Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260461
гр. Бургас, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI–ви наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 26.10.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа НАХД
№ 2944 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от А.В.М., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 19-0346-000058/21.01.2020 г., издадено от началника
на РУ Созопол, МВР - Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок
от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
По делото е постъпило становище от жалбоподателя, с което
се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт
и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод
за установеност на следната фактическа обстановка:
На 14.03.2019 г., около 07:10 часа, в общ. Созопол, на път втори
клас № II – 99, пътен възел Атия посока към ВМБ Атия, жалбоподателя А.В.М., управлявал лек автомобил Ситроен
Ц 3, с рег. № СТ 5646 ВК, собственост на Таня Тодорова. Същият бил тестван за употреба
на алкохол от св. С.Р. – мл. автоконтрольор в РУ Созопол, но дал отрицателна
проба. Жалбоподателя А.В.М. отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство и му бил издаден талон за медицинско изследване,
но водачът отказал и кръвна проба за анализ.
За установеното нарушение, на 14.03.2019 г., свидетелят С.Р. съставил АУАН срещу жалбоподателя А.В.М., като последният е
получил препис от акта и е посочил, че няма възражения, вкл. не е направил
такива и в предоставения тридневен срок.
На 21.05.2019 г., било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Показанията на актосъставителя изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, РУ Созопол, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал.
1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно съдействието може да бъде дадено по два начина
– чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание
за медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични вещества
и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични
вещества. Така, ако водачът откаже съдействие за реализирането на който и да е от
посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не изпълнява задължението,
вменено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност
да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. В случая
от доказателствата по делото се установява, че водачът е отказал да бъде изпробван
с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал да даде кръвна
проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. С това си поведение той безспорно
е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което както в АУАН, така и
в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин. На жалбоподателя е бил издаден
от свидетеля Р. талон за медицинско изследване, в който е посочено, че жалбоподателят
отказва да даде кръв. Видно от талона, същият е подписан собственоръчно от жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното
от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Направеното възражение, че липсвали външни признаци у
водача на МПС, за извършване на проверката, е ирелевантно, доколкото органите
на реда действат при условията на оперативна самостоятелност и в техните
правомощия влизат и задълженията да проверяват водачите на МПС за спазване на
правилата за движение по пътищата. От друга страна, деянието за което е
санкциониран жалбоподателя не е за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, а за отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
В случая е без значение обстоятелството дали лицето е употребило наркотични
вещества или не, защото М. е бил длъжен да съдейства на органите на МВР и да не
отказва проба за употреба на наркотични вещества. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици
или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв
отказ.
Възражението, че НП е съставено след месечния срок по чл.
52, ал. 1 ЗАНН, също е неоснователно. Действително НП е издадено след изтичане на
едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, но трайната съдебна практика е категорична, че
срокът за издаване на наказателното постановление по реда, установен в чл. 52, ал.
1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до нарушение на правото на защита
на засегнатото лице. Това е така, защото издаването на НП в крайна сметка е ограничено
с друг, давностен по своя характер срок, като съгласно нормата на чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, е шестмесечен от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на
14.03.2019 г., а наказателното постановление е издадено на 21.05.2019 г., тоест
преди изтичане на установения давностен срок, поради което не е налице твърдяното
процесуално нарушение (Решение № 1303/02.07.2018 г. по к. н. а. х. д. № 1067/18
г. на АС-Бургас).
При правилно определена правна квалификация на извършеното
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие
с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Доколкото санкциите са определени
в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за съда не съществува
възможност да ги обсъжда, нито да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност
не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление,
което налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК, следва в тежест на жалбоподателя да бъдат възложени разноските за пътни
разходи на разпитания по делото свидетел С.Р. в размер на 10 лева, които са били
изплатени от бюджета на съда, както и следва да бъде осъден да заплати сумата от
5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът указва на жалбоподателя, че на основание чл.
182, ал. 2 ДОПК има възможност в седемдневен срок от влизане на решението в сила
да заплати доброволно дължимите разноски в размер на 10 лева в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Бургас, като в платежните документи
посочи основанието и номера на делото. В противен случай ще се пристъпи към принудителното
им събиране.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-0346-000058/21.01.2020 г., издадено от началника на РУ Созопол, ОД на МВР
- Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя А.В.М., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на
управление на МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, А.В.М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, както и сумата от 5 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд
– Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.