№ 57
гр. Нова Загора, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20232220200031 по описа за 2023
година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба от Б. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** с адрес за призоваване: ***, чрез адв. П. А. от АК Сливен, против наказателно
постановление № 22-0306-002020/15.11.2022 г. на Д.К.Д. – Началник група в ОДМВР Сливен, РУ
Нова Загора, с което на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП, му е наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата и на подробно изложените в нея съображения се поддържа, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като по същество се твърди, че
жалбоподателя не е изпълнил от обективна и субективна страна административното нарушение, за
което му е била ангажирана административнонаказателна отговорност.
Претендира се от съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява, като жалбата на
въззивника се поддържа от редовно упълномощен от него защитник, чрез когото по същество се
поддържа, че деянието не съставлява административно нарушение поради липса на вина у дееца.
Сочи, че липсата на вина изключва административнонаказателната отговорност.
За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законен или процесуален
представител, същата не взема становище по основателността на жалбата.
Районна прокуратура Сливен редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява
представител.
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН от надлежна страна - лице, което е санкционирано.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
Превозно средство – лек автомобил марка „ВАЗ 2121“ с рег. № СН 4295 ВН, собственост на
П.Г.И., бил с изтекла застраховка. Лекият автомобил бил в движение с поставени регистрационни
табели и жалбоподателя предположил, че превозното средство е изрядно и може да бъде
управлявано безпроблемно. Нещо повече – след като разбрал за прекратената регистрация, поради
липса на застраховка „Гражданска отговорност“, видно от представеното копие от полица за
застраховка, още на същата дата, когато било установено това обстоятелство – 24.10.2022 година,
И. заплатил гражданска отговорност. Той не знаел, че лекия автомобил е с прекратена
регистрация, тъй като собственика на лекия автомобил не бил уведомен за това по съответния
законов ред, т.е. не било спазено нормативно уреденото задължение на компетентния орган да
уведоми собственика на превозното средство, че служебно е прекратена регистрацията на ППС, а
И. е нямало как да провери, дали е прекратена служебно регистрацията на лекия автомобил.
На 24.10.2022 год., Р. К. С. на длъжност мл.полицейски инспектор при ОДМВР Сливен, РУ
Нова Загора, в присъствието на свидетеля Д. С. Д., съставил АУАН серия GA № 275234 против Б.
Г. И., на 66 г., живущ в *** като водач на лек автомобил с рег. № СН4295ВН, за това, че на
24.10.2022 г. в 16:09 часа в с. Брястово, до автобусната спирка в посока изток-запад, управлявал
лек автомобил ВАЗ 2121, с рег. № СН 4295ВН, собственост на П.Г.И., като автомобила бил със
служебно прекратена регистрация от 04.10.2022 г. във връзка с чл. 143 ал. 10 от ЗДвП.
С оглед установеното и след като полицейските органи намерили, че с това жалбоподателя
виновно е нарушил чл. 140, ал.1 пр. 1 от ЗДвП, са съставили на Б. Г. И. горецитирания АУАН.
В последствие въз основа на АУАН, при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът като цяло споделя изложените в жалбата доводи от процесуалния представител на
санкционираното лице и намира, че последното не е извършило описаното в наказателното
постановление нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, тъй като деянието му е несъставомерно от
субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие
или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно
и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно нормата на чл.7, ал.1 ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал.2 от същата норма,
непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи.
Законът не предвижда изрично деянието по чл.140, ал.1 ЗДвП да се наказва, когато е
извършено при форма на вината – непредпазливост. В този смисъл деянието по чл.140, ал.1 ЗДвП
се явява виновно, респ. наказуемо единствено когато е извършено умишлено, при пряк или
2
евентуален умисъл.
При умишлено деяние, деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието,
да предвижда настъпването на общественоопасните последици и да иска или да допуска тяхното
настъпване.
Безспорно установено е по делото, че на процесната дата санкционираното лице е
управлявало моторно превозно средство с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143,
ал.10 ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния случай липсва умисъл от негова страна.
По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод жалбоподателя да е
имал законово задължение да извърши регистрация на същото, както и на други основания да е
знаел или да е предполагал, че е със служебно прекратена регистрация.
Ето защо и при тия фактически данни, съдът намира административното обвинение за
недоказано от субективна страна.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за
основателна и счита, че обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно от
материалноправна страна, следва да бъде отменено.
Не се претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0306-002020 от 15.11.2022 год. на Началник
Група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Б. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** на основание чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3