Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.07.2016 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на десети
март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 4399 по описа за 2013 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производство е образувано по иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45
от ЗЗД, предявен от И.В.И., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Л.Г.,***
против З. „У.” АД, *** - претенция за обезщетение за търпени неимуществени
вреди - болки и страдания от телесни увреждания при ПТП в размер на 320 000
лв., от които 150 000 лв., представляваща обезщетение за първоначално
настъпилите неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на ПТП-то - 31.03.2008 г. до окончателното й изплащане; сума в
размер на 60 000 лв. - обезщетение за допълнително настъпило влошаване на
зрението /ексцес/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.07.2009
г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 50 000 лв. - обезщетение за
допълнително настъпило влошаване на слуха /ексцес/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.08.2009 г. до окончателното й изплащане и сума в
размер на 60 000 лв. - обезщетение за допълнително настъпило влошаване на
паметта и дезориентация /ексцес/, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.02.2010 г.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП като пътник на
задната седалка на мотоциклет „Кавазаки“, рег. № *****, вина за което носи неговият
водач – Н.Л., който нарушил правилата за движение като не спрял пред пътен знак
Б-2 „Стоп“ и продължил движението си, при което се ударил в движещия се по
същата улица товарен автомобил „Ифа“, в резултат на което са му причинени
множество травматични увреждания, посочени в исковата молба. Излага, че за увреждащото
МПС – мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № . № ***** е била налице застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „У.“ АД, валидна към деня на ПТП. По
повод на настъпилото ПТП в ЗК „У.“ АД е била образувана щета № 08410230079, по
която застрахователната компания е изплатила частично обезщетение за получените
първоначално увреждания, което обаче не е крайно и от което твърди, че не е удовлетворен.
Счита, че така изплатеното обезщетение не репарира вредите и страданията му в
пълен обем, а още повече, че то не обхваща впоследствие настъпилите усложнения
в здравословното му състояние (ексцес) тъй като към този момент, същите не са
били настъпили, поради което претендира и допълнително обезщетение за тях.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
от ЗА.
ответникът ЗК „У.“ АД, чрез процесуален
представител оспорва предявения иск по основание и по размер. В тази връзка
излага, че спорът между страните е решен със Споразумение, по силата на което
ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетение в размер на 12 000 лв.,
като пострадалият по реда на чл. 365 от ЗЗД се е съгласил, че така определеният
размер удовлетворява искането му за обезщетение на претърпените от него вреди,
като няма след заплащането му да предявява повече претенции към ЗК „У.“ АД и
към Н.Л. във връзка с процесното ПТП. На следващо място оспорва, че е налице
ексцес, като счита, че посочените увреждания от ищеца са били налице
непосредствено след настъпването на ПТП и с изплащането на застрахователно
обезщетение от ответника същите са били обезщетени. Оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и описаните увреждания. На
следващо място излага, че ако все пак съдът приеме, че е налице ексцес, оспорва
претендирания размер на обезщетение като необосновано завишен, като твърди и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в
непоставяне на защитна каска, поради което размерът на обезщетение следва да се
намали. Оспорва и претенциите за присъждане на законна лихва върху всяко една
от посочените суми като погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като
претендира направените разноски по делото, в това число и за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
В становище по отговора на исковата молба ищецът оспорва
подписаното извънсъдебно споразумение, тъй като счита, че същото не
представлява спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. На следващо място излага,
че определеният размер на застрахователно обезщетение не удовлетворява
пострадалия в пълен размер, тъй като не обезщетява всички реално претърпени
вреди, а също така и не са индивидуализирани вредите, които се обезщетяват със
сумата от 12 000 лв.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие и Протокол за ПТП от 31.032008 г., както и от Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 03.06.2008 г. се установява, че
на 31.03.2008г. в гр. Чирпан, при управление на мотоциклет „Кавазаки“, с рег. №
***** по ул. „Д.Н.“ – Н.Л. е нарушил правилата за движение като на кръстовището
с ул. „Б.Д.“ не спрял пред пътен знак „Б - 2“ „Стоп“ и продължил движението си
по улицата, при което се ударил в движещия се по ул. „Б.Д.“ товарен автомобил марка
„Ифа“, с рег. № ****, управляван от О.Й.У., с което е причинил телесни повреди на
возещия се зад него като пътник на задната седалка И.В.И. – ищец по делото.
По случая е образувано ДП № 164/2008г. по описа на РПУ – Чирпан
за престъпление по чл. 343, ал.1, б. ”б”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
което е прекратено с Постановление на Районна прокуратура от 03.06.2008 г. на
основание чл. 199, чл. 242, ал. 1, пр.1 , чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр.
чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК и във вр. с чл. 343, ал. 2, във вр. ал. 1, б. „б“,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК по искане на пострадалия.
С наказателно постановление от 28.04.2008 г. на водача на
мотоциклета Н.Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв.
По делото няма спор между страните, че за мотоциклет
„Кавазаки“, с рег. № *****, управляван от Н.Л. е имало застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество ЗК „У.“ АД валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
С уведомление за щета от 25.08.2008 г. ищецът И.И., чрез
адв. П. П. е уведомил ответното дружество ЗК „У.“ АД за настъпилото
застрахователно събитие с претенция за заплащане на обезщетение, по повод на
което е образувана щета № 08410230079. По делото са приложени и част от документите
по образуваната при ответника щета, а именно – Пълномощно, подписано от ищеца
по делото, с което същият упълномощава адв. П. П. да го представлява пред
застрахователните дружества във връзка с реализиране правото му на обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 31.03.2008 г., при което ищецът е
получил – разкъсване на слезката, счупване на черепната основа с изтичане на
кръв и мозъчната течност от десния слухов проход, контузия на мозъка, счупване
на 5,6 и 7 ребрени дъги в ляво и счупване на лявото бедро. Представен е Протокол
на ЗК „У.“ АД за определяне на обективното състояние на пострадалия от
04.09.2008 г., в който са отбелязани получените травматични увреждания и е
отразено, че получените увреждания имат причинна връзка със злополуката. Видно
от Протокол от 11.09.2008 г. на ЗК „У.“ АД, във връзка със заведената претенция
ответното дружество е определило, че на И.И. следва да бъде предложено
обезщетение в размер на 12 000 лв.
От страна на ответника е представено Споразумение от 06.01.2009
г. по образуваната щета № 08410230079. В т. 1 от това споразумение е отбелязано,
че страните се споразумяват на пострадалия И.В.И. да бъде изплатено обезщетение
в размер на 12 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, а в т. 2
ищецът е декларирал, че така определения размер удовлетворява искането му за
обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат
на ПТП от 31.03.2008 г. и заявява, че няма да предявява повече претенции към ЗК
„У.“ АД и Н.Л. във връзка с процесното ПТП и щета № 08410230079. Видно от
представеното платежно нареждане за кредитен превод на ищеца И.И. е изплатена
по банков път сумата от 12 000 лв. на 31.01.2009 г.
По делото е представена Магнитно-резонансна томография (МРТ)
от 07.11.2013 г., направена от МБАЛ „Доверие“ на ищеца И.И., както и два броя Магнитно-резонансни
томографии (МРТ) от 05.06.2015 г., направени от МБАЛ „Доверие“ на глава и шия.
Представените от ищеца медицински документи са от значение за изготвянето на
съдебно-медицинската експертиза по делото и съдът не следва да ги обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
По делото е изслушана авто-техническа експертиза , чието
заключение се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно и от
което се установява следният механизъм на ПТП - мястото на удара между предната
част на товарния автомобил „Ифа“ и лявата страна на мотоциклета по дължина на
ул. „Б.М.“ е на около 23,5 м преди ориентира, а по широчина на пътя в зоната
2,40 - 2,90 м. вляво от левия бордюр. Скоростта на товарния автомобил „Ифа“
преди спирането е била 61 км/ч., а скоростта на мотоциклета 42 км/ч.. Опасната
зона за спиране на товарен автомобил “Ифа“ е била 52 метра, а отстоянието му е
било на 11,62 м. в момента, в който мотоциклетът е преминал покрай наличния за
него знак „Стоп“, от което следва, че водачът на автомобила не е имал
възможност да спре преди мястото на удара за да предотврати произшествието. В
заключението се посочва, че водачът на мотоциклета е имал възможност да не
допусне ПТП, ако е спрял на знака „Стоп“.
В производството пред настоящата инстанция е допусната
комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица – неврохирург, офталмолог
и специалист – уши, нос, гърло, която впоследствие по искане на двете страни в
процеса в съдебно заседание е преоформена в три отделни съдебно-медицински
експертизи.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург
се установява, че вследствие на ПТП през 2008 г. ищецът И.И. /към този момент
на 17 г./ е получил тежка съчетана травма - черепномозъчна, гръдна, коремна и
на опорно-двигателния апарат. Черепно-мозъчната травма е открита и проникваща,
изразява се в мозъчна контузия с контузионни огнища двустранно челно и
слепоочно и фрактура на черепната основа в областта на предна и средна черепна
ямка. Травмата е протекла с продължително безсъзнателно състояние, утежнена
впоследствие с развитие на следтравмена енцефалопатия с главоболие, виене на
свят, намалено зрение и намален слух, липса на обоняние, паметови и когнитивни
нарушения, пристъпни прилошавания, епилептични еквиваленти с вегетативна и
диенцефална симптоматика. От заключението се установява също така, че при ищеца
са налице тежки и дефинитивни следтравмени промени в мозъчното вещество,
установени с МРТ изследване през 2013 г. - 5 години след травмата и абнормен
ЕЕГ запис от алфа тип с възбудно огнище вдясно слепоочно. В експертизата се
сочи също така, че между първоначалните увреждания и последващите прояви на
следтравмената енцефалопатия, вкл. паметови нарушения и смутена концентрация е
налице пряка причинно-следствена връзка. Освен наличните към момента признаци в
бъдеще са реално възможни и допълнителни усложнения - мозъчен арахноидит,
хидроцефалия, дифузна корова атрофия, изявена следтравмена епилепсия, цялостна
промяна на личността. В последващия следтравмен период ищецът е завършил
средното и висше образование, но установените следтравмени увреждания, имащи
категорична неблагоприятна прогноза за в бъдеще, във всеки случай ще
възпрепятстват успешна професионална реализация и ще затрудняват социалното и
личностно развитие на пострадалия и качеството му на живот като цяло. Не може да се определи до
какви емоционално -поведенчески промени са довели загубата на паметта и
намалената концентрация при пострадалия, тъй като отговорът на този въпрос е от
компетентността на психиатър или психолог.
В съдебно заседание вещото лице – неврохирург е уточнил,
че при изготвянето на експертизата не е взел пред вид последните направени на
ищеца изследвания, а именно – два броя МРТ от 05.06.2015 г., поради което по
искане на ищеца по делото е допусната допълнителна съдебно-медицинска
експертиза. От заключението се установява, че при извършената контролна
магнитно-резонансна томография /МРТ/ на глава от 05.06.2015 г. отново се
установяват масивни следтравматични увреди на мозъчното вещество двустранно
челно и вляво слепоочно с кистоподобни зони; вдясно слепоочно към базално се
откриват подобни промени с локална корова атрофия; разширени кистоподобно
базални цистерни, като находката е без промяна в сравнение с предходното
изследване от 07.11.2013 г. Във връзка с това вещото лице дава заключение, че описаните
мозъчни увреждания при ищеца в патоморфологичен аспет са трайни и
невъзстановими. Клинично се изявяват с картината на следтравмена енцефалопатия
с главоболие, виене на свят, намалено зрение и намален слух, липса на обоняние,
паметови и когнитивни нарушения, пристъпни прилошавания, епилептични
еквиваленти с вегетативна и диенцефална симптоматика, абнормен ЕЕГ запис от
алфа тип с възбудно огнище вдясно слепоочно. Установените при МРТ изследванията
през 2013 и 2105г. и описани по-горе увреждания на главния мозък са в пряка
причинна връзка с първоначалните травми мозъчни травми при процесното ПТП през
2008 г. Описаните увреждания са необратими и трайни. Вещото лице посочва, че за
в бъдеще е възможна негативна динамика в резултат на нарушеното кръвообращение
и трофика в съседните на увредените участъци зони от мозъчното вещество,
задълбочаване и разширяване на коровата атрофия, утежняване на
посттравматичната енцефалопатия като цяло. При извършената на 05.06.2015 г. МРТ
на шиен отдел на гръбначен стълб са установени данни за дискови хернии на нива
С4-С5 и С5-С6 с компресивен синдром вляво, умерена дискова протрузия на ниво
С6-С7, умерена нехомогенност на гръбначния мозък на фона на артефакти на
няколко нива. Нормалната физиологична извивка на шийния отдел е изправена,
установяват се и дегенеративни промени на посочените нива. Вещото лице посочва,
че описаните промени са множествени, дължат се на шийна дискова болест, в
генезата на която може да стоят множество причини, една от които е възможна
травма в този отдел на гръбначния стълб. В експертизата се сочи, че по делото
липсва медицинска документация, която с категоричност да сочи за претърпяна
шийна гръбначна травма при процесния инцидент, но цялостната получена травма,
съпроводена с продължително лечение и обездвижване неминуемо води до по-бързо
развитие на дегенеративните промени в гръбначния стълб и в частност в шийния му
отдел. На следващо място вещото лице посочва, че въпреки факта, че слезката не
е жизнено необходим орган, нейната загуба води до постоянно разстройство на
здравето поради нарушаване на имунната реактивност и на работоспособността, в
резултат на което инфекциите са по-чести и протичат по-тежко.
В експертното заключение се посочва също така, че в
представената медицинска документация не са описани видими външни травми и
наранявания в областта на главата и лицето на пострадалия. Описани са
„травматични очила” и изтичане на кръв и ликвор от десен външен слухов проход. Експертният
извод е че най-вероятно черепно-мозъчната травма е получена при удар на главата
в тилната област, както и че при липса на директни увреждания в тази област може
да се предположи, че в момента на удара главата на пострадалия е била защитена
от предпазна каска. Съвременните мотоциклетни каски предпазват в значителна
степен главата от наранявания и травми на меките тъкани, черепните кости и главния
мозък. Но при силен удар инерционните вътречерепни увреждания не могат да бъдат
предотвратени със стопроцентова сигурност, а също така не са редки и счупвания
на каските с различен характер. В заключението вещото лице е посочил, че ако
при инцидента пострадалият е бил без поставена предпазна каска, не е възможно
получените травмени увреждания да не бъдат съпроводени от значителни травми и
наранявания на меките черепни покривки - кожа, подкожие.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице офталмолог
се установява, че ищецът И.И. има астигматизъм . Със стъкла с цилиндрична
корекция всяко око поотделно има зрение 0,9 /90% от нормалното зрение/, а
двуочно зрението е нормално. В експертизата се сочи, че няма данни за
състоянието на зрението на двете очи преди травмата и не е възможно да се
определи колко е виждал ищецът и каква корекция е била нужна. Необходимостта от
сферична или астигматична корекция е свързана с кривината на роговичната
повърхност, съотношението между пречупващата сила на окото и дължината на
предно-задната му ос. Експертният извод е, че наличният астигматизъм на ищеца
не може да се свърже с претърпяната травма на главата. Роговиците на двете очи са с гладка, прозрачна повърхност, лещите
са прозрачни, в очните дъна няма промени. Вещото лице сочи, също така, че
ищецът има неврологични и психологични проблеми, поради което отговаря бавно и
е напрегнат, но ако не се появят очни проблеми, няма причина за влошаване на
зрението.
От заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от специалист - уши, нос гърло се установява, че ищецът има намаление на слуха
от смесен тип - звукопроводно и звукоприемно за дясно ухо със загуба 45 дВ и
звукоприемно намаление на слуха за ляво ухо 30 дВ (за ляво ухо до 35 дВ загуба
на слуха се води социално-адекватен слух). Възможно е прогресиране на
намалението на слуха за дясно ухо с оглед наслояване на възпалителни наслоявания
и възрастови промени. Експертният извод е, че намалението на слуха на дясното
ухо може да се обсъжда като настъпило вследствие счупване на черепната основа и
произтеклата ликворея от дясно ухо.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по
изготвените три съдебно-медицински експертизи, както и автотехническата експертиза
за компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото, поради което ги
кредитира изцяло.
От показанията на изслушания свидетел по делото В. И.
/баща на ищеца по делото/ се установява, че когато е видял за пръв път след ПТП
сина си в болницата главата му е била „разбита“, кракът му счупен, а от ушите
му е течела ликвор и кръв, бил е неадекватен, само е крещял. След това са го
превели в С.З., където му е бил отстранен далака и е поставен 4 дни в
изкуствена кома. Той е бил в болница около 15 дни, а около 6-7 дни на
екстензия, защото при пробване да му прелеят кръв е изпаднал в шок. След като
се е прибрал в къщи е бил постоянно под техни грижи. В периода края на 2009г. -
началото на 2010г. са започнали постоянни оплаквания, болки в очите, в главата,
не е могъл да вижда, да чете и да гледа телевизия, поради което са го
консултирали с лекар. Твърди, че от удара в малкия мозък е получил
астигматизъм. Вследствие на увреждането от 2009 г. той е загубил обонянието си,
слуха си и са започнало главоболие, а през 2010 г. са започнали проблеми с
врата. След ПТП свидетелят заявява, че синът му е станал затворен, няма
социална среда, не излиза от къщи, изпитва чувство за малоценност, на моменти
плаче безпричинно. Има моменти, в които се връща в детските си години и в
големи подробности може да опише дадена случка, но настоящето не го помни, а
също така и моменти, в които задава по 10 пъти един и същи въпрос, а след
половин час отново задава същия въпрос.
От показанията на изслушания свидетел по делото Д. И.
/майка на ищеца по делото/ се установява, че след ПТП се е грижела постоянно за
сина си за период около 4 месеца. Заявява, че зрението му се е влошило в края
на 2009г., началото на 2010г. Също така твърди, че главата много го е боляла,
не е могъл да стои на слънце без очила и
шапка, а също така и не може да чува, защото има спукано тъпанче. Твърди, че
синът й изпада в депресивни състояния, няма приятелка и се е отчуждил от
приятелите си. Лекарите са ги предупредили, че ще има проблеми с главата,
защото ударът е бил много сериозен. Понастоящем не може да помни, забравя бързо
елементарни неща. Търсил е психологична помощ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно
тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане,
необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
Липсва спор между страните, че за мотоциклет „Кавазаки“, рег.
№ *****, управляван от Н.Л. е имало застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество ЗК „У.“ АД.
Няма спор и за това, че през време на действието на
застрахователния договор е настъпило ПТП на 31.03.2008 г., причинено от водача
на мотоциклет „Кавазаки“ - Н.Л., който е нарушил правилата за движение по
пътищата като не е спрял пред пътен знак Б-2 „Стоп“ и продължил движението си,
при което се ударил в движещия се по същата улица товарен автомобил „Ифа“, в
резултат на което е причинил множество телесни увреждания на ищеца по делото – И.И..
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние – от приетите по делото доказателства
се установи, че получените травматични увреждания съвпадат с механизма на
ПТП-то.
Следователно според настоящия съдебен състав е налице фактическият
състав на непозволеното увреждане, от който произтича исковата претенция: настъпване
на застрахователно събитие и причинени от това вреди, по вина на водач на МПС,
чийто риск от осъществяване на деликт е обезпечен от ответното застрахователно
дружество.
Безспорно е също така обстоятелството, че във връзка със
заведените извънсъдебни претенции от ищеца, между него и ответника ЗК „У.“ АД е
подписано Споразумение на 06.01.2009 г. по образуваната щета № 08410230079, по
силата на което ответното дружество е изплатило
на ищеца И.И. обезщетение в размер на 12 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди от процесното ПТП, като сумата е била изплатена по банков
път на 31.01.2009 г.
Спорен по делото е въпросът дали, след като ищецът е
подписал споразумение, следва да се ангажира отново отговорността на
застрахователя, както и относно размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди – за правната природа на подписаното споразумение и дали
това споразумение е погасило правото на ищеца да търси обезщетение за
неимуществените вреди, настъпили от процесното ПТП над сумата, която е била
заплатена от застрахователя по това споразумение. На следващо място спорен също
така е и въпросът дали уврежданията на ищеца, посочени в исковата молба като
влошаване на здравословното му състояние, са съществували към датата, на която
е подписано споразумението за плащане със застрахователя, т.е. дали тези вреди
са нови, допълнително проявили се и в този смисъл представляват ли те
допълнителни усложнения (ексцес), подлежащи на самостоятелно обезщетяване, на
основание чл. 51, ал. 3 от ЗЗД.
По въпроса за значението на извънсъдебното споразумение
със застрахователя за основателността на иска срещу деликвента, противоречивата
практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС -
решение № 478 от 22.07.2010 г. по гр. д. № 943/2009 г. на ВКС, IV г. о. решение
№ 306 по гр. д. № 1556/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 204 от 04.07.2011 г.
по гр.д. № 220/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 425/13.01.2012 г. по гр.д. №
39/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че ако застрахователят по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ е заплатил обезщетение въз основа на
споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го
обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със
застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях,
пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път,
нито от застрахователя, нито от деликвента. Налице е неудовлетворена вреда,
само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на
споразумението - други по вид или новонастъпили /напр. при ексцес, последващи
разходи за лекарство и лечение и пр./; поради нищожност на споразумението или унищожаването
му, както и, когато споразумението е било ограничено в лимита на сключената
застраховка, която обаче не покрива вредите - тогава отговорността на
деликвента може да се ангажира за разликата. Даденото разрешение се възприема
от настоящия съдебен състав.
В тази връзка съдът намира, че сключеното извънсъдебно
споразумение изразява ясно волята на страните, обхваща претенцията за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото
застрахователно събитие и по категоричен начин установява, че чрез взаимни
отстъпки страните са целели окончателното уреждане на възникналото между тях
правоотношение относно обезщетението за неимуществени вреди. Предвид наличието
на изрично сключено споразумение с ищеца относно размера на дължимото му се и вече
изплатено застрахователно обезщетение, съдът намира, че ищецът няма основание
да търси репарация за същите вреди по съдебен път нито от застрахователя, нито
от деликвента. В тази връзка, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата
от 150 000 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди
- болки и страдания, произтекли от първоначално настъпилите неимуществени вреди
от ПТП, а именно – разкъсване на далака, счупване на черепната основа с
изтичане на кръв и мозъчната течност от десния слухов проход, контузия на
мозъка, счупване на 5,6 и 7 ребрени дъги в ляво и счупване на лявото бедро, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на ПТП-то - 31.03.2008 г. до окончателното й изплащане е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
По втория спорен въпрос - дали уврежданията на ищеца,
посочени в исковата молба като влошаване на здравословното му състояние, са
съществували към датата, на която е подписано споразумението за плащане със
застрахователя 06.01.2009 г., т.е. дали те са нови, допълнително проявили се и
в този смисъл представляват ли те допълнителни усложнения (ексцес), подлежащи
на самостоятелно обезщетяване, на основание чл. 51, ал. 3 от ЗЗД съдът намира
следното:
В настоящото производство ищецът е предявил искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя на виновния водач на увреждащото МПС – мотоциклет „Кавазаки“ –
ЗК „У.“ АД за заплащане на обезщетение за ексцес като три отделни претенции, а
именно: за сума в размер на 60 000 лв. - обезщетение за допълнително настъпило
влошаване на паметта и мозъчното увреждане /ексцес/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.02.2010 г., за сума в размер на 60 000 лв. -
обезщетение за допълнително настъпило влошаване на зрението /ексцес/, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 01.07.2009 г. до окончателното й
изплащане и за сумата в размер на 50 000 лв. - обезщетение за допълнително
настъпило влошаване на слуха /ексцес/, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.08.2009 г. до окончателното й изплащане.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД законодателят е
регламентирал пълното обезщетяване на понесените при непозволено увреждане вреди
за пострадалия. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили,
така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена
последица от деликта - т.1 на ППВС № 4/1968 г. В съответствие с принципа на
пълното обезщетяване, когато по-късно настъпилите вреди съставляват влошаване
на състоянието на пострадалия, на когото в предходен момент вече е било
присъдено обезщетение, то следва да се дължи обезщетение. По отношение на
неимуществените вреди, последващото обезщетяване би било неоснователно, само
ако настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е
формирало размера на присъденото обезщетение. В този смисъл за ексцес може да
се говори, когато е налице промяна в здравословното състояние на пострадалия в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетение. При тези
обстоятелства на пострадалия се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но
само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други
фактори и причини, както и когато влошаването не е било предвидено и съобразено
при първоначалното обезщетяване на вредите. В този случай пострадалият има
право да предяви иск за обезщетение, различен от първоначално предявения.
Съдът намира възражението на ответника, че с подписването
на Споразумението пострадалият се е съгласил, че така определения размер
удовлетворява искането му и няма да предявява повече претенции към него във
връзка с процесното ПТП е неоснователно, тъй като във формулировката на
споразумението не се съдържа изявление за отказ от бъдещ иск. Възникването на
право на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление
на ексцеса, т.е. от последващо влошаване на здравословното състояние на
увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на
здравето. Отказът от право на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, би
бил валиден само тогава, когато е извършен след проявлението на ексцеса и
настъпването на вреди от него в правната сфера на пострадалия. Предварителният
отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили вредите, е недействителен
и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение.
Доколкото в споразумението от 06.01.2009 г. не е описано
за какви неимуществени вреди се определя обезщетението от 12 000 лв. и не
е постигнато съгласие, че то обхваща и бъдещи вреди, то съдът приема, че същото
е определено за настъпилите и проявили се до този момент такива. От приетите по
делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинска експертиза се установи, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил разкъсване на слезката, счупване на
черепната основа с изтичане на кръв и мозъчната течност от десния слухов
проход, контузия на мозъка, счупване на 5,6 и 7 ребрени дъги в ляво и счупване
на лявото бедро, т.е. тежка съчетана травма – черепно-мозъчна, гръдна, коремна
и на опорно-двигателния апарат. Видно от представеното Пълномощно по делото,
подписано от ищеца, с което същият упълномощава адв. П. П. да го представлява
пред застрахователните дружества във връзка с реализиране правото му на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП са отразени същите
травматични увреди на ищеца. Следователно съдът приема, че това са вредите,
които са били обезщетени от застрахователя по силата на подписаното
споразумение.
Същевременно обаче от заключението на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург се установи, че при ищеца са налице тежки и
дефинитивни следтравмени промени в мозъчното вещество, установени с МРТ
изследване през 2013 г. - 5 години след травмата, и абнормен ЕЕГ запис от алфа
тип с възбудно огнище вдясно слепоочно. Установи се също така, посредством
допълнителната съдебно-медицинска експертиза, че при извършената МРТ на глава от 05.06.2015 г. отново се
установяват масивни следтравматични увреди на мозъчното вещество двустранно челно
и вляво слепоочно с кистоподобни зони, а вдясно слепоочно към базално се
откриват подобни промени с локална корова атрофия, разширени кистоподобно
базални цистерни, като е отбелязано, обаче, че находката е без промяна в
сравнение с предходното изследване от 07.11.2013 г. Експертният извод е, че установените
при МРТ изследванията през 2013 и 2105г. увреждания на главния мозък са в пряка
причинна връзка с първоначалните травми мозъчни травми при процесното ПТП през
2008 г. и следователно между тях и последващите прояви на следтравмената
енцефалопатия, вкл. паметови нарушения и смутена концентрация е налице пряка
причинно-следствена връзка. Съдът приема за доказано посредством извода от
експертизата, че получените следтравмени увреди при ищеца се изявяват клинично с
картината на следтравмена енцефалопатия с главоболие, виене на свят, намалено
зрение и намален слух, липса на обоняние, паметови и когнитивни нарушения,
пристъпни прилошавания, епилептични еквиваленти с вегетативна и диенцефална
симптоматика. В подкрепа на експертният извод, че при ищеца са налице множество
мозъчни увреди като описаните са и свидетелските показания на родителите на
ищеца по делото, които също сочат на този факт и които съдът взема пред вид
като отчита факта на близката родствена връзка между тях.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице влошаване
на здравословното състояние на ищеца и в този смисъл са налице нови вреди по
смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗЗД, поради което е изпълнен фактическия състав за
ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение на вреди от
ексцес, изразяващи се в мозъчни увреждания, довели при ищеца до нарушаване на
мозъчните функции, изразяващо се в паметови нарушения и смутена концентрация
(дезориентация), поради което съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за вреди от ексцес на това основание е ОСНОВАТЕЛЕН.
По отношение на неговия размер:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя на основание чл. 52 ЗЗД от съда по справедливост, а съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради това, че същият не е
носел предпазна каска по време на ПТП за неоснователно, тъй като по делото не е
установено по категоричен начин това обстоятелство. От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се
установи, че най-вероятно черепно-мозъчната травма е получена при удар на
главата в тилната област, както вещото лице е дало заключение, че при липса на
директни увреждания в тази област може да се предположи, че в момента на удара
главата на пострадалия е била защитена от предпазна каска. Също така в
заключението си вещото лице е посочил, че ако при инцидента пострадалият е бил
без поставена предпазна каска, не е възможно получените травмени увреждания да
не бъдат съпроводени от значителни травми и наранявания на меките черепни
покривки - кожа, подкожие, а в представената медицинска документация не са
описани видими външни травми и наранявания в областта на главата и лицето на
пострадалия, описани са само „травматични очила” и изтичане на кръв и ликвор от
десен външен слухов проход. Предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест
на ответника е да проведе доказване, че при поставена предпазна каска в
конкретния случай не биха настъпили посочените травматични увреждания. При така
ангажираните доказателства съдът приема, че ответникът не е провел доказване на
това възражение, поради което не е налице основание за приложението на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението, съдът следва да
вземе предвид степента и тежестта на тези увреждания, както и прогнозата за
тяхното бъдеще развитие и усложнения. Според заключението от експертизата тези
увреждания при ищеца са трайни и необратими и имат категорична неблагоприятна
прогноза за в бъдеще. Във всички случаи те ще възпрепятстват успешната му
професионална реализация и ще затрудняват социалното и личностно му развитие и
качеството му на живот като цяло. Нещо повече, експертният извод е, че за в бъдеще са реално възможни и
допълнителни усложнения - мозъчен арахноидит, хидроцефалия, дифузна корова
атрофия, изявена следтравмена епилепсия, цялостна промяна на личността.
Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че
искът за заплащане на обезщетение за
допълнително настъпило влошаване на паметта и мозъчното увреждане /ексцес/ е
основателен за сумата от 20 000 лв. и за този размер следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на проявление на ексцеса –
07.11.2013 г.,
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност
на претенцията за законна лихва на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, което
съдът намира за неоснователно.
По иска за заплащане на обезщетение в размер на 60 000
лв. - за допълнително настъпило влошаване на зрението /ексцес/, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 01.07.2009 г. до окончателното й
изплащане, съдът намира следното:
От заключението на представената по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице офталмолог
се установи, че ищецът И.И. има астигматизъм, но същият не може да се свърже с
претърпяната травма на главата. Вещото лице сочи също така, че няма данни за
състоянието на зрението на двете очи преди травмата и не е възможно да се
определи колко е виждал ищецът и каква корекция е била нужна, но ако не се
появят очни проблеми няма причина за влошаване на зрението. В тази връзка съдът
намира, че в настоящото производство не е установена причинна връзка между
уврежданията на ищеца от злополуката и нарушение в зрението му - астигматизъм (ексцес), за които следва да се
ангажира отговорността на ответника за заплащане на обезщетение, поради което
предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. - за
допълнително настъпило влошаване на зрението /ексцес/, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 01.07.2009 г. до окончателното й
изплащане следва да се отхвърли като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По иска за заплащане на обезщетение в размер на 50 000
лв. - за допълнително настъпило влошаване на слуха /ексцес/, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 30.08.2009 г. до окончателното й
изплащане, съдът намира следното:
От заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещо лице специалист - уши, нос гърло /УНГ/ се установява, че ищецът има намаление
на слуха от смесен тип - звукопроводно и звукоприемно за дясно ухо със загуба
45 дВ и звукоприемно намаление на слуха за ляво ухо 30 дВ. Съдът намира, че
доколкото от събраните по делото писмени доказателства и приети експертизи се
установи, че вследствие на претърпяното ПТП през 2008 г. ищецът И.И. е получил
тежка черепномозъчна травма, утежнена впоследствие с развитие на следтравмена
енцефалопатия с главоболие, намалено зрение и намален слух, то по делото не се
установи, че са налице нови вреди от влошаване на зрението, които да са в
причинна връзка с първоначалните увреждания на ищеца и които да подлежат на
ново обезщетяване от ответното застрахователно дружество. В тази връзка, съдът
намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. -
за допълнително настъпило влошаване на слуха/ексцес/, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 30.08.2009 г. до окончателното й изплащане следва да
се отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. Л.Г. възнаграждение в размер на 850
лв..
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направени от него разноски в размер на 46.88
лв., както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 6450 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На следващо място, тъй като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва
да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сумата от 800 лв.- държавна такса и
сумата от 984. 38 лв. – за експертизи, платени от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му
адв. Л.Г.,*** срещу ЗК „У.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***
за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
първоначално настъпилите неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на ПТП-то - 31.03.2008 г. до окончателното й
изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ исковете
за заплащане на сума в размер на 60 000
лв. - обезщетение за допълнително настъпило влошаване на зрението /ексцес/,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.07.2009 г. до
окончателното й изплащане и за сума в размер на 50 000 лв. - обезщетение за
допълнително настъпило влошаване на слуха /ексцес/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.08.2009 г. до окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗК „У.“АД, ЕИК **** да заплати на И.В.И., ЕГН ********** на правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 20 000 лв. – представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с
усложнения от настъпилото на 31.03.2008 г. ПТП, изразяващо се в допълнително
настъпило влошаване на паметта и мозъчното увреждане /ексцес/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер от 20 000 лв. до предявения такъв от 60 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „У.“АД, ЕИК ****, гр. С. да заплати на основание чл. 38 от ЗД на адв. Л.Г.
възнаграждение в размер на 850 лв., а по сметка на СГС на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК да заплати държавна такса в размер на 800 лв., както и сумата от 984.
38 лв. – за експертизи, платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН ********** да заплати на ЗК „У.“АД, ЕИК ****, гр. София на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 46.88 лв.- разноски по делото, а на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 6450 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: