№ 5844
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100505474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.03.2023 г. по гр.дело № 58254/22 г., СРС, ГО, 177 с-в е
осъдил ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление7 гр.София,ж.к.“Дианабад“, бул.“**** да ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД,
ЕИК ****, със служебен адрес гр. София, бул. „Дондуков“ № **** по иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 539 лева-половината от
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните
разноски за неговото определяне, в резултат на ПТП, осъществено на
26.05.2022 г. около 08:30 ч. на път от гр. Априлци към гр. Троян в района на е
Д. поляна между лек автомобил Ауди А2 е per. № **** и лек автомобил
Мерцедес А140 е per. № ****, ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до
окончателното й изплащане. Осъдил е „Д.Б. Ж. и З.“ АД, ЕИК **** да
заплати на Б.В.и.г. ЕАД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата от
50 лева - държавна такса, 100 лева депозит за свидетел, 190 лева-депозит за
експертиза и 300 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и
З.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
1
„Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул. „****, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Т.Т., чрез пълномощника юрисконсулт П.Н., със съдебен
адрес: гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул. „**** с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на
процесуалните правила като не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства. Неправилно е приел, че причината за настъпване на ПТП е
поведението и на двамата участници в него. От приетата СТЕ се установява,
че водачът на застрахования в ищцовото дружество автомобил не е спазил
необходимата и достатъчна дистанция от движещото се пред него МПС, не е
отчел обстоятелството, че е разполагал с ограничена видимост, което
предпоставя движение с по-ниска скорост от тази, с която е управлявал
автомобила си. Видно от свидетелските й показания, последната се е движила
със скорост около 50 км/ч, която не е съобразена с особеностите на пътния
участък. Експертът е определил, че опасната й зона за спиране е
приблизително 33 м. При разпита си, тя не успя да заяви на каква дистанция
се е движила от автомобила, който се е намирал пред нея, но се доказа, че тя
не е осигурила достатъчна такава, тъй като ударът е настъпил, докато
водачката на л.а. „Мерцедес , модел „А- класа”, per. № СВ **** ВТ е била все
още в движение. Неправилно съдът е коментирал в мотивите си, че за
водачката на л.а. „Ауди”, модел „А2”, per. № ОВ **** ВН е била
непредвидима ограничената видимост в района на местопроизшествието.
Видно от определението на понятието е, че тя е налична при местност със
завой и стръмни участъци. От гласните й показания се установи, че по този
пътен възел пътува през работни дни, за да стигне до работното си място.
Следователно, ограничената видимост в района не е непредвидима за нея, а е
нещо, с което тя е запозната и е следвало да съобрази поведението си.
Неправилно е възпроизведено в съдебното решение, че водачката на
застрахованото в ответното дружество МПС е съпричинила за настъпилото
застрахователно събитие, тъй като не е отбила встрани. Видно от гласните
показания на г-жа И. извън платното за движение е пълно с треви и храсти,
т.е. не е правно и житейски обосновано извършването на този тип маневра. В
заключението на BJI се коментира, че за нея застрахователното събитие е
предотвратимо, като реагира своевременно на опасността чрез намаляване на
скоростта си и със спиране, за да не се достигне до удар с Ж.ните, но не и до
удар в задната част на автомобила й от друго ППС. В тази връзка, водачката
2
разполагайки с тази алтернатива, е спряла по-рязко и не е настъпил контакт с
Ж.ните. За нея появата на Ж.ни на платното за движение е изцяло
непредвидимо събитие, но макар и при тези условия и при движение с
разумна скорост е предотвратила този удар. Счита, че в
първоинстанционното производство е доказано, че единствената причина за
настъпване на застрахователното събитие е поведението на водачката на
застрахованото в ищцовото дружество МПС. Последната при избиране на
скоростта си не се е съобразила с особеностите на пътния участък и не е
спазила достатъчно дистанция от движещото се пред нея МПС, тъй като е
била на разстояние значително по-малко от безопасната дистанция и не е
задействала своевременно спирачната си система. Съгласно задължителното
тълкуване, дадено с ТР № 12/1983г. на ОСНК на ВКС "когато две моторни
превозни средства се движат по една и съща лента, едно след друго, трябва да
се спазва такава дистанция, при която водачът на движещото се отзад
превозно средство при всяко положение да е в състояние да избегне удар в
движещото се отпред в случай на намаляване на скоростта му или при
внезапно спиране. При всеки случай безопасната дистанция не може да бъде
по- малка от величината на опасната зона за спиране ( в този смисъл Р №
234/1988 г. по н. д. № 241/88 г. на ВС). Следователно с тези си необмислени и
неотговорни действия е нарушила императивното правило, залегнало в чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП и е станала причина за застрахователното събитие и
последиците, които са възникнали в резултат от него.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното като необосновано и неправилно и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли предявения от ищцовото дружество иск.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемото дружество ЗАД „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК ****, чрез
пълномощника адвокат З. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****
оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
3
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл.411, ал.1,
изр. 2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗАД „Б.В.и.г.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и
З.“АД, ЕИК **** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
539 лева - половината от заплатено обезщетение на трето лице по застраховка
Каско, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът ЗАД „Б.В.и.г.“ АД твърди, че на 26.05.2022 г. около 08:30 ч. л.а.
„Мерцедес Ml“ с per. № 0В****ВТ се движел по път гр. Априлци - гр. Троян в
района на с. Д. поляна. На около 500м. преди края на селото водачът
предприел внезапно спиране на пътното платно, за да избегне удар с появило
се на пътя Ж.но, с което станал причина за ПТП с движещия се зад него л.а.
„Ауди А2“ с per. № ****. Водачът на лекия автомобил „Ауди А2"‘ не успял да
избегне удара, тъй като ПТП настъпило след десен завой, ограничаващ
видимостта му и времето за реакция при внезапното спиране на движещото се
пред него МПС. В резултат на ПТП вторият автомобил, застрахован по
застраховка Каско към ищеца, претърпял увреждания. Първият автомобил
бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
към ответника. Вина за случилото се поел водачът именно на този автомобил.
По заявление на собственика на л.а. „Ауди А2“ към ищеца била образувана
щета. С доклад била одобрена за изплащане сумата от 1053,05 лв. и с
платежно нареждане от 06.06.2022г. същата била преведена по сметка на
застрахования собственик. С регресна покана изх. № 04453/12 07 2022г.,
получена на 14.07.2022 г., ищецът поканил ответника да възстанови сумата от
1078,05 лева, включваща платеното обезщетение в размер на 1053,05 лева и
25 лева ликвидационни разноски по определянето му, но плащане не
постъпило.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“АД, ЕИК **** в срока по чл.131 ГПК е
4
депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете като неоснователни.
Съдът приема следното:
По делото е безспорно наличието на застраховка Каско по отношение на
л.а. „Ауди А2“, сключена с ищеца, наличието на застраховка Гражданска
отговорност по отношение л.а. „Мерцедес А140“, сключена с ответника,
заплащането от ищеца на сумата от 1053,05 лева, наличието на ПТП. От
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
26.05.2022 г. се установява, че двата автомобила са се движили в една посока
по път от гр. Априлци до гр. Троян, като л.а. „Мерцедес А140“, който се е
намирал преди л.а. „Ауди“ А2 рязко е намалил скоростта си на движение,
поради внезапно застанало на пътя Ж.но, а л.а. Ауди А2 не е успял да намали
достатъчно своята скорост, поради което е настъпил удар между двата
автомобила. Повредите върху л.а. Ауди А2 са подробно описани в
приложения опис на претенция. Вредите са отстранени в сервиз, за което
ищецът заплатил 1053,05 лева с платежно нареждане от 06.06.2022г.
Била е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза/САТЕ/, според която механизмът на настъпване на
ПТП съответства на посочения в двустранния констативен протокол.
Причинените на л.а. „Ауди“ А2 вреди са в причинно-следствена връзка с
него. Причина за ПТП от техническа гледна точка са били действията и на
двамата водачи, доколкото и за двамата са описани действията, които те е
трябвало да извършат, за да се избегне удар. Стойността на възстановяване на
процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към момента на
ПТП е била 1211,58 лева, а съгласно Наредба № 24 от 2006 г. - 938,10 лева.
По делото е била разпитана като свидетел Х.М.Г.- водач на л.а. Ауди
А2. Заявява, че си спомня процесното ПТП. Случило се през 2022г. Пътят в
този участък бил с последователни десен и после ляв завой и при леко
изкачване. Нямало видимост и излизайки от завоя колата пред нея спряла
рязко. Пътят бил сух, свидетелят се движила с ниска скорост. Нейният
автомобил бил ударен отпред отляво, а другият отзад вдясно. След удара
водачите веднага спрели и установили контакт. Не викнали полиция.
Попълнили протокол при ищеца. Свидетелят заявява, че подписът, положен
за участник „Б“, е положен от нея. Била е разпитана като свидетел и водачът
на автомобил Мерцедес А140 Б.Б.И., която си спомня процесния инцидент.
Движела се по пътя от Троян към село Грашкова поляна. Карала с 40-50 км./ч.
Отстрани имало Ж.ни и се наложило да спре по-рязко и в този момент я
ударили отзад. Случило се сутринта, било светло, към 8:30-9:00 часа. На
другия автомобил бил ударен преден фар и капакът бил огънат. Свидетелят не
забелязала дали другият автомобил се движи зад нея. Участъкът бил труден за
преминаване. Ж.ните били от дясната страна. Протокол за ПТП попълнили
при нотариуса Свидетелят заявява, че подписът, положен за участник „А“, е
положен от нея. Тя попълнила целия Протокол. Ж.ното било встрани от пътя,
като свидетелят не успяла да заобиколи и затова рязко натиснала спирачката.
Случило се на слизане преди завой Другият водач бил зад нея и също слизал.
Преди да види Ж.ните, се движела с около 40 км/ч. След като натиснала
5
спирачките силно намалила скоростта, но не спряла напълно. Преди удара
още се движела. Удар настъпил за секунда, след като видяла Ж.ното и
намалила.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП
автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието
вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички
предпоставки на цитираните норми, а именно че е проведено пълно и главно
доказване по отношение на твърдяната от ищцовото дружество отговорност
на водача на л.а. за реализиране на процесното събитие и за причиняване на
вредоносния резултат от същото. От протоколът за ПТП и показанията на
свидетелите се установява, че се е осъществило, като в движение в една пътна
лента и в една посока л.а. Мерцедес А140, е предприел рязко намаляване
скоростта поради случайно попаднало на пътя Ж.но, а л.а. Ауди А2 се е
ударил в него. От приетите описи за вреди и САТЕ, от която се установява и
причинно-следствената връзка, се установяват вредите, настъпили по л.а.
Ауди А2. Деянието и противоправността се установяват от свидетелските
показания, САТЕ и протоколът за ПТП. Преценени в тяхната съвкупност,
настоящата инстанция също стига до извода, че и двамата водачи са
осъществили противоправни действия, станали причина за сблъсъка.
Свидетелят И. не е отбила встрани, за да избегне удара, докато свидетелят Г.
не е осигурила необходимата дистанция между двата автомобила. Освен това,
и за двамата водачи е имало елементи от обстановката, които не са могли да
бъдат предвидени - наличието на Ж.ни и ограничената видимост. Ето защо,
въззивната инстанция приема за доказани твърденията на ищеца за наличие
6
на съпричиняване от страна и на двамата водачи. Тъй като в конкретния
случай не може да се прецени дали действията на единия водач доказано са
имали по-голямо значение за настъпване на ПТП, първоинстанционният съд
законосъобразно е определил 50% степен на съпричиняване, каквото се
твърди и от ищеца. Размерът не се оспорва.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.03.2023 г. по гр.дело № 58254/22г. на
СРС, ГО, 177 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул. „****,
представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т., чрез пълномощника
юрисконсулт П.Н., със съдебен адрес: гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“, бул. „**** да
заплати на ЗАД „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК ****, чрез пълномощника адвокат З. К.
от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7