№ 404
гр. Варна, 10.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора И. К. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от
общ характер № 20253100200506 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
ОБВ. С. И. И. – редовно призован, води се от органите на РД „Охрана“
Варна, явява се лично и с адв. Р. Ж. - редовно упълномощен и приет от съда.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните намира, че са
налице необходимите условия за даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството по делото е по реда на чл.306 НПК
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, считам че са налице
основанията и моля да постановите определение по чл.306 от НПК за
отнемане в полза на държавата на ВД по настоящото производство.
АДВ. Ж.: Резонно е искането за веществените доказателства, но
доверителят ми има възражение относно отнемането на паричната сума, тъй
като тя е отнета от друго жилище, както и на единия от мобилните телефони,
който е на дъщеря му. Сумата е отнета от жилището на неговата бивша
съпруга, където към него момент е пребивавал временно.
ПРОКУРОРЪТ: Относно жилището съм се произнесла с постановление
на ДП и защо съм приела, че това не е нейна спестена сума.
АДВ. Ж.: Постановлението не е обжалвано, защото няма срок за
обжалване, а и очаквахме споразумение. Сумата е иззета от жилището на
1
бившата съпруга на подсъдимия и тя да си вземе предвид как да си реализира
правата. Парите са нейна собственост.
ОБВ. И.: Парите са на Полина. Аз нямах пари. Нямам какво да кажа.
Съдът като се запозна с материалите по делото и становища на страните,
намира следното:
Спор по отношение вещите предмет и послужили за извършване на
престъплението няма между страните. Те попадат в обхвата на чл. 354а, ал.6
от НК и следва да се отнемат в полза на държавата. Тези без стойност да се
унищожат, а останалите следва да се предадат по съответния ред на НАП
Варна. Спорен е въпроса касаещ иззетите пари при извършеното претърсване
и изземване, осъществено в дома на Полина И.а, бивша съпруга на о.л И..
Изявлението по същество на прокурора /или по скоро липсата му/
препраща към аргументите заложени в постановлението му за отказ да бъдат
върнати иззетите пари. И ако в ДП е съществувала възможност за изменение
на обвинението с изпълнително деяние „разпространил“, то към настоящия
момент такава няма. И. е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК
за „държане“ с цел разпространение на НВ. Липсват доказателства, а и
твърдение от страна на обвинението, че целта е реализирана и обвиняемия е
придобил финансова облага от престъпните си деяния. При това положение е
неоправдана упоритостта на държавното обвинение да иска отнемане на
иззетата сума. За да се пристъпи към отнемане на вещи в полза на държавата
на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК, е необходимо да са доказани по
несъмнен и категоричен начин два факта: че тези вещи принадлежат на
виновния и са придобити чрез престъплението, за което деецът е признат за
виновен. Как тази сума може да бъде придобита от престъплението, като то
ангажира отговорността на И. за „държане“ на НВ, със специална цел.
Стойността на предмета на престъплението няма никакво отношение към
придобиването на парична сума, когато няма обвинение за „разпространение“
на НВ, т.е. сделка от която да се придобие определен актив. Само това е
достатъчно искането на ВОП да бъде отклонено.
Но за пълнота, в случая не е налице и другият елемент – да е установено,
че те са собственост на И..
В конкретния случай не само няма доказателства това да е така, а точно
обратното, че те са собственост на лице различно от о.л И.. Установено е по
делото, че жилището, където са били открити и иззети процесните пари, е
било обитавано Полина И.а, бивша съпруга на И. и нейното дете. Последният
само временно е пребивавал в претърсения апартамент. Установено е също
така, че още в хода на досъдебното производство И.а е депозирала молба пред
наблюдаващия прокурор от ВОП за връщането на парите, като е твърдяла, че
същите са нейна собственост, и че произходът им е от лични спестявания.
Молбата е оставена без уважение от прокурора, с математически изчисления
на доходите й, прийоми от статистиката, колко струва издръжка на член от
семейство и т.н, довели, до извод, че е невъзможно И.а да спести сумата от
4950,00 лева. Тези усилия са били напразни. Едва ли трябва да се напомня, че
тежестта на доказване на споменатите по-горе факти е на държавното
обвинение и И.а няма никакво задължение да установява, че парите са нейна
собственост, още по-малко това задължение има о.л. И.. Затова и
опровержения на изводите на прокурора в разгледаната насока няма нужда да
навеждат от посочените лица.
По делото по никакъв начин не е доказано, че намерените 4950,00 лв. и
2
70,00 евро са придобити чрез престъпление, за което е водено настоящото
наказателно производство срещу И.. И като не е осигурил нито един
доказателствен източник, още по екзотично е становището на представителя
на ВОП, че тези парични средства попадат в обхвата на чл. 53, ал. 2, б. б от
НК.
Може би е било ненужно горното изложение, а единствено е
необходимо съдът да се позове на Решение на съда на ЕС по повод
преюдициално запитване от Апелативен съд Варна, без съмнение известно на
ВОП.
Твърденията на И.а не са опровергани от ВОП. Отделното, това лице не
може да участва като страна в производството по отнемане в полза на
държавата на вещи, по отношение на които претендира собственост. Поради
тази причини, според посоченото от съда ангажиращо съдебно становище,
конфискацията на вещи на трети лице в настоящото производство е
недопустима.
Съдът счита, че не са налице и условията на чл. 112, ал. 1 от НПК да се
приеме, че не е установен собственикът на парите, тъй като, както беше
посочено по-горе, лицето, легитимирало се като техен собственик още от
фазата на досъдебното производство, е бившата съпруга на осъденото лице
Полина И.а.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 306, ал.1, т. 1, пр.2 и т. 4 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТНЕМА в полза на Държавата – наркотично вещество фентанил,
който се намира на съхранение в ЦМУ-София и да се УНИЩОЖИ по
съответния ред.
ОТНЕМА в полза на Държавата опаковки от ВД, сива на цвят
електронна везна със сив корпус и прозрачна поставка, с дисплей и бутони и
надпис над дисплея "AYCO", СИМ-карта на „Виваком" с №
89359032300169243136; СИМ-карта „Йетел“ с № 89359050000123315270 и
СИМ-карта на „А1" с № 8935901373601196207, като след влизане на
определението в сила същите да се УНИЩОЖАТ;
ОТНЕМА в полза на Държавата - мобилен телефон "Самсунг" с IMEI
353194547192082 и 353208987192087 и мобилен телефон "HUAWEI" с IMEI
865545039887987 и 86300540468694, като след влизане на определението в
сила същите да се изпратят на ТД на НАП-Варна
Иззетите с протокол за претърсване и изземване от 14.11.2024 г.
подробно описани в т. I банкноти - 20 бр. по 100,00 лева, 59 бр. по 50,00 лева -
общо 4950,00 /четири хиляди деветстотин и петдесет лева/. и 1 бр. с номинал
50,00 евро, 1 бр. 20,00 евро – общо 70,00 /седемдесет евро/ ДА СЕ ВЪРНАТ
на правоимащото лице – П.СТ. И.а, ЕГН: **********.
Определението на съда подлежи на обжалване или протест в 15-дневен
3
срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
4