Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
30.07.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 616 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.П.К., депозирана против наказателно постановление
№ 20-1085-000584 от 12.03.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, са наложени следните административни
наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по
чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, за
нарушение по чл. 146, ал. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. По отношение на нарушението по
т. 1 от НП се излагат доводи, че не е осъществен състава на същото, тъй като
жалбоподателят е таксиметров водач и е бил с клиент, и спирането му не може да
бъде определено като престой или паркиране. По отношение на нарушението по т. 2
от НП се излагат доводи, че газовата уредба е монтирана през 2008г. и
жалбоподателят счита, че се касае за пропуск на служители на Сектор „ПП“ да
впишат, че автомобила е с АГУ, когато е регистриран в България от друго лице.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба. В хода и по реда
на съдебните прения излага съображения, че е спрял, за да свали клиент и се е
забавил минута - две. По отношение на второто нарушение се излагат доводи, че
автомобила е внесен от Италия с тази газова уредба и така е бил регистриран от
първия собственик като жалбоподателят е придобил този автомобил преди година.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-000584/19.02.2020г.
(бл. № 722020 от същата дата) срещу жалбоподателя, за това, че на 19.02.2020г.,
около 17,15 часа, в град Русе, ул. „Борисова“ – срещу магазин А1, като водач на
лек автомобил Шевролет Нубира, с рег. № Р 22 30 ВР, управлявайки същия е
извършил следните нарушения: 1. Като водач, престоява на втори ред в активната
лента за движение до паркирани ППС от страната на движението, което е
субсумирано като нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП и 2. Като собственик е управлявал
МПС, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение, с
монтирана уредба, позволяваща на двигателя да работи с втечнен нефтен газ или
със сгъстен природен газ, като това не е отбелязано в свидетелство за
регистрация № ********* и водачът не представя протокол, удостоверяващ монтажа
на уредбата във връзка с Наредба № I-45 (чл. 3 и чл. 5), което
е квалифицирано като нарушение по чл. 146, ал. 1 ЗДвП.
В АУАН
жалбоподателят е отразил, че няма възражения. Такива не са били депозирани в
срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно
деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по т. 1
от НП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 98,
ал. 1, т. 2 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение
по чл. 146, ал. 1 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, които да налагат излагането на подробни
мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл.
84 ЗАНН, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, тъй като всички събрани
в хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и
безспорно установяват приетата от административнонаказващия орган фактическа
обстановка.
Фактите, включени в предмета на
доказване във връзка с настоящото производство, не се и оспорват от
жалбоподателя.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи:
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от тях и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какви конкретни нарушения е
санкциониран като, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията,
за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните
законови разпоредби, под които са субсумирани фактите, установени от
административнонаказващия орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По
изложените мотиви съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално
основание.
Във връзка
с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът
намира следното:
По
отношение нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП
От
обективна страна от доказателствата по делото, безспорно и еднозначно се
установява, че жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, не е съобразил
своето поведение с разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която забранява престоят
и паркирането до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната
на движението, като е спрял на ул. „Борисова“ – срещу магазин А1, като втори
ред в активна лента за движение до спрели МПС, по посока на движението.
Неоснователни
са доводите в жалбата, че в случая не се касае за престой. Съгласно
разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДвП „Пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо
за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи
в присъствието на водача“, какъвто е именно и настоящия случай.
Не
могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че желанието на
клиентката да слезе именно на това място са в състояние да дерогират
разпоредбите на ЗДвП и последният не е следвало да се съобрази с тях.
Нито в
ЗДвП или правилника за неговото приложение, нито в Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници или Закона за автомобилните превози са налице
предвидени изключения, касаещи таксиметровия превоз, които да дерогират
приетата за нарушена разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП и да разрешават
престой на таксиметров автомобил като втори ред в активна лента за движение до
спрели МПС по посока на движението при извършване на таксиметров превоз.
Правилно
е издирена и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 ЗДвП, в която размерът на административното
наказание „Глоба“ е в абсолютен размер, а именно 50 лева, какъвто именно размер
на административното наказание е наложен на водача.
В хода
на производството не са ангажирани доказателства, които да опровергават
доказателствената сила на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а
изложените в АУАН факти, касателни това нарушение не се и оспорват от
жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха едно
изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случай на нарушения от този вид. Отделно от това представената и приложена по делото
справка за нарушител, жалбоподателят и друг път е сакциониран за извършени от
него нарушения на правилата за движението по пътищата, което от своя страна
също обосновава извод, за липса на предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.
По изложените мотиви съдът намира
наказателното постановление, в частта му по т. 1 за правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
По
отношение нарушението по чл. 146, ал. 1 ЗДвП, съдът намира следното:
Нормата на чл.146, ал. 1 ЗДвП е
бланкетна и препраща към посочената в същата Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите-членки на ЕС, или друга държава-страна по споразумението
за европейското икономическо пространство, издадена от министъра на
транспорта,информационните технологии и съобщенията, която е в сила от
01.03.2013 г.
Съгласно чл. 3 от цитираната
наредба,. изменение в конструкцията на ППС е:
1. всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в
свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически
характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото
производство или които са били одобрени по реда на наредбата;
2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и
оборудване.
Няма спор, че добавянето на
система за работа на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ,
представлява изменение в конструкцията на ППС.
Съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
Промяната на данните за вида на горивото се заявява от собственика на
превозното средство при извършване на първата промяна в регистрацията по чл. 14,
настъпила след монтирането на уредба в ПС, позволяваща работата на двигателя с
втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ, но не по-късно от 3 години от
първоначалната проверка на уредбата по реда на наредбата по чл. 148, ал.
1 от Закона за движението по пътищата.
Видно от представените с жалбата
писмени доказателства – заверено копие на Паспорт на автомобилна газова уредба (лист 7), заверени копия на ревизионни
актове (лист 8-10) газовата уредба е монтирана в
Италия през 2008г.
Видно от представеното заверено
копие на Свидетелство за регистрация Част I първоначалната регистрация на
това МПС е била извършена през 2014 година и като собственик на моторното
превозно средство е вписан Г.А.Г., който е различен от жалбоподателя и съгласно
цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., именно
това лице е следвало да заяви, при извършване на първата промяна в
регистрацията, настъпила след монтирането на уредбата това обстоятелство и
именно това лице е адресат на задължението по чл. 146, ал. 1 ЗДвП и на него
следва да бъде търсена административнонаказателна отговорност за неизпълнение
на това негово задължение.
Същият извод следва и от разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията
на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни
превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз,
или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, която също посочва именно лицето извършило допълнително мотниране
на уредби за ВНГ или СПГ.
По гореизложените мотиви, съдът
намира, че по отношение на това нарушение неправилно и в нарушение на закона е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради и което наказателното
постановление в частта му по т. 2 следва да бъде отменено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1085-000584 от 12.03.2020г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, В ЧАСТТА МУ по т. 1 от НП, с което на Д.П.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева, за
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1085-000584 от 12.03.2020г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, В ЧАСТТА МУ по т. 2 от НП, с което на Д.П.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева, за
нарушение по чл. 146, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: