РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг 03.12.2021 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д. № 43 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.200, ал. І от КТ и чл.86 от ЗЗД

 

В РС – Червен бряг, чрез адв. Л.Л. от САК е постъпила искова молба от С.В.Т., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** срещу ***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Калина Петкова Радевска, за реализиране имуществена отговорност на работодател за ***в размер на 50 000.00 лева, причинила временна неработоспособност и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от ***– 15.05.2019 г., до окончателното плащане. С молбата са представени: Допълнително споразумение № 4443/02.01.2019 г. към трудов договор № 989 от 28.09.2018 г.; ***Разпореждане № ******Съдебно ******№ ***гр. ***на ***в ТР на АВ.

След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност – наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата съдържа всички изискуеми от закона реквизити и с разпореждане по чл.131 от ГПК от 17.01.2020 г. е изпратена на ответното дружество исковата молба с приложенията, като им е даден едномесечен срок за възражение. В указания срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор, в който се изказват съображения за допустимост и основателност на предявеният иск, но се оспорва размера на претендираните суми и се твърди съпричиняване на вредоносния резултат, в резултат на проявена от ищеца груба небрежност. Прилагат ***сък с искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника. На основание чл.219 от ГПК е привличено трето лице помагач на страната на ответника – застрахователя по полицата ***седалище и адрес на управление ***който в становище по иска оспорва изцяло същия, както по основателност, така и по размер.

В о.с.з. на 21.01.2021 г., с молба вх.№ 260795/27.11.2020 г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК, процесуалния представител на ищеца прави изменение на иска, касаещ претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като същия се счита предявен за сумата от 70 000,00 лв.

ИЩЕЦА – С.В.Т., редовно призован се явява лично и с адв. Л.Л. от САК, който от името на доверителя си поддържа така предявеният иск. Позовава се на гласни, писмени доказателства и заключенията на вещите лица по допуснатите и приета от съда СМЕ.

ОТВЕТНИКА – *** ЕООД, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Калина Петкова Радевска, редовно призован не се явява. Представлява се от пълномощника адв. Д.И. от ЛАК – оспорва обективно съединените искове, като намира същите за неоснователни.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника – ***, редовно призован не се явява. В писмено становище по иска оспорва изцяло същия, както по основателност, така и по размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От приложените като доказателства по делото: Трудов договор № 989 от 28.09.2018 г.; Допълнително споразумение № 4443/02.01.2019 г. към трудов договор № 989 от 28.09.2018 г.; Декларация за трудова злополука с вх.№ 1004-10-154/20.05.2019 г.; Разпореждане № ******Съдебно ***ОБЩА ЛКК № 1478/12.11.2019 г.; Етапна епикриза от 27.11.2019 г.; 5 бр. болнични листове; Експертно решение № ***гр. ***на ***в ТР на АВ се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Претендира се репариране на претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди получени в резултат на трудова злополука. Предявен е иск от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.

От обсъдените доказателства съдът прие, че предявеният иск е допустим. Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Безспорно е по делото и не се спори между страните, че на 28.09.2018 г., ищецът е сключил с ответното дружество трудов договор, по силата на който е работил като „Машинен оператор опаковане, увиване“ в участък „Пълнени изделия с влакна НОВО“ във фабриката на ***в гр. Червен бряг, находяща се на адрес: бул. „Европа“ № 15.

Безспорно е установено по делото, а и не се спори между страните, че на 15.05.2019 г., при изпълнение на трудовите си задължения в обекта – опаковане на готова продукция, нареждането й на европале и прекарването й с транспалетна количка, ищеца е пострадал при инцидент, квалифициран като „трудова злополука“, за което е издадено Разпореждане № 51041015/21.05.2019 г. на НОИ-ТП-Л., необжалвано и от двете страни и влязло в сила.

Установи се от доказателствата по делото, че вследствие на трудовата злополука, ищецът е бил прегазен от мотокар, управляван от друг работник, като при инцидента ударил и главата си в земята, като получил разкъсно – контузна рана на главата, счупвания и на двата крака, както следва: на левия крак – счупване на долния /глезенния/ израстък на големия пищял и на петната кост, на десния крак – счупване на 2-ра и 3-та ходилни кости. Била извикана линейка, която откарала пострадалия в болница в МБАЛ – Червен бряг, а от там директно за УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, Клиника по ортопедия и травматология. Първоначалното състояние не позволявало оперативна интервенция на костите, като едва на 22.05.2019 г. е извършена открита репозиция и вътрешна фиксация на счупването на левия глезен (тибиален малеол) чрез метални имплатни – канюлирани винтове. Проведена е и активна медикаментозна терапия, чрез прием на противосъсирващи средства, като след общо двуседмичен болничен престой ищеца е изписан за продължаване на лечението в амбулаторен режим. Общия период на пълно обездвижване на травмираните крайници е бил 120 дни, като бавно и постепенно след това с помощта на патерици и инвалидна количка е провеждана рехабилигация и натоварване на счупените крайници, продължила повече от 6 месеца.

Безспорно е още, че на 20.05.2019 г, управителят на ответното дружество е подал декларация за настъпилата трудова злополука. Установяването на факта на злополуката и признаването й за трудова, е извършено по реда на чл. 57 - 60 от КСО и приетата от МС на основание чл. 57 ал. 3 от КСО, Наредба за установяване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Този процес преминава през установително и оценъчно производство, състоящо се в определяне на правната квалификация на злополуката като трудова, което се извършва от длъжностно лице от ТП на НОИ. Издадено е Разпореждане № 51041015/21.05.2019 г. на НОИ-ТП-Л..

Спорен по делото е размера на обезщетението дължимо от ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди.

По искане на ищеца съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза /СМЕ. Заключението на в. л., като неоспорено от страните е прието като доказателство по делото. Допуснати са и са разпитани свидетели – служители в ответното дружество присъствали на инцидента – И.И.А., С.Т.Я., Ц.С.М. и П.Д.***. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни, свидетелстват за факти предмет на личните им възприятия, а и се подкрепят от другите доказателства по делото.

Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Ищеца е работел в ответното дружество на длъжност „Машинен оператор опаковане, увиване“ в участък „Пълнени изделия с влакна НОВО“ във фабриката на ***в гр. Червен бряг, находяща се на адрес: бул. „Европа“ № 15. На 15.05.2019 г. ищеца бил на работа втора смяна в участъка за пълнене на възглавници и изпълнявал трудовите си функции, като опаковал готова продукция, наредена на палета, които палета вкарвал с палетна количка в складовото помещение /хале/. По същото време и на същото място друг работник на ответникауправлявал електрокар, вземал внесените в склада палета и ги товарел на паркирани на рампа превозни средства. Около 16:10 чада Т. изкарал с палетна количка в склада едно пале с продукция. В това време управляващия електрокара, тръгнал на заден ход през склада, като предварително бил изключил звуковата сигнализация на ППС-то, която имала фабрична настройка да се задейства при движение на заден ход. Последното било обичайна практика на всички мотокаристи във фабриката. При извършване на тази маневра задната част на електрокара ударила ищеца, който паднал по гръб на земята и си ударил главата, като електрокарът преминал през краката му. Последния изкрещял от болка и започнал да вика за помощ. От удара на главата в земята получил разкъсна рана и обилно кръвотечение. С помощта на крикове вдигнали мотокара и извадили пострадалия, който след пристигане на екип на „Бърза помощ“ бил транспортиран първоначално в МБАЛ „Червен бряг“ и след това в УМБАЛ „д-р Георги Странски“ – Плевен. Според заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно – медицинската експертиза на С.Т. са били причинени  разкъсно – контузна рана на главата и счупвания и на двата крака, както следва: на левия крак – счупване на долния /глезенния/ израстък на големия пищял и на петната кост, на десния крак – счупване на 2-ра и 3-та ходилни кости. Раната на главата е довела до разстройство на здравето неопасно за живота. Счупванията на двата крака са травматични и са причинили трайно – до 6 месеца пълно обездвижване на движението на двата долни крайника. Проведена е и активна медикаментозна терапия, чрез прием на противосъсирващи средства, като след общо двуседмичен болничен престой ищеца е изписан за продължаване на лечението в амбулаторен режим. Според вещото лице, търпените от ищеца болки и страдания причинени от инцидента, макар и в по-ниска степен, продължават и към момента, като при промяна на времето ще продължат и до края на живота му, както и че никога няма до възстанови в пълен обем движението и натоварването на долните крайници. Походката ще остане скована и по-твърда. Установява се още и, че след претърпяната трудова злополука в продължение на месеци ищецът се е нуждаел от постоянни грижи и помощ за извършване на ежедневни битови дейности, личен тоалет и хигиена, които получавал от квалифициран медицински персонал по време на престоя му в болничното заведение, а след това, близки и роднини. От показанията на св. Янков се установява и, че претърпяната трудова злополука променила в голяма степен живота на ищеца, като ограничила социалните му контакти, поради невъзможност да се грижи сам за себе си, да се движи свободно, а преживените болки и страдания по време на инцидента и медицинските интервенции, а и след това, както и липсата на положителна прогноза за бъдещо пълно възстановяване се отразяват и на психическото му състояние. Към настоящия момент има нарушения в социалната и емоционалната сфера. В психологически аспект С.Т. е възвърнал до известна степен своето функциониране, но все още се забелязват последствията от преживяното травматично събитие, които оказват влияние върху поведението му – засилило се е чувството на страх, страх от предстоящите събития, страх от бъдещето, чувство на безизходица. Повишена е депресивността.

От правна страна:

Съгласно чл. 200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е. работодателя отговаря независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите.

            По отношение размера на неимуществените вреди:

Според чл.200 ал.1 от Кодекса на труда за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,трайно намалена неработоспособност 50% и над 50% или смърт на работника или служителя,работодателят отговаря имуществено  независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Правната теория и съдебната практика са категорични,че отговорността по чл.200 от Кодекса на труда  е с много по-широк аспект  от тази по чл.49 от Закона за задълженията и договорите, има обективен характер и пострадалият работник или служител не е необходимо да доказва виновно поведение от страна на работодателя или друг негов работник или служител. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновнна и гарационно-обезпечителна по своята правна характеристика. Работодателят отговаря за уврежданията причинени на работника или служителя при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като работодателят е длъжен да осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на злополуки. В настоящия случай предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество са налице, което не се оспорва от страните – между страните е имало сключен Трудов договор № 989 от 28.09.2018 г.; Допълнително споразумение № 4443/02.01.2019 г. към трудов договор № 989 от 28.09.2018 г.; налице е трудова злополука, установена по надлежния ред от представените Декларация за трудова злополука с вх.№ 1004-10-154/20.05.2019 г.; Разпореждане № ******Съдебно ***ОБЩА ЛКК № 1478/12.11.2019 г.; Етапна епикриза от 27.11.2019 г.; 5 бр. болнични листове; Експертно решение № ***гр. Плевен.

За да се ангажира отговорността по чл. 200 от КТ, ищеца следва да докаже също и претърпените неимуществени вреди, техния размер и причинна връзка между трудовата злополука и твърдяните от него вследствие на нея вреди. Обезщетението за неимуществени вреди възмездява главно болките и страданията, понесени от пострадалия вледствие на трудовата злополука. Неимуществени вреди, съгласно теорията и практиката, не могат да бъдат напълно репарирани, тъй като претърпените болки и страдания нямат паричен еквивалент и поради това обезщетението за тях се определя на принципа на справедливостта. В Постановление № 4/23.12.1968 на Пленума на ВС се подчертава: „Размера на обезщетението за неимуществетни вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищеца е претърпял и продължава да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от настъпилите телесни увреждания, които не ще се възстановят никога, според заключението на вещото лице по назначената и приета от съда СМЕ. Налице е причинна връзка между трудовата злополука и твърдените от ищеца вследствие на нея вреди. В случая, са налице всички предпоставки на фактическия състав на чл.200 от КТ. При това положение, работодателят има задължение да заплати обезщетение. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД посочва, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, причинените морални страдания, осакатяванията, загрозяванията и др.”. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани по силата на чл.154 от ГПК от ищеца. Обезщетението следва да бъде определено по справедливост, което се отнася не само до размера на обезщетението, а и до естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. Същото следва да възмезди действително претърпените от ищеца страдания вследствие на причинените му телесни увреждания. Основание за присъждане на неимуществени вреди е не всяко неприятно усещане, не всеки дискомфорт или болка. Преценката при определяне на неимуществените вреди се основава на конкретните обстоятелства и има за цел да компенсира действително претърпени страдания на пострадалия.

За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди следва да се направи обоснован извод, че незаконните действия на ответника са повлияли върху психическото и здравословно състояние на пострадалия, както и да бъде индивидуално определено това негативно отражение, за да бъде обезщетено справедливо. По отношение на претендираното от ищеца С.Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, същото може да се изведе от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СМЕ и приобщените към доказателствения материал по делото писмени и гласни доказателства. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да компенсира в максимална степен причинените на ищеца неимуществени вреди /претърпените от него болки и страдания/ възникнали от трудовата злополука. Настоящия съдебен състав базирайки се на заключението на вещото лице по допуснатата и приета СМЕ и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства – Декларация за трудова злополука с вх.№ 1004-10-154/20.05.2019 г.; Разпореждане № ******Съдебно ***ОБЩА ЛКК № 1478/12.11.2019 г.; Етапна епикриза от 27.11.2019 г.; 5 бр. болнични листове; Експертно решение № 3174/208/ 09.12.2019 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД гр. Плевен, намира последиците от посочените травми за обективно установени и доказани. Извършените прегледи и изследвания установяват множество тежки травми изразяващи се в разкъсно – контузна рана на главата и счупвания и на двата крака, както следва: на левия крак – счупване на долния /глезенния/ израстък на големия пищял и на петната кост, на десния крак – счупване на 2-ра и 3-та ходилни кости. Претърпяната трудова злополука променя изцяло живота му. Предвид факта, че месеци наред не е могъл да се движи и да се обслужва, С. Тодоов, както и че от него се очаква да осигурява материалните блага за семейството, а не е могъл е изпитвал сериозни негативни емоции. Непосредствено след трудовата злополука е изпитвал чувство за объркване, страх и неадекватност. Последвалият болничен престой и домашно лечение при което е бил обездвижен, са нарушили обичайния му начин на живот –социалната комуникация е била силно нарушена. Към настоящия момент има нарушения в социалната и емоционалната сфера.

При съвкупната преценка на всички обстоятелства следва да се отчете, че с оглед на възрастта си ищецът би търпял последствията от настъпилите травми в една активна и трудоспособна възраст, без да може да бъде пълноценен член на обществото. Съобразявайки указанията, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд,а именно преценката за справедливост въз основа на обективно съществуващите обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му, допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, настоящия съдебен състав счита, че сума в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева в пълен размер репарира причинените на С.Т. неимуществени вреди/претърпени болки и страдания/, поради което искът по чл.200, ал.1 от КТ следва да бъде изцяло уважен в този размер, /в такива размери са присъдените обезщетения за подобни увреждания с Решение № 5002/26.09.2011 г. по гр.д.№ 4920/2008 г. по описа на СГС;Решение № 4586/06.06.2016г. по гр.д.№ 11028/2014 г. по описа на СГС и Решение № 4447/20.06.2017г. по гр.д.№ 6218/2015г. на СГС/.

По възражението за проявена от ищеца „груба небрежност“ по чл.201 ал.2 от КТ:

В отговора на исковата си молба ответното дружество е признало посочените по-горе обстоятелства, като е направило възражение за допускането на груба небрежност при злополуката от страна на ищеца, което е основание по смисъла на чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляването на отговорността на работодателя. Според постановените по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна съдебна практика Решение № 977/14.01.2010 г. по гр.д.№ 298/2009 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 60/ 05.03.2014 г. по гр.д.№ 5074/2013 г. на IV г.о. на ВКС и Решение № 62/24.02.2015 г. по гр.д. № 2798/2014 г. на IV г.о. на ВКС грубата небрежност по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда, макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване на настъпването на този резултат; след като работодателят допуска постоянна практика при нарушаването на правилата за безопасна работа и не осигурява всичко необходимо за нея, включително съоръжения и инструменти, не може да се говори за груба небрежност тогава, когато има трудова злополука; тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява; работодателят следва да докаже настъпването на трудовата злополука поради проявена от работника груба небрежност при изпълнението на работата, т.е при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата при липсата на елементарно старание и внимание и пренебрегването на основни технологични правила и правила за безопасност. В настоящата хипотеза ответното дружество по никакъв начин не е доказало проявата на груба небрежност от страна на ищеца при настъпването на трудовата злополука – от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява наличието на трайни практики, нарушаващи безопасните условия на труд и липсата на какъвто и да е контрол от страна на работодателя –  изключване на звуковия сигнал при движение на заден ход на мотокарите, липсата на доказателства на обозначени пътни маршрути и маршрути за пешеходци, липсата на нормативно установени правила за движение в работните зони и недопустимото смесване на маршрутите на пешеходци и ППС-та.

Ответното дружество, което при условията на пълно и главно доказване, в качеството си на работодател трябваше да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но и че е извършвал работата при липсата на елементарно старание и внимание и пренебрегването на основни технологични правила и правила за безопасност, за което не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства, с които да бъдат установени конкретни извършени от пострадалия действия, които да бъда окачествени като проява на груба небрежност. След като работодателят не е доказал работникът да е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, то основанието по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляване на отговорността на работодателя не е осъществено.

Иска с правно основание чл.86 от ЗЗД е изцяло основателен.

Върху присъдени суми, като обезщетение за вреди от трудова злополука по чл. 200 от КТ се дължи законна лихва от датата на увреждането, а именно: 15.05.2019 г. Съгласно трайната практика на ВКС /Определение № 188/05 от 16.03.2005г. по частно гр.д.№ 151/2005 г. на IV г.о. на ВКС/ в съответствие с чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се счита в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането Лихвата върху дължимото обезщетение за вреди, причинени от непозволено увреждане, има компенсаторен характер и не е необходимо да се посочва нейния размер от деня на изпадането на длъжнтика в забава, тъй като е определен в закона съгласно чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените от последния разноски. В приложения списък по чл.80 от ГПК /л.83 от делото/ ищеца е поискал от съда да определи разноските при условията на оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата по приложения Договор за правна помощ и съобразно фактическата и правна сложност на делото и защитения материален интерес. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. За подаване на съответното искане не е необходимо изрично упълномощаване от представляваната в хода на производството по делото страна, нито изходящо от нея изявление, присъждането на адвокатското възнаграждение не е свързано пряко със защита правата на представляваното лице. Адвокатът е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените разноски и след като такива разноски се присъждат съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

По делото е представено нотариално заверено пълномощно /л.7 от делото/, договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, от които се установява, че адвокатското възнаграждение на пълномощника – адв. Л.С.Л., с ЕГН ********** вписан в Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 28, ет.1 не е заплатено на адвоката, а е договорен начин и срок на плащане: на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие на „материално затруднени лица“, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА – в полза на адвоката. В случая правната защита по делото се изразява в изготвяне на искова молба и явяване в 9 броя о.с.з., както и на писмени бележки, като предмета на делото са обективно съединени искова за реализиране имуществена отговорност на работодател за ***в размер на 70 000.00 лева, причинила временна неработоспособност и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от ***– 15.05.2019 г., до окончателното плащане и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата размерът на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 2630.00 /две хиляди шестстотин и тридесет/ лева, съразмерно на уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2800.00 /две хиляди и осемстотин/ лв. и направените разноски за изготвяне на СМЕ в размер на 200.00 /двеста/ лв.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД ***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Калина Петкова Радевска ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Т., с ЕГН ********** ***, сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща стойността на причинените неимуществени вреди/претърпени болки и страдания/ в резултат на настъпилата на 15.05.2019 г. в участък „Пълнени изделия с влакна НОВО“ във фабриката на ***в гр. Червен бряг, находяща се на адрес: бул. „Европа“ № 15 трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно: 15.05.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Калина Петкова Радевска ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2800.00 /две хиляди и осемстотин/ лв. и направените разноски за изготвяне на СМЕ в размер на 200.00 /двеста/ лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗА ***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Калина Петкова Радевска ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л.С.Л., с ЕГН ********** вписан в Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 28, ет.1 сумата от 2630.00 /две хиляди шестстотин и тридесет/ лева.  

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – ***седалище и адрес на управление ***Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ПлОС, считано от датата на получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: