№ 141
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Срещу Решение № 262462/12.08.2021 г., постановено по гр.д.№9969/2019г.
по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от И.А. С., ЕГН**********
с адрес гр. ***** срещу Л.А. А., ЕГН **********, АНГ. Д. АНГ., ЕГН
********** и двамата с адрес гр. *****, СТ. М. Р., ЕГН **********, с адрес
гр. ***** и ИВ. П. Р., ЕГН**********, с адрес гр.*****, иск за допускане на
съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № 57,
находящ се в гр. ***** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.3511.88.14.11, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня,
баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от
3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата, на осн. чл.34 ЗС,
са постъпили две въззивни жалби с идентично съдържание, както следва: 1.)
въззивна жалба от ИР. АНГ. АНГ. и 2.) въззивна жалба от АНГ. Д. АНГ. и
Л.А. А..
В своята жалба И.А. излага становище за неправилност на обжалваното
решение, както и за наличието на съмнения за неговата необоснованост. На
1
първо място сочи, съдът неправилно е приел, че след като А.А. е адвокат към
АК - Варна, то същият няма право да участва в публична продан, предвид
забраната на чл.490, ал.1 от ГПК и чл.185, б."б" от ЗЗД. По съображения
касаещи различията между професиите на съдиите, прокурорите, съдебните
изпълнители и съдиите по вписванията от една страна, и свободната
професия на адвоката от друга, твърди, че забраната на чл.185 от ЗЗД по
отношение на адвоката е въведена с цел да ограничи недобросъвестно
възползване от служебно известната информация, когато с това поведение се
засягат правнозначими интереси на субекти, спрямо които той е упражнявал
процесуално представителство или защита в широк смисъл. На следващо
място оспорва извода на съда, че представеното от съделителката СТ. М. Р.
завещание е произвело своя вещнопрехвърлителен ефект, следователно и на
това основание А.А. не е станал собственик на имота. По подробно изложени
доводи счита, че съделителката Р. е приела наследството в качеството й на
законен наследник, зачитайки правата и на другия наследник по закон - синът
й Г. Р., чиято 1/6 идеална част е придобита от А.А. след участие в публична
продан. Твърди още, че след като наследството е прието на основание
наследяване по закон, същото не може впоследствие да бъде прието на
основание наследяване по завещание. В заключение жалбоподателката излага
твърдения, че Г. Р. дълги години е манифестирал намерението си да свои
имота докато го е владял, вследствие на което го е придобил по давност.
Именно защото възприемал имота като свой, той е допуснал да бъде продаден
на публична продан, вместо да заяви, че има завещание. В тази връзка,
доколкото това трето лице е своило имота, страната обосновава извод, че А.
и Л. А.и са придобили правото на собственост върху същия по силата на
постановлението за възлагане, а в условията на евентуалност поради
присъединяване на владение и придобиване по давност, а впоследствие тя го е
придобила от тях. По изложените съображения моли за отмяна на решението
и допускане на делбата съобразно претендираните квоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от адв. К.К., в качеството
и на особен представител на И.Р., с който въззивната жалба се оспорва като
́
неоснователна. На първо място въззиваемият сочи, че твърденията на
жалбоподателката, че не е налице пречка А.А. да придобие въз основа на
публична продан право на собственост върху идеални части от процесния
имот са неправилни, като противоречащи на разпоредбата на чл. 490 от ГПК,
2
която не подлежи на разширително тълкуване. На следващо място счита за
правилен извода на първоинстанционния съд в смисъл, че А.А. не е могъл да
придобие на търг идеалната част, предвид, че същата не е била собственост на
сина на наследодателя – Г. Р., тъй като обявяването на саморъчното
завещание и вписването на препис от него не са условия да се породи
вещнопрехвърлителното му действие. Оспорва възражението за придобиване
на имота по давност като преклудирано. Предвид гореизложеното обосновава
извод, че между страните не е налице съсобственост, поради което отправя
искане за потвърждаване на решението.
С въззивната си жалба въззивниците А.А. и Л. АНГ. отправят искане за
отмяна на решението и допускане на делбата при квоти: за Л. АНГ. и АНГ. Д.
АНГ. -1/12 ид.ч. (СИО); за СТ. М. Р. - 8/12 ид.ч.; за ИВ. П. Р. - 2/12
ид.ч.; за ИР. АНГ. АНГ.- 1/12 ид.ч., по напълно идентични с изложените в
жалба на И. С. възражения за неправилност и необоснованост на съдебния
акт.
В подадения отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ИВ. П. Р.,
представляван от особен представител адв. К.К. оспорва въззивната жалба и
моли за оставянето и без уважение.
́
В проведеното открито съдебно заседание по делото с пледоарията си по
същество И. С. моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и допускане
на делбата при посочени във възивната жалба квоти, като поддържа
възраженията си за неприложимост на забраната на чл. 185 от ЗЗД по
отношение на адвокати. Сочи още, че цитираната от първоинстанционния съд
съдебна практика за дейтствието на вписването на завещанието е неотносима
към процесния случай, в който същото е вписано 20 години след смъртта на
завещателя. Поддържа становището си още, че процесният апартамент е
придобит по давност от Г. Р..
Особеният представител на С.Р. адв. Х.Я. отправя искане за потвърждаване
на обжалваното решение по изложените в депозирания отговор съображения.
ИВ. П. Р., представляван от адв. К.К., оспорва възраженията на въззивника
за неприложимост на забраната на чл. 185 от ЗЗД, както и допустимостта на
извършеното възражение за придобиване на имота по давност от Г. Р.. Моли
за потвърждаване на решението.
Пълномощникът на С.Р. Г. Р. твърди, че не може трета страна да определи
3
дали е придобил имота по давност или не. Сочи, че съгласно т.3 от
завещанието майка му е има право да го ползва пожизнено.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на
искова молба, подадена от И.А. С., с която е предявен иск по чл.34 от ЗС
срещу Л.А. А., АНГ. Д. АНГ., СТ. М. Р. и ИВ. П. Р. за делба на недвижим
имот, представляващ жилище – апартамент № 57, находящ се в гр. *****
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3511.88.14.11, с
площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер,
пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и
1,2914% ид.ч. от общите части на сградата, основан на твърдения за
възникване на съсобствеността при квоти, както следва: 1/12 ид.ч. за ищцата,
1/12 ид.ч. за Л.А. А. и АНГ. Д. АНГ., 8/12 ид.ч. за СТ. М. Р. и 2/12 ид.ч. за
И.П. Р., придобит при публична продан с влязло в сила на 06.03.2019г.
постановление за възлагане от А. и Л. А.и и впоследствие дарен в полза на И.
С..
В исковата си молба последната излага твърдения, че с ответниците са
съсобственици на индивидуализирания с исковата молба самостоятелен
обект, като С.Р. е придобила собствеността върху него през 1988 г. в режим
на СИО със съпруга си – П. Р., починал на 15.11.2000 г. След смъртта му
неговите наследници С.Р., И.Р. и Г. Р. придобили по наследство по ⅓ ид.ч. от
припадащата се част от правото на собственост на техния наследодател. За
неплатени от последния задължения към трето лице, собствената му 1/6 ид.ч.
от имота е продадена на публична продан и е възложена на А. и Л. А.и с
постановление за възлагане, влязло в законна сила на 06.03.2019 г.
Купувачите на 18.06.2019г. дарили 1/12 ид.ч. от процесния имот в полза на
ищцата. По твърдения за липса на възможност за доброволно уреждане на
отношенията с ответниците по повод съсобствеността, обосновава правния си
интерес от допускане на искане за съдебна делба на имота.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от АНГ. Д. АНГ., с който се
признава факта, че с ищцата са съсобственици на имота, придобит на
4
соченото основание, като се отправя искане делбата да бъде допусната при
посочената в исковата молба квоти.
Депозиран е още отговор от С.Р., с който се излагат твърдения, че имотът е
закупен от адв. А. А., който съгласно закона няма право да участва в
публична продан и да придобие собствеността върху спорния имот. Като
нередовен купувач същият не може да прехвърли собственост на дъщеря си.
Твърди, че синът й Г. Р. не е бил собственик на закупения имот, тъй като в
нейна полза е имало саморъчно завещание, като така била придобила цялата
собственост върху имота след смъртта на съпруга си преди 20 г. Сочи, че не е
възпрепятствала ищцата да ползва апартамента, поради което не й дължи
наемна цена;
Подаден е още писмен отговор от ответника И.Р., чрез назначения му от
съда особен представител адв. К., с който се излагат твърдения, че ответникът
А. А. е вписан в АК- Варна, като адвокат и е от кръга на лицата, които нямат
право да участват в публичен търг на ос. чл.185 ЗЗД и чл.490 ГПК. Тъй като
праводателят на ищцата не е придобил собствеността върху процесния имот,
то и тя също не е могла да я придобие. По отношение на претенцията за
заплащане на наем за ползването сочи, че няма доказателства, от които да е
видно, че ищцата е била възпрепятствана да ползва имота.
За да бъде уважен искът по чл. 34 от ЗС за допускане на делба в
производството по делото следва да са бъде доказано наличието на
съсобственост между съделителите върху имуществото, предмет на делбата,
основанието на което същата е възникнала, както и съответната притежавана
част на всяка от страните върху имотите.
От представения по делото Договор за покупко – продажба на недвижим
държавен имот №10355/15.06.1988 г. с ИК на ОбНС се установява, че по реда
на Наредба за държавните имоти и въз основа на заповед на председателя на
ИС на ОбНС – гр. Варна СТ. М. Р. и П. Р. Р. са придобили процесния
апартамент № 57, находящ се в гр. *****.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно-
почеркова експертиза, заключението на което настоящия съдебен състав
изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено. От него се
установява, че подписът положен за Купувач под № 2 в договора е изпълнен
от П. Р. Р..
5
От приложеното по делото удостоверение за наследници от 20.01.2021 г. е
видно, че П. Р. Р. е починал на 15.11.2000 г., като за свои наследници е
оставил своята съпруга СТ. М. Р. и синовете си - ИВ. П. Р. и Г. П.ов Р..
Видно от приложеният препис на изпълнително дело № 20167120400645 по
описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№712 с район на действие ВОС, и в
частност издаденото по него постановление за възлагане от 02.11.2018 г., от
което И. С. и нейните праводатели черпят материалната си легитимация, на
АНГ. Д. АНГ. са възложени 1/6 идеални части от процесния недвижим имот,
притежавани от Г. П.ов Р.. Същите впоследствие са дарени на И. С. от
нейните родители с НА за дарение №94, том I, рег.№1483, дело
№84/18.06.2019г., вписан в СвП- Варна с вх. рег.№15002, акт №152, том XLI,
дело №89836/2019г.
От Удостоверение, издадено от АК – Варна с изх.№2652/28.07.2020г., се
установява, че АНГ. Д. АНГ. е вписан в АК - Варна като адвокат на
09.05.2000г. и е действащ адвокат без прекъсване на права към датата на
издаване на удостоверението, в това число и към релевантния момент на
публичната продан и влизане в сила на постановлението за възлагане.
Съобразно разпоредбата на чл. 185, б."Б" от ЗЗД не могат да бъдат купувачи,
нито пряко, нито чрез подставено лице, включително и в публична продан
съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите
по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на
съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако
купувачът е съсобственик на спорното право. Цитираната правна норма е с
повелителен характер и урежда императивна забрана за посочените лица да
купуват, включително в рамките на изпълнителното производство, вещи,
които представляват „спорни права“, подсъдни на съда.
Действително, адвокат, вписан във Варненската адвокатска колегия, какъвто
А.А. е бил както към момента на издаването на приложеното по делото
удостоверение с изх.№2652/28.07.2020г., така и към извършването на
публичната продан, по силата на изричната забрана на чл. 185, б."Б" от ЗЗД
не е могъл да купува вещи, предмет на правен спор, подсъден на съдилищата
във съдебния район на Апелативен съд - Варна. Видно обаче от съдържанието
на изпълнителното дело № 20167120400645 и изпълнителните листи, въз
основа на които същото е образувано, процесната 1/6 ид.ч. от недвижимия
6
имот е изнесена и продадена на публична продан за принудително погасяване
на парични притезания на Г. Р. към Г.Г.. Последните са съдебно установени с
влезли в сила решения на ВРС и произтичат от дължима издръжка в полза на
детето на Р. и Г. - С. П.ова, към тях са включени още и сторените съдебно-
деловодни разноски в производствата. Посочените съдебни дела не са имали
за спорен предмет недвижимия имот, поради което същият към момента на
публичната продан не се е явявал „предмет на правен спор“ по смисъла на чл.
185, б. „Б“ от ЗЗД, като в производството не са ангажирани доказателства за
съществуването на друг такъв спор. Посочената разпоредба, както и тази на
чл. 490 от ГПК, имат забранителен характер, поради което не могат да бъдат
тълкувани разширително, а единствено спрямо действителното им,
ограничено значение, което не следва да бъде надхвърляно. Цитираните
норми създават за посочените в тях лица задължение за въздържане от
извършване на изрично изброени правни действия относно посочени по
същия изчерпателен начин имуществени права. Те обаче не предвиждат обща
забрана за всички адвокати от съответната адвокатска колегия да придобиват
имущество, независимо от неговия характер. В настоящия случай, макар А.А.
да е бил адвокат във Варненската адвокатска колегия в релевантния момент,
продадените 1/6 ид.ч. от процесния апартамент не представляват „предмет на
правен спор“ по смисъла на разпоредбата на чл. 185, б. „Б“ от ЗЗД, поради
което уредената в последната забрана е неприложима към тях и същите е
могло свободно да бъдат придобити от страната.
Въпреки основателността на възраженията на въззивниците в посочения
смисъл, въззивникът А. не е станал собственик на идеалните части от имота,
тъй като длъжникът в изпълнителното производство Г. Р. не е бил такъв към
момента на влизане в сила на постановлението за възлагане, доколкото
единствен притежател правото на собственост върху целия имот е СТ. М. Р..
Следователно, той и съпругата му Л. АНГ. не са могли да надарят дъщеря си
И. С. с права, които сами те не са притежавали.
Това е така, защото със саморъчно завещание от 22.08.2000 г., П. Р. Р. е
завещал на съпругата си С.М. Р. своята идеална част от процесния имот, като
е учредил и право на ползване върху тази част на синовете си Г. Р. и И.Р..
Завещанието е изписано изцяло ръкописно, съдържа означение на датата,
когато е съставено и е налице поставен подпис след завещателните
разпореждания. От заключението на СПЕ се установява, че същото е
7
автентично, тъй като ръкописният текст и подписа в саморъчното завещание
са изписани от П. Р. Р..
С протокол от 20.10.2020г., изготвен от нотариус Св. Д., рег.№363, с
район на действие ВРС, саморъчното завещание е обявено в присъствието на
молителите С.М. Р., Г. П.ов Р. и ИВ. П. Р., като същото е вписано в СвП-
Варна с вх. рег.№28102, акт№107, том VIII, дело№ 16581.
С откриване на наследството завещанието е породило своето вещно-
прехвърлително действие, като последното не е обусловено от неговото
обявяване по реда на чл. 27 от ЗН, още по-малко от вписването му в
съответните книги. Действително в настоящия случай посочената процедура
е извършена близо двадесет години след смъртта на наследодателя, но
законът не предвижда санкция за това, че Г. Р. не е изпълнил задължението
си, произтичащи от цитираната правна норма - да иска обявяване на
завещанието веднага след узнаване за откритото наследство, а и от
приложените доказателства по делото не може да се установи конкретния
момент, в който се е случило това, съответно дали е налице такова
неизпълнение.
Освен това посоченото обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като, както
вече беше изложено, обявяването и вписването на завещанието не са
предпоставки то да породи целения вещно-прехвърлителен ефект.
Вписването на препис от обявлението на завещателно разпореждане с
предмет вещни права, извършено съгласно чл.112 б."и" от ЗС има единствено
оповестително действие и цели само да даде възможност на наследниците по
закон и на трети лица да узнаят за извършения от наследодателя акт на
разпореждане с имуществото за след смъртта му, какти и за намерението на
бенефициера да се ползва от него. С твърдяното от въззивниците защитно
действие се ползват вписванията на актове единствено в случаите, когато
това е предвидено с изрична разпоредба на закона, каквато липсва по
отношение на завещателните разпореждания.
Правилото на чл. 113 от ЗС урежда непротивопоставимост на вписаните
актове по чл. 112 от ЗС, спрямо трети лица, които по-рано са придобили от
същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Същото е
приложимо единствено в случаи на конкуренция на права, придобити от един
и същ праводател, но не и при придобиване на наследствени права, както се
8
приема и в цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика,
обективирана в Р № 206/25.07.2012 г. по гр.д. № 238/2012 г. на ІІ г.о. и Р №
698/08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2009 г. на І г.о. на ВКС. С оглед
гореизложеното, в противоречие с възраженията на въззивниците, следва да
се приеме, че посоченото разрешение относно действието на обявяването и
вписване на завещанието е напълно относимо към процесните
правоотношения между страните. От него следва, че датата на обявяване и
вписване на протокола за извършеното нотариално действие са неотносими
към момента на придобиването на вещните права от С.Р., както и към
противопоставимостта на последното спрямо всеки, легитимиращ се като
собственик въз основа на транслативна сделка, в това число и въззивниците.
Считано от датата на откриване на наследството – 15.11.2000 г. Р. се явява
единствен притежател на правото на собственост върху процесния имот.
Доколкото липсват доказателства в противния смисъл, длъжникът към
момента на публичната продан не е бил собственик на продадените идеални
части, които, както вече беше изложено, са били част от патримониума на
С.Р., единствен притежател на правото на собственост върху целия имот.
Съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК публичната продан на
недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права и ако
длъжникът не е собственик на продавания имот, то и купувачът не може стане
собственик, като в същия смисъл са и задължителните постановки на т. 3 от
Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на
ОСГТК на ВКС. С оглед гореизложеното, доколкото Г. Р. не е бил собственик
на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, то и А.А. не ги е придобил на
постановлението от 02.11.2018 г.. По същите съображения следва да се
приеме, че А. и Л. А.и не са могли да дарят на своята дъщеря И.А. С. 1/12
ид.ч. от правото на собственост върху имота по силата на приложения по
делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт №94 от 18.06.2019
г. на П.Д. – нотариус с район на действие РС – Варна, като същият не породил
действие. Предвид изложеното и доколкото не е налице съпритежание на
правото на собственост върху недвижимия имот, чиято съдебна делба се
претендира, а едноличен собственик на същия е С.Р., то искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Възражението на въззивниците, че длъжникът в изпълнителното
производство Г. Р. е придобил недвижимия имот вследствие на давностно
9
владение се явява преклудирано, тъй като е заявено след изтичане на срока по
чл. 266, ал. 1, съответно чл. 146, ал. 3 от ГПК и не се явява нововъзникнало
или новоузнато обстоятелство. По същество то е и неоснователно, тъй като
придобиването на вещни права посредством давностно владение изисква
освен осъществяването на фактическа власт върху вещта /corpus/, още и
намерението за своене на вещта /animus/, като за да се придобие
съсобствената вещ, владелецът следва да манифестира изрично това свое
намерение спрямо оснталите съсобственици. В настоящия случай не са
ангажирани доказателства за осъществяването на нито един от посочените
елементи на твърдяното придобивно основание. На още по-силно основание
то не може да бъде претендирано от насрещната страна в производството, че
противната страна е придобила чужда вещ вследствие на давностно владение,
при липса на изложените предпоставки, както и при изрично отричане на този
факт от сочения за владелец.
С оглед изложеното и предвид съвпадението в решаващия извод за
неоснователност на иска по чл. 34 от ЗС, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено на основание чл. 277 от ГПК.
Въззиваемата страна ИВ. П. Р. се представлява от особен представител,
назначен от съда, поради което на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК
възнаграждението на последния се определя от съда съобразно фактическата
и правната сложност на делото, като размерът му може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. С оглед минималните
размери предвидени в чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС в
полза на адв. К. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 600
лева, като не са налице законоустановените предпоставки за неговото
намаляване. Доколкото депозит не е внесен от въззивниците, същите следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на особения представител дължимото
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262462/12.08.2021 г., постановено по гр.д.
№9969/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от И.А. С.,
ЕГН********** с адрес гр. ***** срещу Л.А. А., ЕГН **********, АНГ. Д.
АНГ., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. *****, СТ. М. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. ***** и ИВ. П. Р., ЕГН**********, с адрес гр.*****
иск за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище
- апартамент № 57, находящ се в гр. ***** съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.3511.88.14.11, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три
стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба
с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата, на
осн. чл.34 ЗС
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в полза на особения представител адв. К.В. К.,
вписана в Националния регистър за правна помощ под № 4210, в размер на
600 лева, за осъщественото процесуално представителство на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК в качеството на особен представител на въззиваемия ИВ. П.
Р..
ОСЪЖДА И.А. С., ЕГН **********, Л. АНГ., ЕГН ********* и АНГ. Д.
АНГ., ЕГН ********** да заплатят на адв. К.В. К. сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК в качеството
на особен представител на въззиваемия ИВ. П. Р., за което страните са
останали задължени, поради невнасянето на депозит.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11