Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1234 от 02.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети септември две хиляди и
двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Станимир Христов
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря В. С. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 1524 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Пагема 2013“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Лозенец, ул.“Резвая“ №6, представлявано от управителя П.Г.К., против
Решение №89/26.06.2020г., постановено по НАХД №97/2020г. по описа на Районен
съд -Царево, с което е потвърдено наказателно постановление №02-0002798/04.03.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във
връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лв. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение
като незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касация – Директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас се представлява
от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата като неоснователна. Пледира
решението на първата инстанция да бъде оставено в сила. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение №89/26.06.2020г.,
постановено по НАХД №1524/2020г. по описа на Районен съд–Царево, е потвърдено наказателно
постановление №02-0002798/04.03.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е безспорно установено и
доказано.
Решението на
първата инстанция е правилно и следва да се остави в сила, като съображенията
за това са следните:
Касаторът е
санкциониран за това, че в качеството на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, на
29.01.2020г., в 14.00 часа, в изпълнявания от дружеството строителен обект:
„Жилищна сграда“, находящ се в УПИ VІ, кв.26, ПИ 44094.501.497 по КК на
с.Лозенец, общ.Царево, не е уредил като трудово правоотношение, отношението при
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма
с лицето Й.Р.В, ЕГН **********, който
при извършената проверка е бил установен да престира труд като „общ работник“. Видно
от съставения АУАН и НП, като нарушена е посочена нормата на чл. 62, ал.1 от КТ, според която трудовият договор се сключва
в писмена форма.
Съдът намира възраженията
в касационната жалба за неоснователни.
По делото е
доказан фактът на престиране на труд в полза на дружеството от страна на Й.В.,
като работодателя не е сключил трудов договор със същия. С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което
е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо наличие на трудово
правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време,
работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово
възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена
форма. В производството пред районния съд са установени всички съществени
елементи на правоотношението между дружеството и В., от които може да бъде
направен извод, че е налице трудово
правоотношение.
Основните възражения на касатора са, че съдът
е ценил едностранчиво и безкритично писмените доказателства –конкретно
попълнена справка и показанията на разпитания по делото свидетел на ответната
страна, поради което формирал погрешно вътрешното си убеждение и достигнал до
неправилни правни изводи.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
Районен съд-Царево е изяснил всички релевантни за спора факти като е анализирал
и обсъдил подробно събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, излагайки подробни мотиви. При правилно установена фактическа
обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав, районният
съд е достигнал до правилни изводи, съответни на приложимия процесуален и
материален закон.
Извършването на нарушението, за което е
санкционирано дружеството с оспореното пред районния съд НП, е доказано по
безспорен начин от справка, съставена на основание чл.402, ал.1,т.3 от КТ,
подписана от В., в която е посочено, че същия полага труд в дружеството като
общ работник, с работно време от 8.00 часа до 17.00
часа, с два почивни дни и срещу възнаграждение от 30 лв., от безпротиворечивите показанията на свидетеля
Д. и представената книга за инструктаж.
Като е допуснал В. да полага труд, без да е сключен трудов договор
с него в писмена форма, дружеството е нарушило, в качеството си на работодател,
по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ, императивното изискване на чл.62, ал.1, във
връзка с чл.1, ал.2 Кодекса на труда. Нарушението е детайлно описано, правилно
квалифицирано от административно- наказващия орган и подведено под точната
санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 КТ, като на дружеството-работодател е
наложена имуществена санкция в установен от закона размер.
Съдът не споделя
доводите в касационната жалба, че липсата на постановление по чл.405а от КТ за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, препятства реализирането на
административно-наказателната отговорност на касатора. Производството по
чл.414, ал.3 от КТ е с административнонаказателен характер, за което се налага
глоба или имуществена санкция. В това производство наказващият орган е
установил, че с работника не е бил сключен трудов договор, като лицето
изпълнява трудови функции в полза на касатора. С производството по чл.405а от КТ се установява, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, но
съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено
от контролните органи на инспекцията по труда. Съгласно чл.12 от ЗАНН
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В производството по
чл.405а от КТ целта е да се обяви съществуването на трудовото правоотношение,
за да може лицето да се ползва от правата и задълженията на трудовия договор с
работодателя. Производството по издаване на акт по чл.405а от КТ не е
преюдициално относно производството по налагане на имуществена санкция за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като фактите
въз основа, на които се издава НП са установени с АУАН, а не с постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение. Възражението на касатора,
че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено преди влизане в сила на акт
по чл.405а, ал.1 от КТ, е неоснователно.
В съответствие с вменената му доказателствена
тежест административно-наказващия орган е доказал наличието на всички
обстоятелства, описани в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране
на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт. В
случая не е бил налице сключен трудов договор между касатора и работника,
поради което правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ и отговорността на
работодателя е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ.
На тази база съдът е преценил, че
при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са
спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и е
постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни
норми.
Като е обосновал
краен резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, районният
съд е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни основания
същото следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на
ответника по касация в края на съдебното заседание е направил искане за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение
на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода
на делото и на основание чл. 143, ал.3 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС
и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на
възнаграждението за юрисконсулт следва
да е 100. 00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК,
Административен съд – Бургас, ХV състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №89/26.06.2020г.,
постановено по НАХД № 97/ 2020г. по
описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА „Пагема 2013” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Лозенец, ул.“Резвая“ №6, представлявано от управителя П.Г.К., да заплати в
полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.