№ 11640
гр. С, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110128365 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от ЗАД „А.” срещу СО осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
10.09.2017 г. в гр. С, на бул. „Ц.Б. III“, в района на № ***** било реализирано
пътнотранспортно произшествие, при което на лек автомобил „Л.“, с рег. № ******* се
движи по бул. „Ц.Б. III“, попада на препятствие на пътя- множество дупки, с предна лява
гума и джанта, предна дясна гума и джанта, задна лява гума и джанта. Препятствието не
било обезопасено и сигнализирано с пътни знаци на пътя и причинило ПТП с материални
вреди. Поддържа, че към датата на събитието л.а. „Л.“, с рег. № ******* бил застрахован по
застраховка „Каско“ в ЗАД „А.”, клауза "П" - пълно каско, със застрахователна полица №
******, със срок на валидност от 31.07.2017 г. - 03.07.2018 г. В съответствие с установените
като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка било определено
застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 2020,26 лв., която сума била
изплатена на собственика на увреденото МПС с три плащания. В хода на експертната
дейност били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10 лв. или общо
претендираното обезщетение възлиза в размер на 2030,26 лв. Поддържа, че на основание чл.
410, ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес срещу СО за сумата от 2030,26 лв., от които
2020,26 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски по
процесната щета, като до ответника била изпратена регресна покана, получена на 26.06.2019
г., но претенцията не била възстановена, поради което изпаднал в забава и дължи лихва в
1
размер на 629,51 лв. за периода от 25.05.2020 г. до 25.05.2023 г. Ето защо моли съда да
уважи предявените искове, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. В., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа, че
възникването на застрахователното събитие и причините а него били недоказани. Не бил
установен по безспорен начин механизма на настъпване на ПТП и причинените вреди, не
била установена скоростта на движение на автомобила при настъпване на ПТП. Мястото на
настъпване на ПТП не било уточнено. Излага се, че ПТП настъпило в участък от пътя, който
не се поддържа от ответника. Сочи, че поддръжката на трамвайните релси и сервитутът,
който обхващат, са задължение на „СТ.ЕЛ.“ АД. Не бил съставен протокол за ПТП. Искът
бил неуточнен. Оспорва се приемането на снимковия материал, представен от ищеца, като
доказателство по делото. Оспорва се механизма на възникване на щетите по процесния
автомобил. На следващо място поддържа, че водачът на процесното МПС допринесъл за
настъпване на пътнотранспортното произшествие, като не съобразил поведението си с
конкретната пътна обстановка. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. В
условията на евентуалност моли съда да намали размера на претендираното обезщетение.
Претендира разноски.
Привлеченото от ответника трето лице – помагач "СТ.ЕЛ." ЕАД, чрез
пълномощника юрисконсулт Славова, оспорва изцяло предявените искове и моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва механизма на ПТП и наличието на
причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Счита, че отговорността за поддържането
на пътния участък е на СО.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на лек автомобил "Л." с рег. №******* е бил сключен договор за комбинирана
застраховка "Каско и злополуки" застрахователна полица № 0******/28.07.2017 г., в сила
към датата на процесното ПТП. Договорът е сключен при условията на клауза „П“ – пълно
каско.
Видно от писмо, депозирано при СО на 26.06.2019 г. ищецът е отправил регресна
покана до ответника на посочената дата относно щета № ********.
На 07.05.2019 г. ЗАД „А.“ е изплатило на собственика на увредения автомобил
сумата от 876,60 лева по щета № ********.
Представени са доклад по щета № ******** и експертиза по тази претенция, от
които се установява, че застрахователят е оценил уврежданията по гумите на автомобила на
876,60 лв.
2
От платежно нареждане от 11.06.2019 г. е видно, че ищецът е заплатил на „ЕВР.Т.“
сумата от 343,66 лева по щета № ********. Представени са доклад по щета и фактура от
19.03.2019 г., издадена от „Т.К.“ ЕАД за ЗАД „А.“ за сумата от 343,66 лв. – за извършени
авто-ремонтни дейности. От представена калкулация за ремонт е видно, че застрахователят е
оценил дейностите по ремонт и боядисване на увреденото имущество на 343,66 лв.
Представено е възлагателно писмо от ищеца до „Т.К.“ ЕАД във връзка с ремонт на
увреденото МПС.
От „Иси Ауто“ ЕООД е издадена фактура за ЗАД „А.“ за сумата от 800 лв. – за
изправяне, обработка и разглобяване на джанти на увредения автомобил. Представен е и
доклад за щета във връзка с тези дейности.
По делото е приета декларация от 10.09.2017 г. от Я. Н. като водач на увредения
автомобил с рег. № *******. В декларацията, към която е изготвена и схема на ПТП, се
излага, че на 10.09.2017 г. в гр. С, бул. „Ц.Б. III“, номер *****, в лентата за движение на
увредения автомобил имало спрян автомобил. За да го заобиколи, водачът на „Л.“ направил
маневра за заобикаляне отляво, навлязъл в района на трамвайната линия, където попаднал в
голям брой необезопасени и несигнализирани дупки на пътното платно. В резултат от ПТП
на МПС били нанесени увреждания – на три броя гуми и три броя джанти. Този механизъм
водачът потвърждава и в уведомление – декларация до застрахователя от 10.09.2017 г., в
което е посочено, че уврежданията са по предна лява гума и джанта, предна дясна гума и
джанта и задна лява гума и джанта.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено. Според вещото лице механизмът на ПТП е, както следва: на
10.09.2017 г. лек автомобил "Л. Галардо" с рег. №******* се движи по бул. „Ц.Б. III“, с
посока от кв. „Княжево“ към Околовръстен път и срещу № *****, водачът предприема
маневра за заобикаляне на спрял автомобил на пътното платно, навлиза на трамвайните релси,
където превозното средство преминава през голям брой необезопасени дупки. Вещото лице
посочва, че щетите по увредения лек автомобил – предна дясна гума, предна дясна джанта, задна
лява гума, задна лява джанта, предна лява гума, предна лява джанта – се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.09.2017 г. ПТП. Съгласно заключението по САТЕ
стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 2246,56 лв. Обичайният размер на ликвидационните разноски е
15-25 лева. Вещото лице посочва, че хипотетично водачът на МПС е можел да избегне ПТП, ако не
е навлязъл в участъка, на който е настъпил инцидента. При изслушването си пред съда вещото
лице посочва, че в участъка, където е настъпило ПТП, няма маркировка, която да забранява
извършването на маневрата, направена от водача на МПС.
Пред СРС като свидетел е разпитан водачът на увредения автомобил – Я. Н., който
заявява, че няма спомен за инцидента. Обяснението на свидетеля Н. е житейски обяснимо, тъй като
разпитът е извършен близо седем години след процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
3
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във
вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на
който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и
3) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за
основателност на иска.
Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил марка лек
автомобил "Ламборгини" с рег. № ******* е бил сключен договор за застраховка "Каско" в
сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото застрахователно
събитие ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 2020,26
лева.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на ответника по делото – СО.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата "Пътищата са републикански и местни", като
републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 Закона за общинската собственост във вр. с § 7, ал. 1, т. 4
от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските пътища са
общинска публична собственост. Именно това е и основанието на законодателят да възложи
на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за
пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии изпълнителната
агенция "Пътища" и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност
4
дейностите по изграждането, поддържането и ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на
което е настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на общински
път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност
може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго
лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав
по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на
задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т. е налице е неизпълнение на
законово задължение.
Механизмът на ПТП се установява от неоспорените декларация на водача на
застрахованото МПС и уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“,
както и от кредитираното заключение на вещото лице по допуснатата САТЕ. Вещото лице
посочва, че описаните ремонтирани части на автомобила, които са в зоната на удара, дават
основание да се счита, че вредите са в причинно – следствена връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП, респ. на
вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от неизпълнение на задълженията на
длъжности лица на ответника да поддържат изправността на пътя.
С оглед покритите застрахователни рискове, според представените Общи условия,
съдът намира, че тъй като се касае за застраховка "Каско", процесният инцидент
представлява покрит застрахователен риск по застраховката.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в размер на
действително причинените вреди /чл. 51, ал. 1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. В случая от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че
стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от 2246,56
лева. Тъй като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2020,26 лева, то
до този размер са налице предпоставките за настъпване на суброгация в правата на
5
застрахования при установено плащане на застрахователно обезщетение.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от страна на
застрахования водач, тъй като не е установено по делото нарушение от страна на последния
на задължение по ЗДвП. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не проведе пълно и
главно доказване на наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки
изричните указания на съда в тази насока.
Не се установява твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от
страна на водача на увредения автомобил, тъй като не се доказва автомобилът да се е
движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила
на водача да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре, което с
доклада по делото е било разпределено в тежест на доказване именно на ответника.
Действително, посочената разпоредба задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта
на движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална дефиниция на "препятствие на пътя" е
дадена в § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното
покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение
по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа
пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл липсата на
надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се
приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за
съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение
на посочените по-горе задължения. Тук следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
Ответникът в чиято тежест е било не е доказал, че лекият автомобил се е движел
по релсовия път при условията и в нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 19, ал. 2
ЗДвП, когато на пътя има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на
релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства
по него, с изключение на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз
на пътници. Ответникът не доказа в процеса върху пътното платно, на което е настъпило
произшествието да е имало платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на
релсови превозни средства. Ответникът не установи организацията на движението в
6
посочения участък, вкл. и наличието на хоризонтална или вертикална пътна маркировка,
забраняващи движението върху релсовия път. Напротив, вещото лице изрично изясни, че
такава маркировка в участъка, в който е настъпило ПТП, няма.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния му предявен
размер.
Основателна е и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
посочения в исковата молба период от 25.05.2020 г. до 25.05.2023 г., тъй като ответникът
дължи обезщетение за забава, считано от поканата, връчена на 26.06.2019 г., а в случая се
претендира такова от по-късен момент. Предвид липсата на доказателства по делото за
размера на обезщетението за забава върху главницата от 2030,26 лева, съдът с оглед
правомощията си по чл. 162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен калкулатор на
сумата от 629,51 лева, поради което претенцията е основателна в пълния й предявен размер.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 681,21 лева /131,21 лева – ДТ, 450 лева – депозит САТЕ, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД СО, ЕИК
*******, с адрес гр. С, ул. „М.“ № 33, да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. С, ул. „СТ.К.“ № 2, сумата от 2030,26 лв., от които 2020,26 лв.
изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски по процесната
щета – за ремонт на лек автомобил л.а. „Л.“, с рег. № *******, застрахован по договор за
застраховка "Каско и злополуки", застрахователна полица № 0******/28.07.2017 г., по щета
№ ********, за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
10.09.2017 г. в гр. С, на бул. „Ц.Б. III“, в района на № *****, при което застрахованият при
ищеца автомобил преминава през необезопасен участък на пътното платно – дупки по
пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2023 г. до
изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 629,51 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 25.05.2020 г. до 25.05.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от
ГПК разноски по делото в размер на 681,21 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице –
помагач "СТ.ЕЛ." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С, ул.
7
„Подполк. К.“ №***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8