Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1509
19.04.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и втори март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14705 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл.79 , вр. с чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Дъга 93“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от **** Г. А. Б.,
чрез пълномощника **** Р.Б. е предявил против „ЕР 35 СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в *****, представлявано от ****Г. Н.
Б. искове за осъждането на ответника да заплати сумата от 963 лева –
представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка от 05.02.2018г.,
за което е издадена фактура № *****., както и сумата от 57,90 лева –
обезщетение за забава за периода от 08.02.2018г. до 11.09.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 11,09,2018 г. до окончателното и изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
05.07.2018г. между страните бил сключен договор за изработка, по силата на
който ответникът възложил на ищеца да извърши СМР и дейности – диамантено
рязане на стоманобетон на обект „****** включвали: рязане на стоманобетон на
стойност 487,50 лева без ДДС, наем агрегат, гориво, транспорт и оператор на
стойност от 315 лева без ДДС, или обща стойност- 963 лева с ДДС. Твърди се, че
дейностите били извършени от ищеца на 06.02.2018г. и са били приети от
ответното дружество с протокол от същата дата. Ищецът издал фактура № ****. за дължимото възнаграждение от 963 лева.
Съгласно договореното между страните, а и с оглед разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД сумата следвало да бъде заплатена на 08.02.2018г, поради което ответникът
дължал и обезщетение за забава. Предвид изложеното ищецът моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответното дружество, с което взема становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва факта, че ищецът е изпълнил в
срок задълженията си по договра, както и че възложителят е приел извършената
работа. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото като писмени доказателства
са приети фактура № *****. на стойност 802,50 лв., протокол от 06,02,2018 г.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като компетентно, пълно и обективно дадено, се
установява, че издадената от ищцовото дружество фактура № ****г. на стойност 963 лв. с ДДС е
осчетоводена и от двете страни, като ответното дружество я е включило в
дневника за покупките и справка- декларация по ЗДДС с право на данъчен кредит.
Неплатената сума по фактурата е 963 лв. Мораторната лихва върху главницата за периода от 09,02,2018 до 11,09,2018 г. е
57,25 лв. Счетоводството и на двете дружества е редовно водено.
По делото е разпитан свидетеля Т. Г. В.,
който работил в ищцовото дружество. Работили
са на обект на Ер 35 Солюшънс ЕООД. Тъй като на обекта е нямало електрозахранване,
а техните машини работят на ток, е трябвало да осигурят електроагрегат, за да го
закарат на обекта, тъй като е обемен.
Обектът се намирал на ****, вдясно, навътре срещу ****“. Работата била
изрязване на бетонови ивици, като трябвало да се изреже един под. За целта били
изпратени трима служители на ищеца, а именно – Г. Г., Н. Д. и Х. С.. След като
приключили работата бил донесен протокол, подписан от техническото лице на
обекта, който е приел работа и е положил подпис. Нямало е възражение по
работата.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на Т. В. като ги намира са последователни, житейски логични и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
И двете дружества са търговци
и съгласно чл.53 ал.1 ТЗ имат задължение да водят счетоводство, в което
да отразяват движението на имуществото на своето предприятие. Съгласно чл.55
ал.1 ТЗ редовно водените търговски книги
и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за
установяване на търговски сделки.
Съгласно чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство на лицето или
организацията ,които са водили книгите.
Съгласно чл.113 ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не
по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а
в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване
на плащането от ЗДДС. Безспорно по делото е установено с оглед приетата
счетоводна експертиза, че процесната фактура е осчетоводена и при двете
дружества, като ответникът е ползвал данъчен кредит по тези фактура. С оглед
горепосочените разпоредби и пред вид осчетоводяването на фактурата ,както при
изпълнителя Дъга
93 ООД, така и при получателя на услугата ЕР 35 Солюшънс ЕООД, съдът намира,
че процесната фактура, удостоверяват надлежно сключена сделка, която има
предмет договор за изработка между двете дружества. Аргументите в тази насока
са следните. На първо място договорът
за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Консенсуален,
защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие, двустранен, защото
създава задължение за едната страна да изработи нещо, а за другата да го приеме
и заплати, и възмезден, защото срещу това което изпълнителят ще изработи,
другата страна дължи възнаграждение. За действителността на договора не се
изисква специална форма, която да е част от фактическия състав на сделката.
На
следващо място фактурата може да се приеме като доказателство за сключен
договор за изработка, ако отразява съществените елементи от съдържанието на
сделката - вид на услугата, която следва да се извърши, нейната стойност, начин
на плащане, имена на изпълнителя и поръчващия, респ. на техните представители,
време и място на сключване на договора за изработка. Дори фактурата да не
съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и
подпис на поръчващия, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на
оспорващата страна, за каквото следва да се счита частичното плащане по
фактурата, вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит. В този смисъл е Решение № ***** от 3.01.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е..
Процесната фактура с № ***** г. на стойност 963 лв. с ДДС е осчетоводена и от
двете страни.
Ето
защо съдът приема от писмените доказателства - фактура с № ***** г.,
показанията на свидетелят Т. В., който съдът кредитира изцяло като обективни, логични и
непротиворечиви и от приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
че между страните по дело е възникнало валидно облигационно правоотношение,
което има за предмет извършване
на услуга – рязане на стоманобетон. От самия
факт на осчетоводяване на извършената от ищеца услуга следва, че ищецът, в
качеството си на изпълнител, е изпълнил своите задължения по така сключения
договор.
Тъй като ищецът е изправна страна във възникналото между
страните правоотношението, за
възложителя е възникнало задължение по чл.266,ал.1 от ЗЗД, да му заплати дължимото
по договора възнаграждение, което е в размер на
963 лв.
При доказателствена тежест за ответника по делото, не са ангажирани доказателства за погасяване
на задължението към ищеца възлизащо в размер на претендирана сума.
Поради изложеното, се налага
извода, че така предявения главен иск следва да се уважи изцяло като
основателен и доказан по основание и размер.
Законната лихва се дължи и от предявяване на претенцията в съда-
11.09.2018 г. до пълното изплащане на вземането по главницата.
С оглед основателността на
иска за главница, следва да се разгледа и акцесорния иск за мораторна лихва
върху дължимата сума. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му.
За извършените услуги ищецът е
издал една фактура, на която е посочено дата на плащане – 08,02,2018 г., която
съвпада с датата на издаване на фактурата. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок
за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или
когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката
или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Тъй като в процесната фактура е обективиран срока на плащането на задължението
по нея, с изтичането му длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва за периода от 09,02,2018 г. до 11,09,2018 г. в размер
на 57,25 лв., чиито размер е определен от в.л. К., чието заключение съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Поради това следва да се
присъди 57,25 лв., като за разликата над уважения акцесорния иск
следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 108 лв., депозит за вещо лице – 122 лева и 300 лева адвокатско
възнаграждение. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство
възлизат на 530 лева, като по
съразмерност следва да му бъдат присъдени 529,66 лева. Ответникът не претендира разноски и такива не
следва да му се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЕР 35
СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в град *****
представлявано от ***** Г. Н. Б., да
заплати на „Дъга 93“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от **** Г. А. Б. следните
суми: 963 лева –главница представляваща дължимо възнаграждение по
договор за изработка от 05.02.2018г., за което е издадена фактура № *****.,
ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 11,09,2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, 57,25 лева - обезщетение за забава за
периода от 09.02.2018г. до 11.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 57,90 лв.
ОСЪЖДА „ЕР 35 СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в *****, представлявано от ***** Г. Н.
Б., да заплати на „Дъга 93“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****
Г. А. Б. , направените
по делото разноски в размер на 529,66
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Н. Стоянов
Вярно с
оригинала.
Р.М.