РЕШЕНИЕ
№ 1987
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110104609 по описа за 2021 година
Образувано е по повод искане на ищците „***“ ООД, Р. О.., И.. О.., ОЛ. Н. Б., А.. В.
ИС., Л.. А.. Р., Т. Л. Я.., ЮЛ. Н. Д., „***“ ЕООД, Б. Л.. Т., М. Т. Г. и Г.И., в качеството им на
собственици на недвижими имоти в ЕС на сграда, находяща се в гр. В., срещу ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., за обявяване решенията по т. 1 и т. 2 на
общо събрание от 22.02.2021 г. на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в
гр. В., за нищожни, поради липса на съгласие, поради това че такива решения не са били
взети на общо събрание на 22.02.2021 г., въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС, както и че с решението по т. 1 общото събрание е упражнило правомощие,
каквото не произтича от чл.11 от ЗУЕС.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни решенията, приети по т. 1, т. 2 на общо събрание на
22.02.2021 г. на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., по т. 1 от
протокол на ОСЕС: Упълномощава се от името на етажната собственост лицето - В.Н.Х.да
извърши всичко присъщо необходимо за приключване на процедурата по присъединяване
електрозахранването на сградата към новопостроеният в района трафопост, като за целта
подпише от името на етажната собственост необходимите документи, като се счита изрично
упълномощен да подпише окончателния договор за присъединяване на сградата към
електроразпределителната мрежа на „Енерго Про“ ЕАД и по т.2 от протокол на ОСЕС:
Избира за управител на етажната собственост собственикът в сградата, а именно „М.К.“
ЕООД, ЕИК ****, с представляващ В. Х., за срок от две години.
Ищците твърдят, че на 22.02.2021 г. общото събрание на етажната собственост
изобщо не е гласувало и вземало обжалваните две решения.
Ищците, голяма част от които живеят постоянно в процесната сграда твърдят, че
общо събрание на етажната собственост на 22.02.2021 г. не е провеждано въобще. Считат, че
това обстоятелство се потвърждава и от еднаквият текст на всички писменни волеизявления
1
- с нотариално удостоверяване на подписа , цитирани в протокола от ОСЕС от 22.02.2021 г.
и приложени към него. Излага се, че видно от текста лицето подписало волеизявлението
декларира, че към 22.02.2021 г. 18.00 часа не може да присъства на общото събрание, поради
причини свързани с наложените пандемични ограничения невъзможността на лицето да
пътува към този момент. Като такова волеизявление е подписал дори В. Н. Х., в качеството
си на управител на „М.К." ЕООД, което дружество е етажен собственик в сградата, при
условие, че за В. Н. Х. в протокола от 22.02.2021 г. на ОСЕС се твърди, че е присъствал.
Ищците сочат, че видно от цитираните писмени волеизявления и протокола от ОСЕС
от 22.02.2021 г. се установява, че в 18.00 часа на 22.02.21 г. е констатирано наличие на
писмени документи, в които била изразена воля за начин на гласуване от част от етажните
собственици. Твърди се, че покана за общо събрание на 22.02.2021 г. въобще не е отправяна
по реда и в срока на чл. 13 от ЗУЕС до всички етажни собственици. Ищите твърдят, че
Общо събрание по смисъла на ЗУЕС въобще не е провеждано в етажната собственост и на
събранието не е присъствал, нито гласувал дори един етажен собственик. Сочените в
протокола от ОСЕС като присъствали на събранието - В. Н. Х. и адвокат Д.К. не са
собственици в етажната собственост.
Ищците считат, че решението по т. 1 касае индивидуални упълномощителни сделки,
зависещи от личната воля и преценка на собственика, от личните качества на
пълномощника. В този смисъл ЗУЕС не съдържа компетентност или правомощие ОСЕС да
замести волята на всеки етажен собственик за действителна упълномощителна сделка.
Твърдят, че общото събрание е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 ЗУЕС не
произтича.
Твърдят, че протоколът, воден на общото събрание на етажната собственост на
18.06.2020г. не е съставен по надлежен ред, поради което и не може да служи като
доказателство за отразените в него обстоятелства. Не е спазена изискуемата от ЗУЕС форма
за валидност на приетите решения. Съгласно чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС за провеждането на
общото събрание се води протокол. Протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по
предложение на председателстващия. Видно от протокола на ОСЕС, проведено на
22.02.2021 г. не е гласувано решение за избор на протоколчик и съответно протоколчик не е
бил избран с изискуемото от закона обикновено мнозинство, с което е нарушен чл.16, ал.4
ЗУЕС.
Твърди се, че в нарушение на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС, не е съставен протокол, който
съдържа дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те
представляват номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - „за",
„против" или „въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения.
Ищците считат, че протоколът, воден на общото събрание нито е бил съставен по
изискуемия от закона ред и форма, нито се е стабилизирал като съдържание за отразените в
него действия на събранието.
Ищците твърдят, че Общото събрание от 22.02.2021 г. не е свикано по предвидения в
чл.12 и чл. 13 от ЗУЕС ред. Събранието е свикано без да са спазени императивните
изисквания на чл. 13 от ЗУЕС , без покана, подписана от лицата, които свикват общото
събрание, която не е била поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата
не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24
часа. Датата и часът на поставянето не са били отбелязани върху поканата от лицата, които
свикват общото събрание и за това обстоятелство не е бил съставен протокол. Общото
събрание не е било насрочено и не е било проведено най-рано на осмия ден след датата на
поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й. За
общото събрание на 22.02.2021 г. покана по реда на чл. 13 от ЗУЕС не е залепвана нито в
етажната собственост, нито е довеждана до знанието на всички етажни собственици.
2
Ищците твърдят, че събранието не е свикано от управител или лице, което има право
по ЗУЕС да свика общо събрание. Не отговаря на истината обстоятелството, че В. Н. Х. бил
свикал общото събрание на 22.02.2021 г. от 18.00 часа в качеството си на Управител на
етажната собственост. Въз основа на неоспорено общо събрание от 25.02.2019 г., състояло
се в същата етажна собственост - сграда, находяща се в КК „Св.Св. Константин и Елена" в
гр. В., ул. 57-ма № 3 в т.2 от дневния ред, общото събрание е прекратило правомощията на
В. Х. като управител на етажната собственост и е избрало нов управителен съвет: Петър
Петров, Игор Ткаченко и В. Х., с председател на управителния съвет - Петър Петров. По
аргумент на чл.12, ал.1, т.1 правомощия да свика общо събрание в етажната собственост има
Управителния съвет, а не управител, чиито правомощия са били отнети с решение на общо
събрание.
Твърди се, че при свикване на общото събрание на 22.02.2021 г. не е обективирана
никоя от императивно предвидените хипотези на ал. 1 до ал. 6 на чл. 12 на ЗУЕС, както, че
поканата не е поставено на видно и общодостъпно място.
Освен това ОС на ЕС на сграда, находяща се в гр. В., от 22.02.2021 г. се претендирло
да е проведено при липса на предвидения в закона кворум съгласно чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС,
и гласуването е незаконосъобразно извършено,поради което считат, че приетите решения по
т. 1 и т. 2, от поканата и дневния ред на общото събрание следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Твърди се, че на проведеното ОС на ЕС на 22.02.06.2021 г. в 18:00 са присъствали
собственици, които представляват по - малко от 67 % идеални части от общите части на
етажната собственост, а общото събрание съобразно чл. 15, ал.2 от ЗУЕС не е било
отложено за един час по - късно, поради което твърдят, че не е бил налице предвидения в чл.
15, ал. 1 от ЗУЕС кворум за провеждане на общо събрание на ЕС, нито са спазени
разпоредбите на чл. 15, ал.1 до ал. 3 от ЗУЕС. Още повече, че на събранието не е съставен
присъствен лист и в противоречие с императивната разпоредба на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС
участието на пълномощниците в ОС на ЕС не е отразено изрично в протокола на ОС, а
копия от присъствения лист и пълномощните не са приложени към самия протокол, което е
нарушение на чл. 14, ал. 5 и чл. 16, ал.5 от ЗУЕС.
В едномесечния срок за отговор ответникът, оспорва исковете. Излага се, че
според ЗУЕС и регламентираните в него изисквания за провеждане на общо събрание на ЕС,
са установени няколко задължителни принципа, а именно: 1.Етажните собственици да са
уведомени за свикването на общо събрание и дневния ред; 2.Етажните собственици да са
уведомени за взетите решения, които решения могат да обжалват при съмнения за
незаконосъобразност. Ответникът счита, че несъгласието с решенията на общото събрание
не е основание за обжалване.
Ответникът счита исковата молба за бланкетна и подадена на принципа, че всичко се
оспорва. Възразява, че никъде в ЗУЕС не е поставена забрана за провеждане на общо
събрание в условията на неприсъственост, напротив съществува и форма на приемане на
решения на подпис. Ответникът излага, че на 13.02.2021г. е залепена Покана за общо
събрание. След тази дата и проведени разговори е разпространена бланка, която да даде
възможност на всеки един да участва в общото събрание, като изрази ясно своята воля, по
точките от дневния ред. Сочи, че конкретно и по двете точки от дневния ред на проведеното
общо събрание на 22.02.2021г. се изисква мнозинство от минимум над 50% от всички
идеални части на сградата. Счита, че предвид представеното копие на Протокола от
22.02.2021г., от страна на ищците, както и приложените към него документи, които са
нотариално заверени, става ясно, че изискванията на закона за спазени. Собствениците в
сградата са уведомени за свикването на Общо събрание, а взетите решения са сведени до
знанието на всички в законния срок. Моли да се отхвърлят исковите претенции и да се
присъдят деловодни разноски.
3
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и аргументи на страните,
след съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
С приетият за окончателен доклад по делото в о.с.з. на 17.11.2021г., съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищците са собственици на
обекти в сградата, находяща се в гр. В., на основание чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
Видно е от Протокол от проведено на 22.02.2021 г. Общо събрание на Етажна
собственост на сграда, находяща се в гр. В., № 3 се установява, че на 22.02.2021 г. е било
проведено общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда, като към 18.00 часа
са присъствали собствениците на 50 % ид.ч. на сградата. На събранието са взети
обжалваните решения по т. 1 от протокол на ОСЕС: Упълномощава се от името на етажната
собственост лицето - В. Н. Х. да извърши всичко присъщо необходимо за приключване на
процедурата по присъединяване електрозахранването на сградата към новопостроеният в
района трафопост, като за целта подпише от името на етажната собственост необходимите
документи, като се счита изрично упълномощен да подпише окончателния договор за
присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про“ ЕАД и
по т.2 от протокол на ОСЕС: Избира за управител на етажната собственост собственикът в
сградата, а именно „М.К.“ ЕООД, ЕИК *********, с представляващ В. Х., за срок от две
години.
По делото е представен протокол за обявяване на протокола от проведено ОС на ЕС
с адрес в гр. В., видно от който на 28.02.21г. е поставено съобщение на входната врата на
сградата и на входа на фойето за изготвен протокол от ОС на ЕС.
По делото е представен протокол за обявяване на покана за ОС на ЕС с адрес в гр. В.,
видно от която на 13.02.21г. на входната врата на сградата и на входа на фойето е поставена
покана за ОС на ЕС.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Правната доктрина (Павлова, М., Гражданско право. Обща част., С., 2002, с. 462;
Велинов, Л., Етажна собственост. Правен режим., С., 2001, с. 134; Ставру, Ст. Въпроси на
етажната собственост., С., 2009, с. 211) и част от съдебната практика (Решение №
659/20.11.2009 г. по гр. д. № 4357/2008 г. ІІ гр. о. на ВКС, Определение № 89/22.05.2017 г.
по ч. гр. д. № 1464 по описа за 2017 г. на І гр. о. на ВКС, Решение № 53 от 11.03.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4753/2015 г., III г. о., ГК на ВКС, Определение № 151 от 5.03.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 4443/2019 г., IV г. о., ГК) възприемат, че решенията на ОС на ЕС могат да
бъдат както унищожаеми, така и нищожни. Унищожаемите решения подлежат на отмяна по
съдебен ред, когато ОС е свикано и/ или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС,
и/ или ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33
ЗУЕС, чрез конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС, предявен от лицата, които са участвали или
са имали право да участват в ОС към момента на вземане на съответното решение (всеки
собственик на самостоятелен обект). След изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС решенията на ОС подлежат на изпълнение и се изчерпва правната възможност за
позоваване на унищожаемост чрез иск или възражение. На нищожност на решения на ОС
всяко заинтересовано лице може да се позовава безсрочно чрез възражение или чрез
установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или в чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД, когато решения на ОС на ЕС изначално не са породили действие, тъй като правният
режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните собственици е
надхвърлило своята компетентност, или решение в действителност няма, въпреки че
протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. Решението на ОС е с характеристика
на многостранна правна сделка, а обстоятелството, че специалният ЗУЕС урежда иска по чл.
40 за отмяна на незаконните решения, които не са съобразени с изискванията на този
4
нормативен акт, не включва и не може да изключи съдебната защита срещу онези решения
на ОС на етажните собственици, които изначално не са породили действие. Виждането, че
по-широкият обем на съдебна защита срещу нищожните правни актове не следва да бъде
ограничаван чрез тълкуване по съображения, почерпени от по-тесен режим на защитата
срещу незаконните правни актове, изразено в Определение № 89/22.05.2017 г. по ч. гр. д. №
1464 по описа за 2017 г. на І гр. о. на ВКС изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
Следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г.,
ОСГК на ВКС се приема, че когато решенията на ОС противоречат на учредителния акт или
на повелителни разпоредби, или е налице процесуална незаконосъобразност под формата на
неспазена процедура за свикване на събранието, реда и кворума за приемане на решения,
тези решения ще са отменяеми като незаконосъобразни, но това не води до тяхната
нищожност. Нищожни са решения на ОС без писмена форма или абсолютно неразбираеми.
С оглед изложеното следва да се приеме, че нищожността може да бъде предявена с
установителен иск безсрочно. В останалите случаи решенията, които противоречат на
закона, могат да бъдат отменени по иск на легитимирано лице, ако такъв бъде предявен в
срока по чл. 40 ЗУЕС. Горното не се опровергава от наличието на разписаната в чл. 16, ал. 9
ЗУЕС възможност.
В конкретния случай ищците предявават главен иск за нищожност на взетите
решения на проведено ОС, поради липса на съгласие, поради това че такива решения не са
били взети на общо събрание на 22.02.2021 г., въпреки че така е отразено в протокола по чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, както и че с решението по т. 1 общото събрание е упражнило
правомощие, каквото не произтича от чл.11 от ЗУЕС. Този иск не е обвързан със срок
поради което и исковете се явяват допустими като предявени от лица с правен интерес -
собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС, а предявяването на исковете не
е ограничено от преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС.
В протокола от проведеното ОС изрично е вписано, че „Удостоверяването на взетите
решения е изцяло на основание писмени документи с нот.заверка на подписите.“ Видно към
протокола са представени нот.заверени декларации от съсобствениците, отразени като
участници в ОС с изрично дадено съгласие за взетите решения. Протоколът отразява
декларираното от съсобствениците съгласие. Същият е подписан от присъствалите
физически на проведеното ОС собственик-В. Х. и адв.Д.К..
Видно от представени по делото доказателства л.36-39 ищецът Юрисконсулт ООД е
оспорил съдържанието на протокол от проведено общо събрание от 22.02.21г. по чл.16 ал.9
от ЗУЕС.В това производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил
съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е
поправен и че представения препис от протокола не отразява достоверно извършените
действия и взетите решения от общото събрание, включително и факта, че такова изобщо не
е проведено.
В конкретния случай ищците не е доказаха, че въпреки направеното оспорване
протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява достоверно
извършените действия и взетите решения от общото събрание.
Поради това, доколкото се доказа достоверността на отразеното в протокола, то и
искът за прогласяване на нищожност на обективираните решения следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, то съдът следва да разгледа предявения в
условията на евентуалност иск по чл.40 от ЗУЕС.
Съдът намира иска, с който е сезиран, за процесуално допустим. Искът изхожда от
легитимирано лице – не е спорно, а и от ангажираните официални свидетелстващи
документи /нотариални актове/ се констатира по несъмнен начин, че ищците са собственици
на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост. Сезиран е родово и местно
компетентен съд. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС въвежда за подаване на молбата 30-
5
дневен преклузивен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, за
спазването на който съдът следи служебно. Видно от ангажираните по делото доказателства
обявлението от протокола за проведено ОС на ЕС е обявено на 28.02.2021г., като е залепено
обявление по чл.16 ал.7 от ЗУЕС. Съответно исковата молба е подадена по пощата видно от
пощенско клеймо на плика л.57 от делото на 29.03.21г. Т.е. преди изтичането на нормативно
определения 30-дневен срок.
Искът е насочен срещу легитимирана страна – етажната собственост, която се
представлява от „М.К.“ ЕООД, избран за управител на ЕС на общото събрание проведено на
22.02.2021 г. с мнозинство 54.593% ид. ч. от общите части на сградата, който по изричната
разпоредба на чл. 41 от ЗУЕС представлява собствениците в етажната собственост в съда.
Не е спорно по делото, а и от съдържанието на протокола от 22.02.2021 г. се
установява, че на проведеното общо събрание са взети оспорените от ищците решения, а
именно по т. 1 от протокол на ОСЕС: Упълномощава се от името на етажната собственост
лицето - В. Н. Х. да извърши всичко присъщо необходимо за приключване на процедурата
по присъединяване електрозахранването на сградата към новопостроеният в района
трафопост, като за целта подпише от името на етажната собственост необходимите
документи, като се счита изрично упълномощен да подпише окончателния договор за
присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про“ ЕАД и
по т.2 от протокол на ОСЕС: Избира за управител на етажната собственост собственикът в
сградата, а именно „М.К.“ ЕООД, ЕИК *********, с представляващ В. Х., за срок от две
години. Решенията са взети с мнозинство от 54,593 %
Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание
на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от
твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно
свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички
случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗУЕС общото събрание се провежда, ако
присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални
части от общите части на етажната собственост, а ако събранието не може да се проведе в
посочения в поканата час поради липса на кворум, събранието се отлага с един час,
провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са
представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост. Правилата за кворум установяват минималната граница на персонално участие,
при наличието на която общото събрание може да се конституира като орган, натоварен с
компетентността да изразява волята на ЕС по определени въпроси с правно значение. Без
наличието на кворум съвкупността от физически лица не притежава онази характеристика,
която я превръща в колективен орган. Липсата на валидно конституирано общо събрание
изключва възможността то да проведе заседание, а още по-малко да взема решения.
В настоящия случай, видно проведеното ОС е без изискуемия кворум от 67%, същото
не е било отложено с час, а видно от изготвения протокол е проведено в обявения час 18 ч.,
поради което само на това основание следва да бъдат отменени оспорените от ищците
решения.
Независимо колко отделни основания за незаконосъобразност на решението са
посочени в исковата молба, искът по чл. 40 ЗУЕС е един /в този смисъл са Определение №
588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4046/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 37 от 20.04.2016
г. по гр. д. № 4432/2015 г. на I г. о. на ГК/ Когато решението е засегнато от порок при
свикване на Общото събрание и формиране на волята, то решението се отменя изцяло.
Когато порокът е в съдържанието на решението и касае само отделна част от него, на отмяна
подлежи само тази част. Следователно, при извод за нарушения на реда за свикване и
провеждане на Общото събрание, на отмяна подлежат всички атакувани решения, взети на
6
това Общо събрание. Безпредметно е в такава хипотеза да се разглеждат съображенията за
материална незаконосъобразност на всяко едно от отделните решения и е напълно
нелогично едни от тях да се отменят като процедурно незаконосъобразни, а други като
материално незаконосъобразни, тъй като при незаконно свикано ОС, без правно значение е
начина на взимане и законността на взетите решения. / в този смисъл- Решение № 28 от
6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М. /.
При това положение и на основание чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, след като в 18 часа е станало
известно, че обявеното за 18 часа събрание не може да се проведе поради липса на
изискуемия законов кворум, на основание чл. 15, ал. 2 ЗУЕС същото е следвало да се отложи
с един час, за да се установи дали кворумът ще нарастне или събранието може да се проведе
при наличие на ЗЗ% ид. ч. об общите части на етажната собственост, за установяване на
който кворум отново следва да се извърши преброяване. От събраните по делото
доказателства се установи безусловно, че тази процедура не е била спазена и извършена,
поради което съдът категорично намира, че твърдяното от ищците нарушение е
осъществено. Разпоредбите на ЗУЕС, касаещи провеждане на общото събрание са
императивни, поради което и при изтъкнати и доказани доводи за това от твърдящата ги
пред съда страна съдът намира, че неспазването им обуславя незаконосъобразност на
приетите решения от общото събрание
Ето защо съдът намира, че съобразно разпределената доказателствена тежест
ответната ЕС не е установила законосъобразното провеждане на ОС от 22.02.2021 г., поради
което предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС се явява основателен по
отношение на взетите решения по т. 1 и т2 от дневния ред.
Поради което, искът се явява основателен.
Предвид изхода на спора, основателно е искането на ищците за присъждане на
сторените пред ВРС съдебно-деловодни разноски. Ищецът е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на такива, както следва: 80 лв. –
заплатена държавна такса, адв. хонорар по 110 лв. за всеки един от ищците и 70 лв. за
Т.Я..Предвид изхода на подадена ч.жалба заплатената дж.такса по нея не следва да се
присъжда.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да
бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се
касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба чл.7,
ал.1,т.4 от Наредба №1/2004г. не води до извод за прекомерност. Отчитайки броя на
предявените искове и направените искания за обезпечаване , изплатеното адвокатско
възнаграждение в общ размер на 990 лв. не е следва да бъде намалявано поради
прекомерност.
Разноски за адв.възнаграждение следва да се присъдят на всяко едно от заплатилите
7
ги лица по фактура, като заплатеното от М. О.. възнаграждение следва да се присъди на
ищците Р. и И.О.. На Ю. ООД следва да се присъди и внесената дж.такса от 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците „***“ ООД, ЕИК ****, Р. О..,И.. О.., О. Н. Б., А..
В. И., Л.. А.. Р., Т. Л. Я.., Ю. Н. Д., „***“ ЕООД, ЕИК ***, Б. Л.. Т., М. Т. Г. и Г. Н. И*В., в
качеството им на собственици на недвижими имоти в ЕС на сграда, находяща се в гр. В.,
срещу ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., искове за обявяване
решенията по т. 1 и т. 2 на общо събрание от 22.02.2021 г. на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на сграда, находяща се в гр. В., за нищожни, поради липса на съгласие, както и че такива
решения не са били взети на общо събрание на 22.02.2021 г., въпреки че така е отразено в
протокола по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, както и че с решението по т. 1 общото събрание е
упражнило правомощие, каквото няма по чл.11 от ЗУЕС.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни решения приети на Общо събрание на
22.02.2021 г. на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., по т. 1 от
протокол на ОС на ЕС за упълномощаване от името на етажната собственост лицето - В. Н.
Х. да извърши всичко присъщо необходимо за приключване на процедурата по
присъединяване електрозахранването на сградата към новопостроеният в района трафопост,
като за целта подпише от името на етажната собственост необходимите документи, като се
счита изрично упълномощен да подпише окончателния договор за присъединяване на
сградата към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про“ ЕАД и по т.2 от протокол
на ОС на ЕС,с което е избран за управител на етажната собственост собственикът в
сградата, а именно „М.К.“ ЕООД, ЕИК ***, с представляващ В. Х., за срок от две години, на
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да заплати
на „***“ ООД, ЕИК *** сумата 80 (осемдесет) лева, разноски по делото за заплатена
държавна такса и 110 лева (сто и десет лева) за заплатено адв.възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да заплати
на Т. Л. Я.., ЕГН ********** сумата 70 лева (седемдесет лева), разноски по делото за
заплатено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да заплати
на А.. В. ИС., сумата 110 лева (сто и десет лева) , разноски по делото за заплатено адв.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да заплати
на Г. Н. ИВ., ЕГН **********, сумата 110 лева (сто и десет лева) , разноски по делото за
заплатено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да
заплатина ЮЛ. Н. Д., ЕГН ********** сумата 110 лева (сто и десет лева) , разноски по
делото за заплатено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да
заплати на Р. О.. и И.. О.. сумата 110 лева (сто и десет лева), разноски по делото за
заплатено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да заплати
8
Б. Л.. Т., ЕГН ********** сумата 110 лева (сто и десет лева) , разноски по делото за
заплатено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да заплати
„***“ ЕООД, ЕИК *** сумата 110 лева (сто и десет лева) , разноски по делото за заплатено
адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да заплати
М. Т. Г. , ЕГН ********** сумата 110 лева (сто и десет лева) , разноски по делото за
заплатено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. В., да
заплати на ОЛ. Н. Б. сумата 110 лева (сто и десет лева) , разноски по делото за заплатено
адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9