№ 992
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330112335 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК ********* против С. А. К., с която са предявени положителни установителни
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 187.33 лева –
главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
************************ и сумата от 32.62 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 04.06.2019 г. до 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.06.2022 г. до
окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 8083/2022 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив.
Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на
ответника, като собственик на имот, находящ се в ************************. Ответникът
не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение. При неизпълнение
на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, за
които вземания ищецът се е снабдил със Заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника,
който в срок е подал възражение срещу нея. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Оспорва между ищеца и ответника да е възникнало облигационно отношение с предмет
доставка на топлинна енергия, доколкото не е сключван писмен договор за това, който има
форма за действителност. Оспорва начисленото количество топлоенергия. Твърди се, че в
процесния имот няма сградна инсталация на ищцовото дружество, която да отдава
топлоенергия – нито лири, нито радиатори.През имота не преминавала сградна инсталация
на ищеца, което водело на извод, че магазинът не получава отдадена топлоенергия от
сградната инсталация. С оглед изложеното се иска отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8083/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал срещу нея възражение в срок. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.150, ал.1 ЗЕ:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало
облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период,
че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния
период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот
в ************************, че начисляването й е извършено съобразно законовите
изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване изпълнение в
срок на насрещното задължение за плащане стойността на предоставена топлинна енергия.
С Определение от 15.12.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че
ответникът е собственик на имот находящ се в ************************.
От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.46/ се установява, че
имота на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към
абонатна станция, която в процесния период 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. е работила, като е
подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и БГВ.
Съдът кредитира, така приета по делото експертиза като обективно и компетентно
изготвена, даваща пълен отговор на поставените задачи. Същата не е оспорена от страните.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник,
без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за
възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С
факта на присъединяване на сградата, в която се намира жилището на ответника, към
топлопреносната мрежа и фактическото ползване на топлинна енергия, доставена от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между
страните по делото.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът се явява
"потребител" на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл.3, ал.1 от
Общите условия на ищцовото дружество.
В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че не се явявал
потребител, доколкото за процесния период процесния обект е бил отдаден под наем на
трето лице, което е ползвал същото. Независимо, че е сключен договор за наем с трето лице,
ответникът като собственик не се освобождава от отговорността да заплаща консумираната
топлинна енергия. Той би се освободил, ако бъде представено до ищцовото дружество
писмено съгласие между собственика и наемателя последният да заплаща потребеното
количество топлоенергия. В случая липсват твърдения за наличие на такова съгласие
адресирано до ищеца.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че в имота на ответника за
процесния период 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. е начислявана единствено ТЕ отдадена от
сградната инсталация общо 1.59847 МWh.
От експертизата, която съдът кредитира, се установява, че в сградата – етажна
собственост, където се намира жилището на ответника има въведено дялово разпределение,
което се извършва от „Нелбо“ ЕАД. Вещо лице установява, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, като начина на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в
сгради етажна собственост“.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите
части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово
разпределение е „Нелбо“ ЕАД.
Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на
топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с
изискванията на специалната методика, предвидена в Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването.
ТЕ, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния счетоводител по
формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с сгради етажна
собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на
3
имотите. Установено е, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 109 куб.м.
Именно тази формула е използвана за определяне на ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
Следва да се посочи, че собственият на ответника магазин се намира и е част от сграда
в режим на етажна собственост. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си
в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. ЗЕ, чл. 38
ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи
стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и указанията, дадени в
Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според
които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”.
С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено
количеството доставена топлоенергия за сградна инсталация за процесния период , поради
което предявеният иск е доказан по основание.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.39/ се
установява, че стойността на количеството топлоенергия от сградната инсталация е
правилно изчислено от ищеца.
Предвид изложено съдът приема, че се доказана в пълен размер претенцията на ищеца
и искът следва да бъде уважен до предявената сума в размер на 187.33 лева.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 19.05.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на
дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото
падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 187.33 лева, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на
04.06.2019 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. април 2019 г.
топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в
забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и
задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът
на това обезщетение за процесния период, съгласно ССчЕ, е равен на търсеното от ищеца –
4
32.62 лева.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива и е представил списък на разноски.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за
заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 150 лева – депозит за
ССчЕ и 180 лева – депозит за СТЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 505 лева - разноски в исковото
производство и 75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013
г. на ОСГТК.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. К., ЕГН **********, с адрес:
************************ ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С. сумата в размер на 187.33 лева – главница,
представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление ************************
и сумата от 32.62 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.06.2019 г. до
01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.06.2022 г. до окончателното й погасяване, за
които вземания е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8083/2022 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, с адрес: ************************ ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С.,
сумата в размер на 505 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по
ч.гр.д. № 8083/2022 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6