ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 313
гр. Перник , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500182 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
В установения от закона срок „Агенция за контрол на просрочени задължения"
АД, гр. С. е обжалвало разпореждане 262299 от 03.02.2021г. по ч.гр. д. № 408/2021 г. на РС-
Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК срещу Й. А. М. за
издаване заповед за изпълнение за сумата от 568,81 лв., представляващи възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и 18 лв. такса разходи за извънъдебно събиране
на кредита, като моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено
издаването на заповед за изпълнение.
Жалбоподателят, позовавайки се на разпоредбата на чл.143 ЗЗП сочи, че за да е
налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител следва да са проявени
следните кумулативни предпоставки: 1/всяка неиндивидуално определена уговорка във
вреда на потребителя; 2. /не отговаря на изискването за добросъвестност и 3/води до
значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В случая няма как да се формира извод дали уговорките в договора са
определени индивидуално, без съдът да се е запознал със съответните договорни клаузи,
черпейки информация само от съдържанието на т.12 от заявлението за издаване заповед за
изпълнение.Твърди се, че "Файненшъл България"ЕООД е търговско дружество, вписано
като финансова институция в регистъра на БНБ с основен предмет на дейност: предоставяне
на гаранционни сделки по занятие като в качеството си на търговец дружеството следва да
получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна
сделка/поръчителство/ с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения за
потребителя, възникнали по договора за паричен заем. Поддържа се, че неправилно е
1
прието, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави, с оглед
свободата на договаряне, регламентирана в чл. 9 от ЗЗД. Наведени са доводи, че неправилно
съдът е приел, че претендираната сума за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението не се дължи по аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК. Изложени са
доводи, че е предвидена възможност за начисляване на такива разходи, които са изключени
при изчисляване на ГПР съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК.
Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доводите по частната жалба и
доказателствата по делото по реда на чл.278 ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.418, ал.4 ГПК и като такава е допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Пред Пернишкия районен съд е подадено заявление от Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Й. А. М. за суми, дължими се по договор за паричен заем № *** г., сключен между
длъжника и „Изи Асет Мениджмънт" АД, представляващи главница, договорна лихва,
мораторна лихва, както и 568,14 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 18 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Първоинстанционният е отхвърлил искането за сумата от 568,14 лв. -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 18 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането, приемайки, че се касае за вземания, основание на
нищожни клаузи.
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди по
следните съображения:
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е
длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите
нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че съдът при формиране извода си за
наличие на неравноправни клаузи черпи информация само от изложените обстоятелства в т.
12 от заявлението, защото по силата на чл. 410, ал.3 ГПК в случаите, когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите
общи условия, ако има такива. Настоящата хипотеза е именно такава. Касае се за договор,
сключен с потребител и към заявлението е приложен договорът за кредит, т.е. при преценка
наличието на неравноправни клаузи освен изложеното в т.12 от заявлението се вземат
предвид и конкретните уговорки в договора.
2
В т.12 от заявлението е посочено, че договорът за кредит, сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и ответника е обезпечен с поръчителство, като поръчител по
договора е „"Файненшъл България"ЕООД. Сочи се, че кредитополучателят дължи
възнаграждение на поръчителя. Със заявлението е представен договор за предоставяне на
поръчителство, видно от което при предоставен кредит от 800 лв., възнаграждението по
договора за поръчителство е в размер на 568,14 лв.
По силата на чл. 4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните три обезпечения: две
физически лица –поръчители, които следва да отговарят на няколко кумулативно посочени
изисквания; банкова гаранция с бенефициер –заемодателя за цялата сума предмет на
договора или/одобрено от заемодателя дружество -поръчител, което предоставя
гаранционни сделки. Клаузата на чл. 4 от договора е в противоречие с добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗД, тъй като от една страна води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити
по занятие и тези на потребителя, от друга страна вменява на потребителя фактически
неизпълними задължения за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в изключително
кратък срок.
На следващо място следва да се има предвид, че съгласно чл. 16 от ЗПК
финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно
чл. 16 ЗПК, за което по силата на посочената разпоредба, са й предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. В случая с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособност на длъжника, като последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисионни и др.
плащания съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Договореното възнаграждение касае отношенията между дружеството поръчител и
потребителя, но не е включено в общия размер на задължението по процесния договор за
заем. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От
чл. 4, т. 1-3 от договора за кредит следва, че възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като задължението към
поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на кредитора при
подписването му, т.е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но не е
бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит.
3
При сключването на поръчителството като част от договора за кредит, длъжникът
не е имал право на избор на поръчител и за индивидуално договаряне, особено след като
едноличен собственик на капитала на поръчителя "Файненшъл България"ЕООД е
кредиторът "Изи Асет Мениджмънт", което е видно от справката, направена в ТР, т.е. ЮЛ –
поръчител, предварително одобрено от кредитора, е свързано с него лице. Налице е
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, в частност-лишава длъжника от избор и възможност за
индивидуално договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е
плащане в полза на кредитора, което е разход, пряко свързан с кредита, който не е включен
в ГПР по кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън
договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на
максимума от 50 % по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с усвояването и
управлението на кредита. Възнаграждението за поръчителство е размер надвишаващ 50 % от
размера на предоставения кредит и в действителност заемополучателят връща на
заемодателя тази сума, наред с цялата получена главница и плаща и възнаградителна лихва.
Във връзка с горното, съдът намира, че уговорките, предвиждащи заплащане на
възнаграждение за поръчителство противоречат на добрите нрави и в равна степен са
неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1
и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. Ето
защо в съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за изпълнение за
вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират
таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В т. 12 на заявлението е
посочено, че съгласно договора за заем и/или тарифата на кредитора, в случай, че заемателят
забави заплащането на падеж но погасителна вноска с повече от 30 дни дължи заплащането
на разходи за извънсъдебно събиране на сумата / изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ в
размер на 9 лв., като тези разходи и такси се начисляват за всеки следващ календарен 30-
дневен период и всички начислени разходи не могат да надхвърлят сумата от 45 лв.
Изброените в заявлението действия :„изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.„ по
естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
а за действия евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на
задължението. Тези дейности нямат характеристиката "допълнителни услуги" в полза на
потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с
извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а
4
ал. 1 ЗПК услуги. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая
е претендирана наред с вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата за
извънсъдебно събиране на вземането се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 от
ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262299 от 03.02.2021г., постановено по ч.гр. д. №
408/2021 г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5