РЕШЕНИЕ
№ 3192
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110206252 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Н. Б. Т. от гр. София срещу наказателно
постановление (НП) № ....................... г. на началник група към Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) -
СДВР, с което са му наложени следните административни наказания: на
основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) глоба в размер на
20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева) лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за извършено
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
В депозираната жалба, инициирала настоящето производство се моли за
отмяна на издаденото наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Алтернативно се моли за
намаляване на санкцията „глоба“ до 50 лв. и „лишаването от право да
управлява МПС“ до един месец.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен от
1
него процесуален представител в съдебно заседание. В хода на съдебното
следствие се поддържа жалбата. По същество се пледира за отмяна на НП като
незаконосъобразно, като моли да не се кредитират гласните доказателства,
щетите са били минимални, жалбоподателят е напуснал, но се върнал след 10
минути и другият участник не бил на място. Алтернативно се моли за
намаляване размера на двете административни наказания до минимума, а
именно глобата в размер на 50 лв., лишаването от правоуправление в размер
на един месец. Претендират се сторени разноски, съгласно представен списък.
Прави се възражение за прекомерност, ако се претендира възнаграждение над
предвидения от закона минимум от другата страна.
За наказващия орган, в съдебно заседание не се явява представител.
Депозирано е писмено становище по същото, с което се иска потвърждаване
на НП като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 09.01.2024 г. около 10:00 часа в гр. София по бул. „П. К. Яворов“
жалбоподателят управлявал с посока на движение от бул. „Драган Цанков“
към ул. „Стоян Михайловски“ лек автомобил марка „О., модел „.........“, с ДК
№................ и на около 200 мета преди ул. „Стоян Михайловски“, реализира
ПТП в движещия се отпред лек автомобил „Форд Фокус“, с ДК № СА 8793
РК. При удара са нанесени материални щети на задна лява броня. Подаден е
сигнал за ПТП до органи на КАТ от другия водач. На място е изпратен екип на
КАТ, сред които е и свидетеля А., който е установил на място другият водач.
Попълнена е декларация от останалия на място водач, в който излага като
механизъм на ПТП-то, че другият автомобил при движение напред е навлязъл
в лентата зад него и го е ударил в бронята отляво. Изготвен е протокол за ПТП
№1886064, в който е посочена като видима щета задна броня. Изготвена е
скица на ПТП-то. Съставена е докладна записка от свидетеля А. за
констатациите при посещението на място.
Жалбоподателят Н. Б. Т. е попълнил декларация на 28.02.2024 г.
Съставен бил на 28.02.2024 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от мл. автоконтрольор С. А. Д. на жалбоподателя, в който е
2
посочено, че на 09.01.2024 г. около 10:00 часа гр. София по бул. „П. К. Яворов“
жалбоподателят управлявал с посока на движение от бул. „Драган Цанков“
към ул. „Стоян Михайловски“ лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с
ДК №СВ 5476 НВ и на около 200 мета преди ул. „Стоян Михайловски“,
поради недостатъчен контрол над управляваното МПС, реализира ПТП в
движещия се отпред лек автомобил „Ф. Ф.“, с ДК № ............ При удара са
нанесени материални щети на задна броня. Посочено е, че АУАН е съставен по
протокол №1886064 и преписка вх. № С - 11/24 от съответното оправомощено
длъжностно лице по силата на Заповед № .................г. на министъра на
вътрешните работи - мл. автоконтрольор Д., преназначен на длъжност
младши автоконтрольор със Заповед №513з-586/26.01.2017 г.
АУАН е връчен на жалбоподателя. Липсват вписани в акта възражения от
жалбоподателя, както и такива депозирани срещу него впоследствие.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено
въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи: началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР Гергана
Владимирова Б.а. Установява се, че лицето Гергана Владимирова Б.а е
встъпила в длъжност, след като й е била издадена Заповед №8121К-
13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи като началник група
„Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към О „ПП” при СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени и гласни доказателства, които се кредитират като логични и
непротиворечиви. Показанията на свидетеля А. и писмените доказателства са
вътрешно непротиворечиви и логични, поради което и се кредитират. От
показанията на свидетеля Д., с оглед твърдението му, че е изготвил акта по
писмени документи не могат да бъдат извличани факти, които да са относими
към предмета на доказване.
Между писмените и гласни доказателства липсват съществени
противоречия, които да е необходимо съда да обсъжда.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
3
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна и следва да се уважи,
поради следното:
По т.1 на НП:
Съдът констатира, че в тази му част са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, а именно:
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено.
Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното
съдържание: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”.
Предвид което същата не посочва конкретни задължения, които следва да
спазва водач на МПС, тъй като е обща, конкретните такива, които следва да се
спазват са посочени в другата разпоредба, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Деянието не може да бъде подведено под посочената в АУАН и НП правна
норма. Не се сочи какво конкретно като обстоятелства при управлението на
МПС-то жалбоподателя не е взел предвид: пътна обстановка, скорост,
неправилно разминаване, недостатъчна дистанция и т. н., с оглед яснота
относно това какво се приема, че е осъществено от жалбоподателя. Липсата на
точна воля от страна на административно-наказващия орган говори за липса
на властническо волеизявление относно това какво е конкретното нарушение,
за което е съставено наказателното постановление.
Нещо повече така описаното словесно нарушение: „недостатъчен
контрол” над управляваното МПС в АУАН и в НП не вменява задължение за
водач на ППС. В нормата липсва изискване за „достатъчен” контрол от страна
на водача на МПС към същото, за да бъде нарушена. Какво е имал предвид
4
съответно актосъставителя, а след това и административно-наказващия орган
при описанието на нарушението не става ясно. Като следва да се посочи, че
като основания за ПТП-то в докладната записка се сочи общо, а именно:
„неустановени причини и обстоятелства“, както и в протокола за ПТП-то
№1886064, че „при неизяснени причини и обстоятелства“ МПС-то на
останалия на място водач е ударено от другото МПС, чийто водач е напуснал
местопроизшествието, т.е. не са описани конкретните обстоятелства на
настъпилото ПТП. Като в тази насока следва да се има предвид, че причини за
ПТП-то са описани от двамата водачи, които са участвали в ПТП-то, а именно
в попълнените декларации от всеки един от тях.
Предвид което актосъставителят и административно-наказващият орган,
единият при съставянето на АУАН, а вторият при издаването на НП, са
посочили правна норма, която няма отношение, а и е в противоречие с
описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа
обстановка. Като по този начин е нарушено правото на защита на
жалбоподателя В случая освен наличие на непълно описание на фактическия
състав на нарушението, е налична и противоречива, неясна и несъответна на
същото правна квалификация.
Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да
бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на
жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил,
както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на
конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото.
Поради което в тази му част наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено. Не става ясно в какво конкретно
се е изразило неговото нарушение, за да може да се извърши проверка
реализирано ли е същото по съществото на делото.
По т.2 на НП, бе установено следното:
Твърди се административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗДвП.
В тази му част наказателното постановление страда от пороци, които са
съществени по смисъла на закона. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна
квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП и обстоятелствата, при които
5
е осъществено. Горното се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса на
задължителните реквизити посочени в чл.42, т.4 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН за НП.
На следващо място словесното описание на нарушението не отговаря на
правната квалификация, която е посочена. Не е описан словесно състава на
така квалифицираното по този текст на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП
нарушение: „когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди: б. „в“) ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания “. Като в АУАН и в
атакуваното НП се твърди, че „след ПТП напуска мястото без да уведоми
службата за контрол на МВР по територия“. Нито в акта, нито в НП се твърди,
че при ПТП са причинени само имуществени вреди. Такива дори не са
описани подробно, а се сочи само, че има нанесени материални щети на задна
броня, без да е посочена лява или дясна, както и в какво се е изразила тази
щета. Не се сочи и че между участниците в ПТП-то е налице несъгласие
относно свързаните с него обстоятелства. При описано схематично нарушение
в акта и процесното НП е невъзможно да се прецени какво е било конкретното
властническо волеизявление на АНО в процесния случай, за да може да се
извърши проверка реализирано ли е същото по съществото на делото.
С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в
извършването на какво нарушение е обвинен, че е осъществил и чийто състав
словесно не е посочен. Изложените по-горе нарушения на процесуалните
правила са съществени, тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и
друго решение на въпроса или както е в конкретния случай водят до
ограничаване правата на страните, в която и да е фаза на процеса, в случая
тези на жалбоподателя на защитата в рамките на административно-
наказателното производство.
Още повече, че с посочените по-горе процесуални нарушения е налице
неглижиране на задълженията от страна на административно-наказващия
орган да проведе една законосъобразна процедура.
С оглед на горното съдът счита, че наказателното постановление и в тази
6
му част по т.2 като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Предвид изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв.,
фактът, че се касае за две административни наказания в размер от 100 лв. и в
размер от 20 лв., както и като съобрази, че едно от наказанията е и „лишаване
от права“, поради което е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата
наредба, която предвижда размер на възнаграждение от 500 лв. Съдът прие, че
жалбоподателят е бил защитаван в хода на производството пред въззивния съд
и адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Н. Н. в размер на 400 лв. се
явява дори под границите, определени в Наредбата и нейния размер не е
прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от
жалбоподателя разноски в посочения размер за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото, независимо, че в
случая се прави възражение от процесуален представител на наказващия
орган за тяхната прекомерност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №..............г. на началник
група към СДВР, О „ПП” - СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
ЕИК *********, с адрес: гр. ...............да заплати на Н. Б. Т., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ....................... сумата в размер на 400 (четиристотин лева) лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8