми с джанти е общо 560 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите П.Д.Д. и Е.А.С.
са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 ,т.5 и т.7 /за подс.С./НК като за периода
от 08.05.2018г. до 20.05.2018г. в гр.Вълчи дол, обл.Варна , действайки в
условията на повторност/ за подс.С./ ,чрез използване на техническо средство–крик
и ключ и след предварителен сговор помежду си отнели чужди движими вещи- 4 бр.
гуми с джанти на стойност 560 лева от владението на К.К.А. от гр.Вълчи дол,
собственост на Я.К. ***, без негово съгласие ,с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието не представлява маловажен случай.
Подсъдимите
са осъществили деянието при форма на вината пряк умисъл, при което са съзнавали неговия общественоопасен
характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване.
Квалификацията
на деянието е по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 НК се обуславя от факта , че за да
отнемат вещите двамата подсъдими си послужили с техническо средство – крик и
ключ.С крика те повдигнали автомобила , а с ключа демонтирали джантите с
гумите.
Квалификацията
на деянието по чл.195 ал.1 т.5 НК се обуславя от обстоятелството , че между
подсъдимите е имало предварителна уговорка за извършване на деяниета, същите
предварително и в спокойна обстановка са обсъдили времето и начина на
извършването му.
Квалификацията
на деянието е и по чл.195 ал.1 т.7 НК за подс.С. , тъй като същият е извършил
настоящото деяние , след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление и не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК пет годишен срок.
Деянието
не представлява маловажен случай , предвид високата му степен на обществена опасност с оглед начинът на извършването му .
Причини за извършването на престъплението - стремеж към
противоправно облагодетелстване, ниска правна култура.
Смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелство –направени
самопризнания, искреното разкаяние за извършеното деяние от страна на двамата
подсъдими възприето непосредствено от съда, желанието на подсъдимите да
възстановят сумата от 560 лева на пострадалото лице, което не можа да бъде
осъществено единствено поради отсъствието на пострадалото лице от България,
младата възраст на подсъдимите, ниската стойност на отнетите вещи.
Отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства са
лошите характеристични данни за подсъдимите предвид предходните им осъждания.
Съобразно
императивната разпоредба на чл.373, ал. 2, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
определи наказанията на подсъдимите при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1
т.1 НК, при наличието на изключителни и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
При
определяне на размера на наказанието на подс.П.Д.Д. съдът
прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като
висока, предвид факта, че престъпното посегателство е извършено с изключителна
дързост-на територията на населено място, пред дома на пострадалото лице.Тези
обстоятелства съдът прецени като отежняващи вината на подсъдимия.От друга страна, съдът прецени като сравнително ниска
степента на обществена опасност на подсъдимия, изхождайки от факта, че същият е
осъждан само веднъж.Процесуалното поведение на подс.Д., възприето
непосредствено от съда при провеждането на съдебното заседание по делото ,
говори за наличието на критично отношение към извършеното и за искрено съжаление за извършеното деяние.Горните
обстоятелства, съдът прецени като смекчаващи вината на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът прецени и направените от него самопризнания, желанието на подсъдимите да възстановят сумата от 560 лева на
пострадалото лице, което не можа да бъде осъществено единствено поради
отсъствието на пострадалото лице от България, младата възраст на подсъдимият,
ниската стойност на отнетите вещи.
Изложеното мотивира
съда, да определи на подсъдимия П.Д. наказанието „лишаване
от свобода”/ при задължителното приложение на чл. 58а ал.4 НК/ при изключителен
превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, с приложението на
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК в минималния размер, а именно три месеца ,
което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.
На основание чл.68 ал.1 НК съдът приведе в изпълнение наказанието наложено
на подс.Д. по НОХД №10/2018г. по описа на ОС Варна – „лишаване от свобода” за
срок от 1 година , изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години ,
поради извършване на деянието по настоящото НОХД №1/2020г. в изпитателния по
НОХД №10/2018г.Съдът постанови така приведеното в изпъление наказание да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим.
При
определяне на размера на наказанието на подс.Е.А.С. съдът
прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като
висока, предвид факта, че престъпното посегателство е извършено с изключителна
дързост-на територията на населено място, пред дома на пострадалото лице.Тези
обстоятелства съдът прецени като отежняващи вината на подсъдимия.От друга страна, съдът прецени като сравнително ниска
степента на обществена опасност на подсъдимия, изхождайки от факта, че същият е
осъждан само веднъж.Процесуалното поведение на подс.С., възприето
непосредствено от съда при провеждането на съдебното заседание по делото ,
говори за наличието на критично отношение към извършеното и за искрено съжаление за извършеното
деяние.Горните обстоятелства, съдът прецени като смекчаващи вината на подсъдимия.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът прецени и направените от него самопризнания, желанието на подсъдимите да възстановят сумата
от 560 лева на пострадалото лице, което не можа да бъде осъществено единствено
поради отсъствието на пострадалото лице от България, младата възраст на
подсъдимият, ниската стойност на отнетите вещи.
Изложеното мотивира
съда, да определи на подсъдимия Е.С. наказанието „лишаване
от свобода”/ при задължителното приложение на чл. 58а ал.4 НК/ при изключителен
превес на смекчаващите над отегчаващите вината бстоятелства, с приложението на
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК в минималния размер , а именно три месеца ,
изпълнението на което наказание отложи с три години изпитателен срок на
основание чл.66 ал.1 НК.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК, съдът
възложи на подсъдимите направените по
делото разноски.
Съдът счита, че с тези
наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: