№ 1258
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100510376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 21.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 73741/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 127 състав, И. В. Т. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от министъра на
правосъдието, с адрес в гр. София, на основание чл.16 ЗПФКПП и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 7 644 лв., представляваща сбор от изплатена на 29.10.2014 г. финансова
компенсация на пострадали, вследствие извършено от ответника престъпление по
чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.11 вр. чл.115 и чл.18 НК, за което последният е осъден с
влязла в сила Присъда по ВНОХД № 674/ 2012 г. по описа на САС, НО, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /16.10.2017 г./ до
окончателното плащане, сумата 2 302.92 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от датата на изплащане на финансовата
компенсация- 29.10.2014 г., до 15.10.2017 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 424 лв.- разноски по делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът И. Т. е
осъден да заплати в полза на СРС сумата 397.88 лв.- държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от И. В. Т. /ответник по делото/- чрез адв. Е. Б.-
особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като
1
недоказани и неоснователни.
Въззиваемата страна Министерство на правосъдието /ищец по делото/,
представлявано от министъра на правосъдието, оспорва жалбата и моли постановеното
от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание чл.16 от Закона за подпомагане и
финансова компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/ и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявените от Министерство на правосъдието
/МП/ регресен иск /искове/ по чл.16 ЗПФКПП и акцесорен иск /искове/ по чл.86, ал.1
ЗЗД, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Със Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпления /ЗПФКПП/ е регламентирана възможността за подпомагане и финансова
компенсация от Държавата на пострадали от престъпления български граждани или
граждани на държави- членки на Европейския съюз.
Съгласно чл.3, ал.1 ЗПФКПП, при условията и по реда на този закон
подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени
вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация- пострадали,
претърпели имуществени вреди от престъпленията по ал.3. В ал.2 на същата норма е
посочено, че когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на
подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите наследници или
върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.
Финансова компенсация- съгласно чл.3, ал.3 ЗПФКПП, могат да получат
пострадали, респ. законните им наследници /когато пострадалият е починал/,
претърпели вреди от престъпленията: тероризъм; опит за убийство; умишлено
убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на хора;
2
престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като
съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. Пострадалите
от престъпления имат право на еднократна финансова компенсация при условията и по
реда на ЗПФКПП.
Според чл.12 и чл.13 ЗПФКПП, финансовата компенсация се предоставя след
влизане в сила на осъдителната присъда, включително в случаите, когато делото е било
разгледано в отсъствие на подсъдимия; споразумението за решаване на делото в
досъдебното производство; прокурорския или съдебния акт, с който наказателното
производство е било прекратено, с изключение на случаите, когато прекратяването е на
основание чл.24, ал.1, т.1, 7, 8а и 9 НПК; прокурорския или съдебния акт, с който
наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя на
престъплението. Финансовата компенсация се изразява в предоставяне от Държавата
на парична сума, чийто максимален размер за лице по чл.3, ал.1 или за лицата по чл.3,
ал.2 не може да надвишава 10 000 лв. Когато финансовата компенсация се предоставя
за издръжка на лица по чл.3, ал.2, ненавършили 18- годишна възраст, размерът за всяко
едно лице е до 10 000 лв.
Съгласно чл.16 ЗПФКПП, министърът на правосъдието незабавно след
изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на
престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична
сума. За осъществяване и координиране на дейностите по закона към министъра на
правосъдието е създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления /чл.20, ал.1 ЗПФКПП/.
В случая по делото е безспорно установено, че с влязла в сила Присъда № 15/ 13
от 02.04.2013 г. по ВНОХД № 674/ 2012 г. по описа на САС, НК, 2 състав, са отменени
Присъда от 09.12.2011 г. и допълнителна присъда от 23.12.2011 г. на СГС, НО, 29
състав по НОХД № 1061/ 2010 г., и ответникът по настоящото дело И. В. Т. е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.11 вр. чл.115
вр. чл.18, ал.1 НК, за това, че на 18.04.2009 г. в гр. София умишлено умъртвил В. Н.А.
и К.М.В. и направил опит умишлено да умъртви К.В.Д., като деянието е извършено по
отношение на повече от едно лице и по хулигански подбуди, а опитът спрямо Кирил
Димитров е останал недовършен по независещи от дееца причини, за което му е
наложено наказание „доживотен затвор“.
С Решение № 410 от 04.12.2013 г. на ВКС, Второ наказателно отделение по к.д.
№ 1479/ 2013 г. цитираната въззивна присъда на САС е оставена в сила, т.е. налице е
влязла в сила на 4.12.2013 г. присъда, с която подсъдимият И. В. Т. е признат за
виновен в извършването на престъпление, включено в обхвата на чл.3, ал.3 ЗПФКПП.
С Решение № 35 от 2014 г. Националният съвет за подпомагане и компенсация
3
на пострадали от престъпления при Министерство на правосъдието е разрешил на
основание чл.3, ал.2 и ал.3, чл.12, т.1, чл.13, ал.1 и ал.2, чл.14, т.3 и т.5 ЗПФКПП
предоставянето на финансова компенсация на В.С.А. и Н.М.А.- родители на В. Н.А.
/жертва на посоченото по- горе престъпление/, в размер на по 3 822 лв. на всеки от тях,
за която се установява, че е изплатена на правоимащите с платежни нареждания от
28.10.2014 г. /л.88 и л.89 от делото на СРС/. Представеното по делото в заверен препис
решение на посочения специализиран орган- НСПКПП, под № 35 от 2014 г. /л.85- л.87
от делото на СРС/, отговаря на законовите изисквания за форма /писмена/ и
съдържание- чл.24, ал.2 и ал.3 ЗПФКПП, като липсва основание за приемането на
извод, че няма соченото от ищеца правно действие, респ. че не е породило задължение
за изплащането на финансова компенсация на законните наследници на починалия
вследствие престъпление В. Н.А., по чиято молба от 23.05.2014 г. същото е
постановено.
Пораждането на право на финансова компенсация от Държавата на пострадали
от престъпления е предмет на развито в специален закон- ЗПФКПП, производство,
което не подлежи на съдебен контрол /чл.24, ал.5/, включително и в настоящото
производство, в което не може да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху
решенията по чл.24 ЗПФКПП /в този смисъл Решение № 164/ 21.06.2011 г. по гр.д.№
937/ 2010 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
При установената по делото фактическа и правна обстановка правилно е прието
от първоинстанционния съд, че Министерство на правосъдието е носител на активна
материално- правна легитимация да предяви регресен иск /искове/ по чл.16 ЗПФКПП,
който е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Налице са предвидените в закона предпоставки, а именно: влязла в сила
присъда, с която ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление от
кръга на посочените в чл.3, ал.3 ЗПФКПП /умишлено убийство/, молба от законните
наследници на пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне
с решение от специализиран орган- Националния съвет за подпомагане и компенсация
на пострадали от престъпления, както и доказателства, че на наследниците на
пострадалия са изплатени съответни суми за финансова компенсация от извършеното
престъпление.
Предвид основателността на главния иск за заплащането на регресно
обезщетение, основателна е и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за
присъждането на обезщетение за забава, считано от деня на изплащане на
компенсацията- 29.10.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.
При тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи
по съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на
ответника доводи обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
4
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 400 лв.- разноски за въззивното
производство, от които: 300 лв.- възнаграждение за особения му представител по чл.47
ГПК, и 100 лв.- за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът дължи да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 198.94 лв.- държавна такса за въззивното обжалване.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 73741/ 2017
г. на Софийски районен съд, І ГО, 127 състав.
ОСЪЖДА И. В. Т. /ЕГН **********/ да заплати на Министерство на
правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, сумата 400 лв.
/четиристотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА И. В. Т. /ЕГН **********/ да заплати на по сметка на Софийски
градски съд сумата 198.94 лв. /сто деветдесет и осем лева и 94 ст./- държавна такса за
въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна
жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5