М О Т И В И към НОХД
№ 2059/2016 год. по описа на ВТРС
Обвиненията срещу
подсъдимия А. А.О. са по чл. 143, ал. 1 от НК, затова, че на
04.11.2015 г., в гр. , принудил със заплашване непълнолетната Ж.Н.Г. ***, да
извърши нещо противно на волята й - да подаде жалба до Окръжна прокуратура гр. ,
че е била изнасилена от Н.А.Н. - съжител на майка й.
И по чл. 286, ал. 1, предл. 1 от НК, затова, че на
04.11.2015 г., в гр. , като посредствен извършител, чрез непълнолетната Ж.Н.Г.,
пред надлежен орган на властта - чрез подаване на жалба до Окръжна прокуратура
гр. с вх. № 2289/15 г. от 04.11.2015 г.,
набедил Н.А.Н.,*** в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК -
че е изнасилил непълнолетната Ж.Н.Г., като знаел, че е невинен.
Представителят
на ВТРП поддържа повдигнатите обвинения, като счита, че същите са безспорно
доказани. Моли съда за налагане на наказания "лишаване от свобода" около и под средния предвиден
от закона размер, както и обществено порицание за престъплението по чл. 286,
ал. 1 от НК, определяне на общо наказание по реда на чл. 23 от НК и прилагане на
института на условното осъждане по чл. 66 от НК.
Подсъдимият дава
кратки обяснения, с които не се признава за виновен в извършването на
инкриминираните деяния. Твърди, че е бил подведен за ситуацията от пострадалата
и че действията му са били насочени изцяло в нейна защита. Ведно със своя защитник
поддържат, че съдът следва да произнесе съдебен акт, с който да го оправдае,
поради недоказаност на обвиненията, респективно несъставомерност.
Граждански иск
не е предявен.
Съдът, след като обсъди и прецени
приобщените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А. А.О. е роден *** г. в гр. София, като
понастоящем живее в гр. Има основно
образование, не е женен, работи, не е осъждан.
Пострадалата Ж.Н.Г. е непълнолетна, родена е на *** г. През
2005 г.
родителите й се развели, като упражняването на родителските права било
предоставено на майка й Е.К.П.. Баща й Н.Г. Л. живее в гр. Горна Оряховица и тя
рядко се среща с него, в порядъка на два-три пъти месечно. Той системно
злоупотребява с алкохол и не проявява към нея нужната заинтересованост и
ангажираност.
Майката на момичето - Е.П.,
съжителствала с пострадалия Н.А.Н., като и тримата живеели на квартира в гр. , на
ул. "Хан Аспарух" № 9, ет. 2. В обитаваното от тях жилище Ж. имала
самостоятелна стая. Н.А.Н. работел като учител в с. Петко Каравелово, общ.
Полски Тръмбеш, а майката - като камериерка. През учебната 2015/2016 г. Ж.Г.
била ученичка в осми клас в СОУ "Емилиян Станев" гр. . Е.П. държала
дъщеря й да се прибира вкъщи не по-късно от 19:30 - 20:00 ч., като само през
лятото й позволявали да играе в парка с връстниците си до около 21:00 ч. Ж.Г.
спазвала определения й вечерен час.
През лятото на 2015 г., преди да навърши
14-годишна възраст, Ж.Г. се запознала с пълнолетния А.А.О.. След известно време
той й предложил да станат гаджета и тя се съгласила, според показанията й
заради бас със съученичка. Около 4 месеца след началото на връзката им, след
като девойката вече била навършила 14
г., двамата за първи път имали полов контакт. Тъй като
при половия акт пострадалата не прокървила, подсъдимият я обвинил, че не е
девствена, въпреки че тя го уверявала в противното. Тогава, за да спре да спори
с него по този въпрос, тя му казала, че преди него е правила секс и с други
момчета. След това продължили да имат интимни контакти около 2 пъти седмично в
дома на подсъдимия. Постепенно О. започнал да я манипулира, използвайки нейната
младост, неопитност и наивност.
В началото на месец септември 2015 г. Н.Н. споделил с Е.П.,
че е видял Ж. да се целува на улицата с момче. Вечерта тя провела разговор с
дъщеря си и момичето й признало, че наистина има приятел, който се казва Добри.
Разказала й, че се познавали от парка, че излизали заедно с други техни
приятели и че не са оставали сами. П. и Н. без да й се карат й обяснили, че все
още е малка да има приятел и че е по-добре да прекъсне връзката. Г. привидно
послушно се съгласила, но след това продължила тайно да се среща с подсъдимия.
А.О. не бил доволен от
обстоятелството, че Ж.Г. имала вечерен час, а понякога, когато имала да пише
домашни, не й позволявали да излиза. Игнорирайки факта, че Г. е само на 14
години и е нормално, дори задължително, по отношение на нея да бъде
осъществяван родителски контрол, подсъдимият приел съжителя на майка й, когото
наричал "Даскала", като заплаха за връзката му с нея, тъй като
считал, че именно той е причината да й бъдат налагани ограничения. Затова, независимо
че Г. никога не се била оплаквала от поведението на Н., О. измислил план да
накара Ж. да обвини Н., че я е изнасилил. Целта му била да раздели П. и Н. и
майка й без него вече да й налага по-малко ограничения. Привел плана си в
действие, като лично се обадил на Е.П. по мобилния телефон и й казал че трябва
спешно да дойде в парк "Дружба" и че Ж. също била там. До този момент
П. не познавала подсъдимия. Г. не й била споделяла, че вече има полови контакти
с него. Когато П. отишла в парка, дъщеря й била с подсъдимия О., който се
представил като приятелят й "Добри". След това започнал да манипулира
П., като й показал снимки от ултразвуков апарат и й обяснил, че водил Ж. на
гинеколог - д-р М., която установила, че има киста и че не е девствена. Казал и
също, че лекарката й предписала лекарства, които той закупил, и дъщеря й ги
показала. Подсъдимият говорел спокойно и възпитано, демонстрирайки загриженост
за здравето на дъщеря й. П. не се усъмнила в думите му, тъй като самата тя
неотдавна я била водила на лекар и тогава й били предписани лекарства за
хормонален дисбаланс. След това подсъдимият й обяснил, че тъй като бил убеден,
че не е първият мъж на Ж., тя била споделила с него, че е била изнасилена от Н.Н..
Ужасена от чутото, Е.П. попитала дъщеря си дали това е вярно и тя със спокоен
глас потвърдила. След това й казала само, че се е случило през месец август 2015 г. докато двамата с
него са били вкъщи, а тя е била на работа, без да описва подробно какво се е
случило. Тогава разтревожената майка поискала да отидат веднага в прокуратурата
и да подадат жалба, но подсъдимият я убедил да не го правят, тъй като щяло да
се разчуе и да пишат за тях във вестниците. П. приела аргументите им, но казала
на дъщеря си, че ще се изнесат веднага от жилището, което към момента обитавали
с Н.. Подсъдимият веднага им казал, че има предвид подходящо жилище, в което
можели да се нанесат веднага - тяхна стара квартира, която била свободна. След
това тримата тръгнали към жилището им на ул. "Хан Аспарух". По пътя П.
се обадила по телефона на Н. и му казала да се изнася, тъй като е разбрала, че
е изнасилил дъщеря й. Шокиран от обвиненията й, Н. й отговорил, че това не е
вярно и че ако те искат, да се изнесат.
Подсъдимият помогнал на Г. и П. при
пренасянето на багажа им и още същата вечер двете се нанесли в предложеното от
него жилище, находящо се на ул. "Ген. Сава Муткуров" № 6. Първоначално
подсъдимият постигнал целта си, като спечелил доверието на П. и тя разрешавала
на дъщеря си да излиза навсякъде с него. Вечер той я водел, като дори оставал
за малко в дома им. След първоначалния шок постепенно майката започнала да
задава въпроси на дъщеря си, за да придобие повече информация за изнасилването,
но Ж. й отговаряла само с думите "Той беше". Затова започнала да се
съмнява в твърденията й, още повече че не била забелязала никаква промяна в
поведението на дъщеря си, каквато според нея би настъпила, ако действително е
била изнасилена. Освен това съжителствала с Н. повече от 2 години и смятала, че
го познава достатъчно добре. Затова започнала да отговаря на обажданията му и
да се вижда с него. О. разбрал за това и отново усетил заплаха за връзката си с
Ж.. За да е сигурен, че П. и Н. няма да се съберат, казал на Ж., че трябва да
подадат жалба. След това двамата заедно казали на П., че искат да отидат при
прокурор и да съобщят за случилото се. Тримата отишли в Районна прокуратура гр.
и се срещнали с дежурния прокурор. През
цялото време с него разговарял подсъдимият. След задаване на уточняващи въпроси
прокурорът му разяснил наказателната отговорност за лъжесвидетелстване,
прочитайки му текст от наказателния кодекс, че който лъже е наказателно
отговорен, при което подсъдимият млъкнал и казал, че ще подадат жалба. След
това обаче заявил на П., че няма да подават жалба, тъй като казал на прокурора,
че е водил Ж. на преглед при четирима лекари, които да потвърдят, че е
изнасилена, а в действителност не били ходили при такива лекари.
Една вечер, в края на м. септември 2015 г., докато бил в дома
им подсъдимият показал личната си карта на Е.П.. Тогава тя разбрала истинското му
име и възрастта му - 22 години, оставайки неприятно изненадана. Направо го
попитала дъщеря й не е ли твърде малка за него, а той й отговорил, че я е
пазил. След това поискала обяснение и от дъщеря си защо е крила от нея тези
обстоятелства. Ж. й отговорила, че в началото действително е знаела, че подсъдимият
се казва "Добри".
За да настрои и Н. срещу П., няколко
вечери по-късно подсъдимият отишъл в дома му, представил му се и му казал, че П.
и Г. са скалъпили обвинението срещу него, че е изнасилил Г., и че той нямал
нищо общо с това. Н. го изгонил. Е.П., която по това време излязла от стаята и
била на стълбищата в дома му, чула разговора. Чутото окончателно я убедило, че
обвиняването на Н. в изнасилване е било лъжа. Затова започнала по всякакъв
начин да се опитва да ограничава контактите на Ж. с подсъдимия. Говорела й,
изпращала я по-често при баща й в гр. Горна Оряховица, като обяснила и на него
за случилото се и го помолила да разговаря с нея. Въпреки това пострадалата
продължавала да излиза с подсъдимия. Той от своя страна започнал да не й
разрешава да ходи на училище и дори да разговаря с приятелките си, тъй като се
страхувал, че може да искат да ги разделят и да настройват Ж. срещу него. За
целта й осигурявал извинителни медицински бележки. По повод натрупания от Г.
голям брой извинени отсъствия класният й ръководител М.Й. се свързала по
телефона с майка й, след което провели и среща, на която П. споделила
притесненията си от връзката на Ж. с пълнолетно лице и от оказваното от него
негативно влияние върху нея. Според П.Ж. била обсебена от О., който не й давал
възможност да взема самостоятелни решения.
В началото на месец ноември 2015 г. майката и дъщерята
се преместили отново при Н.Н. ***. На 04.11.2016 г. подсъдимият изчакал Г. да
свърши училище и я довел в сградата на Съдебната палата, за да подадат жалба.
Преди това той бил казал на Ж., че е записал на телефона си думите й, че преди
него е правила секс с други момчета, и че може да използва записа срещу нея. Заплашил
я, че ако не подаде жалба, ще пусне записа на родителите й. Заканил се, че ако
направят нещо срещу него, щял да си го върне тъпкано, дори заплашил да убие нея
и майка й. Написал жалба от нейно име, адресирана до Окръжна прокуратура гр. ,
в която посочил, че на една от двете дати - 17 или 19, без посочен месец, е
била изнасилена от втория си баща Н. докато майка й е била на работа. В жалбата
било посочено също, че в началото майка й била повярвала и се били изнесли на
квартира, но след това Н.Н. успял да я убеди, че не я е изнасилил, както и че
майка й била болна от шизофрения, но била прекъснала приема на предписаните й
лекарства. След това накарал Г. да препише жалбата и да се подпише и на двете
жалби. Въпреки че не знаела дали такъв запис действително съществува, Ж. се
страхувала, че родителите й ще повярват на думите й и че майка й ще си помисли,
че е курва и няма повече да я иска. Страхувала се също О. да не навреди на нея
или на майка й. Затова направила каквото й казал той. Същия ден подали жалбата,
чийто текст бил написан от подсъдимия, в Окръжна прокуратура гр. , където била
заведена под № 2289/2015 г. Жалбата била изпратена по компетентност на Районна
прокуратура гр. , където била заведена преписка № 3380/2015 г. и била
разпоредена проверка за изясняване на изложените в нея обстоятелства. В хода на
проверката Ж.Г. признала, че написаното в жалбата не отговаря на истината, че
тя е била написана от приятеля й А., и че той със заплахи я е накарал да я
подаде.
По повод на разпоредената от ВТРП
проверка по жалбата и по повод на получен независимо от нея сигнал от
ръководството на СОУ "Емилиян Станев" гр. , в който било посочено, че
при проведен на 04.11.2015 г. разговор с майката на Ж.Г. тя е споделила
тревогата си от факта, че дъщеря й има връзка с пълнолетно лице, и че приятелят
на Ж.Г. си е позволил да заплашва със саморазправа друго дете от класа й, е бил
задействан координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на
деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна
интервенция, в резултат на което на Ж.Г. била предоставена полицейска закрила
със Заповед peг. № 1739з-597/13.11.2015 г. на Началника на РУ гр. , а след това
със Заповед № ЗД-ДСПСП11-252/13.11.2015 г. на директора на ДСП гр. тя била настанена в Кризисен център за деца с.
Балван. Видно от писмо изх. № ЗД11-324 от 26.11.2015 г. на директора на ДСП гр.
и от приложените социални доклади тези
мерки са били предприети, тъй като след проведени разговори с Ж.Н.Г. и
родителите й е било преценено, че съществува реален риск за живота и здравето
й, породен от действията на пълнолетния А.А.О..
След настаняването на пострадалата в
кризисния център подсъдимият, страхувайки се да не бъде разобличен, започнал да
разказва на приятелките й - свидетелките В., Ч., Н., К., че Ж. е била
изнасилена от втория си баща, че баща й бил пияница, а майка й била болна от
анорексия и шизофрения, поради което не била в състояние да я защитава, и той
бил единственият, който можел да я защити. Опитвал се чрез тях да получи
информация за пострадалата и да се срещне с нея. Опитал се дори да разкаже
измислената от него история на местните вестници. Поведението му станало
причина за подаване на сигнал и от управителя на кризисния център. След
настаняването й в кризисния център Ж.Г. казала на майка си, че много съжалява
за случилото се и че иска тя да се събере с Н.Н., тъй като се страхувала О. да
не й навреди. Извинила се и на Н..
От заключението на приобщената по
делото комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза се установява,
че пострадалата Ж.Г. не страда от душевна болест или слабоумие. Интелектуалното
й развитие е в границите на нормата за възрастта й. От гледна точка на
психологическите характеристики на личността Ж.Г. е неуверена личност, с
преобладаващо интровертна насоченост - затворена, инертна, със средно ниво на
емоционална лабилност, способна да запази спокойствие и равновесие в ежедневни
ситуации, послушна и подчиняема, поддава се на влияние и зависимост, с ниско
самочувствие, предпазлива в контактите, социално неуверена, избягва общуването
и шумните компании, склонна към депресивни преживявания. Г. е могла да
възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото, и да дава достоверни
показания за тях, като се вземат предвид ниския социален и правен опит.
Извършеното спрямо нея престъпно посегателство е оказало влияние върху
психиката й, изразяващо се в чувство на страх, тревожност, вина, склонност към
депресивни колебания на настроението. Според
вещото лице А., в момента, в
който експертите са я преглеждали Г. е била
много зле настроена към подсъдимия и с чувство
за вина.
Съгласно заключението на
съдебно-графическата експертиза ръкописният текст в Жалба Молба от Ж.Н.Г. от
04.11.2015 г. е написан от А.А.О.. По отношение на подписа в жалбата, положен
след думата "подпис", експертът е констатирал наличие на забавен
темп, точки на необосновано спиране и прекъсване и отсъствие на рефлексни щрихи
в края и началото на елементите, поради което не е могъл да даде категоричен
отговор от кое лице е положен. По време на разпита на пострадалата пред съдия,
след като жалбата й е била предявена, тя е заявила категорично, че подписът е
положен от нея, след като е била принудена от А.О. да я подпише.
С оглед субекта на престъплението не
се разкриват някакви особености, доколкото подсъдимият не е осъждан, видно от
приложената по делото справка за съдимост и липсват данни за други негови
противообществени прояви.
Представените от защитата три броя
писмени изявления, за които пострадалата Г. заяви, че се писани лично от нея и
че написаното в тях е донякъде истина, още веднъж красноречиво говорят за
неуравновесения й характер и лабилна психика.
Горната фактическа обстановка съдът
изведе след внимателен собствен анализ на приобщените по надлежния процесуален
ред по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, имащи
отношение към предмета на доказване – чл. 102 от НПК. Други такива, даващи
основание да се приеме различна от описаната по-горе фактическа обстановка, не
се събраха в хода на съдебното следствие. При установяване на фактите:
Обвинението се доказва от
показанията на Ж.Г., дадени пред съдия от ВТРС, и показанията на П. и Н., между
които не са налице противоречия, както и от показанията на останалите
свидетели, от заключенията на изготвените съдебна психологично-психиатрична и
съдебно-графическа експертизи, приложените социални доклади и становища от ДСП
гр. , справките за съдимост и за личността на подсъдимия, и останалите писмени
доказателства и доказателствени средства.
С оглед на очертаната и описана
по-горе фактическа обстановка, съдът в настоящият си състав, няма как да
кредитира показанията на пострадалата Г., дадени от нея в хода на съдебното
следствие, тъй като същите са не само изолирани, но влизат и в съществени противоречия
с целия доказателствен материал. Това й поведение е напълно обяснимо както с
оглед на изминалия дълъг период от време, така и на смесените чувства, които
безспорно се борят вътрешно в нея – на свидетел и пострадала от престъпленията
и на приятелка на подсъдимия, с когото и към настоящият момент поддържа близки
отношения, при което е нормално е последните да надделяват. Доколкото обаче тези
й показания и приобщени писмени изявления са в пълен противовес както с
дадените от нея пред съдия от една страна, така и с целия доказателствен
материал, съдът ги игнорира изцяло.
Казаното дотук важи в пълна степен и
за кратките и абстрактни обяснения на подсъдимия, че видите ли бил
подведен за ситуацията от пострадалата и че действал изцяло в нейна защита. Следва да се има предвид обаче специфичния характер и
доказателствената същност на обясненията на подсъдимия, които имат двойствена
същност. От една страна те представляват гласно доказателствено средство, но от
друга - те са и средство за защита на самия подсъдим. Като доказателствено
средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и
критична оценка, с оглед на това, че подсъдимият е най-заинтересован от изхода
на делото, поради което неговите обяснения следва да се обсъждат не изолирано,
а във връзка с останалите доказателства по делото. И тъй като същите напълно се
опровергават от доказателствената съвкупност, съдът ги цени единствено като
защитна позиция.
Предвид изложеното дотук, съдът
счита, че по отношение на фактическата обстановка, очертана от приобщените по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не съществуват
никакви съмнения, както относно обстоятелствата свързани с времето и мястото на
процесните събитията, така и по отношение на авторството и механизма на
изпълнителните деяния.
С оглед на приетото за установено от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С деянията си подсъдимият О. е
осъществил от обективна и субективна страна, умишлено – при форма на вината
пряк умисъл, престъпните състави на чл. 143, ал. 1 от НК и чл. 286, ал. 1,
предл. 1 от НК.
За престъплението принуда по чл.
143, ал. 1 от НК.
От обективна страна е безспорно
установено, че на посочените по-горе дата и място, подсъдимият О. е принудил
със заплашване непълнолетната Г. да извърши нещо противно на волята й - да
подаде жалба до Окръжна прокуратура гр. , че е била изнасилена от Н.А.Н. - съжител
на майка й. Изпълнителното деяние на принудата в случая е осъществено чрез
действие под формата на заплашване - застрашаване на пострадалата с бъдещо
деяние, което е от естество да изложи на опасност честта и достойнството й и
живота и здравето на нея и на майка й - че ще предостави на родителите й запис,
в който тя признава, че е правила секс с други момчета, и че ще посегне на
живота и здравето й и тези на майка й. В резултат на това у нея възникнал
основателен страх, че родителите й ще повярват на записа, майка й ще я помисли
за курва и няма да я иска, и че подсъдимият ще посегне на нея и на майка й,
поради което тя е предприела поведение противно на волята й - подписала и
депозирала съчинената и написана от обвиняемия жалба в Окръжна прокуратура гр. ,
въпреки че изложеното в нея не било истина.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия виновно, с пряк умисъл. Същият е съзнавал съдържанието
на волята на пострадалата, съзнавал е, че въздейства върху нейната психика
така, че ще я мотивира да предприеме поведение, което не съответства на волята й,
като пряко е целял предприетото от нея поведение.
За престъплението набеждаване по чл.
286, ал. 1, пр. 1 от НК.
Безспорно установено е от обективна
страна, че на 04.11.2015 г., в гр. , пред надлежен орган на властта,
подсъдимият е набедил Н.А.Н. в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 2, т.
1 от НК - че е изнасилил непълнолетната Ж.Н.Г., като знаел, че е невинен.
Изпълнителното деяние е извършено при условията на посредствено извършителство
- чрез подаване на жалба до Окръжна прокуратура гр. с вх. № 2289/15 г. от 04.11.2015 г. от
непълнолетната Ж.Н.Г., която е подала жалбата в резултат на упражнена върху нея
принуда под формата на заплашване и не е действала виновно, тъй като е била
лишена от възможността да избира поведението си. В жалбата се съдържат
твърдения, обуславящи в достатъчен обем и форма фактическите обстоятелства на
определен престъпен състав - изнасилване, като датата на подаване на жалбата,
непосочването на конкретната дата, на която е станало изнасилването, и данните
за възрастта на "пострадалата", които се извличат от посочения ЕГН,
предполагат правна квалификация по чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК - изнасилване на
ненавършило 18-годишна възраст лице. Поради това и жалбата е препратена по
компетентност на ВТРП. С подаването на жалба до прокуратурата, чието основно
правомощие е да възбужда наказателно преследване за извършено престъпление, подсъдимият
обективно е предизвикал съответната проверка, целяща привличане към наказателна
отговорност на набеденото лице. От доказателствата по делото се установява безспорно,
че подсъдимият е знаел, че набеденото лице е невинно и че обвинението в
изнасилване е било замислено от самия него, за да раздели П. от Н. и да има
пълен контрол над непълнолетната Ж.Г.. Чрез поведението си подсъдимият е
засегнал както интересите на правосъдието, така и личните интереси на
неоснователно набедения Н..
От субективна страна деянието е
извършено виновно, с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал неистинността на
съобщаваната чрез жалбата информация и неизбежността на настъпването на
обществено опасните последици.
Наличен е и мотивът за извършване на
деянията, който съвсем ясно прозира от приобщените по делото доказателства и
техния анализ.
За извършените от подсъдимия престъпления
НК предвижда наказания съответно "лишаване от свобода" до шест години
- чл. 143, ал. 1 от НК и "лишаване от свобода" от една до шест
години и "обществено порицание" - чл. 286, ал. 1 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия съдът отчете младата му възраст, чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни. Като отегчаващи бях отчетени възрастта на пострадалата Г.
и упорития престъпен умисъл на подсъдимия при осъществяване на деянията.
Така отчетени тези обстоятелства,
мотивираха съда да приеме, че не са налице предпоставките за определяне на
наказанията при условията на чл. 55 от НК, а именно при наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна,
съблюдавайки целите на наказателната политика заложени в чл. 36 от НК, както и
принципите за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, съдът определи
наказанията на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като му наложи такива съответно към минималния и в минималния
предвиден размер, а именно шест месеца "лишаване от свобода" за
престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК и една година "лишаване от
свобода" и "обществено порицание" за престъплението по чл. 286,
ал. 1 от НК.
По
отношение на двете деяния са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК. Същите са извършени при условията на реална съвкупност,
т.е. преди да е имало осъждане за което и да е от тях, поради което съдът по
правилата на съвкупността, след като определи наказание за всяко едно, наложи за
изтърпяване най-тежкото от тях, а именно година "лишаване от
свобода", към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК присъедини и
наказанието "обществено порицание".
След
определяне на общото наказание, съдът прецени, че са налице основанията за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Институтът на условното осъждане е правна
възможност, която може да намери приложение когато са налице кумулативно всички
изискуеми от правната норма предпоставки, касаещи размера на наложеното
наказание, съдебното минало на дееца и възможността по този начин целите на
наказанието да бъдат постигнати. В случая, предвид младата възраст на
подсъдимия, съдът счете, че визираните от цитираната разпоредба предпоставки са
налице и за поправянето и превъзпитаването му не е необходимо да търпи
ефективно наложеното му наказание, поради което го отложи с изпитателен срок от
три години, посредством който да му се въздейства в достатъчна степен да
преосмисли поведението си.
Присъдиха се и
направените по делото разноски, които подсъдимият да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТРС.
Мотивиран така
съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: