Р Е Ш Е Н И Е
№ 360
гр. Враца, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 05.10.2021 г. /пети
октомври две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 313 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите
/РИОСВ/ – Враца, депозирана чрез **. Н. Й., против Решение № 260117 от 13.04.2021
г., постановено по АНД № 102 по описа на РС – Враца за 2021 г., с което е
отменено издаденото от касатора НП № 19-294-ДТ/31.12.2020 г.
В касационната жалба са релевирани доводи
за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила при постановяването му, касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения за неправилно формирани от решаващия
съд изводи досежно допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
неправилно посочване както в АУАН, така и в НП на датата на извършеното
нарушение. Твърди се,
че АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими
реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на
санкционираното лице. Иска се отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП.
Ответникът
- „Т.а.– В.- 9.“ АД, в представен по делото писмен отговор от процесуалния
представител * Х.П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба,
а оспореното решение намира за законосъобразно, обосновано и правилно и моли да
бъде оставено в сила. Претендира разноски за процесуално представителство в
касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца
дава заключение за основателност на касационната жалба, а изводите на съда за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт намира
за неправилни. Отправя искане да се уважи касационната жалба.
По делото
не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият
съдебен състав, като обсъди доводите на страните, събраните по делото
доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на касационен контрол пред настоящата
инстанция е Решение № 260117/13.04.2021 г., постановено по АНД № 102/2021 г. на
Районен съд – Враца, с което е отменено издадено от Директора на РИОСВ – Враца
НП №
19-294-ДТ/31.12.2020 г. С последното на ответника в настоящото
производство –
„Т.а.– В.- 9.“ АД за нарушение на чл. 35, ал. 2, т. 3 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ и на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от същия
закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000,00
лева.
От фактическа страна административнонаказателното
обвинение се основава на това, че при извършена проверка на 26.06.2020 г. въз
основа на постъпили в РИОСВ – Враца документи с вх. № УООП-469/26.06.2020 г. от
Национален координационен център към МОСВ, служители на касатора констатирали,
че „Т.а.–
В.- 9.“ АД със собствени превозни средства е извършил трансграничен транспорт
на отпадъци с код и наименование 15 01 02 – ** от *** до гр. ***, без да
притежава Регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци,
съгласно чл. 78 от ЗУО. За констатираното, в присъствието на изпълнителния
директор на дружеството, е съставен КП № 294-ДТ/26.06.2020 г., а в последствие
и АУАН № 19-294-ДТ/24.08.2020 г. В акта и последвалото го НП е прието, че
ответника по касация „Т.а.– В.- 9.“ АД е осъществил
състава на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, във вр. с чл. 35, ал. 3 от ЗУО, като за
дата на нарушението е посочена датата на извършената проверка – 26.06.2020 г.
В хода
на извършената проверка за законосъобразност на санкционния акт районният съд
от правна страна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга
на предоставените им правомощия и компетенции. Въз основа на представените по
делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, е приел за безспорно установено, че към момента на извършения
трансграничен транспорт през месец юни 2020 г. санкционираното дружество не е
притежавало регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци с
код 15 01 02, тъй като се е сдобило с такъв в съответствие с разпоредбата на
чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО едва на 23.07.2020 г. Прието е, че по този начин е
осъществен състава на посоченото нарушение, тъй като за съставомерността му от
обективна страна следва да е налице липсата на разрешение или регистрационен
документ за събирането и транспортирането на отпадъци.
За да
отмени НП, въззивният съд е констатирал допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила. В мотивите на оспореното решение е прието, че НП не е достатъчно
мотивирано, за да може лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана да
реализира в пълен обем защитата си. Прието е още, че при съставяне на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, изразяващи се в съставяне на АУАН на 25.08.2020 г. в отсъствие на
наказаното лице, след като същото е било поканено да се яви на 24.08.2020 г. за
съставяне на АУАН, но поради неявяването му на тази дата, съдът е приел, че
актосъставителят е следвало да покани отново лицето за датата, на която е
съставен АУАН – 25.08.2020 г. Въз основа на тази констатация въззивният съд е
извел правен извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, при което АУАН е съставен в отсъствие на
наказаното лице, което нарушение е квалифицирано от съда като съществено и обуславящо
отмяна на НП. Като допълнителни мотиви за незаконосъобразност на НП, въззивният
съд е посочил неправилно установени дата и място на извършване на нарушението.
За дата на извършване на нарушението АНО е приел датата на проверката, т.е. датата,
на която е констатирано нарушението – 26.06.2020 г., макар от товарителницата
да се установява, че денят на натоварване е 23.06.2020 г., а товарът е
разтоварен на 29.06.2020 г. В АУАН не е посочено конкретно място на
нарушението, а в НП за такова е прието седалището на дружеството, което е
неправилно, тъй като нарушението се изразява в транспортиране на отпадъци по
маршрут от *** до *** и няма как да е извършено по седалище на дружеството.
Настоящата
касационна инстанция намира, че решението на районния съд е правилно като краен
резултат и следва да се остави в сила, но не възприема изцяло мотивите,
изложени в съдебния акт. Не се споделят изводите на въззивния съд, че НП не е мотивирано.
Безспорно описанието на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, е законово вменено задължение за актосъставителя, а в
последствие и за наказващия орган, неизпълнението на което би имало за
последица отмяна на санкционния акт от съда. В случая обаче в АУАН и издаденото
въз основа на него НП нарушението е описано като „извършване транспорт на
отпадъци с код и наименование 15 01 02 – ** , без дружеството да притежава
регистрационен документ за тази дейност по чл. 78 от ЗУО“. Така формулирано
нарушението кореспондира със състава на нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗУО, за
което правилно е приложена санкционната норма на чл. 136, ал. 2, т. 3 от същия
закон. Позоваването
от административнонаказващия орган на нормите на действащия закон и боравенето
с използваната от законодателя терминология
е достатъчно, за да разбере санкционираното дружество в какво се
изразява нарушението му и съответно да организира защитата си.
Касационната
инстанция не споделя и правните изводи на районния съд за наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при съставяне на АУАН, които да водят до
отмяна на НП. Въз основа на доказателствата по делото и установените факти от
първоинстанционния съд, съобразно разпоредбата на чл. 220 от АПК, в рамките на
касационния контрол, настоящият състав приема, че наказаното лице е редовно
уведомено и поканено от актосъставителя за съставяне на АУАН, което се
установява от приложената разписка /л. 25 от НАХД № 102/2021 г./, получена и
подписана от представител на дружеството на 07.08.2020 г. С това се удостоверява, че Писмо с изх. №
УООП-596/05.08.2020 г., с което е поканен изп. директор да се яви на 24.08.2020
г. в РИОСВ – Враца за съставяне на АУАН е получено. По делото липсват
доказателства, а и не се твърди, че ответникът
е бил възпрепятстван да се яви на датата, на която е поканен за съставяне на
АУАН. При тези доказателства изводите на въззивния съд за нарушение на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН са неправилни и необосновани. Съгласно цитираната разпоредба,
“когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие“. Анализът на
цитираната разпоредба налага извода за отправяне на еднократна покана за
съставяне на акта, което в случая е спазено, тъй като лицето е надлежно
уведомено и поканено да се яви на 24.08.2020 г. за съставяне на АУАН. След като
не се е явило и не е уведомило органа за наличие на уважителни причини за
неявяването му, актът се съставя в негово отсъствие, при което не е налице
нарушение на чл. 40, ал 2 от ЗАНН. АУАН е съставен на 25.08.2020 г., когато изпълнителният
директор се е явил в РИОСВ - Враца на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което е
посочено в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Правилни, обосновани и в съответствие с
доказателствата по делото се явяват изводите на съда за неправилно установени
дата и място на нарушението, което е съществено нарушение, водещо до отмяна на
постановения санкционен акт. АНО неправилно е приел, че нарушението е извършено
на датата на документалната проверка след като нарушението се изразява в
действие по транспортиране на отпадъци, започнало на 23.06.2020 г. на
територията на *** и приключило на 29.06.2020 г. на територията на *** , когато
товарът е разтоварен и нарушението е довършено. Неясно остава и мястото на
нарушението, прието от наказващия орган, че е седалището на дружеството, след
като транспортирането на отпадъците без регистрационен документ е извършено по
пътната мрежа от *** до *** в рамките на няколко дни при преминаването през
различни държави.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН
урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление, с което се налага санкция, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Мястото и
датата на извършване на нарушението следва да бъдат ясно и конкретно посочени
по начин, който не предизвиква съмнение, тъй като е правно недопустимо
императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен
път. С оглед санкционния характер на производството по
ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна
процедура, която да завърши със законосъобразен акт.
По
тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния
съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания
за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с
материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е
постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него
касационна жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора претенцията на ответника по
касация за присъждане на разноски за процесуално представителство пред
настоящата инстанция се явява основателна. От представения договор за правна
защита и съдействие по делото /л. 22/ се установява, че за процесуално
представителство в касационното производство ответникът е договорил и заплатил
в брой сумата от 700.00 лева. Тази сума е определена в размер, близък до
минималния съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва
да бъде заплатена от касатора.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260117 от 13.04.2021 г., постановено по АНД №
102 по описа на Районен съд – Враца за 2021 г., с което е отменено НП № 19-294-ДТ/31.12.2020
г., издадено от Директора на РИОСВ – Враца.
ОСЪЖДА РИОСВ - Враца да заплати на „Т.а.– В.- 9.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от
700.00 /седемстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.