Определение по дело №955/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 504
Дата: 3 септември 2020 г.
Съдия: Веселин Пенгезов
Дело: 20201000600955
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 50403.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело №
20201000600955 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Х. Х. П. срещу
протоколно определение от 13.08.2020 г. на СГС, НО, 18-ти състав,
постановено по н.ч.д. № 2816/2020 г., с което е оставена без уважение
молбата на осъдения П. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 години,
наложено му с влязла в сила присъда на 06.03.2018г., постановена по н.о.х.д.
№ 2079/2015г. на СГС.
В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че
към настоящия момент осъденият не отговаря на изискванията на чл. 439а от
НПК, поради което е отправено искане за отмяна на постановеното
определение и уважаване на молбата му за условно предсрочно
освобождаване.
Апелативен съд- София, след като обсъди доводите в жалбата и в
съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради
което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:
С определение от 13.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2816/2020 г.,
Софийски градски съд, НО, 18-ти състав е оставил без уважение молбата на
осъдения Х. П. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на
неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за
1
срок от 2 години, 3 месеца и 6 дни /към момента на произнасянето/. Мотивите
за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез
внимателния анализ на приложените по делото писмените доказателства.
Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2
от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК,
с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска
предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е
било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. След задълбочен
анализ на затворническото досие на П., не може да се приеме, че са налице
достатъчно доказателства за обосноваване на извода, че поправителния и
превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат. Тези
данни се съдържат в становището и оценките на експертния състав на затвора
/ справка от Началника на Затвора, ИФ-Началник сектор ЗО- „Кремиковци“ в
приложеното становище и в доклада на ИСДВР/, според които е необходимо
продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно
работещите в затворническата администрация осъществяват пряко
наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице, не само в рамките на
едно съдебно заседание, а за един по-значителен период от време, какъвто е
изтърпяваната част на наказанието. Последните не оспорват, че в развитието
и поведението на осъдения П. започват да се наблюдават положителни
тенденции, като това е документирано и оценено от тях, но същевременно
тези служители обективно са преценили, че работата по поправянето на
осъденото лице следва да продължи. В тази връзка трябва да се отчете
обстоятелството, че социалната дейност и възпитателна работа, която се води
по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на
специалната превенция обхваща целия период от време, през който те са в
затворническото общежитие. Така, съобразно препланирания план към
присъдата, задачите над които следва да се работи с осъденото лице до края
на престоя му в МЛС са в насока към мобилизиране и развитие на умения за
самоконтрол, последователност и целенасоченост, обогатяване на
поведенческия репертоар със социално приемливи модели на поведение,
осъзнаване на проблема с алкохолната зависимост и анализ на действията
след употреба, респективно създаване на избор на варианти. В този смисъл,
макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона,
2
а именно - за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по
отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното
въздействие спрямо П. следва да продължи, доколкото не са постигнати в
цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от
свобода. Неумението да разпознава проблемите си и да ги решава по
адекватен начин, трудностите в осъзнаването на последствията от
безразсъдното си поведение, както и факта, че стойността на риска от вреди за
обществото все още е на границите между среден към висок, навеждат на
извода, че не е постигната съществена положителна промяна в отношението
му към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене и
поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на
местата за лишаване от свобода. Това, че има дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и
съответните правила, които следва да се спазват там, не означава, че П. се е
поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил
изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшния му престой в
мястото за лишаване от свобода е безпредметен и той вече е до такава степен
приключил, че няма какво повече да се даде като корекция, защото доброто
поведение в затвора и участието в трудови мероприятия, както и липсата на
нарушения на реда, трябва да са правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Не на последно място, следва да се подчертае, че предсрочното
освобождаване освен за генералната превенция, има изключително важно
възпитателно и превантивно значение и спрямо другите осъдени лица, защото
въздейства чрез самия факт на освобождаването на осъдения, преди
изтичането на срока на наказанието.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.08.2020 г.,
постановено по н.ч.д. № 2816/2020 г. на СГС, НО, 18-ти състав.
3
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4