Решение по дело №396/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. Е. С., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-4569-000064/19.05.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ – Две могили към ОДМВР – Русе, с която спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил „Сеат Кордоба“, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца. В жалбата, се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административно- производствените правила. Моли съда да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор при РУ – Две могили към ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Със заповед № 25-4569-000064/19.05.2025 г., младши автоконтрольор при РУ – Две могили към ОДМВР – Русе е наложил принудителна административна мярка на М. Е. С., в качеството й на собственик на МПС, изразяваща се в "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач", със срок от 6 месеца по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр. табели с рег. № [рег. номер] и свидетелството за регистрация на МПС под № ********* (л.2 от преписката).

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 16.05.2025 г., около 21:23 часа, на [улица], пред дом № 3, в [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, лицето И. М. М. е управлявал МПС л. а. „Сеат Кордоба“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката С., в нарушение на ЗДвП, тъй като към него момент е бил неправоспособен водач. Това нарушение било установено чрез съставен АУАН сер. GA № 851899/16.05.2025 г., на същата дата, от служител при РУ - Две могили към ОД на МВР - Русе – Г. К. и свидетел по акта Н. Н.. Контролният орган преценил, че деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, съгласно която „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“

В съставения АУАН е посочено, че МПС-то е собственост на жалбоподателката в настоящото производство – М. Е. С., по което обстоятелство също няма спор.

Горното дало основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед, в мотивите на която, освен изложените фактически основания за издаването ѝ, е налице и препратка към съставения АУАН серия GA № 851899/16.05.2025 г.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред.

Ответникът по жалбата е представил по делото заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т.5 са посочени и младши автоконтрольорите в районни управления при ОД на МВР - Русе (л.21 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, както на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. В съответствие с нормата на чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. директорът на ОД на МВР – Русе, като ръководител на служба за контрол, е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на младши автоконтрольорите в РУ при ОД на МВР - Русе. Видно от удостоверение рег. № 336р-16299/12.06.2025 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.22 от делото), към 19.05.2025 г. - датата на издаване на процесната заповед, Г. Б. К. заемал изпълнителска длъжност – младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Две могили при ОД на МВР - Русе. Нарушението, станало повод за налагане на ПАМ, е извършено на територията на [населено място], общ.Иваново, т.е. същото попада в териториалната компетентност на издателя на обжалвания акт.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени съставеният АУАН Серия GA № 851899/16.05.2025 г. и следните обстоятелства – управление на лек автомобил от лице, което е неправоспособен водач. За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т. 2а, б. "а" е процесната: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС от неправоспособен водач, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила М. Е. С..

По делото не е спорно, че лицето, което е управлявало процесното МПС на 16.05.2025 г. в 21:23 ч. в [населено място], обл. Русе е И. М. М. и не е притежавал СУМПС, като посоченото обстоятелство се удостоверява чрез предоставеното собственоръчно обяснение от лицето (л.5 от преписката). В тази връзка това обстоятелство е относимо към предмета на настоящия спор, който касае въпроса дали спрямо жалбоподателката, която не е управлявала процесното МПС, правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. Неоснователни са доводите на процесуалния представител в хода по същество на делото, че в атакуваната заповед неправилно е посочено, че жалбоподателката е водач на МПС. Използвана е бланкова форма за съставяне на заповед, в която въпреки реквизитите на формата ясно е очертана фактическата обстановка и волята на административния орган, а именно, че спрямо жалбоподателката е приложена принудителна адм.мярка, предвид качеството и на собственик на процесния автомобил, който е управляван от неправоспосочен водач.Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от лице, при наличие на обстоятелствата, посочени от правната норма. Жалбоподателката не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от водач, който няма СУМПС/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. В тази връзка волята на АНО е ясно изразена, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е и обстоятелството дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, в чие владение е автомобилът и по какви причини. Законът допуска засягане на правата на собственика на МПС, с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

Определеният от органа срок на мярката - 6 месеца, е в минималния предвиден в закона размер, като съдът няма право, а и не е разписано и законово основание да се слиза под минимално определения от законодателя срок.

Колкото до възражението на жалбоподателката за наличието на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, следва да се отбележи, че този правен институт е неприложим в настоящото производство. На разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН жалбоподателят би могъл да се позове в производство по обжалване на наказателното постановление, но не и в настоящото производство по обжалване на заповед за прилагане на ПАМ.

В обобщение се налага извода, че с издаването на процесната заповед, ЗДвП е приложен правилно от ответника, в съответствие с постигане на целите в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Е. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4569-000064/19.05.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ – Две могили към ОДМВР – Русе, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА М. Е. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес [населено място], [улица], сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.