ПРОТОКОЛ
№ 551
гр. Пазарджик, 07.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220100013 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
„2М-НОНОВ И СИНОВЕ“ ООД (ищец), редовно призован чрез адвокат
Т. В. В. от АК Пазарджик За него се явява адвокат Т. В., надлежно
упълномощен, с пълномощно представено по делото.
С. К. Б. (ответник), редовно уведомена от
предходното заседание чрез адвокат П. М. Г. от АК –
Пазарджик, се явява лично и с адвокат П. Г., надлежно
упълномощена, с пълномощно, представено по делото.
Вещото лице Б. З. Г., редовно призован, не се явява.
По делото е постъпила молба с вх. № 7628/30.03.2023
г. от Б. Г., с която той уведомява съда, че съобщение за
задачата е получил на 29.03.2023г., ден преди срока за
представяне на СТЕ. Необходимо му му е време за оглед,
измерване на място, изготвяне и представяне на
необходимото заключение.
АДВОКАТ В.: – Моля да се даде ход на делото.
1
АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВОКАТ В.: – Госпожо съдия, аз съм направил искане след
изслушване на експертизата да бъдат разпитани свидетелите по делото, но
експертиза по делото няма.
АДВОКАТ Г.: – Аз пък, госпожо съдия, считам обратното. Считам, че
следва преди изготвянето на експертизата да бъдат събрани гласните
доказателства, тъй като те ще са от значение за изготвянето на самата
експертиза.
Свидетелите ще дадат яснота относно факти, касаещи годината на
построяване на сградата, експлоатацията й през годините, което ще има
значение, наред с техническата документация, за изготвянето на
заключението на вещото лице. Считам, че е по-правилно първо да се съберат
гласните доказателства и след това да бъде изслушано вещото лице по
допуснатата в предходното съдебно заседание задача на техническата
експертиза.
Водим двама свидетели. Държим днес да бъдат разпитани.
Мога да ви посоча за какви обстоятелства, ако не сме ги изрично
посочили. Ние по принцип сме поискали двама свидетели с отговора на
исковата молба и двама свидетели с насрещната искова молба.
В днешното съдебно заседание водим двама свидетели за
обстоятелствата: кога е бил закупен самият поземлен имот, от кого е бил
закупен, след закупуването му какво е било построено в имота, респективно
процесната сграда кога и от кого е била построена.
Изложили сме твърдения за предоставяне в заем на послужване
процесната сграда на ответника в качеството му на физическо лице,
едноличен търговец, към периода, когато е била предадено владението от
законните наследници, от наследодателите на ответницата, която им е
единствен законен наследник. В тази насока също тези обстоятелства ще ги
установяваме с гласни доказателства, двама свидетели, които водим в
2
днешното съдебно заседание. Както и след като е бил предаден имота на
ответника, какво е неговото състояние към настоящия момент и какво
представлява процесната сграда, колко входа има процесната сграда, къде са
разположени входните врати на процесната сграда и съответно ответницата
има ли достъп до тази процесна сграда, респективно ищецът откъде има
достъп до тези входове, в чий имот е разположен, в каква близост до
жилищната сграда е разположен процесна сграда и съответно има ли изграден
асмалък на процесната сграда, от кой е изграден и как се ползва и
пространството над процесната сграда, по-скоро съоръженията, които са над
процесната сграда. За това са днешните двама свидетели. И с оглед събраните
днес гласни доказателства ще преценим дали да бъдат разпитани, дали ще
направим искане за разпит на другите двама свидетели по насрещната ни
искова молба.
Искам само да отбележа, макар че ответната страна не е посочила
обстоятелството, които ще доказва с гласни доказателства, че правим
възражение за доказване на обстоятелството, че е предадена сумата от 10 000
лв., с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК. Възражение за
недопустимост на гласни доказателства за предаването на сумата от 10000 лв.
10000 лв. е твърдението в исковата молба, че са дадени. В тази насока, ако
поискат гласни доказателства за това обстоятелство – те са недопустими.
АДВОКАТ В.: – Госпожо съдия, продължавам да твърдя и да
поддържам твърдението си, че свидетелите следва да бъдат разпитани след
експертизата, защото ние няма как да навяваме данни а на вещото лице за
тези обстоятелства предварително, Още повече, че те дори не са му нужни.
Вещото лице има задачи да извърши оглед на място и да констатира какво на
място е направено, по отношение на инсталацията, по отношение на
присъединяването на обектите, по отношение на входовете му, по памет
цитирам. Така, че голяма част от тези неща не са относими към този момент,
към един последващ – ок, възможно е. Към този момент считам, че не е
наложително.
От друга страна, аз се противопоставям на искането за свидетели по
отношение установяване на договорни правоотношения, а именно считам, че
е недопустимо чрез този доказателствен способ да се установява наличието на
3
договор за наем. Още повече, че другата страна до този момент твърдеше, че
такъв има, дори писмен. Считам, че е недопустимо със свидетелски
показания.
По отношение на възражението, което е направено за това, дали ние ще
установяваме със свидетелски показания дадена сума, аз считам, че това
възражение е направено в един късен процесуален момент и неговата
възможност е преклудирана.
Това нещо следваше да бъде направено най-късно в първо съдебно
заседание до доклада по делото, да не стигаме още по напред с отговора на
исковата молба, но да кажем крайният процесуален момент е докладът по чл.
146 ГПК. В този смисъл е моето становище. За мен е процесуално правилно
първо да се извърши експертизата, съдът ще бъде наясно с цялата обстановка,
за да може да се направи един качествен разпит на всички свидетели по
делото.
То ще стане ясно от самата експертиза и оттам свидетелските показания
просто ще допояснят нещата фактологически. Но експертизата няма за задача
да установява давност на някакво строителство например, а по-скоро какво е
в момента и как е присъединен обектът, присъединен ли е, по какъв начин е
присъединен.
АДВОКАТ Г.: - Госпожо съдия, искам да подчертая, че гласните
доказателства имат същата тежест, каквато има експертизата. Не може да се
дава приоритет на едно доказателствено средство над друго. Ще бъдат ценени
както гласните показания, така и събраната експертиза от съда на база всички
останали и събрани доказателства. Няма пречка с гласни доказателства да се
установяват включително и факти на година на построяване на обект,
ползването на имота през годините, съответно начинът му на ползване от
лицата, които са го ползвали през годините.
На следващо място искам да подчертая, че в отговора сме твърдяли,
както и в насрещната искова молба, че става въпрос за послужване, но дори и
да става въпрос за договор за наем, се касае за неформален договор. Законът
не поставя изискването на форма като условие за действителност на договора
и няма пречка обстоятелствата относно сключването и възникването на тези
договорни отношения, респективно развитието им през годините, да бъдат
4
установени с гласни доказателства.
Относно възраженията по чл. 164 ГПК искам само да отбележа, че във
вашия доклад липсва указание по чл. 156, ал. 2 ГПК: „В искането за
допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде
разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му“. В тази
връзка считам, че не може да има преклузия за недопустимост на свидетелски
показания, тъй като самото ГПК го установява, ако няма съгласие в тази
насока, няма как да бъдат събрани.
АДВ. В.: - Аз ако позволите, докладът беше приет без никакво
възражение. Т.е. ако е имало някакви възражения, моментът бе тогава, към
приемането на доклада.
АДВ. Г.: - Аз правя искане да ги задължите да посочат имената на
свидетелите, които ще бъдат разпитани и фактите и обстоятелствата, които
ще установят по чл. 156, ал. 2 от ГПК, да посочи имената на свидетелите и
фактите, които ще установява с тях, за да си направя възражението.
АДВ. В.: - Между другото искането е реципрочно и от моя страна.
АДВ. Г.: - Аз в това съдебно заседание ги казах. Ще им кажа имената, не
е проблем.
По отношение първо на преклузията, съдът намира, че тя не се отнася
до възраженията по правото, включително до възраженията за допустимост на
свидетелските показания. Те могат да се правят във всеки един момент, тава
са правни съображения, а преклузията засяга твърденията за факти, на които
се основават възраженията, т.е. възраженията основани на определени факти.
не е възможно, в който и да било етап да се преклудира възражението за
недопустимост на свидетелските показания на основание чл. 164 от ГПК.
По отношение на уточняването кои свидетели ще бъдат разпитани и кои
факти ще установяват, поначало е така – страната в искането си трябва да ги
уточни, а ако не го е направила, съдът следва да й укаже. До момента не е
указано, но щом страните държат, следва да се направи.
СЪДЪТ
5
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на двете страни да уточнят имената на свидетели и
обстоятелствата, които те ще установяват, след което съдът ще се произнесе
по допускането на всеки един свидетел поотделно.
СЪДЪТ счита, че няма нищо, което да налага определена поредност на
изслушването на вещото лице и на свидетелите. Нещо повече уместно е
свидетелите да бъдат разпитани днес, от една страна защото вече са дошли и
би могло да нямат възможност в друго съдебно заседание да се явят. От
друга, че колкото по-скоро бъдат разпитани, толкова по-малко ще бъдат
повлияни от обстоятелства, които ще се установят по делото.
Ако се наложи някой разпит, ако след изслушване на експертизата се
установи, че някой въпрос може да бъде поставен допълнително на някой от
свидетелите, няма пречка този свидетел да бъде доведен отново за отговор на
този въпрос.
Наистина заключението на вещото лице не би следвало да има нужда от
показанията на свидетелите, евентуална за давността на присъединяването
ако това не може да се види при оглед, но вещото лице ще отговори според
това кое може да прецени. От друга страна обаче няма и причина да бъде
отлаган разпита на свидетелите след изслушването на вещото лице.
АДВОКАТ В.: – Ще поискам срок за уточняване имената на
свидетелите.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА десетдневен срок на адвокат В. за уточняване обстоятелствата и
имената на свидетелите.
6
АДВОКАТ Г.: - Имената на свидетелите са: Н.М.Б. и З.Г.Б., за тези
обстоятелства, които посочих по-горе: кога е бил закупен самият поземления
имот, от кого е бил закупен, след закупуването му, какво е било построено в
имота, респективно процесната сграда кога и от кого е била построена, както
и след като е бил предаден имотът на ответника, какво е неговото състояние
към настоящия момент и какво представлява процесната сграда, колко входа
има процесната сграда, къде са разположени входните врати на процесната
сграда, ответницата има ли достъп до тази процесна сграда, респективно
ищецът откъде имат достъп до тези входове, в чий имот е разположен, в каква
близост до жилищната сграда е разположена процесната сграда, има ли
изграден асмалък на процесната сграда, от кого е изграден и как се ползва
пространството над процесната сграда, по-скоро съоръженията, които са над
процесната сграда.
АДВОКАТ В.: – Държа да се запише, че имам възражение срещу
разпита на това лице, което беше в залата.
Възразявам за разпита на свидетеля Н.Б., тъй като той присъства
съдебната зала от самото начало на съдебното заседание.
СЪДЪТ намира, че няма основание свидетелят Н.Б. да не бъде допускан
до разпит, като единствено следва да се вземе предвид, че свидетелят
присъстваше в залата. В началото на заседанието съдът, предполагайки, че
веднага ще се пристъпи към разпит на свидетелите, отстрани от залата само
единия свидетел – З.Б., а Н.Б. до момента присъстваше.
При горните уточнения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ответната страна Н.М.Б. и
З.Г.Б., за обстоятелствата: кога е бил закупен самият поземления имот, от
кого е бил закупен, след закупуването му, какво е било построено в имота,
респективно процесната сграда кога и от кого е била построена, както и след
7
като е бил предаден имотът на ответника, какво е неговото състояние към
настоящия момент и какво представлява процесната сграда, колко входа има
процесната сграда, къде са разположени входните врати на процесната сграда,
ответницата има ли достъп до тази процесна сграда, респективно ищецът
откъде имат достъп до тези входове, в чий имот е разположен, в каква
близост до жилищната сграда е разположена процесната сграда, има ли
изграден асмалък на процесната сграда, от кого е изграден и как се ползва
пространството над процесната сграда, по-скоро съоръженията, които са над
процесната сграда.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Н.М.Б. на ** г., роден на ***** г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.
Пазарджик, български гражданин, женен, неосъждан, родство – съпруг съм на
ответницата, без служебни отношения с останалите страни по делото.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам Н.Н., откакто отидохме да живеем там, на ул. „С.г.“ № 22.
Октомври 1994 година отидохме да живеем там.
От 94 г. отидохме да живеем там – шестимата.
Бабата и дядото родителите на жена ми С., аз и С. и двете ни деца.
Родителите и бяха Йорданка Благова Недева и Костадин Стефанов Недев.
Преди това живеехме на „Георги Бенковски“ № 27. Пак всичките живеехме
там.
Когато отидохме на „С.г.“, там имаше един паянтов гараж с дървени
врати. Другия гараж го построихме през 95-та г., фактически това е гаражът,
за който става въпрос. Там беше празно место. Строиха го моят баща, калеко
8
й на С. и моят първи братовчед, защото и тримата бяха строители.
Когато го построихме, имаше фактически на улицата врата и отзад в
двора имаше пак врата. Понеже на жената баща й имаше кола и ремарке,
затова направихме и другата врата отзад, за да може да си вкарва ремаркето в
двора, а моята кола я вкарвахме в гаража.
Над гаража имаше асмалък. Аз го отрязах, защото те имаха две големи
кучета и ги пускаха. Идваха, пикаят там, изпарения.
Гаражът го ползвахме някъде до 2000 г. Дядото ослепя, бащата на С., и
не можеше да кара кола. Затова бракувахме неговата кола и затова ползвахме
и имахме нужда само от един гараж.
За продаване не е ставало въпрос на гаража. Просто си говорихме
четиримата, че те искат да дадат гаража на Н.Н., че той искал да вземе гаража
и да работи там.
Те произвеждаха хляб в техните помещения. Това помещение
първоначално го ползваха за склад – гаража, и след това правеха отдолу
закуски.
Вратата на гаража беше заключена само от нашата страна откъм двора с
една тел. Не е била зазидана тогава. Те я зазидаха сега скоро.
Според мен са поставили тухли итонг от вътрешната страна, а е
измазано от външната стена, откъм нашия двор.
Отвътре не знам дали е измазано. Въпросът е, че всичко това са го
направили, когато нас ни е нямало.
Скоро го забелязах – преди месец ли, защото преди имаше касетки пред
вратата големи от хляб и касетките се виждаха. И сега в един момент
касетките ги няма и се вижда дувар. И е измазана стената. Като зее вратата на
гаража от нашата страна – двора, се виждаха касетките, понеже вратата не
беше плътно затворена. Сега в един момент забелязах, че зад вратата не се
виждат касетки, а се вижда стена. Става въпрос, че тази стена беше измазана
и това е станало, докато нас ни няма.
Преди това на нашия гараж имаше палети. Сега има ограда там. Преди
нямаше ограда, кучета минаваха и какво става там!
Един път моята жена се скара с тях и им каза: „Искам да си махнете
палетите от моя гараж? Не забравяйте, че този гараж е мой!“ И те махнаха
9
палетите и сложиха едно като скара, стена, за да затворят нашия гараж към
техните. Палетите бяха отгоре на гаража. Това беше миналата година с
махането на палетите. Тогава сложиха и тази конструкция да затворят,
фактически тя е стена.
За тези кучета, дето говорих и ходеха горе на гаража, нямаше ограда
между имотите, където са гаражите. На другите места вече сложиха ограда –
конструкция, миналата година, те я сложиха.
Не ни беше приятно да се движат отгоре, особено кучетата. От нашата
страна отгоре се стига по стълба, а от тяхна страна се излиза направо от
къщата на гаража.
Да, от момента на построяването на гаража до миналата година имаше
достъп от двора на представители на ищцовото дружество към покрива на
нашия гараж.
Гаражът е долепен до търговската сграда.
В момента няма стена между гаража и търговската постройка. Те я
разрушиха, това беше някъде около 2004-2005 година.
Тогава бяха живи бабата и дядото и ние нямахме право да реагираме.
Те им разрешиха, бабата и дядото. Ние не бяхме съгласни, но те им
разрешиха.
Жена ми предявява претенции едва сега, защото едва след като майка й
почина, имотът е неин изцяло. Баща й почина 2011 г.
Да, след смъртта на баща си С. наследи дял от гаража.
АДВОКАТ В.: – Тя от този момент, когато е починал баща й, 2011 г.,
който твърдите – свидетелят, че е собственик на част от гаража, от този
момент досега С. дали е предявявала някакви претенции като собственик на
дял от гаража? Възразявала ли е по някакъв начин? Дали се е
противопоставяла на владението на ищцовото дружество?
АДВОКАТ Г.: - Противопоставям се на този въпрос, той няма
отношение. Без значение е кога С. е предявила претенции. От значение е
откога евентуално е демонстрирано намерението за владение чрез определени
10
действия на този, който се позовава на такова владение, т.е. ищцовото
дружество.
АДВОКАТ В.: – Считам, че въпросът е резонен, тъй като основаваме
иска си на давност и тази давност, както знаем, има проявление от обективна
страна и субективна. В случая говорим за обективната страна и съответно
извършването или неизвършването на такива действия, разбира се, по
надлежния ред. Защото не всяко действие може да възпре давността, то в този
смисъл има значение.
Значи ние пояснихме откога лицето вече може да упражнява
собственически права. И те не възникват от 2021 г., след смъртта на втория
наследодател, а по-рано, от 2011 г.
СЪДЪТ намира, че въпросът има значение за извода дали е
демонстрирано намерение за владение и пред кого. Поведението на
дотогавашните собственици срещу които се твърди, че е текла давност, също
може да бъде индиция, някакъв знак за характера на действията на другата
страна и онова, което е демонстрирано пред околните и в частност пред
собственика. Още повече се твърди напълно необезпокоявано владение, не
само от завеждане на искове, но и въобще от всякакви противопоставяния на
тогавашните собственици, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ: - С. не предприе никакви действия, защото майка й
беше жива до 2021 г. и защото собствеността беше и на двете. С. все пак
имаше уважение на майка си.
Не съм казвал, че майка й е давала съгласие за бутането на стените.
Майката на С. не беше много съгласна още в началото гаражът да се
дава на Н., но баща й наложи воля. Де да знам след смъртта на бащата на С.
11
майката дали е била съгласна. След като е починал мъжът й, тя как да отиде
да се разправя за ползването, логика някаква...
Вратите, през които се влиза в гаража, и отвън, и отвътре не са
махнати.
Външната врата се ползва, той нали вкарва касетки.
Вратата към пътя се заключва. Нямахме ключ, той си е сложил патрон и
ключът си е у него. Това от самото начало си е така.
Не сме влизали в гаража от самото начало, за какво да влизаме.
Ние сме можели да влезем от към задната врата, дето беше вързана с
тел, но за какво да влизаме!
За продажба не е ставало въпрос изобщо между Нонов и семейството
на жена ми.
Идея си нямам от такива работи, дали са получавали пари!. Като не е
мой имотът, откъде ще знам.
Не ми е известно дали родителите на жена ми са били уведомявани за
бутането на стената 2004-2005 година и дали им е искано съгласие.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
З.Г.Б. на ** години, роден на ******* г. в гр.Пазарджик, живущ в
Пазарджик, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с
ответницата, без служебни отношения с ищцовата страна по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Съсед съм и на двете страни.
12
Аз живея на „С.г.“ 11. Те живеят срещу нас на „С.г.“ 22 от 2004 г., ако
се не лъжа. Всъщност от 1994 г. Доста години вече минаха.
Тогава те купиха къщата от старите ни комшии и оттогава се познаваме.
В момента има два гаража, а когато я купиха, имаше само един гараж.
Н. се намират до тях, срещу нас. С хлебопроизводство и със закуски се
занимават.
В началото, те почнаха да развиват семеен бизнес Н., имаха малко
помещение, с течение на времето го доразвиха. И в това време баба Д. и дядо
К. като дойдоха, имаха две коли, тяхната и на зет им, и направиха втори
гараж. За да си вкарват и втората кола в гараж, защото навремето колите се
вкарваха в двора.
Познавам бащата на Н.Н. – дядо К..
Както в цялата махала всички се нагаждахме, и между тях отношенията
бяха добри.
За гаража, който го направиха, втория, дядо К. го ползваха 5-6-7
години, като през него си вкарваха и оборския тор за двора, понеже той и
отпред има врата и отзад има врата.
После Н. се разраснаха, потръгна им работата и явно помещенията им
бяха малки. Дядо К. заболя и намали да работи двора и спря да шофира, и
колата я даде на отпадъци.
Видях, че почнаха да го ползват Н., явно са се договорили Н. да го
ползват. Както споменах – в махалата се нагаждаме, и на мен са ми вършили
услуга, баба Д. и дядо К. бяха ми дали едно моторче, ползвах го 5- 6 години за
поливане.
Един път викам: „Бабо Д., да не сте продали гаража на съседите?“. Тя
ми казва: „Зарко, ние имаме две внучета, как ще го продадем гаража? Утре
като си купят коли внуците, на пътя ли ще ги държат?“, това беше. Защото
тогава всички си държахме колите в двора. „Да го ползват сега комшиите, пък
като ни потрябва, то си е наше. Децата сега учат, като ни потрябва гаражът,
ще си го вземем, той си е наш“. Това бяха нейните думи, така ми го каза.
Не съм ходил конкретно да я питам, от дума на дума така стана, като си
правихме мохабет.
13
Аз съм участвал при правенето на гаража. На баба Д. брат й, не знам
колко разбира от строителство, но и той идваше да помага. Разбираше, да, от
строителство, защото той идва да монтира вратите и прозорците мисля.
Отпред, отзад врата, отстрани също има врата. Отстрани имаше врата и
прозорец от към къщата.
Отгоре беше асмалък, то и сега тръбите стоят, но там се разкарваха по-
рано кучетата на Н., защото те се свързаха гаражите, допреди известно
време, после се прегради. Сега виждам, че вече не ги разкарват там.
Отзад беше желязна врата двукрила и се отваряше към двора.
Тя се отваря навътре и те си влизат. Така си беше направен гаражът, за
да може да се влиза от двора.
Имаше на покрива на гаража разни работи, на плочата, материал ли е,
палети ли са, аз не мога да видя от нашия двор гаража, особено като се
разлисти лозата.
Сега от известно време гледам, че са сложили мрежа по стария слог на
имотите между тях. Преградили са го с мрежа, така се вижда от пътя.
По страничната дължина, стена на гаража между съседите са сложили
мрежа, то си беше асмалък с тръбите, сега сложили преграда от мрежа.
От както го ползват хлебарите, не съм влизал вътре в гаража.
Не, не са ми казвали да им е плащан гаражът. Казвали са ми, че е
отстъпен да го ползват гаража, защото имат нужда, пък сме и комшии.
Не съм запознат дали са взимали наем. Като я питах баба Д. дали са
продали гаража, тя ми каза, че има две внучета, някога като си купят коли да
има къде да си ги слагат. За наем не е казвала да са взимали.
След като го построиха, да са го използвали някъде 5-6-7 години и след
като дядо К. заболя, тогава го отстъпиха да го ползват. Минаха доста години,
за това аз казвам този период 5-6-7 години.
Не съм запознат дали са си искали обратно гаража.
Внуците имат коли.
М., синът на С. и Н., има кола. Той ще е някъде към 40-годишен. Той
завърши във В., още като студент мисля, че си я купи, може и 15 години да
има, може и 20 да са. Във В. там започна нещо да работи, като завърши. Там
14
си има кола, но си идва и си държи колата на пътя. Той е във В. и като си
дойде, тогава колата я държи на улицата. Не знам дали някой е искал да им
върне гаража. За отношенията им вече не знам.
Гаражът имаше три врати – една отпред на улицата, отзад на гаража, от
която се влиза в двора, и странична врата с прозорец. Страничната врата и
прозорец вече не съществуват, зазидаха го, след като хлебарите взеха да го
ползват. Съвместно ли са го зазидали, или поотделно, това вече не знам. Не
знам дали заедно са решили.
Не знам дали са влизали в гаража семейството на С. и дядо К., сигурно
са влизали. Предполагам, че са влизали, защото те се нагаждаха. Аз не живея
с тях, за да знам всичко.
Не знам дали са имали ключове за гаражните врати и другите врати, но
вероятно сега няма да имат ключове.
Не са ми са оплаквали за ползването на имота от Н..
Още когато започнаха до го ползват гаража, защото те вратите бяха
отворени, повечето пъти са отворени и сега да минете, и се виждаше, че те
бяха избили една варта, за да го свържат с тяхната търговска сграда.
Не мисля, че Н. и Б. са се възпротивявали.
Да, има ток и вода. За вода не знам, но за ток има, защото свети. Не
знам кой ги плаща.
Смятам, че по думите на баба Д., щом имотът е още техен, сигурно те си
плащат данъците.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
15
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 02 юни 2023 година от 14:00 часа, за която дата и
час страните уведомени, ищцовото дружество чрез адвокат В..
Ответницата и процесуалните представители на страните: адвокат В. и
адвокат Г. уведомени от днес.
Да се призове вещото лице.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16