№ 30284
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110153649 по описа за 2023 година
Производство по чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Върховният касационен
съд на Република България, за заплащане на обезщетение в размер 24 000 лева, за
претърпени в периода от 31.12.2022г. до 02.10.2023г., неимуществени вреди, в резултат на
нарушение на ПЕС, поради това, че с постановеното Решение № 242/16.04.2020г. по КНОХД
№ 1018/2019г. на ВКС, ищецът бил осъден по непредявени обвинения.
Съдът намира, че изброените в исковата молба действия на съда, а в частност и на
прокуратурата, имат характер на процесуални действия, които подлежат на инстанционен
контрол, който следва да бъде проведен в предвидените от закона срокове и ред и
бездействието от страна на лицето, което има право да ги оспори, или несъгласието му с
постановените актове при тяхното обжалване, не може да бъде основание за
преразглеждането им в рамките на отделно исково производство.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените от ищеца и неговия процесуален
представител твърдения, не очертават фактическия състав на непозволено увреждане, а
касаят правилността на влязъл в сила съдебен акт по наказателно производство, който не
може да бъде пререшаван. Не е допустимо по пътя на исковото производство съдът да
проверява дали в друго съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са
допуснати процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или
прокуратурата) е правилен. В противен случай би се стигнало до хипотеза, при която,
настоящият граждански съд следва да преценява по същество дали постановеният от ВКС
съдебен акт е бил правилен, но подобна преценка излиза извън правомощията на
гражданския съд и предвидения от закона процесуален ред за проверка правилността на
актовете. Тези обстоятелства подлежат на проверка по пътя на инстанционния контрол,
респ. на съдебен контрол на актовете на прокурора, в случай че такъв е предвиден от закона.
Ето защо, не е допустимо ангажиране на отговорността на държавата за описаните от
ищеца, действия по пътя на настоящото исковото производство, доколкото същите не
съставляват деликт, нито извършена незаконна дейност от правозащитен орган в хипотезите
1
на чл. 2 ЗОДОВ, поради което и специалният ред за ангажиране отговорността на съда по
реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се явява неприложим.
С оглед на изложеното, предявеният иск се явява недопустим, поради което подадената
искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, следва да се върне
и същото да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№271160/02.10.2023г. по описа на СРС, подадена от Е. Д. М., и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №53649 по описа за 2023г. на СРС, І ГО, 140-ти
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2