Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 01.06.2022 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ..………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №13530 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20206207 от 24.09.2020г., постановено по гр.дело №45737/2019г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, е осъдена АГЕНЦИЯ „П.И.”, гр.София да
заплати на ЗАД”Б.В.И.Г.” АД на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата
от 792.96 лв., представляваща регресно
вземане по платено застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно
събитие по договор за имуществена застраховка „Каско”, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 05.08.2019г. до изплащането на сумата, както и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 930 лв., представляваща направените по делото разноски, както
следва - 50 лв., държавна такса, 400 лв., депозит за САТЕ, 120 лв.,
депозит за двама свидетели, и 360 лв., с
ДДС възнаграждение за един адвокат.
Постъпила е
въззивна жалба от АГЕНЦИЯ „П.И.”,
Областно пътно управление София, чрез юрисконсулт Г.Н., с която се обжалва изцяло
решение №20206207 от
24.09.2020г.,
постановено по гр.дело №45737/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав,
като са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебния акт,
постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че
неправилно СРС е приел за доказано, че щетите по процесния автомобил са
вследствие на преминаване
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, част от републиканската пътна
мрежа, както и не е изяснен по безспорен начин
механизма на ПТП. Сочи се, че по делото не е установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП
и причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид
на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Излага се още, че
по делото не са събрани доказателства относно факта с каква скорост се е движил
водачът на увредения автомобил, съответно дали същата е съобразена с пътните
условия, респективно дали е могъл да предотврати процесното ПТП. Твърди се още,
че водачът на увредения лек автомобил не се е съобразил с атмосферните условия,
с конкретните условия за видимост, не е спазил дистанция с оглед наличия
трафик, поради което следва да се приеме, че същият с поведението си е
допринесъл за настъпването на ПТП и е налице хипотеза на съпричиняване, която
не е отчетена от първоинстанционния съд при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение. Оспорва се още факта, че настъпилото събитие
представлява покрит застрахователен риск, предвид на което се поддържа, че
дружеството-застраховател е заплатило застрахователно обезщетение в нарушение
на застрахователния договор, налице са нарушения на изискванията за изплащане
на застрахователно обезщетение, предвидени в Общите условия към сключения
застрахователен договор. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск или алтернативно да се намали размера
на дължимото застрахователно обезщетение с оглед наличието на съпричиняване от
страна на водача на увредения лек автомобил за настъпилите вредоносни последици.
Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение,
направени пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание е направено изрично
изявление от процесуален представител, че се прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна при условие,
че същото е над минимално определения размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна - ЗАД”Б.В.И.Г.” АД, чрез
адв.З.К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната
преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и
прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния
съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието
на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието
на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 360.00 лв. с вкл.ДДС.
Предявен е
от ЗАД”Б.В.И.Г.”
АД срещу АГЕНЦИЯ „П.И.”
иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявения от ЗАД”Б.В.И.Г.” АД срещу АГЕНЦИЯ „П.И.” иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ
във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410,
ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника
/въззивник/ се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на
възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена
работа.
Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Неоснователно
е възражението
на жалбоподателя за недоказаност на механизма на настъпилото ПТП. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин
механизма на процесното ПТП настъпило вследствие на преминаване на
застрахования лек автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно на републикански път. Това обстоятелство се доказва от показанията на
разпитаните по делото свидетели – К.и Д., които взаимно се допълват, не са
противоречиви, поради което съдът ги кредитира като обективни и дадени в
резултат на техни преки и непосредствени впечатления. Отделно от горното от
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ се установява
най-вероятния механизъм на настъпване на ПТП, както и причинната връзка между
попадането на лекия автомобил в необезопасената дупка и настъпилите по същия
увреждания. Според експерта уврежданията по застрахованото МПС са в резултат на
удар на страничния борд на гумата и джантата в твърд предмет или попадане в
препятствие по време на движение – необезопасена дупка на пътното платно. Тези
констатации на експерта, съпоставен с показанията на разпитаните по делото
свидетели, обосновават по категоричен начин краен извод, че процесното ПТП е
настъпило, по начина описан в исковата молба – на 25.01.2019г. по време на движение по ул."Самоковско шосе" /републикански път ІІ - 82/ с посока на
движение от град Самоков към град София,
в района на ресторант "Златната рибка", водачът на увредения лек
автомобил "Тойота Авенсис", с ДК № *******, е ударил предната лява гума на автомобила в препятствие - необезопасена и
несигнализирана дупка на
пътното платно и е
реализирал ПТП, в резултат на което на лекия автомобил "Тойота Авенсис", с ДК № *******, са причинени
щети. Следователно противно на поддържаното от въззивника с оглед събраните
доказателства съдът намира, че по делото е установен механизма на ПТП, като от
заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка между
този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. При така събраните по делото
доказателства в доказателствената тежест на въззивника-ответник е било
установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно в участъка, в който е настъпило
процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за поставяне на
предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващото препятствие на
пътното платно, каквито доказателства в горния смисъл не са ангажирани до
приключване на устните състезания пред първата инстанция. Наред с това съдът
намира да посочи, че даденото от вещото лице по САТЕ заключение, установяващо
причинна връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е
оспорено от ответника по надлежния за това ред в закона.
На следващо място не могат да
бъдат споделени доводите на въззивника-ответник, че уврежданията на лявата гума
на процесния автомобил не представляват покрит застрахователен риск, тъй като липсва
допълнително покритие "Гуми". Видно от
приетата като доказателство по делото застрахователна полица, със срок на
валидност от 05.07.2018г. до 05.07.2019г., сключена със собственика „Х.“ООД,
процесното МПС е застраховано по клауза "Пълно Каско", при която застрахователят
покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП на МПС", като под ПТП се разбира събитие, настъпило в процеса на
движение на пътно превозно средство и предизвикало наранявания или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, това или други
материални щети. Съгласно т.6 от глава ІІІ "Изпращане на обезщетения при частично повреди" при щети, настъпили при ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно
действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на
събитието или е издаден документ от компетентните органи на база декларирани
показания на водача, застрахователят изплаща обезщетение като в т.6.3 е
предвидено такова за щети по гуми, джанти и декоративни тасове на автомобила в
случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и
неравности по пътното платно. Следователно се налага извода, че в случаите на
увреждане на застраховано МПС по имуществена застраховка "Каско“, клауза "Пълно
Каско" относно увреждане на гуми
представлява покрит застрахователен риск, без да е необходимо наличието на
допълнително покритие. По горните съображения въззивният съд приема, че по
делото е доказано, че към датата на настъпилото ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Каско” като
причинените увреждания представляват покрит застрахователен риск. На следващо
място по делото не е налице спор, че пътят, на който е станало процесното ПТП, в резултат на което са причинени
увреждания на лекия автомобил, представлява част от републиканската пътна
мрежа. Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, че за
претърпените вреди ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 792.96
лв., като за факта, удостоверяващ извършеното плащане са приети като
доказателства по делото платежно нареждане за кредитен превод на името на
собственика на увредения лек автомобил, както и издадени фактури на името на
сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Следователно съгласно чл.410,
ал.1, т.2 от КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредите от процесното ПТП.
На следващо място неоснователен
се явява релевирания във въззивната жалба довод, че по делото не са събрани
доказателства относно факта с каква скорост се е движил водачът на лекия
автомобил, била ли е същата несъобразена с пътните условия, съответно би ли
могъл да предотврати настъпилото на процесното ПТП. В доказателствена тежест на
въззивника-ответник е да ангажира доказателства в горния смисъл с оглед твърдените
от него факти, което не е сторено до приключване на устните състезания по
делото пред първата инстанция. При това положение настоящият състав намира за
недоказано твърдяното противоправно поведение на водача, както и наличието на
принос от същия за настъпилото ПТП.
В случая и с оглед на
представените по делото доказателства, неоспорени от въззивника-ответник в хода
на производството пред първата инстанция, настоящият въззивен състав приема, че
по делото е установено по несъмнен начин, че вредите са настъпили на посочения
в исковата молба пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа, поради
което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на
въззивника –ответник. Правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд по повод факта, че на база събраните по делото
доказателства безспорно се доказва, че въззивника-ответник е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. С оглед установеното в случая
настъпване на вреди по застрахования при ищеца автомобил вследствие на
преминаване му през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, е
установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната
административна структура за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е
следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране
отговорността на ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД,
като съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не
е необходимо. При така изложените съображения претенцията на ищеца по чл.410,
ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане
обезщетение за имуществени вреди, които настоящият съд приема за доказани по
делото, е установена по основание.
С оглед изготвеното по делото заключение на АТЕ относно действителния
размер на причинените вреди правилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск в пълния му предявен размер, кредитирайки приетото по делото
заключение.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и за разноските като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78,
ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 360.00 лв., представляваща направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства за реално
сторени такива. Неоснователно се явява релевираното от въззивника възражение по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК доколкото претендираните от въззиваемата страна
разноски за адвокатско възнаграждение са в минимален размер, съгласно
предвидения такъв в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, към който е начислен и ДДС.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20206207 от
24.09.2020г.,
постановено по гр.дело №45737/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав.
ОСЪЖДА Агенция
„П.И.”, с ЕИК********, с адрес: гр.София, бул.”********; да заплати на ЗАД”Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”********; на правно основание чл.81 и чл.273
във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/,
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./