№ 264
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Елка К. Колева
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20213100601127 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 260149/20.09.2021 г. по НЧХД №
4372/2020 г. на РС-Варна, постановена на 20.09.2021 г., с която подсъдимият М. Н. А., ЕГН
**********, с адрес на местоживеене в страната гр. *****, обл. Добрич, ул. „*****“ №12 е
признат за виновен за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че: на 08.08.2019 год. в
гр.*****, обл.Добрич, причинил на Д. Н. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в
травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, кръвоизлив под
конюнктивата на дясната очна ябълка, обусловила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. На основание чл. 78А ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Със същата присъда е осъден да заплати на гражданския ищец Димитър сумата от 1000 лева
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
Отхвърлен е искът за разликата до 2000 лева, като неоснователен. В тежест на подсъдимия
са възложени и държавната такса, както и разноските по делото.
Производството е образувано по въззивна жалба от адв. Д.И. – служебен защитник на
подсъдимия, с която е направено искане за отмяна на присъдата, като неправилна и
незаконосъобразна или делото да бъде върнато на друг състав на ВРС за изследване на
всички доказателства. Мотивите на защитата се изразяват в това, че не са проведени разпити
на всички присъстващи на мястото на осъщественото деяние, с коeто да се изясни
действителната фактическа обстановка в пълнота. Счита се, че не било установено
употребеното количество алкохол от всеки един от участниците в конфликта, как то се е
1
отразило на поведението им и в какви отношения са били те преди процесната дата.
Жалбата съдържа и оплаквания относно неполагането на достатъчно усилия от
първоинстанционната инстанция за призоваването на подсъдимия във Федерална Република
Германия, с оглед осигуряване на правото му да участва лично и непосредствено в процеса
и ненакърняване правото му на защита.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява, представлява се от служебния
защитник адв. И., която моли да се даде ход на делото, като поддържа жалбата си и моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и
делото да бъде върнато на друг състав на ВРС. В допълнение към възраженията си,
направени с въззивната жалба, излага, че на участниците в конфликта следвало да бъде
назначена СППЕ, с която да бъде установено предвид употребеното количество алкохол
способността им правилно да отразяват действителността в своите показания. Твърди се, че
през лятото на тази година подсъдимият е бил в страната на посочения адрес, но това не
било установено от ВРС. Излагат се доводи за празноти в доказателствата относно
установяване на актуалното гражданство на подсъдимия и на неговия настоящ адрес в
Германия, като първоинстанционният съд можел да стори това чрез запитване до Интерпол.
Процесуалният представител на частния тъжител адв. К. счита жалбата за
неоснователна, поради това моли да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВРС да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Излага становище, че ВРС е достигнал
до правилни изводи, като е провел първоинстанционното производство без допускане на
процесуални нарушения и усилията, сторени за установяване и призоваване на подсъдимия
са били положени в достатъчна степен.
Жалбата е допустима - подадена от легитимирано лице, съгласно чл.318 ал.6 от
НПК, и в срока по чл.319 ал.1 от НПК, а по същество е неоснователна.
Въззивният съд, въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 08.08.2019г. след полунощ частният тъжител Н. и съпругата му – св. М. Н.а
посетили питейно заведение „Джон Скот“, находящо се в гр.*****, на крайбрежната алея
„Дамбата“.
В заведението били също така техният син – св. Н. Н., негов приятел – св. К.К., както
и други посетители.
Частният тъжител Н. и св. Н.а се настанили в заведението и си поръчали напитки.
По същото време в заведението бил и подс. А., който консумирал алкохол на бар-
плота.
След настаняването на ч.т. и съпругата му, подс.А. без да е поканен се присъединил
към тях и започнал да им досажда. Сем. Н.и помолили подс.А. да ги освободи от
присъствието си, но последният категорично отказал да стори това. Поради тази причина
ч.т. Н. и свид.Н.а се преместили в другия край на заведението. Малко след това подс. А.
също се преместил при тях и отново им досаждал, като говорел на висок тон и бил видимо
алкохолно повлиян.
Бидейки свидетели на това, свид. Н. Н. и свид. К. се намесили и придружили подс. А.
2
извън заведението. Свид. Н.а ги последвала и с цел да предотврати евентуален конфликт
предложила на подсъдимия да отидат в друго заведение, където той да продължи да си пие,
за да не става конфликт. Двамата се отдалечили на около 50 метра от заведението и тогава
към тях се присъединил и ч.т. Н..
След пристигането на ч.т. Н. подсъдимият без видима причина и без предупреждение
нанесъл удари с ръце в лицето на тъжителя, в областта на дясното му око.
В следствие на ударите лицето на ч.т. Н. се разкървавило и подуло, като кръв имало
и по дрехите му.
След нанасянето на ударите подс.А. продължил да се движи по алеята, а свид. Н.а
сигнализирала на тел.112 за случилото се. На място бил изпратен полицейски екип, в чийто
състав влизали свидетелите Цв.С. и Ив.Г..
Полицейските служители С. и Г. при пристигането си били посрещнати от ч.т. Н. и
св. Н.а и възприели, че частният тъжител е с окървавено лице и дрехи. Обяснили им какво
се е случило и показали накъде се отправил подсъдимият.
Свидетелите С. и Г. застигнали подсъдимия. Първоначално той отказвал да си даде
документите за самоличност, но в последствие ги представил. Подсъдимият бил видимо
алкохолно повлиян и обяснил на полицейските служители, че се били скарали с частния
тъжител и затова го бил ударил.
Свид. С. съставил на подс. А. протокол за предупреждение по ЗМВР, който
последният е отказал да разпише. По късно същата вечер ч.т. Н. посетил медицинско
заведение, където раните му били обработени, за което е съставен фиш за спешна
медицинска помощ от 08.08.2019 г., издаден от МЗ – Център спешна медицинска помощ гр.
Добрич, филиал *****. На 09.08.2019г. посетил съдебен лекар, където бил освидетелстван и
му било издадено съдебно-медицинска консултация № 167/2019г. от съдебен лекар – д-р
Димитър Д. от гр. Добрич.
Във връзка с инцидента е образувана пр.пр. № 592/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – *****, приключила с постановление на прокурор при ВРП от 16.09.2019 г. за
отказ да се образува досъдебно производство.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно- медицинската
експертиза на частния тъжител Н. са нанесени следните травматични увреждания:
травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, кръвоизлив под
конюнктивата на дясната очна ябълка.
Травматичните увреждания биха могли да бъдат получени при удари с или върху
твърд, тъп предмет, респ. с юмрук, реализиран в областта на дясното око по начина, описан
в частната тъжба и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Горната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства: показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели Н.а, Н., К., С. и Г., фиш за спешна медицинска помощ от 08.08.2019 г., издаден от
МЗ – Център спешна медицинска помощ гр. Добрич, филиал *****, съдебно-медицинска
консултация № 167/2019г., заключението по изготвената СМЕ, материалите по пр. преписка
№ 592/2019г. по описа на РП *****.
Настоящият съдебен състав счита, че първата инстанция е провела прецизно съдебно
следствие, в хода на което са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с
времето и мястото на извършване на деянието и с механизма на причиняване на
установените увреждания у лицето Д.Н..
При формиране на своите фактически изводи настоящият съдебен състав съобразява
показанията на единствения свидетел-очевидец свид. Н.а, която е възприела случилото се,
3
включително физическото и емоционалното състоянието на частния тъжител преди и след
деянието. Отчитайки родствената връзка на свидетелката с подсъдимия, съдът намира
свидетелските й показания за достоверни, подкрепени и кореспондиращи с останалия,
кредитиран от съда доказателствен материал.
По отношение на свидетелските показания на останалите свидетели – Н., К., С. и Г.,
дадени в първоинстанционното производство, въззивната инстанция кредитира същите, тъй
като тези лица са възприели състоянието на пострадалия и това на подсъдимия
непосредствено след деянието.
Свидетелските показания на двамата свидетели Н.а и Н., които поради
обстоятелството, че са в близки роднински връзки с частния тъжител по делото подлежат на
по-внимателна преценка, но съпоставени с останалия доказателствен материал дават
напълно допълващо се описание на случилото се и съответно на останалите събрани гласни
доказателства и констатациите от медицинското освидетелстване.
Показанията на полицейските служители настоящата съдебна инстанция намира за
безпристрастен и независим източник на информация относно състоянието на подсъдимия и
пострадалия непосредствено след иницидента помежду им. Те свидетелстват и за това, че
подсъдимият е споделил пред тях за нанесения от него удар спрямо частния тъжител.
Събраните гласни доказателства са подкрепени от писмените такива, а именно: фиш
за спешна медицинска помощ от 08.08.2019 г., издаден от МЗ – Център спешна медицинска
помощ гр. Добрич, филиал *****, съдебно-медицинска консултация № 167/2019г., издадена
от д-р Д. Д. – съдебен лекар гр. Добрич и заключението по изготвената СМЕ.
Във връзка с получени телесните увреждания, съдът счита, че доказателствата по
делото – медицинската документация и изготвеното заключение по съдебномедицинската
експертиза по категоричен начин установяват, че частният тъжител е получил по описаните
от него и свидетелите време и начин травматични увреждания, характеризирани като лека
телесна повреда във вида, в който са отразени и в СМЕ. От доказателствата по делото може
да се обоснове изводът, че причиненото временно разстройство на здравето, неопасно за
живота за пострадалия, е в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия спрямо
частния тъжител.
При така очертаната и доказана фактическа обстановка въззивната инстанция достига
до единствения законосъобразен извод, направен и от ВРС, за установеност на деянието - че
на посочената дата и място подсъдимият М. Н. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Установени са всички елементи на
деянието от обективна страна - на инкриминираната дата подсъдимият е причинил на Д. Н.
Н. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на
дясното око, кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка, обусловила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна деянието несъмнено е извършено от подс. А. при условията на
пряк умисъл - подс.А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Действията
на подс. А. са били насочени към причиняване на разстройство на здравето на пострадалия
Н., като умисъла на подсъдимия обхваща именно нанасянето на телесна повреда на
пострадалия. Ирелевантни са предходните отношения между страните, тъй като деянието е
израз на незачитане на телесната неприкосновеност на пострадалия и независимо от
мотивите на подсъдимия, то е престъпно.
По жалбата:
Изложените от защитата доводи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
4
поради следните съображения:
На първо място по отношение на възражението за непълнота на доказателствения
материал във връзка с осъществяването на разпит на всички присъстващи в заведението,
настоящият въззивен състав намира, че събраните свидетелски показания в
първоинстанционното производство са в достатъчен обем и не налагат събиране на
допълнителни такива. Още повече, че не са посочени данни за други лица, станали
свидетели на процесния случай. Освен близките на пострадалия, в съдебното заседание са
призовани и разпитани и полицейските служители, обслужили сигнала, които независимо и
безпристрастно са изложили своите възприятия за инцидента. Досежно обясненията, дадени
в хода на прокурорската преписка - те не могат да бъдат обект на обсъждане, след като не са
приобщени по предвидения в НПК ред и съответно не могат да служат за основа на каквито
и да било правни и фактически изводи.
На второ място, безспорно се установява от доказателствата по делото, че
участниците в първоинстанционното производство, с изключение на полицейските
служители са употребили алкохол, но няма данни някой от тях, освен подсъдимия, да са
били във видимо нетрезво състояние. Сред лицата, не е имало такова, което да е било в
неадекватно състояние, възпрепятстващо го да възприеме правилно заобикалящата го
действителност. Неотносимо, ненавременно и неоснователно е искането на защитата за
назначаване на СППЕ на всяко от лицата, при положение, че няма данни за смущение в
техните психични, интелектуални и емоционални способности за правилно възприемане и
отразяване на действителността. Още повече, че при излагане на спомените си от случая
пред районния съд, свидетелите не са били в нетрезво състояние. За съда не съществува
задължение да тества или използва експертна намеса по отношение на употребено
количество алкохол или наличие на психически или интелектуални обременености за
свидетелите, щом от материалите по делото и личните си възприятия не констатира подобни
съмнения.
Отношенията между подсъдимия и пострадалото лице били те дългогодишни, добри
или лоши не оправомощават някой от тях за осъществяване на физическа саморазправа и не
могат да извинят каквото и да било противоправно поведение. Поради това, оплакването на
служебния защитник на подсъдимия в тази насока, настоящата инстанция намира за
неотносимо и неоснователно. Техните взаимоотношения биха имали значение единствено
при евентуална индивидуализация на наказанието, което е в неговия минимум.
Служебната защита в изложението си по същество, навежда твърдения, че след
извършена проверка с районния инспектор в РУ на МВР гр. *****, е получила информация,
че подсъдимият е бил през целия летен сезон 2021 г. на адреса си в гр. *****. Видно от
материалите по първоинстанционното производство на 15.06.2021 г. с цел призоваване за
открито съдебно заседание на 26.07.2021 г. е изпратена призовка от ВРС, в която е отразено,
че по данни от 28.06.2021 г. на лица от адреса, подсъдимият не живее на този адрес и е в
Германия от повече от 30 години. Очевидно е направен опит и в сочения период от време
подсъдимият да бъде открит, но без успех.
По отношение на възражението за липса на събрани доказателства за притежаваното
гражданство от подсъдимия, съдът намира за несъстоятелни, тъй като изисканата Справка от
НБД (на лист 40 от материалите по НЧХД 4372/2020 г. по описа на ВРС) е отговорила на
този въпрос - лицето е с двойно гражданство – българско и немско.
Изложеното възражение на защитата, че районният съд не е направил необходимите
постъпки за издирване на лицето, поради което е нарушено правото му да участва в делото,
настоящата въззивна инстанция намира за несвоевременно направено и по същността си за
неоснователно. Първоинстанционното производство е протекло при условията на чл. 269,
ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК по отношение на подс. А., каквато възможност е предвидил в
разпоредбите си процесуалният закон в случай, че това няма да се отрази негативно на
разкриване на обективната истина.
Престъплението, в чието извършване е обвинен подсъдимият, не е тежко такова и се
преследва по тъжба на пострадалия, в каквото производство присъствието на подсъдимия в
съдебно заседание не е задължително. Районният съд е събрал достатъчно доказателства за
разкриване на обективната истина, като отсъствието на подсъдимия не е попречило за това.
След като са направени всички възможни усилия за установяването и уведомяването на
подсъдимия за образуваното наказателно производство и съответно за насрочените съдебни
заседания, са събрани доказателства, че лицето се намира извън пределите на Република
5
България и местоживеенето му не е известно. Изчерпани са всички възможности за
призоваване на подсъдимия, като са изискани: справка от ПРБ, НСС и от Министерството
на правосъдието, ГДИН, както и справка за задграничните пътувания на подсъдимия от ОД
на МВР Варна, справка от НБД, включително е направен и опит за уведомяването му чрез
упълномощения в пр. пр. № 592/2019 г. по описа на РП ***** защитник – адв. Желев, но
след неустановяването му и преценка на всички законови предпоставки и липса на пречки,
първоинстанционният съд е взел правилно и законосъобразно решение – да продължи
разглеждането на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК. При положение,
че подсъдимият е бил известен за образуваната срещу него прокурорска преписка за случая
и че пострадалият е решен да търси правата си, то е следвало да положи нужната грижа за
възможността да бъде открит. От пасивното си и неправомерно процесуално поведение
подсъдимият не може и не следва да черпи права в своя полза и това да бъде основание за
необосновано удължаване на съдебното производство или пък за отмяна на един
законосъобразен съдебен акт.
По наказанието:
Съдът приема, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна
отговорност на подсъдимия, тъй като за извършеното от него престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, същият не е осъждан за
извършено престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК и от деянието му не са настъпили имуществени вреди. Същевременно,
настоящият съдебен състав не констатира наличието на някоя от отрицателните
предпоставки, отразени в чл. 78а, ал.7 НК, препятстващи освобождаването на подсъдимия от
наказателна отговорност, както и не са представени доказателства за неговото имотно и
имуществено състояние, поради което намира определеното административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева, наложено по реда на чл.78А от НК в законоустановения
минимум, за законосъобразно и справедливо.
По отношение на гражданския иск, въззивната инстанция че са налице елементите на
фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно поведение
на подсъдимия, настъпили неимуществени вреди за ищеца и наличие на причинна връзка
между тях. Предявеният иск е бил доказан по основание и настоящата инстанция не намира,
че е необходимо изменение или отмяна на присъдата и в нейната гражданскоосъдителната
част. Частично уваженият гражданския иск в размер на 1000 лева ВОС намира за
справедливо и съответно обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, разноските по делото се възлагат на подсъдимия,
когато бъде признат за виновен, както е сторено и в настоящия случай.
Поради изложеното и след като при цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за отмяна или
изменение на присъдата. Настоящият състав намира, че Присъдата на РС Варна следва да се
потвърди като правилна и законосъобразна, а жалбата да се остави без уважение и на
основание чл.338, вр. чл.334, т.6 НПК, съставът на Окръжния съд гр. Варна, като въззивна
инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260149/20.09.2021 г., постановена по НОХД №
4372/ 2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, IV състав.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7