№ 82
гр. Горна Оряховица, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101519 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Б. Г. В. за
установяване задълженията на ответника по издадената по ч.гр.д. №
1170/2022 г. по описа на РС – Г. Оряховица, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Преписи от същата са редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Б. Г. В. за сумите
както следва: 2830,47 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия
за абонатен № 298611 за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 487,77лв. –
лихва за забава в плащането на цената за периода 15.09.2019г. – 02.11.2021г.,
както и за законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението /30.11.2021 г./ до плащането. След постъпило възражение по реда
на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди
ответникът да е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
1
дължимата цена. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че не е ползвал топлоснабдения
имот, а твърдението на ищеца, че се явява негов битов клиент по смисъла на
ДР на ЗЕ н ИУ на дружеството, е необосновано и неоснователно. Посочва,
решения на предходни дела между страните за същия предмет. На следващо
място твърди също, че количеството използвана топлинна енергия не
съответства на претендираната цена. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 1170/2022 г. по описа на РС – Г.
Оряховица е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото
производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
сумите предмет на установителните искове против длъжника Б. Георгиев В..
Исковата молба е депозирана пред ГОРС в законоустановения срок по чл.
415, ал. 1 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира
исковете за неоснователни.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. Д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
2
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна
природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми
от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149
и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е 4 клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия
за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си
(т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и
ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие.
Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, следва да бъде установено по делото, че същото е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Въз основа на събраните по делото доказателства несъмнено се
установява, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна
3
собственост (в която се намира) е присъединена към топлопреносната мрежа.
Не се установява обаче да е налице облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните, доколкото липсват
доказателства, въз основа на които да се направи извод, че през процесния
период ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване
по отношение на имота, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.
Ето защо, според настоящия състав, ответникът не се явява пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове, поради което и същите
следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главни дългове, то
акцесорните претенции за лихви се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцовото
дружество следва да заплати на ответната страна сумата от 400 лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производството.
Относно искането на процесуалния представител на ищцата адв. М. П.
от АК-С. за присъждане на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 то ЗАдв., съдът приема, че следва да се определи
такова в размер на 420 лв., платимо от ответника, с оглед осъщественото
процесуално представителство и уговорената в договора правна защита, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НМРАВ.
Ищецът няма право на разноски нито за заповедното, нито за
настоящото производства.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ***, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Б. Г. В.
дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: сумата 2830.47лв./две
хиляди осемстотин тридесет лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща неизплатена цена за доставена незаплатена топлинна енергия
за периода: м.май.2018г. до м.април.2020г. за топлоснабден имот с
инсталация **********/аб.№9298611, находящ се в гр.С.-1632 Общ.***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на заявлението – 30.11.2021г. до окончателното и изплащане; сумата
487.77лв./четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода: 15.09.2019г.-
02.11.2021г.; сумата 46.62лв./четиридесет и шест лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща неизплатена цена за топлинна енергия(дялово
разпределение на основание чл.155 ал.1 т.2 ввр. чл.139 от ЗЕ) за периода:
м.октомври.2018г. до м.април.2020г. за топлоснабден имот с инсталация
**********/аб.№9298611, находящ се в гр.С.-1632 Общ.***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението – 30.11.2021г. до окончателното и изплащане; сумата
9.88лв./девет лева осемдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода: 01.12.2018г.-02.11.2021г.; сумата 142.49лв./сто четиридесет
и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща направените
разноски в заповедното производство(за държавна такса – 67.49лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 75.00лв.), за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 1170/2022 г. по описа на РС – Г. Оряховица, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на Б. Г. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. *** сумата от 400 лева за съдебно-
деловодни разноски по ч.гр.дело № 1170/2022 г. по описа на РС – Г.
5
Оряховица.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на адв. М. И.
П. —АК С., с адрес на кантора гр. Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет. 3,
ап. Б, адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., определено на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 2, ал. 2 и 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НМРАВ, за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“
ЕООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 1170/2022 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6