№ 606
гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20214110201258 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят *** обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 4444202, издаден от ОД МВР
- В. Търново, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
400 лева, с наведени твърдения за недоказаност на вмененото му нарушение със същия,
както и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбата е депозирана чрез
пълномощника му адв. Чаков.
Жалбоподателят, редовно призован, чрез пълномощника си не се явява. В съдебно
заседание се явява адв. *** преупълномощен от адв. ****** поддържа депозираната жалба и
доразвива аргументите, изложени в жалбата, в посока, че не е установено кой е упарвлявал
автомолиа и не е ясно мястото на извършване на деянието. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
След като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано със съставянето на ЕФ
за налагане на глоба Серия К № 4444202, издаден от ОД МВР-В. Търново за нарушение,
1
установено с автоматизирано техническо средство. Със същият на жалбоподателя Д. СЛ.
УР., в качеството му на законен представител на ********* за това, че на 26.01.2021 г., в
09:21 часа, в гр. В. Търново, ПП 1-4, км. 126+010, в посока гр. Варна, с МПС **** с рег. №
*** ** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС № "TFR1-М"
514, като при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, е установена скорост
на движение на отразеното МПС - 83 км/ч и превишението е 33 км/ч и на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 400 лева. В ЕФ е отразено, че МПС-то е регистрирано и собственост на *********.
Последното обстоятелство установено и потвърдено от приложена справка за регистрация -
стр. 13 от делото.
Атакуваният ЕФ е съставен на основание снимков материал /стр. 10 от делото/ за
заснето нарушение по ЗДвП. Нарушението е установено с АТС - мобилна система за
видеоконтрол TFR1-М, след извършване на преглед и проверка, на напрвените записи в
системата на 27.01.2021 г. /протокол стр. 17/.
Установено е, от приложения снимков материал, че на 26.01.2021 г. в 09:21 часа, е
заснет автомобил с рег. № ***** Същият е в процес на приближаване към камерата, при
измерена скорост на движение 86 км/ч и след приспадане на толеранс /възможна техническа
грешка 83 км/ч, съобразно техническата спецификация на устройството. Отразени са и
координатитена местоположението на мобилната система. От приложения по делото
протокол № 4-7.20 на стр. 18 се установява, че на 27.04.2020 г. е извършена периодична
проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1-М № 514/07, съобразно който
протокол, съответства на одобрения тип.
Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М е одобрен тип, вписан под
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Срокът на
вълидност е до 24.02.2020 г. Използването на същата тази система на дата 26.01.2021 г., на
ПП І-4, км 126+010, в посока ****** е на пътен участък с общо ограничение на скоросттта
от 50 км/ч, се установява и доказва от протокол № 1275р-533 от 27.01.2021 г. - стр. 17 от
делото.
От разписка от 01.09.2021 г., приложена поделото, се установява че оспорения ЕФ е
връчен рично на Д.У. на същата дата /стр. 16 от делото/. Жалбата е депозирана значитлено
по-рано от отразената дата на разписката, поради което следва да се приеме, че е
представена в срок.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се поизнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
Настояшото деяние попада в приложното поле на реализиране на
адмниситративнонаказателната отговорност на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.
2
189, ал. 4 от ЗДвП. Последната предвижда облекчен ред за реализиране на
административнонаказателната оговорност. В този смисъл, не е приложимо Тълкувателно
Решение № 1/26.022014 г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС. Това решение е
постановено при действието на предходна законодателна уредба и е прието във връзка с
използването на мобилни технически средства, като се сочи, че правилата следва да бъдат
ясни и подробни, за да е ясно на гражданите, при какви условия и обстоятелства
контролните органи имат право да ги използват и пр. След постановяването на това
Тълкувателно решение, е последвала нова нормативна уредба, според която
осъществяването на контрола, включително и в натоящия случай, по установяване на
процесното нарушение, не е поставен в зависимост и под условия за присъствие,
респективно отсъствие на контролен орган. По аргучент на противното, следва да се приеме,
че общият ред е приложим едниствено при констатиране на нарушения, за които се
предвижда лишаване от права или отнемане на контролни точки. Във всички други случаи,
е допустимо и законосъобразно санкционирането по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ЕФ.
Предвид това и съобразно действието на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и ситеми за контрол на
правилата за движение по пътищата, с която са разписани подробно правилата във връзка с
използването на на мобилни технически средства, посочените в търлкувателното решение
недостатъци на предходната нормативна уредба при използването на "моблини камери" са
преодоляни. Предвид това не е налице пречка да се издава ЕФ при заснемане на нарушение
с мобилна камера, разбира се при спазване на правилата, предвидени в сочената по-горе
Наредба.
Оспореният ЕФ, от формална страна, съдържа всички изискуеми реквизити
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото и дата на извършването му, точния час, регистрационния номер на МПС-то,
собственика, на когото е регистрирано ППС-то, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката/мястото на доброволното и заплащане. като
следва да се отбележи, че от приложения документ на стр. 14 от делото се установява, че
жалбоподателят още на 10.09.2021 г. - девет дни след връчването на ЕФ е заплатил 70% от
размера на наложеното "глоба" със ЕФ/. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се
явява специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен
процес /чл. 57 от ЗАНН/ и поради това при преценка на формалната законосъобарзност е
необходимо да се държи сметка за спазването на специалната норма, намираща приложение
в конкретния случай. В специалната норма липсва изискване за отразяване на
длъжностнолице, издало ЕФ. Законодателят е приел, че е достатъчно наличието на
отразяване на териториялната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. Мобилната система е одобрен тип и е била в съответствие с метрологичните
изисквания, установено от доказателствата по делото по категоричен начин. В процеса по
установяване на административно нарушение по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е
недопустимо да се прилага аналогия с конкретни етапи от от общото производство, както и
3
да се приравнява ЕФ с АУАН И НП. Реда, касаещ установяването на обективмните признаци
на нарушението, неговия автор и/или отговорното лице, са изчерпателно установени и
уреголирани с нормата в чл. 189 от ЗДвП. Предвид това настоящата инстанция не
констатира формално нарушение в производството по налагане на санкцията чрез
атакувания ЕФ, за нарушение установено с техническо средство и прие, че същият отговаря
на всички изчерпателно изброени реквизити в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От обективна страна нарушението е установено, по предвидения за това ред и
способ, с допустимите доказателства и доказателствени средства, видно от разпечатаните
показания на техническото средства и приложения снимков материал, отразени са точния
час на нарушението, регистрационния номер на МПС-то. Снимковия материал,
видеозаписите и разпечатките, представляват веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Надлежно съставения протокол, отразяващ времето и
мястото на осъществявания контрол с мобилната система, включително и действащото в
този пътен участък общо ограничение на скоростта за населено място и посочените в
приложения клип географски координати, доказват по несъмнен начин местонахождението
на контролирания участък, попадащ на територията на гада - гр. В. Търново. Изложеното
обосновава извод за несъстоятелност на вазраженията на жалбоподателя относно липсата на
ясно посочване на мястото на извършване на нарушението, извършителя, приложимия закон
и като такива подлежат на отхвърляне. Безспорно установени са обективните съставомерни
признаци на нарушението: скоростта на движение на автомобила, превишаването на
максимарно разрешената скорост в установения пътен участък, като е зачетен и
необходимия толерансна грешка, съобразно спецификата на моблиното устройство и е
установена скорост от 83 км/ч, след приспадането на толеранс. Това деяние от своя страна
запълва фактическия състав на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради това, че се
касае за несъобразяване с максимално допустимата стойност на скростта в населеното място
/доказано е, че е в чертите на гр. В. Търново/.
В настоящия случай е наложена санкция на лицето, което е законен представител на
дружеството собственик на процения автомобил - *********, според приложените по делото
доказателства /отразено и в ТР/. Законният му представител от своя страна не се е
възползвал от разпоредбата на чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в случай, че оспорва
авторството на деянието. В този смисъл глобата е наложена в предвидения в закона твърд
размер за съответното нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а именно 400 лева. Така
определоното наказание се явява справедливо и законосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв подлежи на потвърждаване.
Съобразно разпоредбата на чл.63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК страните
имат право на присъждане на сторените в настоящото производство разноски. В случая
обаче, с оглед изхода на делото - потвърждаване на ЕФ серия К № 4444202 на ОД МВР В.
Търново, разноски не следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя и искането
следва да се остави без уважение.
4
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4444202, издаден от ОД МВР-В. Търново, с
който на жалбоподателя Д. СЛ. УР., ЕГН ********** от гр. София,в качеството му на
законен представител на *********, за това, че на 26.01.2021 г. в 09:21 часа, в гр. В.
Търново, ПП 1-4, км. 126+010, в посока гр. Варна, с МПС **** с рег. № *** ** ** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС № "TFR1-М" 514, като при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, е установена скорост на движение
на посоченото МПС - 83 км/ч и превишението е 33 км/ч, и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновски
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5