Р Е
Ш Е Н
И Е № .….
Гр. София, 16.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Калина Станчева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова
в. гр. д. № 14405 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 72007/13.04.2020 г., на
39 с - в, СРС по гр. д. № 20835/2013 г. Л.П.П., ЕГН **********,
допълнено с решение № 20202045/18.09.2020 г. по същото дело, поправено с
решение № 20218142/07.10.2020 г. по реда на чл. 247 ГПК, е осъдена да заплати
на Е.А. М., ЕГН **********, на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата
от 3 355. 75 лв., представляваща връщане поради неоснователно обогатяване,
резултат от плащане на таксите и разноските по изп.
д. № 007/2012 по описа на ЧСИ В.Л., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 15.05.2013 г. до окончателното заплащане, сумата
от 302. 39 лв., обезщетение
за забава за плащане на
главницата от 3 355, 75 лв. за периода от 27.06.2012 г. до 14.05.2013 г.,
сумата от 1 046. 81 лв.,
връщане поради неоснователно обогатяване, резултат от платения данък за
придобиване на имущество за ап. 52, бл. 87, находящ
се в гр. София, ж. к. „Младост -1",
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.05.2013
г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 94.33 лв.,
представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата от 1 046.81 лв.
за периода от 27.06.2012 г. до 14.05.2013 г.
Със същото решение Е.А. М., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Л.П.П., ЕГН **********, на основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС, сумата от 3 187. 50 лв. - представляваща стойността на неотложен
ремонт за запазването на ап. 52, находящ се в гр.
София, ж. к. „******, извършен през месец октомври 2011 г., резултат от
спукване на водопровод, ведно със законната лихва от 24.10.2013 г. до окончателното изплащане (съгласно решение № 20218142/07.10.2021 г.
за поправка на ОФГ), като искът е отхвърлен за разликата до пълния размер
от 3 375 лв.
С решението са отхвърлени, предявени
от Л.П.П.
срещу Е.А.М., с правно основание чл. 60 от ЗЗД, за сумата от 1 050 лв.,
представляващи разходи за превоз на вещи собственост на Е.А.М., а именно секции
(библиотека) от 2 части - 4 комплекта, стенни библиотеки - 6 бр., бюро - 1 бр.
ракли - 2 бр. легла с пружини и дюшеци - 2 бр., печка 1 бр., телевизор - 1 бр.,
хладилник - 1 бр., маси - 2 бр. столове – 6 бр. фотьойли - 2 бр., кухненска посуда - разни - 6 бр. кашони, дрехи одеяла, покривки и др.
- 50 бр. чували, книги - рани 43 броя чували, като неоснователен. Страните са
осъдени съразмерно за разноски.
Решението се оспорва от ищцата по основния иск и
ответник по насрещния Е.А. М. в частта, в
която срещу нея е уважен насрещния иск с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС - за сумата от 3 187. 50 лв. - представляваща
стойността на неотложен ремонт за запазването на ап. 52, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, извършен през месец октомври 2011 г., резултат
от спукване на водопровод.
В
жалбата се излагат съображения, че в тази част решението е постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че
отговорността й следва да е до размера на притежаваната от нея идеална част в
съсобствеността – 17/36 ид. ч. от апартамента. Сочи,
че решението в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като ищцата по
насрещния иск (ответник в производството) не е доказала възникването на авария
във водопровода, както и причинната й връзка с настъпили за нея вреди и че се е
наложило извършване на ремонтни работи за отстраняването им, описани в
представената по делото фактура. Неправилно съдът е приел за доказано, че
такива ремонти дейности за реално извършени и заплатени от насрещната страна. Позовава се на допуснати от СРС
нарушения на процесуалния закон при събиране на доказателствата. Поддържа, че посочените обстоятелства не са доказани
нито от гласните, нито от писмените доказателства, приети по делото. Сочи се,
че представените от ищцата по този иск писмени доказателства са частни
документ, които не носят подписа на ответницата и не се ползват с необходимата
доказателствена стойност в процеса. Съдът неоснователно е приел, че са искът е
доказан, като се е позовал само на свидетелските показания, без да изложи
съображения на направеното от нея оспорване на реалното извършване на СМР, като
не е съобразил, че дружеството, издало процесната
фактура не е извършвало търговска дейност през 2011 г. Излага множество
съображения относно достоверността на свидетелските показания, които съдът
намира за ирелевантни за спора, поради което не
обсъжда. Сочи, че не е установена авария на водопроводната инсталация, че
аварията в мокрото помещение е засегнала и кухненските щрангове,
нито че е имало авария в отоплителната инсталация, което е наложило смяна на 2
бр. чугунени радиатори. Съдът не е съобразил възражението, че кухненските щрангове са ЕС, респ. отговорността за разноски при авария
следва да се понесе от всички етажни собственици. По тези и допълнителни
съображения, моли да се отмени решението в оспорената част и искът да се
отхвърли изцяло. Претендира разноски, съгласно списък.
Въззиваемата страна - ответник по главния иск и
ищец по насрещния Л.П.П., оспорва въззивната
жалба в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Излага съображения, че
съдът е достигнал до правилни изводи, които съответстват на приетите по делото
доказателства. Претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС за участие в разходите направени
за имота се явява основателна и доказана по основание и размер. Правилно съдът
е приел, че процесният имот е бил съсобствен
между страните при определените квоти, в периода на извършване на неотложния
ремонт 10.2011 г., които се е наложил
поради теч в в процесния
апартамент, за който ищцата по този иск (ответник по основния) е заплатила сума
от 6 750 лв. Сочи, че става въпрос за необходими разноски, които са
свързани с неотложни/аварийни ремонтни дейности за поддържането или
възстановяването на общата вещ, като чрез тях се цели привеждането на общата
вещ в състояние годно за употреба. Поддържа, че в съответствие със събраните по
делото доказателства СРС е приел, че са извършени ремонтни дейности от нейна
страна на водопровод и канализация, поради авария - спуквате на водопровода в процесния апартамент, в резултат на което е причинено
наводнение в съсобствения на страните и в съседния
апартамент, находящ се под него. Тъй като разноските
са необходими за поддържането и запазването на имота, при тяхното извършване не
е необходимо съгласието на другия съсобственик, по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС.
Предвид изложеното се сочи, че е без правно значение дали ответницата е дала
съгласие за ремонта. Излага доводи, че ответната страна не е проявила грижи за
имота като съсобственик и не може да черпи ползи от противоправното
си поведение. Правилно СРС е обсъдил и съобразил свидетелските показания, тъй
като св. С.е очевидец на събитията във връзка с аварията и теча. Сочи, че е
установена и стойността на ремонтните работи от приетата пред СРС фактура,
която отговаря на изискванията на закона. Възразява по изложените в жалбата
съображения срещу издателя на фактурата, като сочи че въпросите дали
дружеството е регистрирано по ДДС и дали е имало служители са без правно
значение за извършените от ищцата необходими разноски за запазване на
апартамента. Тя не е била длъжна да проверява посочените обстоятелства, поради
което законосъобразно не са допуснати доказателства за установяването им от
СРС. Излага, че нарушенията в дейността на дружеството, извършило ремонта, не
влияят на правната сфера на добросъвестния платец. Неотносими
към спора са и твърденията в жалбата, които засягат личния живот на ищцата по
иска и гражданското й състояние. Неоснователно в жалбата се твърди, че съдът е
допуснал процесуални нарушения при събиране на доказателствата. Моли да се
остави жалбата без уважение и да се потвърди решението в оспорената част.
Претендират се разноски в производството. Прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Е.А.
М. е подала и
втора въззивна жалба срещу допълнително решение №
20202045/18.09.2020 г, по същото дело, в частта в която е оставена без уважение
молбата й за изменение на решението в частта по разноските, по реда на чл. 248 ГПК. Съобразно направеното от Е.А. М. уточнение в
молбите от 23.10.2020 г. и 12.02.2021 г., въззивният състав намира, че тя не
оспорва посоченото допълнително решение в частта, в която е присъдена законна
лихва върху обезщетението по чл. 30, ал. 3 ЗС от 24.10.2013 г. (предявяване на
иска) до окончателното изплащане, тъй като става въпрос за законна последица от
уважаване на иска, по който съдът е пропуснал да се произнесе в основното
решение.
В жалбата срещу решението (имащо характер на
определение), което засяга произнасянето по разноските по чл. 248 ГПК се
излагат множество съображения за неправилно определени разноски на страните в
производството, както и на адвокатския хонорар на представителя на ищцата, като
се сочи, че съдът не е съобразил в цялост извършените процесуални действия по
исковете. Моли да се отметни решението (имащо характер на определение), касаещо искането за разноски и искането за изменение, по
чл. 248 ГПК, да се уважи.
Въззиваемата страна - ответник по главния иск и
ищец по насрещния Л.П.П. оспорва втората жалба с доводи,
че допълнителното решение на СРС е законосъобразно постановено. Поддържа, че
присъждането на законната лихва върху необходимите разноски от момента на
предявяването на иска – 24.10.2013 г. е законна последица от уважаването на
иска, а не отделна претенция. Изцяло се оспорват твърденията, които засягат
начина на определянето на разноските по чл. 248 ГПК. Съдът основателно е
определил размера на адвокатското възнаграждение след съобразяване на
фактическата и правна сложност на спора и извършените от страните процесуални
действия по делото, като е съобразил направеното от ищцата по насрещния иск
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Не са налице основания за промяна в изводите
на СРС. Определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с обема на
извършената от представителя работа. Моли да се остави без уважение втората
жалба, като неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, приема следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
обсъдят доводите относно неговата законосъобразност в обжалваната част. Тъй
като СРС е обсъдил пълно установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд обсъжда само доказателствата, касаещи възраженията на страните в
производството.
Основното решение № 72007/13.04.2020
г., се оспорва само в частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС, предявен от ответницата по главния иск Л.П.П. срещу Е.А.М..
В цялата останала
част решението не е оспорено от страните, поради което е влязло в сила и не е
предмет на контрол от въззивният състав.
Относно насрещният иск по чл. 30,
ал. 3 ЗС, като съобрази възраженията на страните във въззивното
производство, с които е обвързан при проверката на решението, настоящият състав
намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.
3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ
съобразно с частта си. Под „тежести” се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта.
В т. І. 5 на ППВС № 6/1974 г. е прието,
че ако съсобственикът
не е владелец на частите на
останалите съсобственици, а държател на същите отношенията му с тях
за подобренията се уреждат съгласно
чл. 30, ал. 3 от ЗС. В случая не се твърди или установява Л.П. да е осъществявала владение върху
целия имот за себе си, следователно тя е
била владелец на своите части и държател на частите на другия съсобственик.
По делото е било спорно и от представените и обсъдени от СРС доказателства, се установява, че процесния недвижим имот: апартамент 52, находящ
се в гр. София, ж. к. „*******, е бил съсобствен при
квоти: 17/36 части - за Е.А. М., 18/36 части - за Л.П. М. и 1/36 части - за Л.А.Ч.,
която съсобственост е била прекратена чрез изнасяне на имота на публична продан
и възлагането му на Л.П. М. по силата на постановление влязло в сила на
10.07.2012 г.
Във връзка с извършения неотложен ремонт на
апартамента пред СРС е представена фактура, издадена от
„П.****“ ЕООД, с получател Л. М., издадена във връзка с извършване на
строително монтажи работи по В и К, отстраняване на авария, къртене,
подмазване, подмяна на инсталация, подмяна на спукани радиатори чугун 2 бр.,
както и извозване на боклуци и почистване на стойност 6 750 лв. Към фактурата е
приложен фискален бон от 12.10.2011 г. според които Л. М. е заплатила в брой на
дружеството 6 750 лв., за извършени СМР.
Във връзка с установяване необходимостта от извършване
на ремонтни действия по отстраняване на теч на В и К инсталацията, пред СРС е
разпитан свидетеля В.П.С., чиито показания настоящият състав също намира
за обективни, незаинтересовани, непротиворечиви и непосредствени и кредитира.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че показанията на този свидетел не са
достоверни и не следва да се съобразяват от съда. Те подкрепят установените от
писмените доказателства факти във връзка с извършването на ремонта.
Свидетелят
посочва, че познава Л. М. от 6 - 7 години и от както я познавал живеела в сама
в процесния апартамент. Свидетелят знае, че през
есента на 2011 г. в апартамента е имало проблем с теч, понеже Л. М. го е
извикала, за съдействие и за да му го покаже.
Свидетелят лично е видял, че в помещението в ляво от входа,
представляващо малка тоалетна, имало водомери и силно течала вода във
водомерната шахта. Посочва, че в негово присъствие Л. се обадила на фирма за
ремонт. Дошли няколко човека водопроводчици от фирмата, на която се обадила
пред него. Те й казали, че проблемът е сериозен и трябва да се сменят тръби (щрангове), понеже били ръждясали и това е причина за теча.
Впоследствие свидетелят ходил в апартамента и видял, че тръбите (щранговете) са сменени имало е изкъртени тръби.
При
тези доказателства основателно СРС е приел за установено по делото, че в общият
на страните имот е имало теч през 2011 г., че Л. М. извикала фирма, която да
извърши ремонта, които е реално осъществен и заплатен от последната.
Съгласно
представената фактура пред СРС, с приложен към фактурата фискален бон от
12.10.2011 г., стойността на извършения ремонт възлиза на 6 750 лв. Заплащането на извършените СМР се
установява и от приложения към фактурата фискален бон от 12.10.2011 г. Като частен свидетелстващ документ, фактурата има формална доказателствена сила относно факта на
писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно
определени факти - в случая за доставянето
и получаването на услугите (СМР), описани в нея.
В
заключение, като съобрази в съвкупност писмените и гласни доказателства, съдът
приема за установено обстоятелството, че в общият имот е имало теч през есента на 2011
г., в резултат от повреди в щранговете, което е наложило
извършване на разноски от съсобственика Л. М., като от така направения разход Е.
М. дължи 17/36 части, колкото е нейния дял от собствеността към момента на
извършване на ремонта или сумата 3 187. 50 лв., в който размер искът
основателно е уважен.
Доколкото мотивите на въззивният съд
изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния,
решението следва да потвърди в оспорената част, както е постановено.
По жалбата на Е.А. М. срещу допълнително решение № 72007/13.04.2020 г., на
39 с - в, СРС по гр. д. № 20835/2013 г., в частта, в която касае разноските по
реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на
основното решение в частта по разноските, въззивният състав намира следното :
Жалбата е допустима, подадена от
легитимирана страна, но по същество е неоснователна.
СРС
е присъдил в полза на Л.П. разноски съобразно доказателствата за направени
разноски, като е взел предвид частичното уважаване на предявения от нея
насрещен иск и на тази основа е присъдил 174, 72 лв. от платената държавна
такса и 397, 30 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение (което е било в
размер от 565 лв.), като е съобразил броя на предявените искове - първоначални
и насрещни, респективно уважената и отхвърлена част от тях. Основателно СРС е
приел, че не са налице предпоставки за промяна на изводите му относно така
присъдените разноски в първоначалното решение, нито претендираните
от Л.П. разноски за прекомерни,
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Не са налице основания и за присъждане на по -
висок размер на разноски на първоначалната ищца Е. М..
СРС основателно е определил размера
на адвокатското възнаграждение след съобразяване на фактическата и правна
сложност на спора и извършените от представителите на страните процесуални
действия. Настоящият въззивен състав не намира основания
за промяна на изводите на СРС.
Предвид изложеното допълнителното
решение № 72007/13.04.2020 г., на 39 с - в, СРС по гр. д. № 20835/2013 г.,
следва да се потвърди, в частта, в която е оставена без уважение молбата на Е. М.
за изменение на основното решение в частта по разноските
По
разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски има ищцата по насрещния иск Л.П., на която следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. за настоящата
инстанция, съобразно представените
доказателства за реално направени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
72007/13.04.2020 г., 39 с - в, СРС по гр. д. № 20835/2013 г., в частта, в която
Е.А. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Л.П.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата от 3 187, 50 лв.
- стойност на неотложен ремонт за запазването на ап. 52, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, извършен през месец октомври 2011 г., в резултат
от спукване на водопровод, ведно със законната лихва от 24.10.2013 г.
(предявяване на иска) до окончателното изплащане (съгласно решение № 20218142/07.10.2021 г. за поправка на ОФГ по същото
дело).
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалите неоспорени
от страните части.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение №
72007/13.04.2020 г., на 39 с - в, СРС по гр. д. № 20835/2013 г., в частта, в
която е оставена без уважение молбата на
Е.А. М., за
изменение на основното решение в частта по разноските,по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА Е.А. М., ЕГН **********, с адрес ***,
ат. 3, чрез адв. Б., да заплати на Л.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.
М., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 440 лв. - адвокатски хонорар
за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.