РЕШЕНИЕ
№ 4306
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20211110210427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.Д.”ЕООД срещу наказателно
постановление/НП/ № 581696-F583803/09.06.2021г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ за нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че НП е неправилно
и незаконосъобразно. Излагат се доводи за допуснато съществени
процесуални нарушения при издаването на акта и постановлението. Твърди
се, че в АУАН не са индивидуализирани свидетелите в акта, липсват ЕГН и
личен адрес, което според жалбоподателя се равнява на липса на свидетели,
което представлява нарушение на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Акцентира се и, че
посочените свидетели не са очевидци на извършване на нарушението. Твърди
се и нарушение на чл. 52 от ЗАНН, тъй като АНО не се е произнесъл по
преписката в едномесечен срок от получаването й. Излагат се доводи и за
нарушения на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като
1
липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
Даже се твърди, че АНО е изложил обстоятелства, които не отговарят на
истината, като в жалбата се излага фактическа обстановка, такава каквато е
според жалбоподателя, както и че не е посочено как е станало плащането по
контролната покупка. Излага се, че чл. 118, ал. 1 от ЗДДС не е санкционна
норма и неправилно е посочена като нарушена. Твърди се и некомпетентност
на органа издал НП. На следващо място сред пороците на НО се посочва
необоснованост на наложената санкция. Излагат се доводи за маловажност на
случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. К., която заявява, че поддържа жалбата си и претендира за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. С., която моли жалбата да
бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно и претендира присъждането на юрк. възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2020г. около 12.47ч. е била извършена оперативна проверка по
спазване на данъчното законодателство в търговски обект – сергия, находяща
се на адрес: гр. С., бул.”М.”........, стопанисван от „М.Д.”ЕООД. Проверката
била извършена от служители на ТД на НАП-гр. С., в която участвал и гл.
инспектор по приходите А. Я..
Проверяващите извършили контролна покупка на стойност 6.50 лева, за
което не бил издаден касов фискален бон, въпреки че обектът бил оборудван
с фискално устройство модел Eltrade A1 KL и номер ED293998, което
плащане било прието от Ал. С. за сметка на дружеството. Направена била
проверка КЛЕН за датата на проверката, от който било установено, че за тази
дата няма регистрирана продажба във ФУ на стойност 6,50лв.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за
извършена проверка със сериен № 0453914/01.12.2020г., подписан от
проверяващите и представителя на ЕООД, като не са посочени възражения
относно извършената проверка. Управителят Ал. С. бил поканен да се яви на
08.12.2020г. в сградата на ТД на НАП – София град за съставяне на АУАН.
2
На 21.12.20г. св. Я. с оглед констатациите по време на извършената
проверка, отразени в протокол, съставил на дружеството жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Актът е предявен на и
подписан от управителя на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на
„М.Д.”ЕООД на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Въз основа на заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП, т. 1.1 началник отдел „Оперативни дейности” на ЦУ на
НАП София е упълномощен да издават НП на основание чл. 185 ЗДДС, а
органите по приходите са упълномощени да съставят АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на св. Я. и св. Александров, както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.
283 НПК.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи предвид заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП. В тази връзка са неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че е налице некомпетентност на органа
издал НП.
След служебна проверка на законосъобразността на НП съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещо до опорочаване на
същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
В АУАН и в НП по идентичен начин словесно са описани фактите, които
правно са квалифицирани като нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Тази
3
разпоредба в редакцията й, действаща към датата на нарушението се
предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
За жалбоподателя е съществувало задължението да регистрира и отчита
извършените продажби в търговския обект, включително и конкретната
продажба, а именно контролната покупка за 06,50лв., за определена
покупка/поръчка, като издава фискална касова бележка за това.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя,
че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на акта и постановлението.
Неоснователно е твърдението, че в АУАН не са индивидуализирани
свидетелите в акта, липсват ЕГН и личен адрес, което според жалбоподателя
се равнява на липса на свидетели, което представлява нарушение на чл. 42, т.
7 от ЗАНН. Акцентира се и, че посочените свидетели не са очевидци на
извършване на нарушението. В АУАН като свидетел е посочена М. В., също
инспектор по приходите, която е надлежно и достъчно индивидуализирана с
трите си имена и служебен адрес. Законодателят не е въвел изискване да се
посочва нейното ЕГН и личен адрес или каквито и да е други
индивидуализиращи данни. Изложените са напълно достатъчни за нейната
индивидуализция и покриват изискванията на законодателя. Не съставлява
съществено процесуално нарушение и факта, че в акта е посочен само един
свидетел.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че е допуснато
нарушение на чл. 52 от ЗАНН, тъй като АНО не се е произнесъл по
преписката в едномесечен срок от получаването й, то съдът намира, е с това
също не е допуснато съществено процесуално нарушение.
По отношение на доводите за нарушения на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като липсва описание на нарушението и
4
обстоятелствата при които е извършено, то съдебният състав намира същите
за неоснователни. Фактическата обстановка е ясно установена, както от
протокола за проверка и документите по преписката, така и от показанията на
св. Я. и св. А.. Св. Я. е категоричен, че има запазен спомен за проверката и
случилото се, както и че при извършената контролна покупка не е била
издадена касова бележка, както и че не е запазил спомен за конкретния час на
проверката, но си спомня, че е била извършена проверка чрез „клен” на
фискалното устройство. Категоричен е, че АУАН не е бил съставен на
момента по време на проверката. От показанията на св. А. /продавач на
сергията по време на проверката/ се установява, че на 01.12.2020г. една
госпожа /М. В./ е закупила пакет ядки, като след това при него се е появил
господин /св. А. Я./, който го е попитал защо не е издал касова бележка за
покупката и е последвала покупката. Показанията на двамата свидетели са
взаимодопълващи и непротиворечиви по отношение на основните изложени
факти. Св. Я. потвърждава, че АУАН е бил съставен по-късно след
извършване на покупката.
Не се установява АНО да е изложил обстоятелства, които не отговарят
на истината. Това се потвърждава от доказателствата по преписката, както и
от показанията на свидетелите.
Въпросът как е станало плащането по контролната покупка в случая е
неотносим, доколкото независимо дали е касово или безкасово, то служителят
е следвало да издаде касова бележка. Още повече, че по делото е ясно, че това
е станало безкасово, което е изложено в НП.
Видно от събраните по делото доказателства служителят на
дружеството жалбоподател не е изпълнил задължението си да издаде касова
бележка след извършена продажба на стока и съставът на административното
нарушение от обективна страна е осъществен. Тъй като „М. Д.”ЕООД е
търговец, ЮЛ, въпросът за вината не стои, а отговорността е обективна и
безвиновна.
„М. Д.”ЕООД е санкциониран законосъобразно на основание чл. 185,
ал. 1 ЗДДС, като е наложена предвидената имуществена санкция в
минимален размер от 500 лева, който съдът намира за подходящ за тежестта
на нарушението.
Съдебният състав не споделя доводите на жалбоподателя за
5
необоснованост на наложената санкция. На жалбоподателят е наложена
санкция в минимален размер, която напълно съответства на тежестта му и
факта, че е първо такова на търговеца.
Доводите на жалбоподателя, че чл. 118, ал. 1 от ЗДДС не е санкционна
норма и неправилно е посочена като нарушена са неоснователни. Чл. 118, ал.
1 от ЗДДС действително не е санкционна, а определяща състава на
нарушението, докато чл. 185, ал. 1 ЗДДС е санкционната разпоредба, която в
случая е посочена от АНО.
Предвид важността на обществените отношения, касаещи фискалната
политика и издаването на фискален бон, които се засягат, съдът счита, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а и настоящето
нарушение не се отличава от другите подобни и няма основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът приема, че наказателното постановление като
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
ЦУ на НАП София следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „М.Д.”ЕООД да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ №
581696-F583803/09.06.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности” С. в ЦУ на НАП, с което на „М.Д.”ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
6
върху добавената стойност/ЗДДС/ за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „М. Д.”ЕООД да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7