Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 2495 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 175746 от 13.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 20947/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 120 състав, Р.Б.,
представлявана от М.НА Ф., е осъдена да заплати на „Б. - 2000“ ООД, на
основание чл.49 вр. чл.45, ал. 1 ЗЗД вр. чл.7 КРБ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 13 813,
35 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на произведена
електрическа енергия за периода от 01.03.2014 г. до 09.08.2014 г., настъпили в
с установената противоконституционност на текста на чл. 35а ЗВЕИ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.04.2019
г., до окончателното плащане. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 13 813, 35 лв. до пълния предявен размер от 13 813, 37 лв.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 3 002, 53 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника Р.Б.,
представлявана от М.НА Ф.. Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо,
а в условията на евентуалност - необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че спорът е неподсъден
и неподведомствен на гражданските съдилища, тъй като правоотношението между
ищцовото дружество и държавата, чийто фактически състав е уреден в чл.35а ЗЕВИ,
е публично. С влязлото в сила на 10.08.2014 г. решение № 13 от 31.07.2014 г. по
к. д. № 1/2014 г. на КС развилите се и приключили отношения на основание чл.
35а ЗЕВИ до 09.08.2014 г. не са загубили своя публично-правен характер и не са
се трансформирали в частни гражданскоправни такива. Ищецът поддържа, че събраните
публични държавни вземания са недължимо платени, поради което е следвало да
претендира възстановяването им по реда на ДОПК. Счита, че претенцията срещу
държавата за вреди от законодателна дейност на НС е недопустима и доколкото
конституционно регламентираната нормотворческа дейност и възникващото
властническо правоотношение не подлежат на съдебен контрол от гражданските
съдилища. Отношенията между НС и останалите гражданско-правни субекти, които
възникват въз основа на извършената властническа законодателна дейност, не са
частни граждански или административни правоотношения, а законодателната дейност
на НС подлежи на контрол единствено от Конституционния съд. Неприемането на
закон от НС не може да се приравни на „незаконни актове или действия“ по
смисъла на чл.7 КРБ, което да е основание за ангажиране на имуществената
отговорност на държавата. Извън компетентността на съда е да извършва преценка
за дължимата по съдържание и смисъл законодателна уредба в конкретния случай,
за да се прецени налице ли е увреждащо бездействие по смисъла на чл. 22, ал.4
ЗКС. Излага
съображения,
че неправилно решаващият съд е приел, че държавата следва да носи отговорност за действията на
Народното събрание. Последното е самостоятелен, правосубектен държавен орган,
който има самостоятелен бюджет и е носител на права и задължения. При
поддържани оплаквания за настъпили вреди от противоправно упражняване на законодателна
власт от НС, то е надлежен ответник по делото, действащ като процесуален
субституент по реда на ЗОДОВ или на възложител на работа по ЗЗД. Държавата,
като особен субект на правото няма качеството на „възложител на работа“ на
народните представители, нито чрез М.НА Ф. може да осъществи контрол върху
тяхната работа. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ВКС по т.д.
№ 3/2004 г., ОСГК, съгласно което пасивно легитимиран по искове за обезщетение
за вреди причинени на граждани е държавен орган – юридическо лице, с който
съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови
или служебни взаимоотношения. Счита, че предявеният срещу държавата иск е
недопустим, тъй като тя не носи самостоятелна отговорност за действията или
бездействията на длъжностни лица, причинили вреди. В хипотезата на чл.49 ЗЗД
адресат на материалното и съответното процесуално правоотношение е съответният
държавен орган, чиито длъжностни лица са причинили увреждането. Счита, че е
необоснован изводът на решаващия съд, че дружеството е претърпяло вреди от
противоправно бездействие. Неправилно е приел също така, че е сезиран с главен
иск за обезщетение на пропуснати ползи вследствие на неполучаване на цена в
пълен размер, дължима по един договор за изкупуване на електрическа енергия за
исковия период, както и необосновано е отхвърлил възражението за погасяване на
всяко едно от съдебно предявените вземания по давност. Не е посочен по ясен и категоричен начин
извършителят на противоправното поведение, конкретното увреждащото поведение (действие или
бездействие), както и
кога то е осъществено. Не е посочена и законовата норма, която е нарушил и
вследствие на което са настъпили вреди за ищцовото дружество. В националното
законодателство липсва обща законова разпоредба, която да урежда
гражданскоправна деликтна отговорност на държавата като последица от влизане в
сила на конститутивните решения на КС, с които се обявява
противоконституционност на закон. Отношенията със засегнатите лица от обявената
противоконституционност на закон се уреждат по установения в чл.22, ал.4 от ЗКС
ред от законодателя, като се държи сметка на установените принципи и правила в
КРБ и ЗНА, но не и от гражданските съдилища чрез прилагане по аналогия на
гаранционно-обезпечителната деликтна отговорност, уредена в чл. 49 ЗЗД във вр.
с чл.7 КРБ. Позовава се на решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к.д. № 5/2019
г. и к. д. № 12/2019 г. Правните последици от прилагане на закон преди
обявяването му за противоконституционен при приключили правоотношения се
запазват изцяло. Отговорността
на държавата за вреди, причинени от длъжностни лица, действащи от нейно име, е
въведена като принципно правило в чл.7 КРБ. Това правило предвижда единствено
основанието за отговорността - то е за обезщетяване на вреди, извършени от
името на държавата. Редът за осъществяване на отговорността и органите, чрез
които същата се осъществява не са уредени в КРБ, а са доразвити в приетите въз
основа на нея закони (ЗОДОВ, ЗЗД). В настоящия случай министърът на финансите, като
представляващ държавата съгласно чл.31, ал.1 ГПК, не разполага със
законоустановено правомощие да упражнява контрол над законодателната власт и да
контролира законодателния орган. Като представител на държавата, той няма качеството на
„възложител“ на работата на НС и/или на народните представители, нито има
правомощия пряко да им възлага изпълнение на властнически функции, дейности и
правомощия. Възлагането по смисъла на чл.49 ЗЗД предполага наличие на трудово-правни
или служебни отношения между възложителя, чиято отговорност се ангажира и
лицето, причинило вредите (работник или служител). Съгласно КРБ и практиката на
КС държавата не е възложител на работа на общо основание на НС, поради което не
може да носи отговорност по реда на чл.49 ЗЗД за поведението на колективния
законодателен орган НС при упражняване на законодателна власт. Последното не представлявало
незаконно действие, а негово конституционно установено правомощие и актът на
гласуване на народните представители на закон в НС на 04.12.2013 г. счита, че
не води до настъпване на имуществени вреди. Счита, че не е налице и увреждащо бездействие
по смисъла на чл.22, ал.4 ЗКС. В мотивите на посоченото решение № 3 от
28.04.2020 г. на КС е посочено, че единствено органът по чл. 22, ал. 4 от ЗКС
може да уреди правните последици от действието на един закон до влизане в сила
на решението на КС, с който се обявява за противоконституционен. За да се
установи настъпили ли са вреди от бездействие по смисъла на чл. 22, ал. 4 ЗКС,
следва да е известно каква по съдържание е дължимата правна уредба на
обществените отношения, която НС не е приело. Тази преценка е законодателна и е
извън правомощията на органите на съдебната и на изпълнителната власт. Приемането на закон, представляващ
действащо и приложимо право до определен момент, не може да се квалифицира като
противоправно действие, от което са произтекли вреди. Поддържа, че решаващият
съд неправилно е приел наличието на имуществени вреди. Отношенията между
държавата и производителите на енергия по чл.35а ЗЕВИ са приключили изцяло до
09.08.2014 г. включително, поради което правните последици от приложението на
тази разпоредба се запазват изцяло. Съгласно трайната съдебна практика
извършеното въз основа на закона до обявяването му за противоконституционен
запазва своето действие, т. е. не съставлява вреда и действието на такъв закон
не отпада с обратна сила. Законосъобразното погасяване на едно изискуемо и валидно възникнало
публично - правно задължение не може да бъде едновременно и имуществена вреда
за финансово задълженото лице. Доколкото събраните от адресатите на чл. 35а ЗЕВИ суми са удържани на валидно
правно основание, не може да се приеме, че същите съставляват пропусната полза,
считано от 10.08.2014 г. поради бездействие на НС. Счита, че към момента на
приемане на закон от НС на 04.12.2013 г. не била налице сигурност за настъпване
на увеличение на имуществото за процесния период. Ежемесечното удържане на
такси за следващ период не било резултат от противоправно поведение на НС, а се
явява резултат от прилагането на вече приет и обвързващ ищеца със задължителна сила закон до
10.08.2014 г. Излага съображения, че решаващият съд неправилно е отхвърлил направеното
възражение за изтекла погасителна давност на предявеното вземане. Необосновано
решаващият съд е констатирал, че ищецът е увреждан периодично на датите, на
които „ЕВН Б.Е. АД“, а не ответникът, е извършило удържане на такси от ищцовото
дружество. Датата, на която електроснабдителното дружество е изпълнило свое задължение
по двустранна сделка - да изплати сума на ищеца, не е следствие от приемане и
прилагане на чл.35а ЗЕВИ. Доброволното сключените договори за изкупуване на
електрическа енергия не са обвързани и предпоставени пряко или косвено от
упражняване на законодателна власт от НС на 04.12.2013 г. Моли съда да обезсили
обжалваното решение, а в условията на евентуалност - да го отмени, като
отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищеца – „Б. - 2000“ ООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението, в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа,
че главният иск е с предмет вземане, произтичащо от деликт, а евентуалният –
вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване. Претендираните вземания са
от граждански правоотношения и спорът относно съществуването им е подведомствен
на гражданските съдилища. Предмет на исковете не са публични отношения на власт
и подчинение, тъй като противоконституционността изключва компетентността на
административен орган по прилагане на съществуваща правна уредба, уреждаща
публично държавно вземане. Съгласно формираната съдебна практика обявяването на
противоконституционността на чл.35а и сл. ЗЕВИ отпада характерът на публично
държавно вземане на платените от ищците такси, поради което претенциите за
връщането им от държавата обуславя подсъдност на спора на гражданските
съдилища. Предявеният иск се основава на твърдения за причинени имуществени
вреди от незаконни актове и действия на държавен орган и включените в състава
им длъжностни лица. За подобни вреди отговорност носи държавата съгласно общия
принцип на чл.7 КРБ. Законосъобразно решаващият съд е приел, че предявените
искове подлежат на разглеждане по общия ред предвид липсата на специална
хипотеза, попадаща в приложното поле на специалния закон ЗОДОВ и доколкото претенцията
е за обезщетение за вреди, а не за възстановяване на недължимо публично
задължение, което предполага подведомственост на спора на гражданските
съдилища. На основание чл.7 КРБ именно държавата отговаря пряко за вредите,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Обосновано
решаващият съд е приел, че в случая отговорността за вреди е на държавата, тъй
като неин орган е постановил противоконституционния акт и след това същият този
орган противоправно е бездействал. В хода на производството пред СРС е
поддържал, че настъпилите за него вреди са в резултат на противоправното бездействие от страна на
органа, приел процесния противоконституционен акт. Фактът, че обявената за
противоконституционна норма не се прилага от момента на влизане в сила на
решението на съда - чл.151, ал.2 КРБ, не води до извода, че законът ще се счита
за противоконституционен от деня на влизане в сила на решението, с което тя се
обявява и занапред, тъй като законът е противоконституционен от деня на
влизането му в сила, а с решение на КС тази противоконституционност се
прогласява, което води до спиране на неговото прилагане занапред. Счита, че
нормата на чл.22, ал.4 ЗКС урежда задължение за органа, приел акта, а не правна
възможност, тъй като обратното би означавало ответникът да черпи права от
собственото си противоправно поведение - бездействие, което противоречи на принципите
на правовата държава. Счита, че в хода на делото са били доказани всички
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда. За периода
на приложение на противоконституционните разпоредби от дружеството е събрана
такса върху произведената от него електрическа енергия от слънчева енергия.
Основанието за събиране на сумата обаче е противоречащо на КРБ и на правото на
ЕС. За него е настъпила вреда довела до имуществено намаляване в патримониума
му в размер на исковата сума, което намаление е в причинна връзка с приложение
на норма, която противоречи на КРБ и чието приемане от народните представители
представлява противоправно действие. С оглед на това е налице деликт,
осъществен от длъжностните лица, включени в състава на държавен орган, в
причинна връзка с който за ищеца са възникнали имуществени вреди в размер на
исковата претенция. Налице е и второ
противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на нормативно вменено
задължение към органа, приел противоконституционния акт, да уреди последствията
от приложението му, съгласно чл.22, ал.4 ЗКС. Бездействието на Народното
събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния
закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. Тъй като липсва законов механизъм, по който
понеслото правни последици от противоконституционния закон лице да задължи НС
да приеме закон, с който да бъдат репарирани тези последици, редът за защита
правата на увреденото лице е да търси обезщетение за вредите си по общия ред - чл.49 ЗЗД и чл.7 КРБ. Съгласно ал.3 на чл. 35б от ЗЕВИ, държавният бюджет не е
разграничен от този на КЕВР, доколкото е предвидено, че в срока на подаването
на справка в КЕВР сумата се внася в държавния бюджет. От ангажираните
доказателства е установено, че общественият снабдител е удържал от ищеца
процесната сума, както и че същата е част от преведената за съответното
тримесечие обща за всички производители сума. По този начин е доказана
претърпяната от дружеството вреда, изразяваща се в неполучена в цялост цена за
произведена електроенергия. Към момента на удържане на спорните суми, като такси
по смисъла на чл. 35а и следващите от ЗЕВИ са били налице правни норми,
уреждащи задължение за заплащане на такива суми, но същите са платени без
правно основание, доколкото нормите, които са ги уреждали са противоречали на КРБ.
Това противоречие е било изначално налично, като решението на КС за обявяване
на тази противоконституционност има ефект единствено в спиране занапред на
приложението на процесните норми. Предвиденото в чл.151, ал.2, изр.3 КРБ
неприлагане на обявения за противоконституционен акт, от момента на влизането
на решението в сила, е пряка последица от самото решение. Извършеното от него плащания
са направени при начална липса на основание. С влизане в сила на решение №
13/31.07.2014 г. на КС (10.08.2014 г.) за НС е възникнало задължението да
преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за
противоконституционен закон, измежду които и процесиите заплатени суми.
Доколкото се касае до плащания в полза на държавата, то единственото
конституционосъобразно уреждане би било възстановяването на получените суми по
определен ред и в определен срок, но не и задържането на сумите. Същите се
явяват противоконституционно събрани, а следователно - събрани при липсата на
валидно правно основание. Поддържа, че давността за претендираното от него
вземане не е изтекла. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. В
случай, че съдът го отмени, моли да се произнесете по евентуално предявения иск
и да го уважи. Претендира сторените по делото разноски.
Постъпила е и частна жалба от ответника срещу
определение № 20231451 от 21.10.2020 г., постановено по горепосоченото дело, с
което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното съдебно
решение в частта за разноските. Излага съображения, че обжалваното определение
е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че делото се
отличава със значителна правна сложност и е положен значителен труд за
адвокатска защита, състоящ се от проучване и анализ на многобройната съдебна
практика по сходни претенции, изготвяне на искова молба, явяване в съдебно
заседание и изготвяне на писмена защита. Счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на частната жалба от ответника, в който се изразява становище за недопустимост респ.
неоснователност на същата. Счита, че е подадена от лице без представителна
власт, за което по делото липсват доказателства да е осъществило вписаните в
молбата от 02.09.2020 г. действия по правна защита и съдействие, както и, че
липсват доказателства адвокатското възнаграждение да е било договорено и реално
заплатено. Оспорва правният спор да се отличава със значителна правна сложност.
Моли съда да остави без уважение частната жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно съединени
в условията на евентуалност искове съответно с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД вр. с чл.7 КРБ и условията на евентуалност - чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Ищецът твърди, че е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници и е собственик на три фотоволтаични електроцентрали,
построени в с. Калояновец, (ФтЕЦ „Б.-2000-Калояновец“) и в гр. Стара Загора (
ФтЕЦ „Б.“ и ФтЕЦ „Б. 2“), въведени по надлежния ред в експлоатация. За трите
централи е сключил с „ЕВН България Електороснабдяване“ АД договори за
изкупуване на електрическа енергия № 739/27.07.2012 г., № 141/17.12.2010 г. и №
430/22.05.2012 г. и е продавал произведената енергия от възобновяемите източници
по преференциална цена. На основание
§6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б.
за 2014 г. (ДВ,бр.109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) дължи заплащане на
такса в размер на 20%, от приходите от електроенергията, произведена от
слънчевите и вятърните му централи. С решение № 13 от 31.07.2014 г. по
конституционно дело № 1/2014 г. КС на Р.Б. обявил измененията в ЗЕВИ за
противоконституционни. Твърди, че за периода от 01.03.2014 г. - 09.08.2014 г. е
заплатил дължимите такси с правно основание чл. 35а и сл. ЗЕВИ за трите
фотоволтаични централи в общ размер на 13 813, 37 лв. Счита, че същите са му удържани
незаконосъобразно, тъй като нормите, въз основа на което са платени таксите, са
обявени за противоконституционни, поради което са прилагани незаконосъобразно в
посочения период. В резултат на това е претърпял имуществени вреди, които се
изразяват в пропуснатия приход от цената на произведената електроенергия или
удържаната и внесена такса в размер на 20%. Съгласно съдебната практика на ВКС,
когато отговорността на държавата не може да бъде реализирана по реда на
специалния закон - ЗОДОВ, то тя се реализира по реда на общото гражданско
законодателство, а именно: чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.7 КРБ. Счита,
че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на държавата,
представлявана от М.НА Ф., за обезвреда. Претърпените от него вреди са пряко
следствие на противоправното поведение на длъжностните лица съставляващи
колективния държавен орган – Народно събрание, изразяващо се както в приемането
на противоконституционна разпоредба по арг.
от чл.67 ал.2 КРБ, така и в бездействие – неуреждане на възникналите в резултат
на прилагането на противоконституционна разпоредба правни последици по реда на
чл.22, ал.4 ЗКС. Налице е пряка причинна връзка, тъй като ако нормите не са
били приети, то съответните суми не биха били дължими от крайния снабдител и
биха били получени от ищеца. Претърпените имуществени вреди са от нереализиран
приход от цена на произведената от него електроенергия в размер на исковата
сума. В условията на евентуалност твърди, че е осъществена хипотезата на чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД – исковите суми са платени при първоначална липса на правно
основание за това и подлежат на връщане. Налице и хипотезата на чл.59 ЗЗД, тъй
като е настъпило разместване на имуществено благо от патримониума на ищцовото
дружество в патримониума на ответника, в резултат на което имуществото на ищеца
е намаляло, съответно е настъпило обедняване. Същевременно е настъпило
обогатяване на имуществото на ответника с размера на заплатената от ищеца
такса, като липсва и правно основание за прехвърляне на имущественото благо. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13 813,
37 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на произведена
електрическа енергия в периода 01.03.2014 г. – 09.08.2014 г., настъпили в причинна
връзка с установената с противоконституционна разпоредба такса, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата, а в условията на евентуалност – да се осъди
ответника да му заплати претендираната сума, като недължимо платена и получена
от него без основание такса за произведена електроенергия за същия период, с
която ответникът се е обогатил за негова сметка, ведно със законната лихва.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Счита, че същите са неподведомствени на
гражданските съдилища, доколкото таксата представлявала публично вземане. Националната
правна уредба не предвижда възможност държавата да носи отговорност във връзка
със законодателната дейност на НС, тъй като законите не попадали в обхвата на
„незаконни актове или действия” по смисъла на разпоредбата на чл. 7 КРБ. Съгласно
практиката на ВАС актовете и действията на НС във връзка с осъществяване на
законодателната дейност нямат характер на подзаконови нормативни актове, нито подлежат
на контрол за законосъобразност, поради което изначално не отговаря на
условието на чл.7 КРБ. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни длъжностни лица, но само и единствено в лицето на
правосубектния държавен орган, с който лицата са в трудови или служебни
правоотношения. С оглед на това от държавата като самостоятелен правен субект
не би могло да се търси отговорност на основание чл.49 ЗЗД. В условията на
евентуалност поддържа, че исковете са неоснователни, тъй като не са осъществени
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не са налице
увреждащи действия от противоправно деяние, което да е извършено в нарушение на
законови разпоредби. Законотворчеството по правило съставлява правомерна
дейност. Приемането на закон не съставлява деликтно действие, дори и
впоследствие той да бъде обявен за противоконституционен. Нормата на чл.151,
ал.2 КРБ е императивна и решенията на КС за обявяване на закон за
противоконституционен нямат обратна сила, а действат само занапред. КРБ изрично
регламентира, че нормативният акт остава приложим и в сила до обявяването му за
противоконституционен. Оспорва наличието на неправомерно бездействие от страна
на НС, състоящо се в неизпълнение на задължение да уреди правните последици,
предизвикани от обявения за противоконституционен акт. В чл.22 ал.4 ЗКС
законодателят е вменил на НС изключителни компетенции да уреди последиците от
обявения за противоконституционен акт, поради което би било недопустимо с
осъществяваната правораздавателна дейност съдът да постига ефекта и правните
последици на акт на НС. Законодателната дейност на НС е дейност по
целесъобразност, поради което преценката за наличие на подлежащи на уредба
правни последици от прилагане на противоконституционен закон до влизане в сила
на решението на КС, е въпрос на изключителна преценка на законодателния орган. С
оглед на това чл.22, ал.4 не вменява задължение за НС. Ответникът не е
възложител на работата. По делото не са представени доказателства, с които по
безспорен начин ищецът да е доказал събраните и внесени в държавния бюджет
държавни такси. Претендира недопустимост на евентуалните искове с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове като недопустими и
неоснователни. Претендира сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-90/19.06.2012 г. на
МРРБ – Дирекция за национален строителен контрол, е разрешено ползването на
строеж на „Фотоволтаична електрическа централа за производство на електрическа
енергия с мощност 496,56 кWp, БКТП 20 Кv, Присъединяване към мрежа CpH 20 Кv и Ограда“ –
строеж трета категория, находящ се в № IV – 595, кв. № 20а по плана на с. Калояновец,
община Стара Загора. Възложител на строежа е ищцовото дружество.
На 27.07.2012 г. между „ЕВН Б.Е.“
ЕАД – купувач и „Б. - 2000“ ООД – производител, е сключен договор № 739 за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник ФтВЕ „Б.-2000 - Калояновец“. По силата на договора купувачът се е
задължил да заплаща на производителя произведената електрическа енергия в
определените с договора начини и срокове, а производителят се е задължил да
достави електрическа енергия на купувача, отговаряща на показателите за
качество, регламентирани в съответния стандарт в РБ и ЕС или с друг акт на
компетентен орган.
С решение № Ц-010 от 30.03.2011 г.
на ДКЕВР са определени конкретни преференциални цени за продажба на
електрическа енергия от възобновяеми източници и водноелектрически централи с
инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, считано от 01.04.2011 г.
Представен е отговор за участие в
специална балансираща група на „ЕВН Б.Е.“
ЕАД на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници или
комбиниран цикъл на производство № ДБ 865/30.01.2014 г., съгласно който „ЕВН Б.Е.“
ЕАД като координатор и „Б. - 2000“ ООД, като производител и член на
балансиращата група уреждат условията за участие в специална балансираща група
за енергиен обект ФтЕЦ „Б. – 2000 - Калояновец“ и прехвърлянето на
отговорността за балансиране и методиката за разпределяне на общия баланс между
производителя и останалите членове в балансиращата група на координатора, ведно
с Приложение № 1 и № 2 към този договор.
На 10.08.2010 г. е издадено wдостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория № Уве -181 на „Фотоволтаична
инсталация върху покрив на съществуваща сграда“, находяща се в УПИ № ХІ-5278 от
кв.19 „Индустриален“ по плана на гр. Стара Загора и с идентификатор на сградата
68850.522.5278.2, с възложител „Б. – 2000“ ООД.
С oотговор №141/17.12.2010 г. между „Б.
- 2000“ ООД, в качеството
му на производител и „ЕВН Б.Е.“ АД, в качеството му на купувач, е уговорено
производителят да произвежда електрическа енергия чрез ФтЕЦ „Б.“, намираща се в
гр. Стара Загора, кв. „********, УПИ № ХІ-5278, кв. 19, а купувачът да му заплаща
произведената електрическа енергия съгласно начина, срока и цената определени в
договора.
С решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са определени нови
преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми
източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, считано
от 01.07.2011 г.
На 09.04.2012 г. е издаден акт за
установяване годността за приемане на строеж от Строителен надзор („Лифо“ ООД,
гр. Стара Загора) на „Фотоволтаична електрическа централа с мощност 23.20 kWp върху покрива
на съществуваща сграда“, находяща се в УПИ ХІ-5278 в кв.19 „Индустриален“ по
плана на гр.Стара Загора с идентификатор 68850.522.5278.3, с възложител „Б.-2000“
ООД.
С договор № 430/22.05.2012 г. между
„Б. - 2000“ ООД, в качеството му на производител и „ЕВН Б.Е.“ АД, в качеството
му на купувач, е уговорено производителят да произвежда електрическа енергия
чрез ФтЕЦ „Б. 2“, намираща се в гр. Стара Загора, кв. „********, УПИ № ХІ-5278,
кв. 19, а купувачът да му заплаща произведената електрическа енергия съгласно
начина, срока и цената определени в договора.
Видно от представените договори за участие
в специална балансираща група на „ЕВН Б.Е.“
ЕАД на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници или
комбиниран цикъл на производство № ДБ-466/29.01.2014 г. и ДБ-130/29.01.2014 г.,
„ЕВН Б.Е.“ ЕАД е координатор, а „Б. - 2000“ ООД е производител и член на
балансиращата група уреждат условията за участие в специална балансираща група
за енергиен обект ФтЕЦ „Б.“ и ФтЕЦ „Б. 2“ и прехвърлянето на отговорността за балансиране и методиката за
разпределяне на общия баланс между производителя и останалите членове в
балансиращата група на координатора, ведно с Приложение № 1 и № 2 към тези договори.
Представени са 14 бр. протоколи за
отчет на произведената и отдадена в елекроразпределителната мрежа електрическа енергия от ФтЕЦ
„Б.-2000-Калояновец“, ФтЕЦ „Б.“ и ФтЕЦ „Б. 2“, собственост на ищцовото
дружество, както и фактури за превежданите от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД такси, на
основание чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ, удържани
от „Б.-2000“.
Приложена е и справка – извлечение
по чл.35б, ал.2 от ЗЕВИ, издадена от КЕВР, за удържана 20 % такса на ищеца за
периода 01.01.2014 г.- 09.08.2014 г. (вкл.), в общ размер на 36 135,32 лв.
От заключението на вещото лице Р.С.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че количеството
произведена електрическа енергия от трите фотоволтаични електрически централи
на ищеца за исковия период е общо 1 041,8425 Мвтч, на стойност
69 066,74 лв. без ДДС. По процесните фактури, съставени за периода 01.03.2014
г. – 09.08.2014 г. от ищеца, „ЕВН Б.Е.“ ЕАД е удържало такси в размер на 20 %,
на основание чл.35а, ал.2 ЗЕВИ. Същите възлизат на сумата от общо 13 813, 35
лв., от които 9 306, 58 лв. за ФтЕЦ „Калояновец“, 2 706,26 лв. – за
ФтЕЦ „Б.“ и 1 800, 51 лв. – за ФтЕЦ „Б. 2“. „ЕВН Б.Е.“ ЕАД е превело
удържаните такси в държавния бюджет по сметка на КЕВР, както следва: на
15.04.2014 г. за първото тримесечие, на 15.07.2014 г. – за второто тримесечие и
на 15.10.2014 г. за третото тримесечие.
От допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че при извършена проверка на място в счетоводството
на КЕВР са потвърдени получени плащания с наредител „ЕВН Б.Е.“ ЕАД на такса по
чл.35а от ЗЕВИ за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Неоснователен е доводът на ответника, че предявеният
иск е недопустим, тъй като е неподведомствен на гражданските съдилища. Исковете на производители на
електрическа енергия срещу държавата за връщане на заплатени на основание чл.
35а, ал. 1 ЗЕВИ държавни такси за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници поради обявяването на нормата за противоконституционна,
подлежат на разглеждане по общия съдопроизводствен ред, пред гражданския съд.
Характерът на вземането е без значение, доколкото в случая се претендира обезщетение
за непозволено увреждане пред общия съд - в този смисъл са разясненията, дадени
с определение № 634 от 12.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2496/2017 г., ТК, І
ТО, определение № 796 от 20.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2206/2017 г., ТК, ІІ ТО, определение № 86 от 31.01.2018 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3001/2017 г., ТК, ІІ ТО,
определение № 157 от 02.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 432/2018 г., ТК,
ІІ ТО, определение № 389 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 145/2021 г., ГК,
III ГО, определение № 281 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3504/2020 г., ГК
IV ГО.
Жалбоподателят поддържа, че не е надлежно легитимиран
по предявения иск, което води до недопустимост на предявения иск и
постановеното съдебно решение.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът
следи служебно. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
материално право. Доколкото ищецът твърди, че претендираните имуществени вреди
са причинени от приемането на противоконституционна норма, респ. бездействие
при изпълнение на задължението за уреждане на правните последици от нея,
съгласно чл.22, ал.4 от ЗКС, в процеса на упражняване на която държавата се
явява възложител на работата на народните представители, формиращи държавния
орган Народно събрание и липсват основания за приложение на специалния закон -
ЗОДОВ, за ангажиране на нейната отговорност, исковата претенция е подчинена на
общия материален закон - чл.49 ЗЗД, като надлежно процесуално легитимиран
ответник по нея е държавата.
На основание чл.7 КРБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. В случаите, когато от действията или бездействията на държавния орган бъдат причинени вреди на трети лица, отговорността за тях се носи от именно от държавата. Нейната отговорност за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск, предявен против причинилия увреждането неин орган, в който случай последният има качеството на процесуален субституент. В този смисъл държавата може да участва в делото като ответник по предявения иск за вреди, представлявана от М.НА Ф., в качеството му на неин законен представител. Ето защо предявеният иск е процесуално допустим и законосъобразно е разгледан от решаващия съд по същество (решение № 71 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2019 г., ГК, ІV ГО, решение № 72 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2377/2019 г., ГК, ІV ГО; решение № 184 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 2686/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). Значението и правното действие във времето на обявения за противоконституционен акт имат отношение единствено към съществото на спора, но не и за допустимостта на главния иск, предмет на делото.
Допустимостта на предявените в условията на
евентуалност искови претенции следва да се провери след извършване на преценка
на основателността на главния иск и съответно дали се е сбъднало въведеното от
ищцовото дружество вътрешно – процесуално условие са разглеждане по същество на
предявените в условията на евентуалност искове.
Липсва спор между страните относно заявените в
исковата молба факти, които се установяват и от ангажираните по делото
доказателства, подробно обсъдени по - горе. По делото се установи, че ищецът
има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, като е собственик на три фотоволтаични централи - ФтЕЦ „Калояновец“,
ФтЕЦ „Б.“ и ФтЕЦ „Б. 2“. По силата на сключените с „ЕВН Б.Е.“ ЕАД договори, е
продавал произведената електрическа енергия от възобновяеми източници на
преференциални цени. Установи се също така, че за разглеждания период е
удържана от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД 20 % такса, по силата на чл.35а, ал.2 ЗЕВИ, в общ
размер от 13 813,35 лв., която сума е преведена в бюджета.
В чл.35а ЗЕВИ е регламентирано, че за производството
на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, която се
определя по следната формула:ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където: ТПЕЕ е такса за
производство на електрическа енергия; ПЦ е преференциалната цена по чл.31, ал.
1 без данъка върху добавената стойност; КИЕЕ е количеството изкупена
електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по
чл.31, ал.5. Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева
енергия са задължени за посочената такса.
С решение № 13 от 31 юли 2014 г. по конституционно
дело № 1 от 2014 г., обн. ДВ. бр.65 от 6 август 2014 г.,
са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с
които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал.
1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми
източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.).
Спори се между страните в производството дали е
противоправно деяние приемането на
противоконституционен закон и бездействието на Народното събрание да уреди правните
последици от прилагането на противоконституционния закон, както и какъв е процесуалният ред за защита на
накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди
Народното събрание да уреди заварените приключили отношения. По тези въпроси е
формирана съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение
№ 91/06.04.2020 г., по гр. д. № 3804/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, както и решение
№ 72 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ВКС, ГК ІV ГО.
С посочените решения е разяснено, че отговорност
на Народното събрание е приетите от него закони да съответстват на КРБ, защото
народните представители поемат като основно свое задължение да я спазват под
клетва, която те полагат съгласно чл.76, ал.2 КРБ при конституирането на всяко
новоизбрано Народно събрание. Приемането на противоконституционен закон е
неизпълнение на основното задължение за спазване на КРБ от мнозинството народни
представители. То е във висша степен противоправно, защото съгласно чл.4, ал.1
КРБ е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията и
на следващо място според законите на страната. Разяснено е също така, че
приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е
противоправно деянието (във висша степен) и приложението на
противоконституционния закон неизбежно причинява вреди на правните субекти –
както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в
равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с
Конституцията. Ако действието на противоконституционния закон е запазено в
някаква част, за държавата възниква задължението да възстанови правото и за
тези отношения, които са се осъществили в нарушение на КРБК. В чл.22, ал.4 ЗКС
вр. с чл.152, ал.2 КРБ регламентират действие занапред на решенията на КС. Той
не установява възможност Народното
събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на
обявения за противоконституционен закон, а го задължава да направи това, за да
възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на
Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на
противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на
такъв закон.
Дадени са разяснения, че докато
Народното събрание не уреди всички правни последици от прилагането на
противоконституционния закон чрез приемането на съответни правни норми, които
чрез приложението им да компенсират продължаващото нарушение на правата,
конституционният ред остава да бъде накърнен, което е несъвместимо с правовата
държава. Продължаващите да съществуват правни последици от запазеното действие
на обявения за противоконституционен закон винаги се поддават на правна уредба,
но по различни причини релевантните правни последици може да останат неуредени въобще
или да бъдат уредени от Народното събрание непълно или неточно. Последното не
прави накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат с
бездействието си конституционния ред накърнен, мнозинството народни
представители ангажират отговорността на държавата да обезщети на общо
основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на
Конституцията.
Тези разяснения следва да се
съобразят при разглеждане на спора, предмет на делото.
В разглеждания случай се установи,
че нормата, въз основа на която е събирана процесната такса, е обявена от КС на
РБ за противоконституционна. Също така Народното събрание не е изпълнило
задължението си, произтичащо от нормата на чл.22, ал.4 ЗКС да уреди възникналите правни последици от
акта, обявен за неконституционен. Това бездействие от страна на Народното
събрание не може да обоснове освобождаването му отговорност за причинените на
засегнатите субекти от обявената за не конституционна норма.
Установяването на разглежданото
бездействие в рамките на спорния исков процес, не съставлява преценка за
необходимост и целесъобразност от приемане на законодателна уредба на
обществените отношения, в каквато насока са изложени доводи от ответника. В
рамките на правораздавателната компетентност е установяването наличието на
противоправно бездействие от страна на Народното събрание, както и извършването
на преценка дали същото може да послужи като основание за ангажиране деликтната
отговорност на държавата.
От ангажираните по делото
доказателства, обсъдени по – горе, се установи, че събраната от ищеца такса
през разглеждания период 01.03.2014 г. – 09.08.2014 г. при реализиране на
произведената от него електроенергия възлиза на 13 813, 35 лв. Тя е начислена върху приходите и е събрана на
основание чл.35а ЗЕВИ. Същевременно с горепосоченото решение на КС е установена
противоконституционност на посочената норма. С удържането на исковата сума в
размер на дължимата по приложимия закон такса имуществото на ищеца е намаляло в
причинна връзка с противоправно поведение на лица, за поведението на които
държавата отговаря. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. По делото не са заявени твърдения и съответно не са
ангажирани доказателства за оборване на установената в посочената норма
презумпция за вина.
Предвид изложеното съдът намира, че
по делото е установено наличие на възлагане от държавата, както и противоправно
поведение на длъжностните лица, съставящи колективния държавен орган - НС,
изразяващо се както в приемане на противоконституционна разпоредба (арг. чл.67,
ал.2 КРБ), така и в бездействие - неуреждане на възникналите в резултат
прилагането на противоконституционна разпоредба правни последици по реда на чл.22,
ал.4 ЗКС и в двумесечния срок, предвиден в ПОДНС. Наличието на вреда, настъпила
в причинна връзка с установената с противоконституционната разпоредба такса,
също е доказано по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 35а, ал. 2 и чл. 35б
ЗВЕИ размерът на таксата е 20 % от цената на количеството изкупена електрическа
енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители, която такса се
удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. В конкретния
случай, за периода 01.03.2014 г. - 09.08.2014 г. ищцовото дружество е пропуснало
да получи в цялост дължимата му се цена на произведена електрическа енергия,
тъй като за посочения период му е била удържана сумата от 13 813, 35 лв.,
представляваща удържана такса по чл. 35а, ал. 2 и чл. 35б ЗВЕИ. Ето защо се
налага изводът, че вследствие поведението на законодателя, в имуществената
сфера на ищеца е настъпила вреда - същият е пропуснал да реализира приход от
цена на електрическата енергия.
Съгласно разясненията, дадени с
решение № 84 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 2696/2020 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и
цитирана в него практика на други състави на ВКС, при спор, основан на закон,
обявен за противоконституционен с решение на КС, съдът по иска е длъжен да
приеме, че законът е негоден (невалиден) регулатор на обществените отношения и
в никой момент не се прилага, респ. не е следвало да бъде приложен, като това
важи за неприключените правоотношения и за приключените правоотношения, когато
Народното събрание не е изпълнило задължението си да ги преуреди в съответствие
с КРБ (чл. 22, ал. 4 ЗКС), включително за всяко съдебно производство,
независимо дали е образувано преди или след влизане в сила на решението на КС.
По изложените съображения и при
съобразяване на дадените разяснения с цитираната актуална практика на ВКС,
следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45 ЗЗД. Доколкото размерът на имуществената вреда, която е в пряка причинно
– следствена връзка с приетият противоконституционен закон и бездействието на
НС, възлиза на посочената по-горе сума. Ето защо предявеният главен иск е
изцяло основателен.
Ответникът по делото своевременно е
релевирал с депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла
погасителна давност, което е разгледано от решаващия съд. По отношение на
вземането за непозволено увреждане е приложим общият давностен срок по чл.110 ЗЗД. Началният момент на тази давност е установен в разпоредбата на чл.114,
ал.3 ЗЗД и е свързан с откриването на дееца - от деня на извършването на
непозволеното увреждане, когато деецът е известен още тогава, а когато е
неизвестен - от деня на неговото откриване. В случая тече от влизане в сила на
решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд (обн.,
ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г. ), с което са обявени за противоконституционни т.2
и т.3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г. ДВ, бр. 109
от 2013 г. ), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3
и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г., посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013
г.), а именно - 10.08.2014 г., тъй като от посочения момент за НС е възникнало
задължението да преуреди възникналите правни последици от прилагането на
обявените за противоконституционни норми, с неизпълнение на което се поддържа
нарушеният с приемането им конституционен ред. Исковата молба е депозирана на 10.04.2019
г., т. е. преди изтичане на релевантния за вземанията от непозволено увреждане
петгодишен давностен срок. Ето защо оплакванията на жалбоподателя, че искът е
погасен по давност, се явяват неоснователни.
По изложените съображения и
доколкото ищецът е установил по делото кумулативното наличие на всички елементи
от правопораждащия фактически състав на чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ,
предявеният иск е основателен за сумата от 13 813, 35 лв., в каквато
насока са и изводите на решаващия съд.
Предвид основателността на главния
иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на заявените
в условията на евентуалност искове.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от
2 916 лв. с вкл. ДДС – заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във
въззивното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.03.2019
г.
Жалбоподателят своевременно е
направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до
преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в случая възлиза на сумата от 1 133, 28 лв. с
начислен ДДС.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права – депозиране на писмен отговор на въззивната
жалба, депозиране на частна жалба, явяване в открито съдебно заседание,
изготвяне на списък на разноските, съдът счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, поради като следва да се намали до 1 300 лв.
В предмета на въззивното
производство е включена и частна жалба, депозирана от ищеца, срещу определение
№ 20231451 от 21.10.2020 г., постановено по гр. д. № 20947/2019 г. по описа на
СРС, ГО, 120 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
постановеното съдебно решение, в частта за разноските.
Частната жалба е постъпила в срока
по чл.248, ал.3 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице –
страна в процеса, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
частната жалба е неоснователна.
Ищецът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В конкретния случай усилията на
процесуалния представител на ищеца пред първоинстанционния съд са свързани с
изготвянето на искова молба, подаване на други молби, явяване в 3 открити
съдебни заседания и представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК.
Установеният минимален размер в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, предвид цената на иска, възлиза на сумата
от 1 133, 28 лева с ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото
и извършените от процесуалния представител на ищеца действия в хода на
първоинстанционното производство, то претендираният и присъден на ищцовото
дружество адвокатски хонорар се явява прекомерен и значително надхвърля
минималния праг, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от посочената Наредбата, поради
което правилно и законосъобразно е до 1 600 лв. Ето защо обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба
се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът по частната жалба
претендира сторените разноски. Тъй като същият е защитаван по делото от
юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175746 от 13.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 20947/2019
г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с което Р.Б., представлявана от М.НА Ф., е осъдена да заплати на „Б.
- 2000“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес
*** АД „Г.И П.“ чрез адв.Д.С., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.7 КРБ и
чл.86 ЗЗД, сумата от 13 813, 35
(тринадесет хиляди осемстотин и тринадесет лева и тридесет и пет стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на произведена електрическа
енергия в периода 01.03.2014 г. – 09.08.2014 г., настъпили в следствие с
установената противоконституционност на текста на чл.35а от ЗЕВИ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.04.2019
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.НА Ф., да
заплати на „Б. -2000“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** и
съдебен адрес *** АД „Г.И П.“ чрез адв. П.А., на основание чл.78, ал.3 вр. ал.5 ГПК, сумата от 1 300 (хиляда и триста)
лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. № 25165292/11.11.2020 г., депозирана от „Б. -2000“ ООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес *** АД „Г.И П.“ чрез адв. П.А.,
срещу определение от 21.10.2020 г., постановено по гр. д. № 20947/2019 г. по описа на СРС, І ГО,
120 състав, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Б. -2000“ ООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес *** АД „Г.И П.“ чрез адв. П.А.,
да заплати на Р.Б., представлявана от М.НА Ф., сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
във въззивното производство във връзка с депозираната частна жалба.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск, е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.