№ 355
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Г.
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503305 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от адв.С. Ф. М., АК-Пловдив, в
качеството на пълномощник на К. Д. С. и В. Г. С., и двамата от с.С., община
Р., обл.Пловдив против Решение № 3546/ / 31.10.2022г. постановено по гр.д.
№ 4092/ 2021г по описа на ПРС – ІХ гр.с., в частта в която на основание чл.40
ЗЗД е прогласена недействителността по отношение на Д. П. Л. от същото
населено място, на нотариален договор за покупко-продажба на НИ,
обективирани в НА №484/ 2020г. на нотариус Иван Иванов, рег.№ 230 на НК
–гр.София, по силата на който пълномощникът К. Д. С. е продал на К. Д. С. ,
описани в решението недвижими имоти, представляващи овощна градина и
нива в землището на с.С., Пл.област, по одобрен план за земеразделяне на
същото село. Решението в посочената му част се обжалва по изложени в
жалбата оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон и
необоснованост, като се счита, че не са налице елементите на фактическия
състав на чл.40 ЗЗД, поради което районният съд необосновано приложил
санкцията на тази правна норма, в каквато насока са развити съображения в
жалбата: за несъответствие с ТР №5/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, необсъждане
1
на свидетелските показания по делото, необсъждане на обстоятелства във
връзка с получаване на сума като цена по процесния договор, която била
уговорена между упълномощителя и купувача ; прави се изложение от
жалбоподателя чрез процесуалния си представител относно прието в
съдебната практика и доктрината кога нееквивалентността на престациите
води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите
нрави; сочи се наличие на нарушение на забраната за допускане на
свидетелски показания / чл.164 ГПК/; не се намира да е в съответствие със
задължителната практика приетото от РС относно наличието на намерение у
пълномощника К. С. за увреда на продавача Д. Л., поради което и изводите на
съда в тази насока се намират за необосновани. Иска се отмяна на решението
на РС в обжалваната му част, като се отхвърли така предявения иск и се
присъдят разноски по делото.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от адв. Г. П., като пълномощник на
Д. П. Л., от с.С., Община Р., в който жалбата се оспорва като неоснователна,
което становище се мотивира с изложение в отговора за правилност и
законосъобразност на решението в обжалваната му част относно приетото от
РС за недействителност по чл.40 ЗЗД на процесната правна сделка , въз
основа на които се иска потвърждаване на решението в тази му част.
Претендира се присъждане на разноски, за които е представена фактура за
заплатено АВ с ДДС.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна , насочена е против подлежащ на
обжалване валиден съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
С предявените първоначално от ищеца Д. П. Л., ЕГН: ********** от с.С.,
Община Р., чрез адв.Г.П., а в последствие процесът продължен на основание
чл.227 ГПК от наследника на ищеца Д. П. Л., ЕГН: **********, е атакувана
като нищожна поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.ІІ ЗЗД
във вр с чл.44 ЗЗД упълномощителна сделка между Д. П. Л. и ответника К. Д.
С. по пълномощно със заверени подписи от кмета на с.С. , Община Р. В.Ч. с
рег.№ 14 от 23.12.2020г. и заверено съдържание с рег.№15 от 23.12.2020г. с
2
твърдението, че подписът положен в него не е изпълнен от него, а при
условията на евентуалност обявяването на този договор за относително
недействителен на основание чл.40 ЗЗД поради сключването му във вреда на
ищеца Д. П. Л., изразяваща се в продажба на процесните земеделски земи на
многократно занижени цени, в сравнение с действителните им пазарни
стойности към момента на продажбата.
С обжалваното решение предявеният иск по чл.26, ал.2, пр.ІІ ЗЗД във вр. с
чл.44 ЗЗД за прогласяване нищожност липса на съгласие от страна на
упълномощителя Д. П. Л., е отхвърлен и решението е влязло в законна сила в
тази му част поради необжалване.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.40,
ал.1 ЗЗД е прието от съда въз основа на установеното в процеса надлежно
упълномощаване на ответника К. С. от ищеца чрез полагането на подпис в
пълномощното, заверен от кмета на населеното място, при която
упълномощителна сделка упълномощеният е овластен да сключи
разпоредителна сделка като продавач, в която сделка последният се е явил и
купувач. От фактическа страна е отчетено обстоятелство, свързано с
уговорения размер на продажната цена на имотите от 9 000 лева, изплатена в
полза на продавача в деня на изповядване на сделката, което уговаряне на
посочената цена с оглед приетата по делото повторна СТЕ въз основа на
определяне на пазарната цена на процесните имоти е обоснована като
петкратно по-ниска от пазарната стойност на имотите към момента на
сключване на разпоредителната сделка. От правна страна е направен анализ
на фактическия състав, пораждащ правната последица на недействителност
по чл.40 ЗЗД съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение
№5/ 12. 12.2016 по тълк. д. №5/ 2014г. на ОСГТК на ВКС относно
предпоставките, при които са установими обективният и субективният
елемент на тази недействителност. В тази насока от обективна страна е
изведен правният извод за нееквивалентност на престациите поради размера
на продажната цена в неколкократно по-нисък размер от реалната стойност
на имотите / 46 082 лв/, което води до увреждане правата на представлявания
и до нищожност на сделката поради нарушаване на добрите нрави с оглед
основни принцип в отношенията между представител и представляван
относно задължението пълномощникът да действа в интерес на
представлявания. На следващо място приета е недопустимост на
3
ангажираните по делото гласни доказателства в разрез с разпоредбата на
чл.164, ал.1, т.6 ГПК относно депозираните от разпитания свидетел Д. Й. С.,
баща на ответника за първоначалното намерение на ищеца да надари
свидетеля и ответника поради полагани от последните грижи спрямо него. По
отношение на субективния елемент е отчетена законовата предпоставка във
връзка с изискването за наличие на споразумяване между представител и
третото лице – приобретател, което в случая не следва да се доказва с оглед
на обстоятелството, че пълномощникът е договарял сам със себе си, за което
е бил упълномощен, но намерението към момента на сключване на сделката
се извлича от обстоятелството, че пълномощникът именно в качеството на
купувач, се облагодетелства от разликата между стойността на продаденото
имущество и уговорената в него цена, в каквато насока е съдебната
практика на ВКС / Решение по т.д.№ 2092/2014г І ТО/.
С въззивната жалба се правят доводи за неправилност поради нарушение на
материалния и процесуален закон, като се счита, че не са налице елементите
на фактическия състав на чл.40 ЗЗД, поради което районният съд
необосновано е приложил санкцията на тази правна норма при
несъответствие с ТР №5/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, които ва основание чл.269
ГПК се намират на за неоснователни по следните съображения:
Неоснователно е възражението, че не са били обсъдени свидетелските
показания по делото и обстоятелства във връзка с получаване на сума като
цена по процесния договор, която била уговорена между упълномощителя и
купувача. Неоснователно е възражението за необходимост от обсъждане на
свидетелките показания относно факта за осъществено плащане по
разпоредителната сделка, доколкото за това обстоятелство е налице
нотариално удостоверяване в р.ІІ от текста на процесния НА № 484/2020г на
нотариус Иван Иванов относно момента на извършеното плащане от
купувача на продавача / преди подписване на настоящия договор/, който в
нотариалното производство при разпоредителната сделка всъщност се
представлява от упълномощения по упълномощителната сделка. Видно от
процесното Пълномощно от 23.12.2020 г. с упълномощител ищеца Д. П. Л. и
упълномощен ответника К. Д. С. правата на пълномощника не са ограничени
чрез посочване от страна на упълномощителя на конкретна продажна цена,
вкл. процесната в размер на 9000 лева, като на пълномощника е предоставено
4
правото да сключи от името и за сметка на упълномощителя сделката при
каквито условия намери за добре, по негова преценка без ограничения.
Пълномощно с посочено съдържание за уговорка на продажна цена „каквато
намери за добре“ не изключва възможността за изследване дали договорът
за покупко-продажба на пълномощника е във вреда на представлявания. При
сключени от пълномощник разпоредителни сделки обективният критерий е
свързан с имуществото на представлявания като съвкупност от права,
задължения и правни очаквания, а субективният – с целта и намеренията на
договарящите, подчинени на изискването за добросъвестност. При сключен
от пълномощника договор за покупко-продажба, интересът на
представлявания, съответно накърняването му чрез увреждане, водещо се
свързват с еквивалентност на разменените престации при този вид договори.
Така Решение № 60208/ 4.01.2022г. по гр.д.№ 126/ 2021г. на ВКС – ІІІ ГО. В
съответствие със съдебната практика е приетото относно случаите, в които
нееквивалентността на престациите води до нищожност на договора за
продажба поради противоречие с добрите нрави, приемайки, че
представляваният дори и да е получил най-широки пълномощия и
възможност да договаря сам със себе си, винаги трябва да действа в интерес
на представлявания. При дадени широки пълномощия за разпореждане
критерият за накърняване интереса на представлявания при разпоредителни
сделки с негово недвижимо имущество е комплексен, негова юридическа
рамка е типичната цел на сделката, която пълномощникът е сключил по свой
избор при конкретни условия. Така както цитираното по-горе решение, така и
Решение по гр.д.№ 1208/ 2009г. на ВКС – ІІІ ГО , с което изрично се приема
нарушение на добрите нрави при нееквивалентност на престациите,
изхождайки от задължението на представителя да действа в интерес на
представлявания.
Независимо от горното следва да се отбележи, че свидетелските показания на
разпитания по делото св.Д. Й. С. се явяват обсъдени от съда от гледна точка
на тяхната допустимост, независимо от тяхното допускане за събиране, от
гледна точка на забраната в процесуалната норма на чл.164, ал.1, т.6 ГПК и
целта да се опровергае съдържанието на изходящ от страната частен
документ във връзка с вида и основанието на прехвърлителната възмездна
сделка като безвъзмездна с оглед занижената цена на продажната цена на
имотите.
5
Неоснователен е и доводът, свързан с приетото от съда относно наличието на
намерение у пълномощника К. С. за увреда на продавача Д. Л., който довод е
несъответен на задължението на представителя да действа в интерес на
упълномощителя , като принцип в института на доброволното
представителство. Превес в настоящата проявна форма – сключен договор
при неизгодни условия с оглед конкретната икономическа обстановка, намира
обективният елемент на увреждането, по смисъла на ТР № 5/2016г по т.д.
№5/2014г. Това е така, тъй като предоставената с пълномощното свобода на
договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният да
бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на
пазарната ситуация. Наличието на соченото намерение към момента на
сключване на сделката се предполага , обусловено от факта, че за
пълномощника в качеството на купувач е налице възможност да се
облагодетелства от разликата между стойността на продаденото имущество и
уговорената за него цена. Така Решение по гр.д.№ 2092/ 2014г. на ВКС – І
ТО.
По така изложените съображения фактическите и правни изводи в
постановеното решение в обжалваната му част се явяват в съответствие със
събрания доказателствен материал по делото, както и тълкувателната и
съдебна практика на ВКС, поради което следва да се потвърди. С оглед
изхода от правния спор и пред въззивната инстанция на основание чл.78, ал.1
ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за
тази инстанция за адв.възнаграждение в размер на 1080 лева, съобразно
списък за разноски по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3546/ / 31.10.2022г. постановено по гр.д.№
4092/ 2021г по описа на ПРС – ІХ гр.с. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда К. Д. С., ЕГН: ********** и В. Г. С., ЕГН: ********** да заплатят на
Д. П. Л., ЕГН: ********** сумата 1080 лв / хиляда и осемдесет лева/ -
6
направени разноски за въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7