Р Е Ш Е Н И Е

                                    Гр.Момчилград,15.07.2020г.

                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 10.07.2020 година в състав;

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 154/2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Д.А.И.с ЕГН- **********,***-0303- 000046/ 12.02.2018г. на Началник РУ- Момчилград при ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.177 ал.4 предл.1-во вр.чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било  наложено административно наказание- “глоба” в размер на 1000 лева, за допуснато нарушение на чл.150 от ЗДвП.

            В жалбата се изразява недоволството от процесното наказателно постановление, като жалбоподателят изтъква, нак.постановление е било опорочено, и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения- били нарушени нормите на чл.57 ал.1 т.3, 5 и 7 ЗАНН- не били посочени актът въз основа на който то се издава, издадетят на акта, обстоятелствата, при които нарушението е извършено- датата и  място на нарушението. Иска отменяването на наказателното постановление, и претендира разноски.

            В съдебно заседание –жалбоподателят, редовно призован- не се явява, и се представлява от адв.М.П. ***, която поддържа жалбата, по изложените в съдебно заседание подробни съображения.

            Ответната страна- Началник РУ към ОДМВР- Кърджали-  не се явява в съдебно заседание, като от същият е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. От ю.к. Петрова е постъпила писмена молба, с искане жалбата да се остави без уважение, като се претендира ю.к. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, т.к. АНО не е ангажирал доказателства за датата на връчване, и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл.59 ал. 2 от ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят, на път 1-5 сп.“Джебел“, общ.Момчилград, управлява лек автомобил "****“ с рег. № ****, без да притежава СУМПС. Водачът е имал влязло в сила НП № 16- 1253- 001342/ 19.10.2016г. на сектор „Пътна полиция“ – Хасково за същото деяние, което съставлявало нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Като доказателства са представени; НП № 16-0303- 000591/ 12.07.2017г. на Началник РУ- Момчилград при ОДМВР- Кърджали /издадено въз основа на АУАН № Г 715406/06.06.2016г.- изд. С.Ч.- приложено по делото/; Постановление на РП- Момчилград от 10.01.2018г. за прекратяване на ДП № 44/2017г. на РУ- Момчилград, ВЕДНО СЪС самото досъдебно производство, към което е приложено и НП № 16- 1253- 001342/ 19.10.2016г. на сектор „Пътна полиция“ – Хасково- като не е установена датата на връчване на същото.

Описаната фактическа обстановка се установява от Постановление на РП- Момчилград от 10.01.2018г. за прекратяване на ДП № 44/2017г. на РУ- Момчилград и съдържащите се в посоченото досъдебно производство писмени материали- посочени по-горе, както и други, описани подробно.

При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл.150 ал.1 ЗДП и съответно е наложил административно наказание – осн.чл.177 ал.4 предл.1-во вр.чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било  наложено административно наказание- “глоба” в размер на 1000 лева.

Съдът, като прецени горното, намери, че при издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения, както следва; В обстоятелствената част на обжалваното НП не са посочени основни факти и обстоятелства, релевантни за валидността на този акт, както и за състава на административното нарушение– 1/ въз основа на какъв акт е образувано административно-наказателното производство; 2/ кога е извършено нарушението- дата, месец и година на извършването на самото нарушение; 3/ и кога е влязло в сила посоченото нак.постановление, с което водачът е управлявал МПС, след  като му е отнето СУМПС, както и как и кога му е връчен този акт; 3/ не са посочени и доказателства, въз основа на които се издава процесното наказателно постановление.

Всички тези факти и обстоятелства са релевантни за състава на административното нарушение по чл.150 от ЗДП и са от съществено значение за преценка осъществени ли са от страна на нарушителя обективните и субективните признаци от състава на претендираното административно нарушение.

Всички тези пропуски от една страна ограничават правото на защита /нарушителят да научи в какво е обвинен и да организира защитата си/, а от друга опорочават формата на наказателното постановление– последното не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т. 5 и т.7 от ЗАНН.

Съставът на административното нарушение по чл.150 ал.1 от ЗДП предполага от субективна страна и наличие на пряк умисъл.

От установената фактическа обстановка и обективираните действия на нарушителя се установява, че не е съзнавал обществено опасния характер на деянието – той не е знаел и съзнавал основни елементи от състава на административното нарушение– че  управлява автомобил без да притежава СУМПС. Най-малкото в самото нак.постановление няма посочени факти, които да установяват обратното. Незнанието на тези обстоятелства изключва умисъла и не може да се направи извод, че нарушителят е предвиждал и искал настъпването на обществено опасните последици.

Нарушителят не е бил длъжен и не е могъл да предвиди и предотврати обществено опасните последици. Не е имал никаква възможност да направи справка в масивите на КАТ- ПП дали е бил лишен от право да управлява МПС, дали му е отнето СУМПС,        кога се е случило това-и те не са отразени и в нак.постановление. Това обстоятелства изключва и непредпазливостта.

Следователно липсва субективният елемент от състава на административното нарушение, което дава основание на съда да приеме, че деянието не съставлява административно нарушение по чл. 150 ал.1 от ЗДП. Впрочем именно и затова наблюдаващият прокурор е прекратил образуваното ДП №44/ 2017г. за деяние по чл.343 „в“ ал.2 вр.ал.1 от НК.

Този извод за липсата на осъществен състав на административното нарушение, както и констатираните допуснати процесуални нарушения са достатъчен повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Освен изложеното никъде в наказателното производство не е посочено кога е извършена нарушението на чл.150 от ЗДвП- а датата на извършване е винаги съществен елемент от обективната страна на дадено административно нарушение.

Следва също така да се посочи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по  чл.150 от ЗДвП, който в редакцията към датата на нарушението е предвиждал, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно практиката на ВКС / Р. № 44/ 19.02.2013г. по н. д. № 2161/2012 г., I н. о.,  един водач е "неправоспособен" в три хипотези; 1.ако въобще не е придобивал правоспособност за съответната категория; 2. ако са му били отнети всички контролни точки или 3. ако е изтекъл срокът на валидност на СУМПС. В случая, видно от Справката за водач жалбоподателят  е притежавал свидетелство за управление-  т.е. съгласно горепосочената практика на ВКС същият е правоспособен, но е с отнето СУМПС /но не е видно дали жалбоподателят е знаел това и откога/, което съставлява отделно деяние, поради и което следва да се приеме, че липсва осъществен състав на нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Следва също така и да се посочи, че и самата санкционна норма не е съобразена с приета от АНО като нарушена материално-правна норма, т.к., наложеното наказание е по чл.177 ал.4 предл.1 вр.чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП. Санкционната норма на чл.177 ал.4 от ЗДвП предвижда санкции водач на ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл.127 ал.4, но не и за управление на МПС без СУМПС. Това съставлява отделно основание за отмяна на нак.постановление.

При това положение безспорно и изводът на АНО за извършено нарушение е неправилен, като самото издадено нак.постановление е незаконосъобразно.

Както и по-горе се анонсира, обжалваното Наказателното постановление е издадено без съставен АУАН, като административно-наказващият орган дори не си е направил труда да се позовава на  чл.36 ал.2 ЗАНН или поне да посочи въз основа на какъв акт се издава същото. Действително законодателят е посочил, че административно-наказателно производство може да се образува при предпоставките по чл.36 ал.2 от ЗАНН, но това винаги следва да се отрази словесно при издаването на нак.постановление /да се посочи въз основа на какъв акт се издава същото/. Разпоредбата на  чл.36 ал.2 от ЗАНН допуска издаване на наказателно постановление без съставен АУАН, когато наказателното производство е прекратено, но в тези случаи следва административно-наказващият орган да се позове на  чл.36 ал.2 от ЗАНН и да посочи прокурорският акт, въз основа на който се издава съответното НП.

Изложеното по-горе води до извода, че АНО е допуснал нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при издаването на наказателното постановление, които са съществени и които са накърнили правото на защита на наказаното лице, както и е налице неправилно приложение на материалният закон, поради и което обжалваното нак.постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП № 18-0303- 000046/ 12.02.2018г. на Началник РУ- Момчилград при ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.177 ал.4 предл.1-во вр.чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП на Д.А.И.с ЕГН- **********,*** жалбоподателя е било  наложено административно наказание- “глоба” в размер на 1000 лева, за допуснато нарушение на чл.150 от ЗДвП, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

При този изход на делото и съгласно направеното искане от жалбоподателят, както и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва в полза на същият да се присъдят направените от последният разноски по делото, възлизащи на общ размер от 400 лева- възнаграждение за един адвокат, която сума следва да се осъди ОДМВР- Кърджали. Не са налице основанията за намаляване размера на адвокатският хонорар.

            Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът

       

                                 Р  Е  Ш  И  :

           

ОТМЕНЯВА  НП № 18-0303- 000046/ 12.02.2018г. на Началник РУ- Момчилград при ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.177 ал.4 предл.1-во вр.чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП на Д.А.И.с ЕГН- **********,*** жалбоподателя е било  наложено административно наказание- “глоба” в размер на 1000 лева, за допуснато нарушение на чл.150 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.И.с ЕГН- **********, сумата от 400 лева- направени по делото разноски.

            Решението подлежи на касационно обжалване  пред Кърджалийския административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.   

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: