Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
08.05.2019г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
03.04. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Радка
Делчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
1227 |
по
описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр.София, в която сочи, че се снабдили със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч.гр.д. № 721/2018г. по описа на КРС. Тъй като заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за агенцията възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането. Сочи, че между ответника и „Aксес файнанс“ООД бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № 440708, съгласно който кредиторът се задължил да предостави на длъжника договорена сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер 500 лева, с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance iCard Visa, а длъжникът се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Кредиторът изпълнил задължението си да предостави максималния кредитен лимит, посредством зареждане на тази карта с тази сума в момента на активирането й – 28.10.2015г.. От усвоените суми по предоставения кредитен лимит чрез кредитната карта към настоящия момент дължимата главница била в размер на 499.56 лева. Върху усвоената сума длъжникът дължал и договорна лихва. Кредитополучателят дължал и неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала отделно от неизпълнение на задължението. При забава за плащане на текущото задължение или на посочената по-горе сума, кредитополучателят дължал разходи за действия за събиране на задължението в размер на 2,50 за всеки ден до заплащане на сумите. Освен това, подписвайки договора за кредит, дължал еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща дейността на извънсъдебно събиране на сумата. В настоящия случай сумата е 197.50 лева. Съгласно договора, в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, то цялото му задължение по договора ставало предсрочно изискуемо. В случая предсрочната изискуемост е обявена на 06.07.2017г., като от тогава до подаване на заявлението лицето продължавало виновно да не изпълнява задълженията си.
На 14.02.2018г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. в полза на заявителя. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 20.02.2018г. от „Аксес Файнанс“ООД посредством уведомително писмо с обратна разписка.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника , че дължи на ищеца заплащане на следните суми: 499.56 лева - главница, представляваща сума за погасяване на задължение по договор за паричен заем № 440708 от 28.10.2015г., както и сумата от 67.60 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2015г. до 06.06.2017г., както и сумата от 148.64 лева – неустойка за неизпълнение на задължението за периода от 06.11.2015г. до 06.07.2017г., както и сумата от 197.50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 38.51 лева – мораторна лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2018г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски в заповедното и исковото производства.
Ответникът П.Г.С. *** чрез назначения му особен представител адв. З.Л. оспорва исковата молба.
Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:
От приложеното ч.гр.д. № 721/2018г. по описа на КРС се установява, че със заповед № 374/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът П. Г. С. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, представляван от юрк.Н.А.С. *** , *** следните суми: сумата 499.56 лева - главница, представляваща сума за погасяване на задължение по договор за паричен заем № 440708 от 28.10.2015г., както и сумата от 67.60 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2015г. до 06.06.2017г., както и сумата от 148.64 лева – неустойка за неизпълнение на задължението за периода от 06.11.2015г. до 06.07.2017г., както и сумата от 197.50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 38.51 лева – мораторна лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК , поради което на 11.06.2018г. е разпоредено да се изпълнил процедурата по чл. 415 от ГПК. Съобщението за разпореждането е връчено на заявителя на 04.07.2018г. и в едномесечния срок – на 03.08.2018г. е предявена настоящата искова молба по чл. 422 от ГПК. Ето защо обективно съединените искове са допустими като предявени в законовия срок от лице, имащо правен интерес от това. Относно тяхната основателност , съдът съобрази следното: от представените по делото писмени доказателства - договор за кредит Бяла карта от 28.10.2015г., Приложение №1 към договора, рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016г., потвърждение за цесия, пълномощно, уведомление до длъжника по чл. 99 от ЗЗД се установява верността на изложеното в исковата молба, а именно, че между ответника и „Aксес файнанс“ООД бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № 440708, съгласно който кредиторът се задължил да предостави на длъжника договорена сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер 500 лева, с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance iCard Visa, а длъжникът се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Кредиторът изпълнил задължението си да предостави максималния кредитен лимит, посредством зареждане на тази карта с тази сума в момента на активирането й – 28.10.2015г.. От усвоените суми по предоставения кредитен лимит чрез кредитната карта към настоящия момент дължимата главница била в размер на 499.56 лева. Тъй като ответникът е неизправен длъжник, същият дължи и произтичащите от това неблагоприятни последици: 67.60 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2015г. до 06.06.2017г., както и сумата от 148.64 лева – неустойка за неизпълнение на задължението за периода от 06.11.2015г. до 06.07.2017г., както и сумата от 197.50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 38.51 лева – мораторна лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2018г. до окончателното й изплащане. Ето защо , предявените искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 , ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД следва да се уважат изцяло като основателни и доказани, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски от 175.00 лева – внесена държавна такса, 300.00 лева – депозит за особен представител и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Следва на ответника да се възложат и разноските в заповедното производство от 25.00 лева – внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. С. с ЕГН ********** *** , че дължи на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, представляван от юрк.Н.А.С. *** , *** заплащане на следните суми: сумата 499.56 лева - главница, представляваща сума за погасяване на задължение по договор за паричен заем № 440708 от 28.10.2015г., както и сумата от 67.60 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2015г. до 06.06.2017г., както и сумата от 148.64 лева – неустойка за неизпълнение на задължението за периода от 06.11.2015г. до 06.07.2017г., както и сумата от 197.50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 38.51 лева – мораторна лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 374/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 721/2018г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА П. Г. С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, представляван от юрк.Н.А.С. *** , *** направените по делото разноски от 175.00 лева – внесена държавна такса, 300.00 лева – депозит за особен представител и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ч.гр.д. № 721/2018г. по описа на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: