Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, ………….2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 76 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Ловешкия окръжен съд е сезиран с
искова молба с вх.№ 4875/12.07.2019 г. (вх.№ 1958/07.05.2019 г. на РС-Луковит),
подадена от „****”ЕАД, гр.*****, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр.*******” № **** представлявано от Гл.изп.директор В.М.С.и Изп.директор Д.Н.Н.,
чрез пълномощника им Гл.юрисконсулт на „****”ЕАД- РЦ- *****В.А.В. срещу С.В.А., ЕГН ********** ***, с
правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и ал.3 ГПК и цена на иска: 30 573.74 лева.
В исковата молба ищецът излага,
че между „****”ЕАД- кредитор и С.В.А. - кредитополучател е сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2016 година, по силата на
който банката
е предоставила на ответника кредит в размер на 28 500 със срок за
издължаване 120 месеца, съгласно Погасителен план и Общите условия на „****”ЕАД
за кредити за текущо потребление.
Сочи, че кредитът е усвоен изцяло
от кредитополучателя по негова сметка № 24078049 и от 05.01.2017 г. той
започнал да погасява задължението си, което е на равни месечни вноски в размер
на 336.07 лева, съгласно погасителния план. При вноската за м.февруари
Ищецът конкретизира, че са
останали неплатени вноски, както следва: частично за м.октомври
Твърди, че банката е образувала
изпълнително дело № 183/2018 г. при ДСИ при РС-Луковит, но въпреки усилията ДСИ
не могъл да връчи поканата за доброволно изпълнение заедно със Заповедта за
изпълнение на длъжника лично, а по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което породило
правния интерес от предявяване на иска.
Моли, да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че към
04.10.2018 година- датата на подаване в Луковитския РС на заявление по чл.417 ГПК, ответникът С.В.А. дължи и е осъден да заплати на „****” ЕАД, сумата:
27 005.91 лева- главница по извлечение от счетоводни книги по договор за
потребителски кредит от 09.12.2016 г., сумата 2820.02 лева- договорна лихва за
периода 05.09.2017 г.- 03.10.2018 г.,, сумата 627.81 лева – лихвена надбавка за
периода от 12.10.2017 г. до 03.10.2018
г., законна лихва от 04.10.2018 г. върху главницата до изплащане на
вземането и 120 лв. заемни такси.
Прилага писмени доказателства и
прави искане да бъде присъединено към настоящото производство ч.гр.д.№643/2018
г., по описа на Районен съд Луковит, както и да бъде назначена
съдебно-счетоводна експертиза с конкретни задачи.
На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с
указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор
или неупражняването на права.
При призоваването на ответника е
установено, че същият не пребивава на посочения в исковата молба адрес. След
служебно извършена справка от НБД
„Население” по реда на Наредба № 14, е изпратена призовка на неговия постоянен
и настоящ адрес, но лицето не е намерено. По информация от връчителя, лицето се
намира в чужбина, а на адреса няма близки, които да приемат призовката и
документите.
С разпореждане от 01.08.2019 г.
съдът е наредил залепване на уведомлението
по реда на чл.47, ал.1 ГПК, което е извършено на 05.09.2019, видно от
отбелязването на длъжностното лице върху приложеното съобщение.
Поради това, че срокът по
чл.47,ал.5 ГПК за получаване на съобщението е изтекъл и ответникът не се явил
да получи книжата по делото, съдът е постановил определение № 457 от 26.09.2019
година с което, на основание чл.47,ал.6 ГПКи чл.26, ал.2 от ЗПП, е назначил на
разноски на ищеца за особен представител
на ответника, посочения от АК-Ловеч адвокат И.К..
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от особения представител
на ответника, в който излага становище за допустимост на иска, но оспорва иска
по размер. Не възразява на искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване на действителния размер на задълженията. Счита
претенцията за лихви за прекомерно завишена и поддържа, че тези клаузи в Общите условия противоречат на добрите нрави
и са недействителни.
На 11.11.2019 година е постъпило
становище от ищеца, в което излага, че няма да представя допълнителна искова
молба.
В съдебното заседание ищецът се
представлява процесуално от Гл.юрисконсулт на „****”ЕАД- РЦ *****В.В., който
поддържа претенциите, а ответникът- от адвокат И.К. ***, назначена за особен
представител, която моли да бъде отхвърлена исковата молба.
Наличието
на процесуална легитимация на ищеца,
съдът установи след служебно извършена справка в търговския регистър по реда на
чл.23, ал.6 от ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства,
които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК,
от преценката на становището на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 09.12.2016 година между „****”ЕАД- кредитор и С.В.А. - кредитополучател е сключен Договор
за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 28 500 лева със срок за издължаване 120
месеца.Страните са подписали погасителен план и Общите условия на „****”ЕАД за
кредити за текущо потребление. Падежната дата за издължаване е пето число на
месеца.Кредитът е преведен по сметка на ответника на 09.12.2016 г., който се
задължил да заплаща месечни вноски в размер на 336.07 лева.
Размерът на уговорените от
страните лихви е посочен в чл.8 от договора – кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на 7.35% годишно или 0.02% на ден, формиран от
стойността на 60-месечния SOFIBOR
0.331%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка
в размер на 7.019% при изпълнение на условията на програма ДСК Престиж плюс, а
при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката, а максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнението и при посочените условия е в
размер на 13.119%.Годишният процент на разходите е 7.73.Съгласно чл.7.5 от
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, когато
кредитът е обезпечен със залог върху влог/депозит (какъвто е настоящия случай)
лихвеният процент по кредита е винаги най-малко с 2% по висок от лихвата по
влога/депозита, като се уговорени и конкретни параметри.
В т.9.1 от ОУ е описан начина, по
който е формиран размерът на Годишния процент на разходите, включващ лихви,
такси които длъжникът дължи на
банката съгласно Приложение- извлечение от Тарифата и др. и които са включени в
погасителния план. Изрично е упоменато, че ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит и нотариалните такси, свързани с обезпеченията.
В Глава VІІ от Общите условия се
урежда отговорността на кредитополучателя и санкциите при неизпълнение на
задълженията.В т.18.1 е посочено, че при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката не се
прилага.В т.18.2 е предвидено, че при допусната забава в пращанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.След предявяване на молбата са събиране на
вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се олихвява със законна лихва
по чл.86 ЗЗД.
Позовавайки се на тези клаузи
ищецът е обявил предсрочната изискуемост на кредита, за което уведомил
ответника и предприел действия по присъждане на вземането си.
От приложеното по ч.гр.д.№ 643/2018
година на РС Луковит извлечение от счетоводните книги на „****” ЕАД, се
установява, че кредитополучателят С.В.А. е изпаднал в забава по отношение на
главницата и лихвите и не е платил частично вноската за м.10.2017 г. в размер
на 134.57 лева и изцяло вноските с настъпил падеж от м.11.
За обявената предсрочна
изискуемост, банката е изпратила покана- уведомление до длъжника, чрез Частен
съдебен изпълнител Велислав П. с рег.№ 879, район на действие ОС Ловеч.От
изготвения от ЧСИ протокол на 10.07.2018 г. е видно, че съобщението е връчено
по реда на чл.47 ГПК, като на 25.06.2018 г. е залепено уведомление на адреса на
длъжника.
В производството пред РС Луковит,
образувано по реда на чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 643/2018 г. са издадени
Заповед за незабавно изпълнение № 432 и изпълнителен лист, с които длъжникът е
осъден да заплати на банката сумата 27 005.91 лева- главница по извлечение
от счетоводни книги по договор за потребителски кредит от 09.12.2016 г., сумата
2820.02 лева- договорна лихва за периода 05.09.2017 г.- 03.10.2018 г., сумата
627.81 лева – лихвена надбавка за периода от 12.10.2017 г. до 03.10.2018 г., законна лихва от 04.10.2018 г. върху
главницата до изплащане на вземането, 120 лв. заемни такси, както и 711.48 лева
разноски по делото, от които 611.48 лева държавна такси и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Иск за съществуване на вземането
ищецът е подал пред Луковитския районен съд с искова молба с вх.№ 1958/07.05.2019
г.
По
делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза от в.л.С.И.Ц., която
съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена.
От заключението
се установява, че кредитът, съгласно договора, е усвоен в размер на 28 500
лева по банкова сметка, ***чването му- 09.12.2016 г. Общо постъпилите суми от
кредитополучателя за погасяване на кредита са 3 324.82 лева, с които е
погасена главница общо в размер на 1 494.09 лева, договорни лихви общо 1 815.31 лв. и
наказателни лихви- общо 15.42 лева. Последната вноска длъжникът е направил на
17.10.2017 г. в размер на 300.00 лева, след което е преустановил плащане.
Експертът е потвърдил посочените от ищеца данни в заявлението за неплатените
вноски с настъпил падеж.
Експертът е установил, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.2 ГПК- 04.10.2018 г.
размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя е както следва:
главница: 27 005.91; договорна лихва -2 711.14 лева и наказателна
лихва – 261.36 лева. Посочената сума в размер на 120 лева представлява „Такса
изискуемост” и е начислена въз основа на Тарифа на банката.
Към датата на предсрочната изискуемост- 10.07.2018 г. размерът на задължението на кредитополучателя е:
главница 28 500.00 лева, договорна лихва – 1926.52 лева и наказателна
лихва- 155.31 лева.
При проверка относно начина на формиране
на лихвите по кредита през време на ползването му и техния размер, експертът е
констатирал, че същите са съобразени с условията на сключения договор и че
поради неизпълнение от страна на ответника
на тези условия са му отнети преференциите в лихвения процент, които са били
общо в размер на 7.019%.Наказателната лихва е начислена с процент равен на
сбора от процента за договорна лихва, плюс 10 пункта увеличение и е изчислена
само върху падежиралите неплатени вноски за главница за съответния период. Няма
олихвяване на лихва върху лихва.
При така изложените факти съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуване на вземане на кредитор.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му.
Правния си интерес от предявяване
на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се
установява, че заявлението му до Луковитския районен съд за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в негова полза
срещу длъжниците, основано на несъдебно изпълнително основание по чл.60, ал.2
от ЗКИ, е било уважено от районен съд в производството по реда на чл.418 във
вр. с чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело 643/2018 г. г., но с оглед императивната
разпоредба на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си.
Разпореждането на съда му е връчено на 10.04.2019 г., а исковата молба е постъпила в съда на 07.05.2019
г., поради което съдът приема, че искът е предявен в едномесечния срок по
чл.415 ал.1 от ГПК и е допустим.
Ищецът
основава претенциите си на Договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2016 година, който е приет като доказателство по делото и не е
оспорен. Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения,
които намират правно основание в нормата на чл.430
от Търговския закон, регламентираща договора
за банков кредит. Договорът за кредит е сключен в предписаната от
чл.430,ал.3 от ТЗ писмена форма. Съгласно чл.430,ал.2 от ТЗ заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че
кредитополучателят е получил заемната сума в деня на сключване на договора,
следователно банката е изпълнила задължението си по чл.430, ал.1 ТЗ. В периода
от 05.01.2017 г. до 17.10.2017 г. кредитополучателят е правил многократни
плащания общо в размер на 3324.82 лева.При втората вноска за м.февруари
Обективният факт на спиране на плащането от кредитополучателя с повече
от 90 дни е налице.
Ищецът е изпратил покана-уведомление
до кредитополучателя за доброволно изпълнение и за обявената предсрочна
изискуемост, която е редовно връчени при условията на чл.47 ГПК, видно от
изготвения на 10.07.2018 година констативен протокол по ИД 08-20-00861/2018 г.
на ЧСИ В.П., рег.№ 879 на КЧСИ, т.е. налице е и субективния елемент на предсрочната изискуемост.
Може да се направи извод, че твърдените от ищеца релевантни юридически
факти са се осъществили: кредитополучателят е изпаднал в забава и след 17.10.2017 г. е
преустановил погасяването на задълженията си по кредита, което е дало основание
на банката да обяви предсрочната му изискуемост, за което длъжникът е уведомен
по предвидения в ГПК ред. При настъпване на предсрочната изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, който страните са уговорили за
връщане на кредита на вноски.
В т.2 на
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т.дело № 3/2017 г. на ОСГТК
се приема, че „размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главница) и законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането.За периода до настъпване на предсрочна изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.”
Съобразявайки тези указания и
заключението на съдебно- икономическата експертиза, която не е оспорена от
страните, съдът приема, че към датата на
предсрочната изискуемост - 10.07.2018
г. размерът на задължението на кредитополучателя е: главница 27 005.91
лева, договорна лихва – 1926.52 лева и лихва за забава- 155.31 лева. За периода
след настъпването на предсрочна изискуемост не се дължи възнаградителна лихва,
а само обезщетение за забавеното плащане по правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД – в
размер на законната лихва за забава или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Такъв специален
закон е Законът за потребителския кредит, в чл.33,ал.2 на който е предвидено,
че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Заявеното с исковата молба
обезщетение за забава на плащането на главницата (посочено като лихвена
надбавка за забава) за периода от 12.10.2017 г. до 03.10.2018 година (датата на
подаване на заявлението пред РС-Луковит) в размер на 627.81 лева не надхвърля
размера на законната лихва за забава, поради което съдът приема, че е доказано.
Тъй като ответникът не доказа факта, че е изпълнил задължението си по договора
за кредит и че е продължил да плаща вноските по кредита след 10.07.2018
г., то е задължен с посочените суми, на
основание чл.432,ал.1., пр.първо от ТЗ.
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени и 120 лева заемни такси. Тези
такси са уговорени като дължими от кредитополучателя в т.9.1.б от договора и
съгласно Приложение- извлечение от Тарифата на банката.В съдебно заседание
пълномощникът на ищеца конкретизира, че това са разходи на банката ,свързани с
уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост. Представените са
документи- фактура № 16237 от 09.07.2018 г. на ЧСИ В.П. и операционна бележка
за плащане на сумата 78.00 лева, поради което съдът приема, че в този размер претенцията
е доказана.
От страна на особения представител на ответника в отговора на исковата
молба са наведени възражения за завишен размер на претендираните лихви и за
противоречие на отделни клаузи в Общите условия с добрите нрави, което ги прави
недействителни.
Предвид задължението си да следи служебно за наличието на нищожни
клаузи в договора за потребителски кредит, въпреки липсата на конкретност на
това възражение, съдът намира за неоснователно това становище.
В нормата на чл.430, ал.1, вр.ал.2 ТЗ договорът за кредит е дефиниран
като възмезден- срещу задължението на банката да отпусне парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се задължава да
ползва отпуснатата му сума съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, плащайки и уговорената с банката лихва по кредита. Последната
представлява цена, която заемополучателят дължи на банката като насрещна
престация за ползване на предоставените от нея парични средства. Съобразявайки
тази правна природа на лихвата, съгласно чл.430, ал.2 ТЗ, както и че в договора
за потребителски кредит, сключен между страните уговарянето на лихвата и нейния
размер е известен на заемополучателя, съдът приема, че изискването за
добросъвестност не е нарушено и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и на заемополучателя. Уговорката за лихва е
израз на възмездния характер на договора за банков кредит и не обуславя
нищожност на уговорката за плащане от кредитополучателя на договорна лихва в
уговорения променлив размер от 7.35% годишно, формиран при конкретно посочени
параметри. Видно е от заключението на вещото лице, че възнаградителната лихва е променена през
последните три месеца преди да бъде обявена предсрочната изискуемост на
кредита, чрез включване на надбавка, което е станало при условията на договора
и поради неизпълнение от страна на ответника на конкретни договорки (колона № 4
от приложената към заключението Таблица).
С оглед на това искът по чл.422
се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като се признае за
установено по отношение на ответника С.В.А. съществуване на вземане в полза на
„****” ЕАД по Договор
за кредит за текущо потребление от 09.12.2016 година общо за сумата 29 560.24 лв., включваща: 27 005.91 лева главница; 1926.52 лева договорни (възнаградителни)
лихви за периода от 05.05.2017 г. до 10.07.2018 г.; 627.81 лева лихви за
забавено плащане за периода от 12.10.2017 г. до 03.10.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата ,считано от 04.10.2018 г. (датата на
исковата молба) и до окончателното и изплащане, както и сумата 78.00 лева –
такса по договора, включваща направени разноски. За разликата над 1926.52 лева договорни (възнаградителни) лихви
за периода от 11.07.2018 г. до 04.10.2018 г. и за заемни такси над 78.00 лева и
до 120 лева – претенциите подлежат на отхвърляне.
В заповедното производство пред РС Луковит
ищецът е направил следните разноски по ч.гр.дело № 643/2018 година: 611.48 лева
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 711.48 лева,
от които ответникът следва да заплати 687.89 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В исковото производство
направените от него разноски са общо 1811.56 лева, включващи 681.56 лева
платена държавна такса, 730 лева- адв. възнаграждение за особения представител
и 400 лева – за вещо лице и с оглед изхода на процеса ответникът следва да
заплати сумата 1751.51 лева. Пълномощникът не ищеца не е претендирал
юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
по отношение на С.В.А., ЕГН **********
***, СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ в полза на „****” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:
гр.*****, ул.”*****” № 19, представлявано от Гл.изп.директор В.М.С.и
изп.директор Д.Н.Н., общо в размер на 29 560.24
(двадесет и девет хиляди петстотин и шестдесет лева и двадесет и четири
стотинки) лева,
включващо: главница 27 005.91 (двадесет и
седем хиляди и пет лева и деветдесет и една стотинки) лева; договорни
(възнаградителни) лихви 1926.52 (хиляда деветстотин двадесет и шест лева и петдесет и две стотинки) лева за периода от 05.05.2017 г. до
10.07.2018 г.; лихви за забавено плащане
627.81 (шестстотин двадесет и седем лева и осемдесет и една стотинки) лева за периода от 12.10.2017 г. до
03.10.2018 г.; такси по договора 78.00
(седемдесет и осем лева) лева, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 04.10.2018 г. до окончателното
изплащане, което вземане представлява неизпълнено от ответника задължение по Договор за кредит за текущо
потребление от 09.12.2016 година, за което е издадена ЗАПОВЕД № 432 от 12 октомври
ОСЪЖДА С.В.А., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „****” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.*****, ул.”*****” № 19, представлявано от Гл.изп.директор В.М.С.и изп.директор Д.Н.Н., разноски по делото в размер на 1751.51 (хиляда седемстотин петдесет и един лева и петдесет и една стотинки) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: