№ 17400
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110174432 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В. В. Б. срещу „ФИРМА“ ЕООД..
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при което съдът намира, че
исковата молба е редовна и допустима, при което делото следва да се насрочи за разглеждане
в открито съдебно заседание.
По доказателствените и другите искания на страните:
Искането на ответника за привличане на трето лице-помагач е основателно,
доколкото са налице предпоставките по чл.219 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели в режим на довеждане от всеки от ищцата, за установяване твърдените боли и
страдания вследствие на инцидента.
С цел съблюдаване принципа за равнопоставеност на страните в процеса и на
ответника ще се допуснат двама свидетели при режима на довеждане за установяване
вредите от злополуката и обстоятелствата по настъпването й.
Следва да бъде допуснато и изслушване на съдебно-медицинска експертиза за
отговор на поставените в исковата молба и отговора задачи.
Искането на ищеца за допускане на съдебнопсихологична експертиза следва да се
устави без уважение на настоящия етап, тъй като по делото не са налице данни за това какво
е било психологичното състояние на ищцата преди злополуката.
Без уважение следва да ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в отговора, тъй като не е ясно значението му за правилното
1
разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор при положение, че ответникът не
оспорва, че злополучката е била призната за трудова по надлежния ред с влязло в сила
разпореждане на НОИ.
На ответника се следват указания по чл. 101, ал. 1 ГПК за привеждане на
доказателственото му искане по чл. 192 ПК в съответствие с изискванията на процесуалния
закон.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал 1 Столична община като трето лице -
помагач на страната на ответника.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства по
делото съгласно описите, обективирани в същите.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане от ищеца за установяване претърпените болки и страдания вследствие
на инцидента.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника, от които първия – за установяване обстоятелствата по
настъпване на инцидента, а втория – за търпените болки и страдания от пострадалото лице.
ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на допуснатите гласни доказателства на страните до
датата на първото открито съдебно заседание по делото с последиците по чл. 158 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р К. А. С., специалност: медицина – ортопедия и
травматология от Обединения списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от
комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Софийския
градски съд за 2025 г.,
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза в размер на
600 лева, от които 150 лв. платими от бюджета на съда, а останалите 450 лв. да се внесат от
ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебнопсихологическа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане на
съдебнотехническаекспертиза.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да приведе искането си
по чл. 195 ГПК в съответствие с изискването за форма, като обективира същото в нарочна
молба с адресат третото лице.
2
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 20.05.2025 г.,
14:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника, ведно с
приложенията към него.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника в тридневен срок от
получаване на преписа от настоящето определение да представи по делото по 1 бр. преписи
от исковата молба, отговора и приложенията към тях за връчване на третото лице-помагач.
След постъпването им преписите да се изпратят на новоконституираното трето лице-
помагач препис от исковата молба и отговора, както и от приложенията към тях и от
настоящото определение с указания, че може да вземе становище по същите до датата на
насроченото открито съдебно заседание по делото.
След внасяне на възложения в тежест на ответника депозит да се уведом вещото
лице.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са при условията на обективно и субективно съединение осъдителни
искове с правна квалификация чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени
вреди – болки и страдания, в размер на 40 000 лв., като частичен иск от претенция за сумата
от 80 0000 лв., ведно със законнната лихва от датата на инцидента – 28.11.2023г. до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 28.11.2023г. около 11 часа по време на изпълнение на
трудовите си задължения по трудов договор с ответника, се придвижвала между два
търговски обекта, при което на заледен участък затрупан със сняг в близост до тротоара на
ул. „Х се подхлъзнала, загубила равновесие и паднала. Твърди, че към момента на
инцидента заемала длъжността „мърчандайзер, продажби. Описаният механизъм на
настъпване на злополуката бил установен в протокол за резултатите от разледването й и
разпореждане на ТП на НОИ, с което същата се признавала за трудова. Твърди, че
вследствие на инцидента получила фрактура в дист. Трета на фибулата, фракура на
тибиалния малеол, фрактура на тригонум пост. на тибията и луксация на ТК става. Била
приета в „УМБАЛСМ Н.И. Пирогов“, където пролежала времето от 28.11. до 04.12.2023г. и
било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибуло и й
назначили медикаментозна терапия. След изписването й ищцата продължила назначената й
антикоагулантната терапия в домашни условия и избявала натоварването на крайника по
лекарско предписание. В продължение на няколко месеца изпитвала силни болки в крака си
и се нуждаела от чужда помощ при изправяне и тоалет. Твърди, че последствията от
инцидента не били отшумели, защото продължавала да изпива болки при продължително
стоене в изправено състояние и смяна на времето. Движенията на глезенната й става
останали ограничени, походката й с накуцване, а прогнозите за пълно възстановяване били
песимистични. Всичко изложено се отразило крайно неблагоприятно и върху психиката на
3
пострадалата. При така изложените фактически твърдения иска от съда да съобрази
инфлационните процеси, като й присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 80 000 л;в. ведно със законната лихва
от деня на инцидента и разноските. Претендира разноски.
Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло
предявените искове Не оспорва фактическите твърдения на ищеца за наличието на
твърдяното трудово правоотношение. Прави възражение, че злополуката не била трудова,
защото при настъпване на инцидента ищцата се била отклонила от маршрута на
придвижване за лични цели. Прави възражение, че претеднираното обезщетение за
неимуществени вреди не съответствал на критерия за справедливост. Прави възражение за
съпричиняване на злополуката поради проявена груба небрежност от страна на ищеца. В
тази връзка излага, че инцидентът настъпил под въздействието на комплекси фактори, в т.ч.
бездействието на третото лице-помагач, невнимание от страна на пострадалата и
индивидуалните характеристики на физиката й. Иска от съда да отхвърли предявените
искове или евентуално да намали обезщетението съобразно приноса на пострадалия
Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 200 КТ е да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника, че при и по повод на така възложената му работа е
претърпял посочената злополука, че тя е довела до временна или трайна
неработоспособност, че вследствие на злополуката е претърпял неимуществени вреди –
болки и страдания, както и в какво се изразяват същите, както и причинно-следствената
връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.
В тежест на ответниците, предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установят в
процеса възражението си по чл. 201, ал. КТ – допусната от пострадалия груба небрежност
при настъпването на злополуката..
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни по делото следва да се отделят
обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по време на
действие на което, на посочените в исковата молба дата и място, ищецът е претърпял
телесни увреждания.
Ищецът не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че инцидентът е
признат за трудова злополука по надлежния ред за това – с влялзо в сила разпореждане на
НОИ.
Ищецът не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за твърдените
емоционални страдания и смущения в социалния му живот вследствие на инцидента.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4