№ 1294
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110128134 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 72 и сл. от Закона за
радиото и телевизията и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Радиокомпания Си.Джей“ ООД
срещу „Принтакар“ ЕООД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10223/2021
г. по описа на СРС.
Ищецът „Радиокомпания Си.Джей“ ООД e подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу „Принтакар“ ЕООД за следните суми:
сума в размер от 5 689,60 лв., представляваща задължение по договор за излъчване на
търговски съобщения по фактура № **********/27.06.2017г. с падеж 02.07.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
22.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в общ размер от 2 070,38
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 03.07.2017 г. до 01.02.2021 г., както и разноски по делото, а
именно: 155,20 лв. държавна такса и 601,92 лв. възнаграждение за адвокат.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414
ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че са налице облигационни отношения с ответника, възникнали
по силата на договор за излъчване на търговски съобщения, съгласно които радиото се
задължава да предостави ефирно време за излъчване на търговски съобщения на
клиента за немски училища „Ерих Кестнер“, за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017
г. по радиопрограми, собственост на радиото – „Енджой“, „БТВ Радио“ и „Джаз ФМ“.
Уговорено било възнаграждение в размер на 5 689,60 лева с ДДС, за което ищецът е
издал фактура № **********/27.06.2017г. Посочва, че позициите на конкретните
търговски съобщения в програмите на радиото са уговорени между страните в медиен
план. Поддържа, че въпреки изпълнението от негова страна на задълженията по
1
договора и излъчването на уговорените търговските съобщения съгласно действащите
между страните общи условия, в сила от 01.04.2017 г., ответникът не е изпълнил
задължението си за плащане на дължимото възнаграждение. Сочи, че задължението по
издадената фактура е станало изискуемо, тъй като съгласно договореното между
страните, същото следвало да бъде осъществено до 5 дни от датата на издаване на
фактурата за него, поради което ответното дружество дължи и лихва за забава, считано
от датата следваща датата на настъпване на падежа на фактурата – 03.07.2017 г.
Претендира разноски.
Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Не оспорва, че през месец април 2017 г. е
разменена кореспонденция между двете дружества, с оглед на което е подписан
договор за излъчване на търговски съобщения на немски училища „Ерих Кестнер“ за
процесния период. Поддържа, че подписаният от ищеца екземпляр от договора не е
върнат на „Принтакар“ ЕООД, като впоследствие няма излъчени търговски съобщения
от радиото по едностранно подписания от него договор. Отделно от това сочи, че
радиото няма изготвени и предоставени по чл. 5, ал. 5 от Общите условия сертификати,
удостоверяващи излъчванията на всяка отделна кампания, които е следвало да бъдат
изпратени на ответника в два оригинални екземпляра до края на месеца, следващ
месеца, в който е било последното излъчване на кампанията и които да са подписани от
страните, доказващи излъчването на търговските съобщения. Излага, че ищецът не е
изпълнил и собствените си Общи условия да поиска авансово плащане за извършване
на предстояща работа. Поддържа, че не е извършено възлагане от страна на
„Принтакар“ ЕООД за излъчването на конкретно търговско съобщение чрез изпращане
на медиен план до отдел „Продажби“ на радиото. Не оспорва, че издадената фактура не
е заплатена, като причината била, че ответникът никога не е възлагал и не е имал
интерес от възлагане на излъчването на търговски съобщения след този период. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца за лихви за забава,
което е погасено на 03.07.2020 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 72 и сл. ЗРТ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валиден договор за излъчване на
търговски съобщения, сключен с ответника, по силата на който е престирал и за
ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Приет по делото е договор от 18.04.2017 г. със страни ответника „Принтакар“
ЕООД, посочен в договора като Агенцията, и ищеца „Радиокомпания Си.Джей“ ООД,
посочен в договора като Радиото. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора Агенцията възлага,
а Радиото приема, съгласно условията, посочени в договора и срещу възнаграждение,
да предостави ефирно време за излъчване на търговски съобщения на немски училища
„Ерих Кестнер“ – клиент на Агенцията в програмите на BTV Radio Group. Договорът е
подписан единствено от представител на ответника, като последният не оспорва този
факт. Поради липсата на положен подпис от страна на представител на ищцовото
дружество, съдът не може да приеме, че е налице двустранно подписан договор между
страните. Законът не поставя изискване за наличие на писмена форма за
2
действителност на процесния договор, поради което следва да се отговори на въпроса
дали облигационното отношение между страните се установява по друг начин.
По делото е представена водена между представители на страните
кореспонденция посредством електронни съобщения за сключването на договор за
излъчване на съобщения по процесните три радиа.
Представен от ищеца е медиен план за излъчване на съобщенията по трите радиа -
„Енджой“, „БТВ Радио“ и „Джаз ФМ“ в периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г.
Приложена е и процесната фактура № 17109/27.06.2017 г. за сумата от общо
5689,60 лева с вкл. ДДС, с посочване на ищцовото дружество „Радиокомпания
Си.Джей“ ООД като доставчик, и на ответното „Принтакар“ ЕООД – като клиент. Във
фактурата е посочено, че същата е издадена във връзка с предоставени услеги –
реклама в радио „Енджой“, „БТВ Радио“ и „Джаз ФМ“ за м. 06.2017 г. Уговорен е и
срок за плащане на сумата по издадената фактура – 02.07.2017 г.
Съгласно константната практика на съдилищата, фактурата може да се приеме
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
количество, цена, наименование на страните, време и място на издаване и т.н. В този
смисъл са напр.: Решение № 166/26.10.2010 год. по т.д. № 991/2009 год. на ВКС, ІІ
т.о., Решение № 96/26.11.2009 по т.д. № 380/2009 год. ВКС, І т.о., Решение №
42/19.04.2010 год. по т.д. № 593/2009 год. ВКС, ІІ т.о., Решение № 23/07.02.2011 год.
по т.д. № 588/2010 год. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/08.04.2011 год. по т.д. №
416/2010 год. на ВКС, І т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и следователно,
представляващи задължителна практика за първоинстанционните и въззивните
съдилища.
По делото е прието заключение по издадена съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че процесната фактура от 27.06.2017 г. е редовно осчетоводена,
както в счетоводството на ищцовото дружество, така и в счетоводството на ответното
дружество. Отразено е също така от вещото лице, че фактурата е отразена в
дневниците за продажба на „Радиокомпания Си.Джей“ ООД и в дневниците за покупки
на „Принтакар“ ЕООД за м. 06.2017 г., като ответникът е ползвал право на данъчен
кредит в размер на начисления по фактурата ДДС от 948,27 лева.
Включването на една фактура в дневника за покупко-продажби на получателя на
стоката и ползването на данъчен кредит по нея представлява недвусмислено признание
за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката.
В този смисъл е цялата константна съдебна практика – така напр. Решение №
46/06.04.2017 г. по гр. дело № 60140/2016 г. на I т.о. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 и сл. ГПК.
Безпротиворечива е практиката на ВКС, че отразяване на парична престация като
дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на
данъчен кредит, съобразно със стойността й, съставлява извънсъдебно признание на
задължението. В този смисъл са напр: Решение № 172/13.01.2016 г. по т.д. №
2535/2013 на I т.о. на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС,
ІІ ТО, Решени № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение №
23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 228/07.01.2015 г. по т.д.
№ 3597/2013 г. на ВКС, І ТО и др.
В настоящия случай дружеството-ответник не е отрекло факта на съставяне на
фактурата, факта на включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит за доставката. Отрича обаче услугата да е реално
предоставена от ответника. За това дали осчетоводяването на фактурата е равнозначно
3
и на извършено извънсъдебно признание за факта на доставката на стоката или
услугата следва да се вземе предвид моментът на издаването на фактурата. В случай,
че фактурата е съставена преди фактическото извършване на доставката, не би могло
да се приеме, че включването й в дневника за покупко-продажби на получателя на
стоката и ползването на данъчен кредит съставлява само по себе си недвусмислено
признание и за факта на доставката, ако този въпрос е спорен между страните. В
случая обаче фактурата е издадена в края на едномесечния период, в който е доставяна
услугата на ответника, поради което следва да се приеме, че доколкото издаването й
следва момента на твърдяната доставка, то с факта на осчетоводяването й се признава
и факта на доставката. Това е логичното възприемане на така поставения въпрос
относно момента на съставяне на фактурата, тъй като в случай че е налице уговорена
доставка, която не е осъществена от доставчика, то последващо издадената фактура не
би следвало да бъде осчетоводена от дружеството – получател, ако издателят не е
изпълнил задължението си за доставка. Това е и възприетото разрешение на въпроса
относно равнозначността на осчетоводяването на фактурата, която е издадена след
доставката, с признанието както на възникналото търговско правоотношение, така и на
извършената доставка – в този смисъл Решение № 46/06.04.2017 г. по гр. дело №
60140/2016 г. на I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Независимо от горното обаче за факта на извършената доставка по делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката ............. –
бивш служител на ищцовото дружество, която е била пряко свързана с изпълнението
на договора между страните. От показанията й се установява, че между страните са
водени преговори за излъчване на процесните рекламни съобщения, като впоследствие
са постигнали съгласие и сключили договор. Сочи, че кампанията е била реално
осъществена чрез излъчване на уговорените между страните рекламни съобщения,
както било уговорено в договора, за което били издадени сертификати. Сочи, че
договорът бил изпратен от ответника подписан, като сканиран файл, като същият не
изпратил оригиналният подписан екземпляр. Съдът кредитира показанията на
свидетелката като пълни и обективни, кореспондиращи с останалите събрани в
производството доказателства.
За изпълнението на рекламната кампания по делото са представени и три броя
издадени сертификати от радиата „Енджой“, „БТВ Радио“ и „Джаз ФМ“, в които са
отразени броя на платените и бонус излъчванията в периода от 01.06.2017 г. до
30.06.2017 г. Съставените сертификати, представляващи частни свидетелстващи
документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила,
то, преценени с оглед останалите събрани в производството доказателства /издадена и
осчетоводена фактура, ССчЕ, свидетелски показания/, съдът намира, че отразените в
тях факти са достоверни.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът проведе пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на спорното материално право. Ответникът не доказа
погасяване на задължението към ищеца, поради което исковата претенция следва да
бъде уважена изцяло.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
За основателността на предявения иск следва да се докаже възникването на главен
дълг, до какъвто извод съдът достигна, и забава в погасяването му. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Върху дължимата сума за главница по процесната фактура следва да бъде
начислена и лихва за забава в плащането. По отношение на момента, от който е
настъпила изискуемостта, в случая приложение следва да намери правилото на чл.
303а, ал. 1 ТЗ. В издадената фактура е определен срок за изпълнение на задължението
4
на ответника за плащане, а именно до 02.07.2017 г., като изискуемостта настъпва от
деня, следващ определения падеж. Ищецът претендира заплащането на лихва за забава
в размер на 2070,38 лв. за периода от 03.07.2017 г. до 01.02.2021 г. С отговора на
исковата молба е направено възражение за погасяване на задължението за заплащане
на лихва за забава поради изтекъл давностен срок. Възражението е частично
основателно. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичането на тригодишен давностен срок
се погасяват вземанията за лихви, в това число и лихва за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.02.2021 г., от която дата установителният иск се
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземането на
ищеца за лихва за забава, станало изискуемо преди 22.02.2018 г., е погасено по давност.
Дължимият размер на лихва за забава, изчислен посредством онлайн калкулатора,
достъпен на интернет сайта на Национална агенция по приходите -
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, е в размер на сумата от 1700,69 лева за
периода от 22.02.2018 г. до 01.02.2021 г., до който размер и и за който период искът
следва да бъде уважен. За горницата до пълния предявен размер от 2070,38 лв. и за
периода от 03.07.2017 г. до 21.02.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
1235,02 лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК и пропорционално на уважената част от исковете.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 155,20 лв. държавна такса и 601,92 лв. адвокатско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 721,05 лв., прпорционално на уважената част от исковете.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства за направени
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „Принтакар“
ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Радиокомпания Си.Джей“ ООД, ЕИК *********
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК от 25.02.2021 г. по ч. гр. дело № 10223/2021 г. по описа на СРС, както
следва:
- 5689,60 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 72 и сл.
от Закона за радиото и телевизията, представляваща главница по договор за излъчване
на търговски съобщения по радиопрограми „Енджой“, „БТВ Радио“ и „Джаз ФМ“ за
периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г., за което е издадена фактура №
17109/27.06.2017 г., с настъпил падеж на 02.07.2017 г., ведно със законната лихва от
22.02.2021 г. до погасяване на задължението;
- 1700,69 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за
5
периода от 22.02.2018 г. до 01.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 2070,38 лева и за периода от 03.07.2017 г. до 21.02.2018 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Принтакар“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Радиокомпания Си.Джей“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1235,02 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 721,05 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, пропорционално на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6