ОПРЕДЕЛЕНИЕ №438
гр. Варна, 04.07.2019г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов ч. гр. дело № 334/19г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.
1, пр. 2 от ГПК и е образувано
по частна жалба, подадена от „СТОЙКОВ СТРОЙ“ ЕООД, гр. Варна, И.А.М., С.В.В., С.К.В. и М. К. В., всички представлявани от адв.
Г. Т. ***, против определение № 876/15.03.19г., постановено по в.гр.д. № 275/19г.
на ОС-Варна,
с което е била върната подадената от тях въззивна жалба вх. № 81552/10.12.18г. по
вх. регистър на ВРС, насочена против решение № 4894/29.11.18г. по гр.д. №
10710/18г. на ВРС, VІІ с-в, и въззивното производство е било прекратено. В
частната жалба се сочи, че с обжалвания съдебен акт въззивната инстанция е
нарушила нормата на чл. 270 от ГПК, тъй като е следвало да разгледа подадената
въззивна жалба и да прогласи нищожността на постановеното от първоинстанционния
съд решение. В тази връзка са наведени твърдения, че жалбоподателите не са
участвали в делбеното производство пред ВРС, но притежават вещни права върху
поземления имот, който е допуснат до делба между „РОДИ 07“ ООД и С.Б.П.. Поради
неучастието им в делбеното производство, постановеното решение на съда по
първата фаза на делбата е недопустимо. В тази връзка в частната жалба са
релевирани твърдения относно факти, обосноваващи притежаването на право на
строеж върху поземления имот от всеки от жалбоподателите, касаещо отделни
обекти в предвидената за изграждане в поземления имот бъдеща сграда. Освен това
са наведени твърдения, че „СТОЙКОВ СТРОЙ“ ЕООД притежава и идеални части от
поземления имот, тъй като възлагането на същите в полза на „Роди-07“ ООД по
изп.д. № 20118080400685 на ЧСИ З. Д., гр. Варна, е нищожно. Поради това като
надлежни страни в делбенето производство е следвало да участват жалбоподателите
и С.Б.П.. В подкрепа на наведените твърдения и доводи, че правото на строеж на
жалбоподателите не е било погасено поради неупражняването му в предвидения в
чл. 67 от ЗС срок, с частната жалба са представени документи, удостоверяващи
презаверяването на 11.03.15г. на разрешението за строеж за обект в посочения
поземлен имот, издадено на 04.02.09г.
В предвидения срок са депозирани
отговори на частната жалба от насрещните страни – страните по
първоинстанционното производство. В отговора на С.Б.П., подаден чрез адв. Н. Т.,
се сочи, че правата на тези трети лица по отношение на делбения имот, са мними.
Това е така, защото правото им на строеж върху поземления имот е погасено
поради неупражняването му за срок от над 5 години. Отделно от това се сочи, че
предмет на делбата е поземления имот, а жалбоподателите не сочат да са
собственици на земята. Ако същите са имали самостоятелни права, същите е
следвало да ги защитят чрез главно встъпване в делото. Поради погасяване на
правото им на строеж, за жалбоподателите липсва правен интерес да оспорват
иска, защото той не засяга правата им. Издаденото разрешение за строеж и
презаверяването му след повече от 6 години от издаването му, са административни
процедури, които не влияят на вещните права, вкл. и на правото на строеж, което
е следвало да се реализира в предвидения срок. Претендира се отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноски за адвокатска защита по повод подадената
неоснователна частна жалба.
В отговора, депозиран от
„Роди-07“ ООД чрез адв. Кр. М. се сочи, че частната жалба е неоснователна, тъй
като жалбоподателите не са представили доказателства, че притежават право на
собственост върху поземления имот, поради което и няма основание да бъдат
конституирани като страни в делбеното производство, нито имат право да подават
въззивна жалба против решението за допускане на делбата. И тази страна релевира
възражение за погасяване на правото на строеж поради неупражняването му в
предвидения от закона срок. Но дори и това да не е така, изтъква се, че
обжалваното от жалбоподателите решение не засяга техните права и законни
интереси, тъй като то касае само поземления имот. Евентуалното наличие на права
на строеж би рефлектирало върху преценката относно поделяемостта на поземления
имот във връзка с възможността за реализиране на строителството, което към
настоящия момент не е започнало. Споделя се извода на въззивния съд, че
жалбоподателите могат да защитят правата си не по реда на обжалване на
решението, а чрез иск за установяване на неговата нищожност. Претендира се
частната жалба да бъде оставена без уважение и в полза на дружеството да бъдат
присъдени направените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем
съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред ВОС е било
образувано по подадената от „СТОЙКОВ СТРОЙ“ ЕООД, гр. Варна, И.А.М., С.В.В., С.К.В.
и М. Красенов В. въззивна жалба вх. № 81552/10.12.18г. по вх. регистър на ВРС,
насочена против решение № 4894/29.11.18г. по гр.д. № 10710/18г. на ВРС. С
посоченото решение районният съд е допуснал на осн. чл. 34, ал. 1 от ЗС да бъде
извършена съдебна делба на недвижим имот, представляващ дворно място в гр.
Варна, м. „Сотира“, с площ по скица 774 кв.м., с идентификатор № 10135.2508.737
по КККР на гр. Варна, между съсобствениците и квоти, както следва: 514.70/774
кв.м. ид.ч. за „Роди-07“ ООД, придобити на основание Постановление за възлагане
от 19.08.13г. по изп.д. № 20118080400685 на ЧСИ З. Д., гр. Варна, вписано в СВ
на 19.09.13г.; и 259.30/774 кв.м. ид.ч. за С.Б.П., придобити на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 152, т. І, рег. № 1256, дело №
135/05.04.05г. на нотариус № 193, с район на действие ВРС.
С молба от 04.12.18г. /след
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция и постановяване на
решението по делото/, настоящите жалбоподатели чрез адв. Т. са отправили молба
да бъде отменен хода по същество на делото, същите да бъдат конституирани като
страни в процеса и същият да бъде насрочен в открито с.з. за събиране на
доказателства и уточняване на делбената маса и правата за участие в делбата на
всеки един от съсобствениците. За обосноваване на тези искания молителите са
посочили, че всеки от тях е носител на право на строеж върху делбения поземлен
имот по отношение на самостоятелни обекти в предвидената за построяване в
дворното място бъдеща сграда, придобити въз основа на посочени договори,
сключени през 2009г. между „СТОЙКОВ СТРОЙ“ ЕООД и всеки от тях или техен
праводател. Твърдели са още, че
предявените от С.Б.П. по гр.д. № 2963/13г. на ВРС, ХХV с-в искове по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД против „СТОЙКОВ СТРОЙ“ ЕООД за разваляне на договорите от 2007г.,
с които на „СТОЙКОВ СТРОЙ“ ЕООД е било учредено правото на строеж за самостоятелни
обекти в бъдещата сграда, са били отхвърлени. Освен това са били въведени
твърдения, че възлагането на идеални части от поземления имот в собственост на
„Роди-07“ ООД по изп.д. № 20118080400685 на ЧСИ З. Д., гр. Варна, е нищожно.
С разпореждане от 05.12.18г.
районният съдия е оставил без разглеждане подадената молба, тъй като молителите
не са страна по делото, а освен това по същото има постановено решение. Този
акт няма данни да е бил обжалван.
С подадената на 10.12.18г.
въззивна жалба, настоящите жалбоподатели са обжалвали решението по допускане на
делбата, поддържайки, че същото е недопустимо. Изложили са същите съображения,
посочени в молбата им от 04.12.18г. относно притежаваните от тях права по
отношение на делбения имот и са претендирали обжалваното решение да бъде
обезсилено и делото да бъде върнато за разглеждане и решаване от ВРС.
Настоящият състав на съда споделя
изцяло решаващите мотиви на ВОС, изложени в обжалваното определение, че
въззивната жалба е недопустима и поради това и въззивното производство е
прекратено.
Всички съсобственици на обща вещ,
която е предмет на делба, са необходими задължителни другари. За разлика от
другите хипотези на задължителното необходимо другарство в гражданския процес
обаче, в съдебното производство по допускане и извършване на делбата е налице
особеност, тъй като съдебната делба, извършена без участието на някой от
действителните съсобственици на вещта, е нищожна от материалноправна гледна
точка на осн. 75, ал. 2 от ЗН. Постановеният съдебен акт за извършване на
делбата е недопустим. Този порок може да
се релевира по реда на инстанционния контрол /от участвалите по делото
съсобственици/, но не и по пътя на извънинстанционният контрол чрез отмяната на
влязъл в сила съдебен акт. Обжалването обаче може да се осъществи от надлежно
конституирана страна /първоначално или последващо конституирана, главна или
като помагач/ в първоинстанционното производство. Освен това влезлите в сила
недопустими съдебни актове по допускането и извършването на нищожната делба, не обвързват със сила на пресъдено нещо
неучаствалите в делбеното производство съсобственици, тъй като нищожната делба не е прекратила съсобствеността между
действителните съсобственици. Поради това всеки от неучаствалите в
делбеното производство действителни съсобственици може да предяви иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН за
установяване нищожността на делбата; може да се позове и инцидентно на тази
нищожност или може да предяви иск за делба с участието на всички
съсобственици-съделители /така и в цитираното от ВОС определение №
246/27.07.16г. по гр.д. № 2937/16г. на ВКС, ІV г.о., основано на указанията и
разясненията, дадени с т. 7 от ППВС №7/28.11.73г. и т. 1 от ТР № 3/19.12.13г./.
Поради това и настоящите
жалбоподатели, които не са били страна в делбеното производство пред първата
инстанция, но претендират да са носители на материални права, легитимиращи ги
да участват в това производство, не са носители на процесуалното право да
обжалват първоинстанционното решение /за разлика от необходими задължителни
другари в други хипотези на гражданския процес извън делбеното производство/.
Защитата на техните права следва да се осъществи чрез предявяването на иск за
делба, респ. на иск за установяване нищожността на делбата след влизане в сила
на решението по делбеното производство, в което те не участват или при
упражняване спрямо тях на права относно делбения имот – да се позовават на
нищожността на делбата.
По изложените по-горе
съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправените от всяка от
ответните по частната жалба страни искания за присъждане на разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на С.Б.П. следва да се присъди сумата от 300 лв.,
а в полза на „Роди-07“ ООД – сумата от 200 лв., представляващи заплатени от
всеки от тях адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 876/15.03.19г., постановено по в.гр.д. № 275/19г.
на ОС-Варна.
ОСЪЖДА
„СТОЙКОВ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна, СО „Сотира“ 752, ул. „Мария
Николова“, № 16, И.А.М., ЕГН ********** ***, С.В.В., ЕГН ********** ***, С.К.В.,
ЕГН ********** *** и М. Красенов В., ЕГН ********** *** да заплатят на С.Б.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„СТОЙКОВ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна, СО „Сотира“ 752, ул. „Мария
Николова“, № 16, И.А.М., ЕГН ********** ***, С.В.В., ЕГН ********** ***, С.К.В.,
ЕГН ********** *** и М. Красенов В., ЕГН ********** *** да заплатят на
„Роди-07“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Подвис“, № 33, вх. Е, ет. 8, ап.
108 сумата от 200 /двеста/ лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: