РЕШЕНИЕ
№ 2073
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Василена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20205330116781 по описа за 2020 година
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищец *********** твърди, че с договор за управление на проект от ******,
ответника ************* му възложил да му бъде оказана услуга с предмет „Организация и
управление на Проект ****** “Подкрепа за създаване на нови работни места в социалната
икономика“ с обхват на предмета, подробно посочен в сключения между страните Договор.
По силата на разпоредбите на Договора срокът за изпълнение бил до ************* или до
официалното приключване на Административен договор за възмездна финансова помощ
№******** ако поради някаква причина се наложи да бъде удължен. Твърди се, че съгласно
чл. 3 от Договора, двете дружества се договорили, че за изпълнението на договора,
ответното дружество дължало на ищеца сумата от 15 000 лева без ДДС.
Заявява се в исковата молба, че ищецът изпълнило точно и в срок договореното, като
издало фактури, които ответника следвало да заплати изцяло по банков път. Няколкократно
след издаване на фактурите ищецът канил ответника да заплати дължимите суми.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 18 761,44 лева, от която 16 500 лева, представляваща главница по фактури,
издадени по Договор, с предмет „Организация и управление на Проект ****** “****** 2
261,44 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава периода от ******
ведно със законната лихва за забава върху дължимите за главницата суми, считано от датата
на подаването на исковата молба – ******. до окончателното изплащане на сумите.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
1
Ответник ****** с ******* оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдението, че е свършил в срок и точно задълженията си по договора. Твърди, че било
налице немарливо отношение на ищеца и в резултат на негови неправилни действия по
договор № ******* не била била изплатена сума от приблизително 115 000 лева като според
ответника поради това дължимото възнаграждение следвало да бъде намалено до размера,
който бил заплатен. Оспорва се и размерът на претендираните лихви за забава за всяка една
от посочените в исковата молба фактури като съгласно чл. 303а ТЗ забава по плащане на
фактура е налице в 14-дневен срок след получаване на фактурата, а не от датата на
издаването й както се твърдяло в исковата молба.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
От представения към исковата молба и приет по делото Договор за управление на
проект се установявва, че страните са сключили договор по чл. 258 ЗЗД по силата на който
ищецът в качеството му на изпълнител е престирал на ответника услуги с предмет „*******
срещу задължение за заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 15 000 лева.
По така сключения договор видно от съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице
Х.Д. приета по делото и неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като
компетентна и безпристрастна се установява, че са налице плащания в размер на 500 лева от
дата ****** и 1000 лева от ****** са осчетоводени и в двете дружества като по така
сключения Договор са приети като доказателство приемо-предавателните протоколи, които
са подписани от ответника и от които се установява точно и качествено изпълнение на
договорните задължения на ищеца.
Вещото лице констатира, че неплатените суми са в размер на 16 500 лева, а
мораторната лихва е в размер на 2 261,04 лева.
По делото останаха недоказани възраженията на ответника за немарливо отношение
на ищеца и в резултат на негови неправилни действия по сключения договор за управление
№ ******** както и че в резултат на тези неправилни действия не била изплатена сума от
приблизително 115 000 лева. Ето и защо това възражение се отхвърля като неоснователно.
Отхвърля се възражението за неправилно изчисляване на дължимата мораторна лихва
тъй като чл.303а, ал.3 ТЗ е диспозитивна правна норма, която се прилага в случаите в които
страните не уговорили срок за плащане. Видно от приложените фактури плащането е
следвало да бъде извършено в деня на издаването на фактурата/получаването на стоката
услугата което изрично е отразено в документа и което съответства на чл. 327, ал.1 ТЗ респ.
е в съответствие с чл.3, ал.4 от договора, който предвижда, че плащанията се извършват на
12 месечни вноски на база на издавани фактури.
Предвид на гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени в пълен
размер като на основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора по делото следва да се
присъдят сторените от ищеца разноски съгласно списъка от ****** а именно сума в размер
на 2 660,50 лева.
2
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************** с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
******** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ****** с ЕИК ****** ******* със седалище и адрес на
управление: гр. ****** бул. ********сумата от 18 761,44 лева, от която 16 500 лева,
представляваща главница по фактури, издадени по Договор, с предмет „************“; 2
261,44 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава периода от
******** ведно със законната лихва за забава върху дължимите за главницата суми, считано
от датата на подаването на исковата молба – ***** до окончателното изплащане на сумите
КАКТО и разноските по настоящето в размер на сумата от 2 660,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3