Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 09.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд,                  първо гражданско отделение, І-6 състав

в публичното на трети декември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора                                                     като разгледа докладваното от съдия Алексиева                                                       гр. дело № 15661 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба, подадена от Х.И.П., починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон-Д.Р.Р., Е.П.К., Е.П.И. и С.Д.Ч. против Н.Х.Ф., с която е предявен иск с правно основание чл.27 във връзка с чл.33 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен в условията на крайна нужда при явно неизгодни условия, обективиран в нотариален акт № 88, дело № 77/2011 г. на нотариус М.Г..

         Настоящото производство е образувано във връзка с Решение № 47 от 09.01.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 4456/2015 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, с което е обезсилено изцяло Решение № 3674/28.05.2015 г., постановено по гр.д. № 10726/2011 г. по описа на СГС, І-16 състав и делото върнато за ново разглеждане друг съдебен състав на СГС, като производството трябва да продължи с участието на всички надлежни страни-с изслушване на допуснатата СОЕ и произнасяне на релевираните доказателствени искания в проведеното пред СГС на 01.12.2014 г. открито съдебно заседание.

Ищецът поддържа, че поради влошеното си здравословно състояние- прекаран инсулт, липсата на пари и нуждата от незабавно лечение, бил принуден да потърси пари в заем, които му били дадени при условие, че временно прехвърли имота си на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен.

Поддържа, че ищецът му прехвърлил имота на 28.02.2011 г ., като преди това на 21.02.2011 г. между страните бил сключен предварителен договор. Твърди се, че имотът е закупен за продажната цена от 15 000 евро, изцяло заплатена на ищеца. Твърди се, че всъщност реалната цена получена от ищеца е в размер на 25 000 евро, от която сума 2000 евро заплатени от ответника като задатък при подписване на предварителния договор, 15 000 евро са минали по банков път, а останалите 8000 евро на „черно“, поради което и уговорената неустойка в случай на съдебно отстраняване на купувача възлиза именно на 8000 евро. Оспорва като недоказани твърденията на ищеца, че се е намирал в крайна нужда. Твърди се, че сделката не е сключена при толкова неизгодни условия, като в тази връзка следва да се има в предвид, че имотът не е в добро състояние.

Ищците, чрез своя процесуален представител поддържат така предявения иск в съдебно заседание. Претендират разноски, съобразно представен списък.

Ответникът в съдебно заседание оспорва предявения срещу него искове чрез своя процесуален представител. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         На 28.02.2011 г. между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариален акт № 88, том І, рег.№ 2418, дело № 77/2011 г. на нотариус М.Г. с рег.№ 622 на НК, по силата на който ищецът продава на ответника собствения си недвижим имот, а именно: втори етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, СО, район Слатина, ул. „******, със застроена площ от 86 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ І-916, кв.31 по РП на гр.София, м.“Г.Милев“, одобрен със Заповед № РД-50-09-118 от 01.04.1990 г. с площ от 470 кв.м., за продажната цена от 15 000 евро, която ищецът е заявил, че е получил от ответника напълно по банков път в деня на подписване на договора.

         Между страните е уговорена и неустойка в размер на 8000 евро в случай на съдебно отстраняване от имота на купувача.

         Видно от представения с отговора на ответника договор, на 21.02.2011 г. страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота, описан, съобразно нотариален акт № 11, том ХХІІІ, дело № 4221/1970 г., с който ищецът се е легитимирал като собственик на 28.02.2011 г. пред нотариус М.Г.. В този договор страните са уговорили продажна цена от 25 000 евро, платима както следва: 2000 евро, платима в деня на подписване на предварителния договор, а остатъкът от 23 000 евро-платим в деня на изповядване на сделката пред нотариус М.Г.. Уговореният срок за изповядване на сделката е 28.02.2011 г. Заплащането на сумата от 2000 евро е удостоверено с разпоредбата на чл.6.2. от предварителния договор, съобразно която договорът служи като разписка за получената от ищеца-продавач предплата от 2000 евро. Заплащането на сумата от 15 000 евро се установява с представения от ответника писмен документ-вносна бележка от 28.02.2011 г. за превод на сумата по банковата сметка на ищеца. Този документ не е оспорен от ищеца с твърдението, че такова плащане не е извършено, поради което съдът приема, че ищецът е получил и сумата от 15 000 евро.

         Тъй като в уговорения между страните срок до 10.03.2011 г. ищецът не е предал владението на купувача, последният се снабдил с изпълнителен лист на 12.05.2011 г. за предаване на владението върху процесния имот, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118470400488 по описа на ЧСИ Н.П.с рег.№ 847.

         От приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от страните се установява, че пазарната стойност на процесния имот към датата 28.02.2011 г. възлиза на сумата от 163 640 лв.

         От приетата по делото епикриза, издадена от МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД София се установява, че в периода от 06.01.2008 г.-14.01.2008 г. ищецът е бил настанен за лечение на получен исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА-левостранна умерено тежка хемипареза.

         От приетата по делото епикриза, издадена от Токуда Болница София се установява, че в периода от 24.06.2011 г.-28.06.2011 г. ищецът е бил настанен за лечение с поставена окончателна диагноза: ИБС-НАП ІІІ А2, необструктивна коронарна болест. В епикризита и от снетата от ищеца анамнеза се установява, че ищецът е преживял исхемичен мозъчен инсулт с пълно моторно възстановяване, но оттогава практически не провежда лечение или лекарско наблюдение.

         По отношение на събраните доказателства при настоящото разглеждане на делото, както и по отношение на събраните свидетелски показания при първото разглеждане на делото.

         С Решението на Апелативен съд-София, е обезсилено решението, постановено при първоначалното разглеждане на делото с указания производството да продължи от последното открито съдебно заседание, проведено на 01.12.2014 г. към който момент са били налице основания за спиране на производството по делото, поради настъпила смърт на ищеца.

         С оглед на решението на въззивната инстанция съдът приема, че настоящото производство не е повторение, а продължение на първоинстанционното производство развило се пред І-16 състав от последното проведено открито съдебно заседание с повторение само на съдопроизводствените действия извършени в това съдебно заседание без участието на надлежни страни. Ето защо настоящият съдебен състав може да основе решението си и на събраните от І-16 състав свидетелски показания, без да бъдат събирани повторно.

         По отношение на ново събраните доказателства настоящият съдебен състав намира, че няма пречка да бъдат обсъдени в настоящото производство, като същите не са преклудирани, доколкото определението по чл.146 от ГПК, в което е обективиран доклада по делото, е определение от категорията на тези по чл.253 от ГПК и могат да бъдат отменяни и изменяни от същия съд, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

         В проведеното на 12.06.2018 г. открито съдебно заседание съдът е допълнил доклада по делото изготвен по гр.д.№ 10726/2011 г. по описа на СГС, І-16 състав и във връзка с така допълнения доклад и заявените от страните доказателствени искания, съдът е събрал нови доказателства, поради което счита че същите не са преклудирани.

         Предвид гореизложеното съдът следва да обсъди посочените по-горе доказателства.

         Свидетелят Д.Н.К.установява, че познава починалия Х., тъй като са съседи. Х. отсъствал дълго време,         тъй като бил в чужбина. След като се върнал в България, горе-долу по това време получил инсулт и бил много зле-имал затруднения в говора, в движението. Лично свидетелят му помагал да пазарува, да се облича, да се храни. Постепенно с медикаменти състоянието му се подобрило. Свидетелят установява, че Х. е самотник, родителите му са починали, няма семейство. Когато бил в болницата в Пирогов свидетелят го посетил и после го прибрал в къщи. Х. имал нужда от пари, защото като видял че здравословното му състояние не е добре, започнал да търси начин да се върне в Германия за по-качествено лечение. За това търсил заем, за да може да се осигури качествено и адекватно лечение.

         Свидетелят Б.Е.К.установява, че познава Х. като човек от квартала, но никога не е бил особено близък с него. Установява, че често пъти се е налагало да му дава пари на заем, но винаги ги връщал. Свидетелят установява, че Х. е влизал в болница и имал нужда от пари за лечение, парите не му стигали за лекарства.

         Свидетелят К.Г.К.установява, че е приятел на ответника. Не знае подробности за г-н П., но за него се носели слухове, че е комарджия-ходи в „Принцес“, в „Новотела“, както и че взема пенсия 700 евро в Германия. През 2012 г., когато видял П. той бил напълно здрав. В тази част показанията на свидетеля кореспондират с установеното в епикризата на болница Токуда, че през към 2012 г. ищецът е с пълно моторно възстановяване след прекаран мозъчен инсулт.

         Свидетелят Ф. Б.Т.-Н.-син на ищеца не установява релевантни за спора факти.

         От приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че Х. П. на 69 години е страдал от хронични заболявания, изискващи проследяване и диспансерно наблюдение: високо кръвно налягане, дислипидемия. След исхемичен мозъчен инсулт пациентите взимат за дълъг период от време невротрофични медикаменти, съдоразширяващи, антикоагуланти /намалаващи съсирваемостта на кръвта-синтром, какъвто е вземал и П.. За хемипарезата се препоръчва физикална терапия и балнеосанаториални процедури. Вещото лице установява, че след получения исхемичен мозъчен инсулт на П. е назначена схема за амбулаторно лечение, като стойността на изписаните лекарства за месец възлиза на сумата от 92,59 лв. С оглед установената сърдечно-съдова патология-хронична сърдечна недостатъчност на базата на дилативната кардиомиопатия се налага системно доживотно лечение, което месечно струва 80,64 лв.

         От събраните писмени доказателства пред настоящия съдебен състав се установява още, че през месец декември 2008 г. ищецът е продал собствен имот за сумата от 110 000 евро. Установява се, че освен пенсия от България от около 200 лв., ищецът е получавал и месечна пенсия от Германия в размер около 500 евро, без дължимите осигуровки и данъци, т.е. нетният размер е по-малък от 500 евро.

         Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира.

         Между събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.27 във връзка с чл.33 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен в условията на крайна нужда, обективиран в нотариален акт № 88, том І, рег.№ 2418, дело № 77/2011 г. на нотариус М.Г. с рег. № 622 на НК.

Според  чл. 33 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. В съдебната практика е прието, че правната норма посочва две съществени и основни предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, т. е. липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка - лична и на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване на задълженията/, т. е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила сделката. От гореизложеното е видно, че първата предпоставка - състоянието на крайна нужда също е необходимо да отговаря на две изисквания - от една страна да представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна - този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, като при договор за продажба, в най-често срещания случай, са осъществени когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и купувача, при много съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена по договора. Следователно от легалното определение на основанието за унищожаемост на договор поради крайна нужда в  чл. 33, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат изведени две кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки като елементи от фактическия му състав: извършване на волеизявлението под влияние на крайна нужда за един от съконтрахентите и явно неизгодни условия за същия, които са необходими и достатъчни, за да е налице основанието за унищожаване по  чл. 33 ЗЗД.

В този смисъл Решение № 497 от 01.06.2009 г. по гр. дело № 1213/2008 г. на ВКС, III г. о., Решение № 1094 от 01.10.2008 г. по гр. дело № 4630/2007 г. на ВКС, V г. о., Решение № 87 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2016 г., III г. о., ГК.

С оглед на горното съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като ищецът и въпреки разпределената му доказателствена тежест не доказа двете предпоставки на иска.

По делото не се установи към месец февруари 2011 г. ищецът да се е намирал в крайно утежненото материално и здравословно състояние.

Действително през 2008 г. ищецът е прекарал исхемичен мозъчен инсулт, но видно от медицинската документация към 2011 г. тъй е бил напълно моторно възстановен.

Действително както през 2008 г. така и впоследствие ищецът е имал доста хронични заболявания, чието лечение е изисквало месечна сума от около 100 лв. месечно, но ищецът е разполагал с месечни доходи от пенсия от около 980 лв. /около 200 лв.-пенсия в България и сума по-ниска от 500 евро пенсия от Германия, предвид изричното посочване, че сумата е посочена без спадане на дължимите осигуровки и данъци/. След справка от сайта на НСИ се установява, че средният общ разход на лице за първото тримесечие на 2011 г. възлиза на сумата от 774,70 лв., т.е. ищецът е разполагал с доходи над този размер.

Освен това през м.декември 2008 г. ищецът е получил приход от продажба на свой имот в размер на 110 000 евро, т.е. 215 141,25 лв. Действително сумата е получена около две години преди процесния период, но това е един сериозен доход, в не малък размер, за да бъде похарчена за издръжка и поддържащо лечение в рамките на две години.

По делото не се установява ищецът да е имал заеми към банки или други институции. Напротив установява се, че е получавал в заем дребни суми от съседи, но винаги ги е връщал.

По отношение на втората от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки от фактическия състав на  чл. 33 ЗЗД-сключване на процесния договор за продажба при явно неизгодни за ищеца условия.

Дори и да се приеме, че ответникът реално е заплатил за имота сумата от 25 000 евро, в левова равностойност 48 895,74 лв., то отнесена тази продажна цена към данъчната оценка на имота към процесния момент -85 523,60 лв. или към нейната пазарна-163 640 лв., сочи на известна не еквивалентност на престациите.

Еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.

В случая обаче и доколкото не е доказана първата кумулативна предпоставка и не се установява утежнено материално и здравословно състояние на ищеца, да е оказало сериозен натиск върху волята му за сключване на процесния договор без който натиск последният нямаше да бъде сключен, то правно релевантно за изхода на спора се явява наличието на известна обективна нееквивалентност /двете предпоставките следва да са кумулативно установени/. Още повече, че същата би могла да се обясни и със склонността на ищеца към хазарта, която се установява с показанията на Кирилов.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски. Ответникът до приключване на устните състезания по делото не е заявил искане за разноски, не е представил доказателства за извършени такива, поради което съдът не присъжда разноски и на тази страна.  

 Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Х.И.П., ЕГН **********, починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Д.Р.Р., ЕГН **********,***, Е.П.К., ЕГН **********,***, алея ******, Е.П.И., ЕГН **********,*** и С.Д.Ч., ЕГН **********,*** против Н.Х.Ф., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.27 във връзка с 33 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен в условията на крайна нужда при явно неизгодни условия, обективиран в нотариален акт № 88, том І, рег.№ 2418, дело № 77/2011 г. на нотариус М.Г. с рег.№ 622 на НК, по силата на който Х.И.П. продава на Н.Х.Ф. собствения си недвижим имот, а именно: втори етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, СО, район Слатина, ул. „******, със застроена площ от 86 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ І-916, кв.31 по РП на гр.София, м.“Г.Милев“, одобрен със Заповед № РД-50-09-118 от 01.04.1990 г. с площ от 470 кв.м., за сумата от 15 000 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: