Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 41
08.08.2019 год. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На шести август две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание
в следния състав:
Председател:
Атанас Динков
Секретар: Донка
Василева
като
разгледа докладваното от Председателя Атанас Динков АНД № 218 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 19-0375-000350 от 20.05.2019г. издадено от И.Д.Д.,
на длъжност началник - група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на
жалбоподателя Ю.Я.А. за административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 300.00 лв.
Жалбоподателят
моли съда да измени размера на глобата до минималния, предвиден в закона.
Въззиваемата
страна РУ - Чирпан, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово
(по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
В обжалваното
НП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), Серия АА, № 205533 от 11.03.2019г. административнонаказващият орган
(АНО) приел от фактическа страна, че жалбоподателят Ю.Я.А., ЕГН: **********, с
адрес ***, на 11.03.2019г. в 16.40 часа, в гр. Чирпан, **, в посока изток - запад,
управлявал лек автомобил Опел Вектра, с рег.номер **, собственост на Ю. Ю.Я.
ЕГН: **********, без да е правоспособен водач, тъй като не представил на
проверяващите органи валидно СУМПС, а СУМПС ****, издадено от Република Северен
Кипър, който документ не се признава за валиден на територията на Република
България.
АНО приел, че с това деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, поради което и на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 300.00 лв.
Не е
оспорено по делото, а и от приложената
по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР се установява компетентността
на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 11.03.2019г., а НП - на 20.05.2019г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в деня на откриване на нарушителя - 11.03.2019г. за нарушение сочено,
че е извършено на 11.03.2019г. в присъствието на свидетел на нарушението и на
нарушителя, като на последния е връчен екземпляр от акта. АУАН съдържа
изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП - тези по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото
нарушение и нарушените правни норми. Не се констатираха допуснати съществени
нарушения на административно - производствените правила, включително и
посочените такива в жалбата, за което ще бъде взето становище по
законосъобразността, поради което и делото се разгледа по същество.
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават от
показанията на актосъставителя З.А.З. и свидетелят по акта М.Т.Д., очевидец на
нарушението. Показанията на свидетелите се
основават на техните преки и непосредствени възприятия и кореспондират със
събраните писмени доказателствени средства, съдържащи се в материалите от
административно-наказателната преписка по издаване на процесното НП, както и с тези
приобщени в хода на съдебното следствие, поради което съдът ги кредитира с
доверие.
Изводите
на АНО за осъществяване от страна на жалбоподателя на
административнонаказателен състав по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП се
споделят от настоящия съдебен състав.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач. Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Съгласно
чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на
Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в чл. 151.
Съгласно
чл. 161, т. 5 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението
по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията;
2.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между
страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени
сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3.
свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4.
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата;
5. (нова -
ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен и безспорен
начин се установи, че на процесните дата и място санкционираното лице Ю.Я.А.,
ЕГН: ********** е управлявал лек автомобил Опел Вектра, с
рег.номер **, като при проверката е представил пред органите на МВР - СУМПС ****,
издадено от Севернокипърска турска република.
От
изисканата справка от МВР се установява, че на Ю.Я.А., ЕГН: ********** не е било издавано
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Общоизвестен
факт е, че Севернокипърска турска република е непризната държава, заемаща северната
част на остров Кипър (Република
Турция е единствената страна, признала независимостта на Северен Кипър). Република България, като държава -
член на ООН и ЕС, не е признала официалното съществуване на Севернокипърска
турска република от което следва, че документите издадени от властите на тази
държава не се считат за валидни на територията на нашата страна.
От
изложеното дотук безспорно се установи, че Севернокипърска турска република
няма белезите на държава по см. на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, поради което и
представеното от жалбоподателя пред органите на МВР свидетелство за управление
на моторно превозно средство ****г. издадено от Севернокипърска турска
република не е валидно на територията на Република България. Както беше
посочено по-горе на Ю.Я.А. никога не е било издавано свидетелство за управление
на моторно превозно средство в Република България, поради което настоящият
съдебен състав приема, че към 11.03.2019г., жалбоподателя не е бил
правоспособен водач и управлявайки процесното превозно средство на посочените
дата и място в нарушение на чл. 150 от ЗДвП е осъществил състава на чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установиха описаните в
наказателното постановление факти и обстоятелства, обуславящи наличието на
посоченото в НП съставомерно деяние по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Още
повече, че АУАН, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, а констатациите в акта не бяха опровергани от
жалбоподателя с годни доказателствени средства. От събраните доказателства в
производството пред съда не може да се направи извод, че фактическата обстановка
описана в акта не отговаря на действителната. След като презумптивната
доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да
се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от
контролните органи в хода на административнонаказателното производство.
Ето защо, съдът приема, че АНО правилно е
приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и
неговата правна квалификация, като административно нарушение по чл. 177, ал. 1,
т. 2, пр. 1 от ЗДвП и основание за налагане на предвидените в същата законова
разпоредба административни наказания.
От
субективна страна деянието е било извършено по непредпазливост, при съзнавани
противоправни последици и надежда те да не настъпят.
Законосъобразна
е преценката на АНО за липса на маловажност на случая, предвид на това, че
жалбоподателят 3 пъти е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП, с влезли в сила
НП (видно от приложената справка от ОД на МВР - Стара Загора, сектор „ПП”). Безспорно
е, че предишните административни наказания на жалбоподателя за нарушения на
разпоредбите на ЗДвП, не са произвели своя поправителен и превантивен ефект. Липсват
смекчаващите вината обстоятелства. Наложеното
наказание е индивидуализирано правилно, отчетени са от АНО всички обстоятелства
от значение за отговорността на санкционираното лице, като наказанието е
съобразено с целите на чл. 12 от ЗАНН.
По
изложените мотиви, обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид горното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0375-000350 от 20.05.2019г. издадено от И.Д., на
длъжност началник - група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на
жалбоподателя Ю.Я.А. за административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 300.00
лева, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: