Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 3821 по описа на състава
за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищцата Д.-М.Д.П. поддържа твърдение, че притежава правото
на собственост върху недвижим имот представляващ дворно място с площ от 1876
кв.м., което има местонахождение в гр. София, кв. Бояна, м. „Киноцентъра“,
представляващо парцел ІІІ от имот с пл. № 405, от кв. 2 по плана на гр. София,
кв. Бояна, м. „Киноцентъра“, при съседи: парцели V-223, ХVІІ-232, ХV-231 и
ІІ-235, както и построената в дворното място двуетажна жилищна сграда. Правото на собственост на ищцата било
придобито по наследствено правоприемство от Д.А.П./баща на ищцата/, който преди
това придобил собствеността от Д.М.Б.посредством две отделни прехвърлителни
сделки - Договор за дарение, обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 45,
том ХХVІІ, дело № 4626 от 26.06.1990г. на І нотариус при СРС и относим към
½ идеална част от имота и последващо сключен между същите страни Договор
за покупко- продажба, обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 26, том
ІІ, дело № 197 от 29.12.2002г. на М.Ш., с район на действие СРС, който е
относим към останалата ½ идеална част от имота. Със заповед на Кмета на
Район „Витоша“ при Столична община било утвърдено изменение на плана за
регулация и така имотът бил обособен в два съседни нови парцела, с кадастралния
идентификационни номера както следва: имот с идентификатор 68134.1945.1149 с построената в него сграда, която
имала собствен идентификатор
68134.1945.1149.1 и имот с идентификатор 68134.1945.1148. До 17.11.2013г., имотите били възприемани като един и същи
имот, тъй като били ползвани фактически от бившия им собственик - Д.М.Б.въз
основа на запазено от нея право на ползване, при изповядване на двете
прехвърлителни сделки.
След смъртта на бившия собственик Д.М.Б.тоест считано от
на 17.11.2013г. - двамата ответници
установили самоволно фактическа власт върху имота, като започнали да го владеят
и ползват, без да е налице правно основание за това.
С влязло в сила на 23.04.2020г. Решение от 27.10.2017г. по
гр.д. № 18487/2014г. съгласно описа на І-10 състав при СГС, двамата ответници
били осъдени - на основание чл. 108 от ЗС - да предадат на ищцата владението
върху сградата и върху дворното място.
С предприетите по инициатива на ищцата действия по
принудително изпълнение на споменатото решение, в рамките на изп. дело №
20197800400253 от 2019г. по описа на ЧСИ В.Л.с рег. № 780 при КЧСИ - ответниците
били принудително отстранени от процесните имоти и ищцата била въведена във
владение от съдебния изпълнител, а самото изпълнително действие било
обективирано в съдържанието на Протокол за въвод във владение от 11.06.2019г.
При така описаната фактическа обстановка, ищцата поддържа
тезата, че през периода от 17.11.2013г. до 11.06.2019г. двамата ответници
ползвали процесните имоти, без да е налице правно основание за тази фактическа
власт, лишавайки ищцата от възможността й да ползва имота, а в резултат на
това, между имуществото на ищцата и имуществото на ответниците настъпило
необосновано имуществено разместване /неоснователно обогатяване/. Обемът на
неоснователното обогатяване, според ищцата, бил съразмерен на средна месечна пазарна
цена на възмездно ползване. При изложените фактически твърдения и доколкото
счита, че не разполага с друг иск за защита на правата си - с оглед направените
по реда на чл. 145, ал.2 от ГПК изрични уточнения на естеството на претенциите
си – за период и размер /молба от 28.04.2022г. на стр. 161-164 от делото/ - ищцата претендира за осъждане на всеки един от
двамата ответници, да й заплати обезщетение в размер от 40 963, 63 лева,
представляваща една втора част от стойността на неоснователното обогатяване, което
е настъпило поради ползване на имота без основание в периода от 11.05.2015г. до
11.06.2019г., както и за осъждане на всеки един от ответниците - да заплати
законната лихва върху размера на присъденото в негова тежест обезщетение,
изчислена за период от предявяване на иска до деня на окончателното плащане.
С оглед очаквания изход на спора, ищцата претендира за
осъждане на ответниците, да й заплатят и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответниците Т.А.Ц. и И.М.Ц.,
по съображения, които са подробно изложени в подадения писмен отговор. В
становището си пред съда, ответниците не оспорват правните последици на постановеното
Решение от 27.10.2017г. по гр.д. № 18487/2014г. съгласно описа на І-10 състав
при СГС, но при това оспорват иска, основавайки възражениеята си на
твърдението, че не са ползвали процесния имот през процесния период. Двамата
ответници не отричат, че са имали фактически достъп до имота, през периода от
2013г. до датата на въвода във владение, но отричат тезата, че са ползвали този
имот, като поддържат, че само са посещавали имота по повод фактическата
необходимост от достъп за извършване на неотложни ремонти, почистване и
запазване на имота. При това, твърдят да
са направили значителни разходи за ремонтни дейности, които били довели до
подобрения и увеличаване стойността на имота /релевираното възражение за прихващане е оставено
без разглеждане на основание чл.101, ал. 3 от ГПК /.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
предявените срещу тях искове са основателни и дължат заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване – ответниците релевират възражение за изтекъл срок
на погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, относно вземанията, падежирали
в периода от три години преди
предявяването на иска т.е. считано от 11.05.2015г. до 08.05.2017г. С оглед очаквания
изход на спора, ответниците молят за отхвърляне на исковете и претендират да им
бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Правните последици на приетото като доказателство по делото Решение от 27.10.2017г. по гр.д. № 18487/2014г. съгласно описа на І-10
състав при СГС, което е влязло в сила на 23.04.2020г. сочат, че със сила на пресъдено
нещо е установено правото на собственост на Д.-М.Д.П. върху ½
идеални части от имот с кадастрален идентификатор 68134.1945.1149, с площ от 1337 кв.м.,
представляващ част от УПИ ІІІ- 402, от кв.2 на местност „Вилна зона Бояна“ и
върху ½ идеални части от имот с кадастрален идентификатор 68134.1945.1148, с площ от 503 кв.м.,
представляващ част от УПИ ІІІ- 402, от кв.2 на местност „Вилна зона Бояна“ както и върху построената в първия от
споменатите имоти двуетажна жилищна сграда, с административен адрес - гр. София, ул. „*****, със застроена
площ от 94 кв.м., състояща се от сутерен и изграден в него гараж, котелно
помещение, склад, на първи етаж- дневна, столова, кухня, килер, тоалетна,
външна стълба и тераса и на втория етаж- три спални, кабинет, баня- тоалетна,
вътрешна стълба и две тераси, със собствен идентификатор 68134.1945.1149.1.
Съдържанието на съдебното решение сочи също, че ответниците в настоящия
процес ответниците Т.А.Ц. и И.М.Ц. са осъдени по предявените срещу тях ревандикационни
искове, да предадат на ищцата владението върху имота.
Приетият като доказателство Протокол за въвод във владение от 11.06.2019г.
съставен по изп. дело № 20197800400253 от 2019г. по описа на ЧСИ В.Л.с рег. №
780 при КЧСИ /на стр. 35-36 от делото/сочи, че ищцата била въведена във
владение от съдебния изпълнител, а самото изпълнително действие е било осъществено
в присъствието и със съдействието на ответницата Т.А.Ц.. В протокола е
отбелязано и присъствието на Д.Я.Н..
Заключението на изслушаната съдебно- оценителна
експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. П. З. мотивира експертен извод,
че средната пазарна стойност на наема на процесния имот, за периода от
11.05.2015г. до 11.06.2019г. възлиза общо на 81 927, 26 лева. В приложение на експертизата са направени
фотоснимки на външната страна на сградата.
Заключението на изслушаната съдебно- оценителна
експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. Д.М. мотивира експертен извод,
че средната пазарна стойност на наема на процесния имот, за периода от
11.05.2015г. до 11.06.2019г. възлиза общо на 83 230 лева.
В дадените пред съда показания,
свидетелката Р.И.В.заявява, че имала преки впечатления от процесния имот, който
посещавала многократно в периода от 2009г. до 2013г., по повод личните й
отношения с брата на ответницата Т.А.Ц. на име И.. В
качеството на лична приятелка на Иво, свидетелката посещавала многократно
имота, пред периода от 2003г. до 2009г., докато все още била жива бабата на И.
и на Т. – Д.М.Б.. През 2009г. свидетелката и приятелят й И. се установили да
живеят в процесната сграда, поради финансови затруднения и живели там в
продължение на няколко месеца до 2010г. През тази година свидетелката
преустановила личните си отношения с И., но имала поводи да посещава имота,
понеже продължила да бъде в приятелски отношения с ответницата Т.А.Ц. и с баба
й Д., на която двете ходели на гости. След смъртта на Д., свидетелката
продължила да посещава имота, поне два пъти месечно, тъй като придружавала Т.Ц.,
а последните й непосредствени впечатления датирали от 2019г. Свидетелката има
впечатления, че Т.Ц. и съпруга й И. почиствали и поддържали сградата, като при
това част от дейностите извършвали лично, а за друга част наемали хора. В този
период състоянието на сградата не било добро, появили се течове и тя започвала
да се руши. Големият двор и естествената растителност в него изисквали
периодично почистване. Докато траел съдебният процес относно сградата, никой не
е живял в къщата, чието състояние според свидетелката било лошо. По лично
впечатление на свидетелката, датиращо от месец май 2019г., не се наблудавали
съществени промени по фасадата на сградата и покривната конструкция.
В дадените пред съда показания, свидетелят С.В.М.заявява,
че познава ищцата по делото, тъй като бил ангажиран от нея с молба за съвет или
извършване на действия по ремонт и
техническо поддържане на процесната сграда и дворното място, след като
самата ответница получила владението на процесния имот. Свидетелят описва
подробно характеристиките на имота, разположението на дърветата в двора и
мебелите в сградата, състоянието на настилките и оборудването, като твърди, че
имал трайни и преки лични впечатления от състоянието на този имот. През лятото
на 2019г., когато я посетил за пръв път имота, до разпита му, свидетелят
посещавал многократно имота. При своето първо посещение, свидетелят възприел,
че сградата е добре обзаведена, имала нов климатик и три перални машини, като
при въвода във владение всички електроуреди били включени в електрическата
мрежа и в готовност за употреба. Част от вещите били нови и ищцата му ги
подарила, тъй като възнамерявала да ги извърли – не желаела да ги ползва по
сантиментални и емоционални подбуди. От този период до момента, свидетелят не
възприема значителни промени във външния вид а сградата.
В дадените пред съда показания, свидетелят Д.С.Я.заявява,
че познавал добре имота и неговото състояние, като описва подробно дворното
място и сградата, заедно с разположението на помещенията в нея. Свидетелят
заявява, че се занимавал професионално със строителни ремонти и това била
конкретната причина, да бъде ангажиран срещу заплащане от двамата ответници - с
извършване на СМР и с периодично почистване на дворното място от растителност.
Тези дейности свидетелят възлагал на свои работници. Свидетелят посетил за пръв
път имота докато „бабата“ цит., която живеела там била още жива. Пред периода
след 2013г., когато тя починала, никой не живеел в имота, а свидетелят го
посещавал периодично и дори разполагал с ключ от него, който му бил
предоставен, тъй като можел да осигури бърз достъп при хипотеза на алармиране
от монтираната СОТ система. Според заявените лични впечатления на свидетеля,
къщата била необитавана и не била поддържана, макар да била в състояние на обща
техническа годност. Тъй като не била топлоизолирана, сградата се отоплявала
трудно, особено като се отчита фактът, че изградената в нея локална отоплителна
система се нуждаела от поддръжка. Въпреки че бил под активна охрана и
наблюдение, имотът бил фактически необитаван. Според впечатленията на
свидетеля, двамата ответници посещавали имота периодично, но живеели постоянно
в друго жилище, намиращо се в сграда на ул. *****. Според впечатленията на
свидетеля от представения с първоначалната СОЕ снимков материал, датиращ от периода
на 2022г. - в къщата са били извършени забележими по вид и обем СМР, които фактически
са подобрили нейното техническо състояние.
В дадените пред съда показания, свидетелката Д.Я.Н.
заявява, че е майка на ищцата и познава двамата ответници. Свидетелката имала
впечатления, че пред ноември 2013г. ответниците „завладели“ имота /цит./.
Свидетелката описва конкретен опит на ищцата да влезе в имота, който бил
осуетен от двамата ответници и служителна СОТ, ангажиран от тях. Свидетелката
имала достъп до името за последен път през 2009г. Къщата била в състояние,
годно за целогодишното й обитаване и била обзаведена по начин, който позволявал
да се живее в нея. През периода от 2009г. до 2019г. свидетелката нямала
възможността да влезе в имота, но имала възможността да възприеме факта, че
имотът е поддържан, тревата в двора е окосена, имало засадени цветя както и че
в дворното място влиза автомобил, който е натоварен с различни материали. При
въвода във владение, който бил осъществен през 2019г. свидетелката възприела,
че в сградата има множество лични вещи – детски и юношески дрехи, домашни
чехли, детски играчки от различен тип и размер. Свидетелката забелязала нови
мебели, които не били характерни за традиционната мебелировка в сградата – нова
спалня, маса, които отчетливо били изработени в различен стил от масивните
мебели, изработени по времето на социализма, с които била обзаведена цялостно
сградата. След въвода във владение, осъществен през 2019г. не били извършени
сериозни ремонтни дейности, но били сменени декоративни прозорци на втория етаж
на сградата..
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
По предявения иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД;
Съдът е сезиран с претенция за присъждане на обезщетение, основана на
твърденията на ищцата за неоснователно обогатяване от страна на двамата
ответници, произтичащо от твърдението за фактическо ползване на процесния
недвижим имот без правно основание.
Претенцията е процесуално допустима, доколкото е предявена от и срещу страни с надлежна процесуална
легитимация, пред родово и местно компетентен съдебен орган.
При произнасянето по същество на предявените искове, настоящият състав на
съда съобразява както правните последици на влязлото в сила Решение от 27.10.2017г. по гр.д. № 18487/2014г. съгласно описа на І-10
състав при СГС, които обвързват страните в процеса и настоящия съд, така и правните
последици, на направените по реда на чл. 145, ал.2 от ГПК и допуснати от
съда изрични уточнения на претенциите (молба от 28.04.2022г. на стр. 161-164 от
делото). С оглед правните последици на постановеното
в настоящия процес Определение от 02.08.2022г. с което, на основание чл.101,
ал.3 от ГПК е оставено без разглеждане
релевираното от ответниците възражение за прихващане – доказателствата и
доводите, свързани с това възражение не следва да бъдат разгледани по същество.
Основателността на предявените пред настоящия съд претенции е определена от
установяване на две основни предпоставки: на първо място - че през конкретно
посочения от нея период - ищцата е била надлежно легитимирана да владее имота,
тъй като е притежавала субективното право на собственост върху него и на второ
място - че в същия този период, именно двамата ответници са упражнявали е
упражнявал фактическа власт върху имота, без да е налице правно основание за
това. Ако се установи наличие на споменатите две самостоятелни предпоставки,
касаещи основанието на иска - следва да осъществи преценка за конкретния
обем на твърдяното имуществено разместване, което е предизвикало до
неоснователно обогатяване на ответниците и неоснователно обедняване на ищцата.
Разсъждавайки по съществото на спора и след внимателен анализ на събраните
в хода на делото писмени доказателства, съдът намира, че ищцата успя да
установи чрез пълно и главно доказване именно онзи кръг от юридически факти,
които установяват основанието на предявения от нея иск. Това е така, доколкото на
основание чл. 297 от ГПК, настоящият съд е длъжен да зачита правните последици
на влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд, по съдебния спор, който
се е развил между страните. По съображение от чл. 299, ал. 1 ГПК, приключилият
вече спор за собствеността на процесния имот не би могъл да бъде пререшаван,
поради което и настоящият съд приема, че ищцата е собственик на процесния
недвижим имот, през периода, за който се претендира обезщетение за
неоснователно обогатяване и не намира за необходимо да обсъжда подробно вече
разгледани в приключилия съдебен процес възражения срещу надлежната активна
материална легитимация на ищцата, свързана с наследствените й права.
Комплексният анализ на събраните доказателства и най- вече показанията на
разпитаните четирима свидетели, мотивират категоричен извод, че и втората
предпоставка по основанието на иска също е налице, особено като се отчита фактът,
че възприятията на свидетелите са от различни периоди от време и съдържат
имплицитно техните субективни оценки за комфорт на сградата и естетика на
нейното обзавеждане. При това, съдът е склонен да кредитира в общи линии
показанията на всеки един от разпитаните свидетели, приемайки, че те са дадени
добросъвестно, особено като се отчита факта, че и ответниците не оспорват твърдението
на ищцата, че именно те са упражнявали фактическа власт върху процесния имот,
за който твърдят да са полагали грижи, разполагайки с пълен достъп до двора и
жилищните помещения .
Релевираните от ответника доводи, че тази фактическа власт през процесния
период била имала правно основание – доколкото била продиктувана от полагане на
нужните грижи и усилия да бъде поддържан процесният имот не могат да бъдат
взети предвид, като се отчита предмета на делото и поради вече изложените по-
горе съображения, произтичащи от правните последици на влязлото в сила Решение от 27.10.2017г. по гр.д. № 18487/2014г. съгласно описа на І-10
състав при СГС, които обвързват страните.
В заключение на изложените по- горе изводи, съдът приема, че в течение на правнозначимия
за предявените претенции времеви период от 11.05.2015г. до 11.06.2019г. - двамата
ответници са упражнявали изключителна фактическа власт върху имота, без да са
материално легитимирани да се позоват на конкретно правно основание,
оправдаващо осъществилото се фактическо положение. По този начин са били
създадени всички икономически предпоставки за това, в патримониума на страните да
е настъпило неоправдано имуществено разместване, изразено в обедняване за ищцата
и обогатяване за ответниците със сумата, която всеки от тях би заплатил, за да
осъществи възмездно ползване на имота,
през периода от 11.05.2015г. до 11.06.2019г.
При изложените изводи, спорът в настоящия процес се концентрира основно върху
размера на конкретно дължимото обезщетение за констатираното необосновано имущественото
разместване.
За целите на необходимата преценка на размера на обезщетението, съдът използва
специални знания в областта на оценката на недвижими имоти, като допусна специализирана
експертиза – първоначална и повторна, които бяха извършени от
висококвалифицирани специалисти в областта.
Така, кредитирайки експертните констатации за местонахождението и
разположението на имота, състоянието на сградата и инфраструктурата в нея, съдът
приема че разгледаните от експертното заключение
хипотетични възможности за „извличане на ползи“ от използване на процесния имот
следва да се считат реализирани по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, дори имотът да не
е бил обитаван постоянно от ответниците, тъй като е бил налице стопански
потенциал да бъдат развивани. Обезщетение за неоснователно обогатяване се
дължи, но размерът му следва да бъде съобразен с конкретния имот и с
конкретните възможности за реализиране на икономическа полза.
Съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК,
решаващият съдебен състав разполага с правото по своя преценка да се ползва от
специални знания на вещо лице или да изчисли самостоятелно справедливия размер
на дължимото обезщетение.
В настоящия случай съдът приема, че средната пазарна стойност на
ползването на целия имот следва да бъде изчислена съобразно осреднените
стойности, посочените от двете вещи лица. Тъй като ответниците са двама,
а обезщетенията се претендират разделно, то размерът на обезщетението, както е
изчислен от вещите лица, следва да бъде разделен между двамата ответници.
При аритметично пресмятане по разценките на тази наредба, съдът приема, че всеки
от предявените в настоящия процес искове е основателен до размер на сумата от 40 963,
63 лева. В заключение съдът приема, че всеки отдвамата ответници следва да бъде
осъден да заплати претендираната от него сума, като исковете следва да бъдат
уважениизцяло до размера, за който са предявени.
Върху сумата на обезщетението, дължимо на основание чл. 59 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва, така
както е претендирана - считано от датата на предявяването на иска, до деня на
окончателното плащане.
Релевираното от ответниците възражения за изтекъл срок на погасителна
давност следва да бъде отхвърлено, като неоснователно, тъй като в конкретния
случай не е изнекъл предвиденият от чл. 110 ЗЗД общ давностен срок относно
процесните вземания. Посочения от чл. 111, б.“в“ от ЗЗД
срок на погасителна давност не намира приложения за процесното вземане за
неоснователно обогатяване, понеже то не представлява периодично платимо
задължение, подобно на наемните вноски и няма характера на наемна цена, дори и
когато за определяне на неговия размер се използват идентични икономически
критериии.
По отношение на
претенциите за присъждане на съдебни разноски:
Ищцата претендира за осъждане на двамата ответници, да й заплатят
направените съдебни разноски. При това, представения от нея осписък на
разноските сочи, че е направила съдебни разноски за 7570, 10 лева.
Ответниците релевират възражения за прекомерност на претендираните разноски
за процесуално представителство, което съдът намира за частично основателно –
само относно сумата от 500 лева, която следва да бъде редуцирана от общия
размер на дължимите съдебни разноски. След приложената редукция, основана на
чл. 78, ал.5 от ГПК – ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят общо на
ищцата сумата от 7077, 10 лева за съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.А.Ц. с ЕГН **********
и с адрес *** да заплати на Д. - М.Д.П. с ЕГН: ********** и с адрес: ***, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - сумата
от 40 963, 63 лева (четиридесет хиляди деветстотин шестдесет и три лева и
63 ст.), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание на имот с кадастрален идентификатор 68134.1945.1149, с площ от 1337 кв.м., представляващ част от УПИ ІІІ- 402, от
кв.2 на местност „Вилна зона Бояна“ и имот с кадастрален идентификатор
68134.1945.1148, с площ от 503
кв.м., представляващ част от УПИ ІІІ- 402, от кв.2 на местност „Вилна зона
Бояна“ както и на построената в първия от споменатите имоти двуетажна жилищна
сграда, с административен адрес - гр.
София, ул. „*****, със застроена площ от 94 кв.м., със собствен
идентификатор 68134.1945.1149.1., през периода от 11.05.2015г. до
11.06.2019г., както и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението,
изчислена за периода от 08.05.2020г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.М.Ц. с ЕГН **********
и с адрес *** да заплати на Д. - М.Д.П. с ЕГН: ********** и с адрес: ***, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - сумата
от 40 963, 63 лева (четиридесет хиляди деветстотин шестдесет и три лева и
63 ст.), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание на имот с кадастрален идентификатор 68134.1945.1149, с площ от 1337 кв.м., представляващ част от УПИ ІІІ- 402, от
кв.2 на местност „Вилна зона Бояна“ и имот с кадастрален идентификатор
68134.1945.1148, с площ от 503 кв.м.,
представляващ част от УПИ ІІІ- 402, от кв.2 на местност „Вилна зона Бояна“ както
и на построената в първия от споменатите имоти двуетажна жилищна сграда, с
административен адрес - гр. София, ул. „*****,
със застроена площ от 94 кв.м., със собствен идентификатор 68134.1945.1149.1., през периода от 11.05.2015г. до 11.06.2019г., както и законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода от
08.05.2020г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т.А.Ц. и И.М.Ц. да
заплатят общо на Д. - М.Д.П., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 7077, 10 лева (седем хиляди седемдесет и седем
лева и 10 ст.), представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: