Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 27.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание
на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Валентина Колева, като разгледа докладваното
от съдия ЙОРДАНОВ гр.д. № 135 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
в настоящото производство „ИЛ ДИ ТРЕЙД” ООД, с ЕИК *********, чрез пълномощника
си адвокат М.П.М. *** е депозирал на 13.02.2020 г. искова молба с
вх. № 736 в Районен съд – Нова Загора срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********.
С нея ищецът твърди, че „Ил Ди Трейд” ООД е собственик на недвижим имот,
а именно Урегулиран поземлен имот III /трети/ с площ от 300 кв.м.,
отреден за търговски комплекс, в квартал 50А по ПУП на с. Кортен, общ. Нова
Загора, обл. Сливен, ведно с находящия се в имота търговски комплекс, състоящ се от магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 80
кв.м. и пивница, с площ от 60 кв.м., при
граници на имота: изток - УПИ № I, запад - улица, север - парк, юг - УПИ № I,
който имот дружеството било придобило на публична продан, извършена по
Изпълнително дело № 20158370400799 по описа на ЧСИ П.Г., рег.№ 837 на КЧСИ, в
която имотът бил възложен на ищеца с Постановление за възлагане на недвижим
имот от 05.04.2017 г. на ЧСИ П.Г., вписан в АВ, Служба по вписванията при
Районен съд - Нова Загора с вх.№ 1856/07.07.2017 г., № 9, том
VII, дв.вх.рег.№ 1850/07.07.2017 г. Посочва, се че на 28.07.2017 г. ЧСИ П.Г.
принудително е отнел недвижимия имот от владението на длъжника и е извършил
въвод във фактическо владение на ищцовото дружество, които действия обективирал
в Протокол за въвод във владение от дата 28.07.2017 г. По отношение
измервателните уреди за ток и вода в имота, ЧСИ Георгиев изрично записал в протокола
следното: „Не мога да сваля показания за ВиК и електрическа енергия”.
Сочи, че електроснабдяването на имота се извършвало
от ответното дружество, като по тяхна партида на ищеца бил предаден клиентски №
**********, от измервателна точка № 2217808.
Твърди, че ищцовото дружество е започнало реално да
ползва имота, съгласно основното му предназначение - за търговия, респ. реално
да потребява електрическа енергия в него, считано от 28.02.2018 г. и на същата
дата, служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД, без да уведомят търговско
дружество „Ил Ди Трейд” ООД и без да присъства представител на ищеца, демонтирали
и предали за експертна проверка /експертиза/ в Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел,
техническото средство за измерване на потребената ел.енергия в процесния имот -
електромер с фабричен № 62746632.
Посочва се, че на 27.11.2019 г. ответното дружество
издало на ищеца Фактура № ********** за сумата от 775.80лв. с включен ДДС, в
която посочило като основание за издаване й и описание на услугата - „Дължима
сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия”.
Твърди се също, че на ищцовото дружество не били
връчвани от ответника, каквито и да било документи, свързани с едностранното
корегиране и доначисляване на дължими суми за потребявана ел.енергия в имота,
поради което не му е известно, как е формирана дължимата сума, посочена във
Фактура № **********/27.11.2019 г., какви са основанията и конкретните
обстоятелства за доначисляването, за какъв период от време се отнася то, какви
са причините, довели до соченото от ответника непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия, както и какъв способ е приложен за
преизчисляване на задължението.
Ответното дружество изисквало от ищеца заплащане на
сума в размер на 775.80лв., за която било издало фактурата. При незаплащане на
исканата сума щяло да бъде преустановено ел.захранването на имота, което
обуславяло правния интерес на ищеца от подаване на настоящия иск.
Ищецът счита, че не дължи горепосочената сума, тъй
като ответното дружество не било спазило процедурата, уредена в ПИКЕЕ и ОУ,
относно извършване на проверката, съставянето на Констативния протокол и
последвалата едностранна корекция на сметката, ищецът не бил уведомен за предстоящата
проверка и демонтаж на измервателния уред и не бил присъствал на място негов
представител; не му бил връчен, по надлежния ред, съставения Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване,
измервателното средство е изнесено на табло, извън границите на процесния имот
и той не е имал достъп до него; достъп до електромера имали само служители на
ответното дружество, поради което вина за възможно неправилно отчитане и/или
неотчитане на СТИ имало само ответното дружество, поради неполагане на
достатъчно грижи за състоянието на собствените си измервателни уреди. Разяснява,
че освен това, реалната консумация на ел.енергия в имота от ищцовото дружество
била започнала на дата 28.02.2018 г., в който ден била извършена и проверката.
Ищецът заявява, че преди издаване на процесната
фактура не е бил уведомен кога и при какви обстоятелства е било констатирано
неточното измерване на потребяваната ел.енергия, на какво се дължи неправилното
отчитане или неотчитане на ел.енергията, как е бил определен периодът за
коригиране, и как е била формирана претендираната сума за доплащане. Не били
посочени и предоставени доказателства от ответника, по какъв начин е установил,
че ел.енергията, за която била начислена допълнително сумата от 775.80 лв.,
реално е била доставена на ищеца и по какъв начин е била потребена, тъй като в
качеството си на купувач, ищецът дължи заплащане на продажната цена за реално
предоставена и съответно потребена от него ел.енергия.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, да признае за установено
по отношение на ответното дружество, че ищцовото дружество, не дължи сумата от
775.80 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия
по партида с клиентски № **********, от измервателна точка № 2217808, за място
на потребление: УПИ № III, кв.50А по ПУП на с. Кортен, общ. Нова Загора,
начислена по Фактура № **********/27.11.2019 г. в резултат на едностранно
коригиране на сметката от ответното дружество.
Ищецът е претендирал направените разноски в
настоящото производство.
Ищцовата страна е
представила документи и моли съдът да ги приеме като доказателства.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК на 26.03.2020 г. с вх. № 1383 „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, чрез
пълномощника си юрисконсулт К.Н.Н. е депозирал в Районен съд – Нова Загора
отговор на исковата молба.
Според ответника иска бил недопустим, тъй като със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, депозирано в Pайонен
съд - Нова Загора на 11.02.2020 г., било образувано ч.гр.д. № 130/2020 г.,
между същите страни, като предмет на делото отново била оспорената фактура. По
делото имало и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410от ГПК от 13.02.2020 г., с която било разпоредено на длъжника да заплати на ЕВН
ЕС ЕАД процесната сума в размер на 775.80 лв. Твърди, че исковата молба по
настоящото дело била депозирана в съда на 13.02.2020 г., поради което и на
основание чл.126, ал.1 от ГПК производството по делото следвало да бъде
прекратено.
Ответникът е претендирал направените разноски в
настоящото производство и моли да бъдат допуснати като доказателства приложените
от него документи.
На 22.05.2020
г. с вх. № 1689 е постъпила молба от „Електроразпределение ЮГ”ЕАД, чрез юрк. К.Н.Н.,
в която се посочва, че няма
възможност да се яви в съдебното заседание, насрочено за 27.05.2020 г. от
10.15 ч., но не възразява да се даде
ход на делото и поддържа отговора си.
Изтъква, че има възражения по представения проект за доклад по
делото в частта, в която било прието, че предявеният иск е допустим. Счита
искът за недопустим, тъй като със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, депозирано в PC Нова Загора на 11.02.2020 г., било образувано
ч.гр.д. № 130/2020 г., между същите страни, като предмет на делото отново била
оспорената фактура. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2020 г., с която било разпоредено на
длъжника, да заплати на ЕВН ЕС ЕАД процесната сума в размер на 775.80 лв. Сочи,
че в заповедното производство било подадено възражение от длъжника и на 10.06.2020 г., ответното дружество
било предявило иск против длъжника.
Твърди, че действително исковата молба по настоящото дело била
депозирана в съда на 13.02.2020 г., т.е. преди
предявяването на иска от ЕВН ЕС ЕАД, но с оглед разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК настоящото дело било последващо образувано и на основание
чл.126, ал.1 от ГПК производството следвало да бъде прекратено.
Счита предявения от ищеца иск за недопустим, поради което моли съдът да го отхвърли изцяло.
Прави изрично възражение против размера на претендираното
адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава минималния размер
предвиден в чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и моли същото да бъде намалено до минималния размер, като се
вземе предвид и задължителната съдебна практика по спорове от такъв характер,
възприета в т.З на тълкувателно решение, постановено на 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и правната и фактическа
сложност на настоящия правен спор.
В проведеното на 27.05.2020 г. открито съдебно заседание адв. М.
моли да бъде допуснат до разпит един свидетел. Разпитана е С.Т.Ж..
На 24.06.2020
г. с вх. № 2185 е постъпила молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез
юрк. К.Н.Н., в която се посочва, че няма
възможност да се яви в съдебното заседание, насрочено за 01.07.2020 г. от
10.15 ч., но не възразява да се даде
ход на делото и поддържа отговора си.
Изтъква, че има възражения по представения проект за доклад по
делото в частта, в която било прието, че предявеният иск е допустим. Счита
искът за недопустим, тъй като със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, депозирано в Pайонен съд - Нова Загора на
11.02.2020 г., било образувано ч.гр.д. № 130/2020 г., между същите страни, като
предмет на делото отново била оспорената фактура. По делото била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2020 г.,
с която било разпоредено на длъжника, да заплати на ЕВН ЕС ЕАД процесната сума
в размер на 775.80 лв. Сочи, че в заповедното производство било подадено
възражение от длъжника и на 10.06.2020 г., ответното дружество
било предявило иск против длъжника.
Твърди, че действително исковата молба по настоящото дело била
депозирана в съда на 13.02.2020 г., т.е. преди
предявяването на иска от ЕВН ЕС ЕАД, но с оглед разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК. настоящото дело било последващо образувано и на основание
чл.126, ал.1 от ГПК производството следвало да бъде прекратено.
Счита предявения от ищеца иск за недопустим, поради което моли съдът да го отхвърли изцяло.
Прави изрично възражение против размера на претендираното
адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава минималния размер
предвиден в чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и моли същото да бъде намалено до минималния размер, като се
вземе предвид и задължителната съдебна практика по спорове от такъв характер,
възприета в т.З на тълкувателно решение, постановено на 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и правната и фактическа
сложност на настоящия правен спор.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
В
подкрепа на твърденията си страните са представили писмени документи, които
съдът приема като доказателства по делото, а именно: Постановление
за възлагане на недвижим имот от 05.04.2017 г. на ЧСИ П.Г.; Протокол за принудително
отнемане на недвижим имот - въвод във владение от 28.07.2017 г. на ЧСИ П.Г.;
Фактура № **********/27.11.2019 г.; Извадка от TP за актуалното състояние на дружествата - ищец и
ответник; Писмо с предложение за
сключване на предварителен договор от „Електроразпределение
ЮГ”ЕАД до „ИЛ ДИ ТРЕЙД” ООД; Удостоверение за регистрация на обект; Съкратен
отчет фискална памет; Книга за дневните финансови отчети за 2018 г.; Ч.гр.д
130/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Безспорно
установено по делото е, че между страните „ИЛ ДИ ТРЕЙД” ООД, с ЕИК ********* –
ищец в настоящото производство и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК
********* – ответник, съществуват
облигационни взаимоотношения.
В качеството си на
краен снабдител „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия.
По силата на общите
условия от договора, ответното дружество е поело задължението да снабдява с електрическа енергия клиента си - ищеца в настоящото производство „ИЛ ДИ ТРЕЙД” ООД, с
ЕИК *********, обекта му търговски комплекс, състоящ се от
магазин за хранителни стоки и пивница, находящ се в с. Кортен с партида с клиентски номер 1010350715, за ИТН 2217808. Той от своя страна има
задължението да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите ОУ.
От доказателствата е видно, че „ИЛ ДИ ТРЕЙД” ООД е придобило имота
на публична продан, извършена от ЧСИ П.Г., който на 28.07.2017 г. отнел
принудително имота от владението на длъжника и въвел ищцовото дружество във
владение.
На 28.02.2018 г. ответното
дружество е извършило демонтаж и подмяна на електромера с фабричен № 62746632,
измерващ консумацията на електроенергия от обекта на ищеца.
На същата дата
ищцовото дружество в въвело е експлоатация магазина си за хранителни стоки.
На ищеца допълнително
му е начислена горепосочената дължима,като е издадена Фактура с №
**********/27.11.2019 г., с описание на услугата – дължима сума, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия.
В проведеното заседание е разпитана допуснатата до разпит
свидетелка С.Т.Ж..
Св. Желязкова посочва, че „ИЛ
ДИ ТРЕЙД” ООД е било неин
работодател от 2015 г. до 2019 г. и от самото отваряне на 28.02.2018 г. е работила в комплекса в с. Кортен като
продавач-консултант. Сочи, че от магазина са я преместили там да ги обучава.
Твърди, че не й е било известно да е извършвана проверка на първи. Предполага,
че преди отварянето на комплекса, той е бил подготвян няколко дни. Посочва, че
са я закарали в същия ден, в който са отворили и след откриването на обекта са
имали проблем с електрозахранването. Спомня си, че е била първа смяна и след
като е влязла е установила, че няма ток. Обадила се на шефа си, той звънял и тя
видяла, че електромера се намира на един
стълб. Посочва, че през един ден като влязла вътре било топло, но не знае
откога не е имало ток. Свидетелства, че тогава видяла, че електромера е на един стълб и служителите са го
заключили с двойно заключване. Заявява, че оттогава са нямали проблем с тока.
Посочва също, че насреща срещу магазина се виждал електромера и тогава
разбрала, че там бил електромера на магазина.
От така приетото за установено съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и акцесорен иск на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Между страните е
налице облигационна връзка, свързана със задължението за доставяне и съответно
заплащане на консумираната електроенергия. По
силата на общите условия, ответното дружество поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на потребление на ищеца. Ищецът от своя страна, съгласно
общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в тях.
Съдът е приел събраните писмени и гласни
доказателства, които счита за относими, допустими и необходими.
Юрк. Н. счита, че предявеният
иск е недопустим, тъй като със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, депозирано в Pайонен съд - Нова Загора на
11.02.2020 г., било образувано ч.гр.д. № 130/2020 г., между същите страни, като
предмет на делото отново била оспорената фактура. По делото била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2020 г.,
с която било разпоредено на длъжника, да заплати на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
процесната сума в размер на 775.80 лв. Сочи, че в заповедното производство било
подадено възражение от длъжника и на 10.06.2020 г., ответното дружество било
предявило иск против длъжника.
Твърди, че
действително исковата молба по настоящото дело била депозирана в съда на 13.02.2020 г., т.е.
преди предявяването на иска от ЕВН ЕС ЕАД, но с оглед разпоредбата на чл.422,
ал.1 от ГПК, настоящото дело било последващо образувано и на основание
чл.126, ал.1 от ГПК производството следвало да бъде прекратено.
Съдът счита
възражението на юрк. Н. за неоснователно по следните съображения:
Отрицателният иск за
установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато
вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство. До
изтичане на срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът разполага с възможност да
подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че вземането не съществува - всяко
право, което може да бъде заявено с възражение, може да бъде предявено и с иск.
Отрицателният установителен
иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на
заповедта за изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато
съществува спор за вземането. Такъв
спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение
или когато в хода на производството по иска по чл.124, ал.1 от ГПК кредиторът оспори вземането.
Предявяването на заявление по чл.410 от ГПК не
изключва правото на длъжника в заповедното производство да заеме ролята на ищец
в исковото производство, с цел да установи, че не дължи.
За
длъжника съществуват алтернативни методи за защита и публичното му
преобразуващо право на иск не може да бъде отречено, поради това, че срещу него
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По гореизложените съображения, съдът намира
иска за процесуално допустим – предявен от легитимирана страна, в
законоустановения срок и при наличието на правен интерес.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение, относно
осъществяването на правопораждащите факти.
В тежест на ищеца бе да докаже твърденията си
и относно обстоятелството, че не е възможно да осъществи достъп до електромера
си, както и от кой момент ищецът реално потребява ел.енергия за процесния имот.
В тежест на ответника бе да докаже
количеството на доставената електроенергия на ищеца за процесния период, както
и относно извършената проверка и демонтаж на електромера – от кого, как и по
какъв начин е извършена.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Т.Ж. бе
установено, че процесното средство за техническо измерване е монтирано на стълб,
на видно място срещу магазина и без достъп на потребителя до него – заключен с
двойно заключване. Свидетелства също, че комплекса е отворен на 28.02.2018 г.
Св. Ж. сочи също, че преди отваряне на комплекса, същият вероятно е подготвян
няколко дни. Представените доказателства - Удостоверение за регистрация на
обект за търговия на дребно с храни/заведение за обществено хранене № 4912 от
дата 12.02.2018 г., както и приложената Книга за дневните финансови отчети,
където е записано: „въведено в експлоатация: 28.02.2018 г.”, а също и съкратения
отчет на фискалната памет за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., от
който се вижда, че няма обороти преди 25.02.2018 г. безспорно подкрепят твърденията
на ищцовото дружество. Видно от писмените и гласни доказателства реалната консумация на
ел.енергия в имота от ищцовото дружество е започнала на дата 28.02.2018 г., в
който ден е извършена и проверката. От приложените с исковата молба документи,
а именно от Протокола за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение
на ЧСИ П.Г. е видно, че по отношение измервателните уреди за ток и вода,
последният изрично е записал „...Прилагам снимков материал...Не мога да сваля
показания за ВиК и електрическа енергия”.
На съда
не бяха представени доказателства в подкрепа твърденията на ответното дружество
за начислена вследствие на установено непълно измерване на използвана в обекта
на ищеца електрическа енергия, които категорично да докажат
какво е количеството на доставената електроенергия на ищеца за процесния период,
както и относно извършената проверка и демонтаж на електромера – от кого, как и
по какъв начин е извършена.
Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен.
По отговорността за
разноските:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски
се дължат на ищеца. Отправил е искане за присъждане на
разноски. Следва да му бъдат присъдени такива в
размер на 350.00 лв., от които 50.00 лв. държавна такса и 300.00 лева – адвокатски хонорар. Възражението за прекомерността му е
неоснователно,тъй като не надвишава предвидения по НМРАВ минимум,а и съдът взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия с оглед защита интересите на ищеца, които свидетелстват за
процесуална активност, явяването в о.с.з., при което същото не е необосновано
по размер и не подлежи на редуциране.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ
ИЩЕЦА „ИЛ
ДИ ТРЕЙД” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул.„Поручик Христо Донев” № 7, представлявано от управителя
С.И.В., чрез
пълномощника си адвокат М.П.М. ***, НЕ ДЪЛЖИ СУМАТА от 775.80 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща стойността на допълнително начислена, но недоставена и непотребена електрическа енергия по партида с клиентски № ********** от измервателна
точка № 2217808, обективирана във Фактура № **********/27.11.2019 г., НА ОТВЕТНИКА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано
от М.М.М.-Д., Ж.П.С. и Р.Д., чрез пълномощника юрисконсулт К.Н.Н..
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ИЛ ДИ ТРЕЙД” ООД, с ЕИК *********, направените по делото
РАЗНОСКИ в размер на 350.00
лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: