ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, №…473./03.07..2019 година
Варненският апелативен съд – търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян
в. т. дело № 399/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Мариана С.К., чрез адв. И.Г. против решение № 223 от 15.03.2019 г., постановено
по т. д. № 578/2018 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иска й за осъждане на С.И.Р. да заплати сумата от 55 000 лева, дължима по
запис на заповед от 10.09.2015 г., с падеж – 16.11.2015 г., за което вземане е
издадена заповед по чл. 417, т. 9 /сега т. 10/ от ГПК по ч. гр. д. № 18407/2017
г. по описа на Варненския районен съд, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415 от ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност
на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навежда подробни
аргументи за същността на записа на заповед. В разглеждания случай, намира, че
са налице всички реквизити на менителничния ефект по чл. 535 от ТЗ. Сочените
възражения за връзка на записа на заповед с каузално правоотношение счита за
недоказани. Намира за неправилно разпределена доказателствената тежест на
ищеца, свързана с доказване на съществуването на каузалното правоотношение. За
необсъдени счита свидетелските показания, както и извършените конклудентни
действия на ответника по приемане на дейността на изпълнителя. Сочи, че от
съдържанието на консултантския договор се установява, че същият не е обвързан с
постигането на резултат. Прави доказателствени искания. Моли за отмяна на
решението. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от страна на С.И.Р., чрез адв. Д.Т., в който се инвокират доводи
за неоснователността на въззивната жалба. Посочва, че обезпечителната функция
на процесния запис на заповед се установява от чл. 3. 4. от консултантския
договор, в който е предвидено издаването на запис на заповед с падеж –
16.11.2015 г. за сумата от 55 000 лева. Позовавайки се на т. 17 от ТР №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС намира, че в тежест на ищцата е да установи дължимостта
на претендираната сума, произтичаща от соченото от ответника каузално правоотношение. Инвокира подробни твърдения
за неизправността на ищцата, доколкото изцяло не е изпълнила задълженията си по
раздел втори от договора, от където извежда извод за недължимост на претендираната
сума. По повод събраните свидетелски показания излага, че свидетелят Николай
Караколев не е разпознат от ответника, нито от останалите свидетели. Навежда
доводи за евентуалната предубеденост на свидетеля Йордан Сотиров, доколкото
живее на семейни начала с ищцата. Намира, че показанията на свидетелите Алексей
Соловьов и Стоян Атанасов съответстват на събрания доказателствен материал по
делото. Доказателственото искане на въззивника, въведено във въззивната жалба, намира
за преклудирано. Няма доказателствени искания. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
По доказателственото искане на
въззивника - Мариана С.К., съдът намира следното:
С въззивната жалба е наведено искане за допускане
на доказателства, касаещи изпълнението на консултантския договор, а именно
записи на предизборни срещи, предавания и фактури. В първоинстанционното
производство в третото о. с. з. от 18.02.2019 г. е направено доказателствено
искане, което касае приемане на писмени доказателства - 4 броя фактури за
заплатени рекламни услуги, протокол за работна среща на инициативната група от
18.04.2015 г. и снимка на билборд. Първоинстанционният съд в частта за
фактурите за рекламни услуги и протокола за работна среща на инициативната
група го е оставил без уважение, поради преклудирането му, а в частта за
снимковия материал – без разглеждане.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателственото
искане е могло да бъде своевременно заявено в първоинстанционното производство още
с исковата молба или с допълнителната такава. Едва с молба в последното съдебно заседание, страната е поискала събирането на сочените писмени доказателства, поради което
доказателствено искане е преклудирано, на основание
чл. 146, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 377 от ГПК, като във връзка с недопускането му не
е осъществено твърдяното съществено процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд.
Предвид горното, доказателственото
искане следва да се остави без уважение поради неоснователността на същото и отсъствието
на процесуално нарушение от страна на съда, което би обосновало евентуално
приложението на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
По повод искането в частта за допускане
на записи от предавания, настоящият съдебен състав намира, че макар и същото да
не е конкретизирано, е преклудирано, предвид невъзможността за направа на
доказателствени искания във въззивното производство, когато не се твърди
наличие на някоя от хипотезите на чл. 266 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството в о.с.з. на …....……2019 г. от ...……часа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззивника - Мариана С.К., обективирано във въззивната жалба за допускане
на писмени доказателства, касаещи изпълнението на консултантския договор, а
именно записи на предизборни срещи, предавания и фактури.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните
с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.