РЕШЕНИЕ
№ 12466
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110112430 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от ИСК“ ООД, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: ************** представлявано от ДВД срещу Л. З.
С., ЕГН: ********** с адрес: ************ с която се моли съда да приеме за установено, че
ответника дължи на ищеца:сумата от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит ********** от дата
12.03.2024г., сумата от 148.21 лева, представляваща законна лихва за период от 12.05.2024 г.
до 14.10.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.10.2024 г. до изплащане на
вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №*********** г., по описа на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че на 12.03.2024 г. е сключен индивидуален Договор за потребителски
кредит ************ между ИСК“ ООД с търговско наименование ************* като
Кредитодател и Л. З. С. като Кредитополучател.
Поддържа се, че е отпуснат кредит в размер на 2500.00 лв. на Кредитополучателя. С
подписване на процесния Договор, кредитодателят е предоставил сумата, по личната
банкова сметка на длъжника, с което дружеството е изпълнило задълженията си по договора,
а кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения индивидуален договор като заплати сумата в размер на 2665.00лв., ведно с
дължимата договорната лихва. Договорът е за срок от шестдесет дни, като сумата по същия
е следвало да бъде издължена на 11.05.2024г.
Твърди се, че по процесния Договор за кредит, Л. З. С. не е извършвал плащания и
дължимата главница по процесния договор е в размер на 2500 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. З. С. е подал отговор на исковата молба, с който
признава,че е усвоил кредита, като е спрял плащанията след като е установил, че за 2500 лв.
следва да върне над 3715 лв. за 60 дни.
Излагат се доводи за нищожност на договора и в частност на клаузата, предвиждаща
1
такса в размер на 1050 лв. за експресно разглеждане. Излагат се доводи, че нищожността на
клаузата за договорна лихва и таксата за експресно разглеждане има за юридическа
последица изначална недействителност на кредитната сделка. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Оспорва се ответникът да е дал повод, респективно отговорността му за разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от индивидуален договор за потребителски кредит
************/12.03.2024 г., сключен между ИСК“ ООД- кредитодател и Л. З. С.-
кредитополучател, като по силата на същия от страна на ищеца е предоставен кредит в
размер на 2500 лева при следните условия: срок за погасяване : 60 дни, 5 Брой погасителни
вноски: 1 (една) вноска;Размер на погасителна вноска: 3,715.00 лв. ( три хиляди
седемстотин и петнадесет лева ); Фиксиран Годишен лихвен процент по Кредита:
40.15% (четиридесет цяло и петнадесет процента);Фиксиран Годишен лихвен процент на
ден 0.11%;Годишен Процент на Разходите - ГПР: 47.52%;Общ размер на всички плащания с
включена такса експресно разглеждане: 3,715.00 лв.
Съгласно чл. 1 от договора с подписване на същия Кредитополучателят заявява, че
преди подписване на настоящия Договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
незадължителна услуга експресно разглеждане на Заявлението с искане за потребителски
кредит, предоставена от Кредитодателя, което обстоятелство е декларирано изрично в
попълненото Заявление чрез средство за комуникация от разстояние. Услугата експресно
разглеждане на Заявлението с искане за потребителски кредит е изцяло извършената и
предоставена от ИСК“ ООД, за което Кредитополучателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 1,050.00
лева.С подписване на настоящия Договор, страните се уговарят и съгласяват таксата по
горната алинея да се заплати от Кредитополучателя разсрочено като се раздели на равни
части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
Съгласно раздел II, т. 12 от приложимите общи условия Такса експресно разглеждане
(„Бърз кредит“ до 15 минути) - ще означава такса за допълнителна, незадължителна услуга
по искане на Кредитополучателя за експресно разглеждане на документи, която гарантира
експресна обработка на Заявлението с искане за потребителски кредит при сроковете и
условията описани в настоящите ОУ;
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след
запознаване с представените по делото доказателства представен от ответника писмен
отговор относно плащания по Договор за потребителски кредит № ************/12.03.2024
г. и тяхното осчетоводяване, както и относно сумите, платени с представени платежни
документи - 4 броя е установило следното: На 12.03.2024 г. между ИСК” ООД и Л. З. С. с
ЕГН ********** е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит
************/12.03.2024 г., по силата на който Кредитодателят предоставя потребителски
кредит от 2500 лв., а Кредитополучателят се задължава да върне същия при следните
условия:Срок на кредита: 60 дни, Брой вноски : 1 вноска, Дата Падеж: 11.05.2024 г., Размер
на погасителна вноска: 3 715.00 лв., Фиксиран годишен лихвен процент : 40.15 %, Обща
сума, дължима от Кредитополучателя, с включена такса за експресно разглеждане : 3 715.00
лв. и Годишен процент на разходите : 47.52 %. В получения от ИСК” ООД се твърди, че по
процесния Договор за потребителски кредит № ************/12.03.2024 г„ от страна на
2
ответника по делото Л. З. С., няма постъпили и осчетоводени плащания.
С преводно нареждане за кредитен превод, референция ************* от 12.03.2024 г„
с наредител „ИСК” ООД и получател Л. З. С. е предоставена сума в размер на 2500.00 лв.
Като основание в платежното нареждане е записано: „Потребителски кредит Дог. № *****
от дата 12.03.2024”.
При включване на сумата от 1050.00 лв. при определяне на ГПР, неговият размер е
1012.88%.
На листи 72, 73 и 74 от делото се намират четири броя приложени преводни
нареждания, за извършени плащания с получател ИСК” ООД както следва: извлечение от
преводно нареждане от 23.04.2024г., извлечение от преводно нареждане от 24.04.2024г.,
извлечение от преводно нареждане от 10.07.2024г., извлечение от преводно нареждане от
09.08.2024г. Във всяко от посочените преводни нареждания като основание е записано :
„**********”, т.е. ЕГН на Л. З. Стоянов,без да е посочен номер на договор. В отговора на
направеното запитване относно посочените платежни нареждания е посочено следното:
„Приложените платежни нареждания от страна на ответника, са осчетоводени и разнесени
по други негови договори, а именно: **************** които не са предмет на настоящия
спор и са ирелевантни към настоящия правен спор. Въз основа на този отговор вещото лице
прави извод, че постъпилите плащания от 10.07.2024 г. - 1700 лв.,09.08.2024 г. - 1700
лв., 24.04.224 - 869 лв. и 23.04.2024 г. - 370 лв. не са осчетоводени за погасяване на
задължения по Договор за потребителски кредит № *****************
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разглеждането на искане за
отпускане на кредит независимо дали е бързо, бавно или експресно не може да се таксува за
сметка на потребителя. Така настоящият съдебен състав намира, че таксата за експресно
разглеждане, не се дължи. Не може да се приеме, че срещу тази такса (възнаграждение) се
дължи поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв
начин е определен размерът й, респ. в какво точно се изразява насрещното поведение на
кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно тези такси, прикриват истинската им цел да
служат за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да бъдат
3
заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според който годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за
допълнителната услуга „експресно разглеждане“ несъмнено води до превишаване тавана на
ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК). Предвид това, съдът намира, че тази клауза е
нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и поради
противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена
такса с неясна насрещна престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма
доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху
нейното съдържание.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен
процент няма да е 40.15%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 1050 лева, формално уговорени като такси. Нарушен е чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 1050 лева,
изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването размера на ГПР става 1012.88%, изчислен от вещото лице, надвишаващ
законовия максимум- пет пъти размера на законната лихва- 69 %/ към месец април 2024 г.
законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -3.80 %/, а имено представлява
близо седемдесет и три пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
************ на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Или иначе казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и
връщане само на чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 2500 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
4
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 2500 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Ответникът е представил платежни нареждания за сумите от 370 лева/от 23.04.2024 г./,
869 лева/от 23.04.2024 г./, 1700 лева/от 10.07.2024 г./ и 1700 лева /от09.08.2024 г./, с
твърдения, че са погасени всички дължими суми по процесния договор.
Ишцовото дружество твърди, че вземанията не са отнасят за процесния Договор за
потребителски кредит ************, а са осчетоводени по договори ****************
които не са предмет на настоящия спор. С протоколно определение от 04.06.2025 г. съдът е
задължил ищеца до следващото открито съдебно заседание да представи по делото договори
с ************** както и да представи справка за това как са отнесени всички постъпили от
Л. С. плащания, в противен случай на основание чл.161 ГПК съдът ще приеме, че
твърдените плащания са относими към процесния потребителски договор.
Постъпила е молба, в която се твърди, че:
1.От платежно нареждане за сумата в размер на 1700.00 лв. от дата 10.07.2024г. сумата
в размер на 61.00лв. е отнесена по ********. сумата в размер на 1639лв. е отнесена по
**********
2.От платежно нареждане за сумата в размер на 1700.00 лв. от дата 09.08.2024г. сумата
в размер на 761.00лв. е отнесено по ********. сумата в размер на 939.00 е отнесена по
********
3.Платежно нареждане за сумата в размер на 869.00 лв. от дата 24.04.2024г. е отнесено
по ********
4.Платежно нареждане за сумата в размер на 370.00 лв. от дата 23.04.2024г. е отнесено
по ********
Ищецът въпреки предупреждението за последиците по чл. 161 ГПК отказва да
представи договори, **********, ********, ********, сключени между Л. З. С. и „ ИСК“
ООД с твърдение, че те са ирелевантни, не са свързани с предмета на настоящия правен
спор и касаят отделни правоотношения между страните.
Така съдът намира, че следва да отнесе всички плащания към процесния договор.
Преценката на страна по спора как отнася, респективно осчетоводява плащанията си не
обвързва съда. Въпреки указанието ищцовото дружество не е представило други договори за
заем, сключени между страните и остава недоказано по делото наличието на други
правоотношения между Л. З. С. и ИСК“ ООД. Това обстоятелство не се установява и от
изготвената по делото ССчЕ като на вещото лице не са представени първични счетоводни
документи, а единствено справка, имаща доказателствена сила на твърдения на страна как
същата страна в нейна полза е осчетоводила постъпили суми.
Съдът отчитайки постановките на Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г.,
постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОС на ОСГТК на ВКС и разпоредбата на
5
чл. 76 ЗЗД намира, че доколкото не се доказва по делото наличието на няколко еднородни
задължения, съдът не следва да преценя кое е най старо и най обременително. Доказано е
единствено задължение на ответника да заплати сумата от 2500 лева по недействителния
процесния договор Договор за потребителски кредит ************.
Ответникът е представил доказателства за плащане на сумата от 4639 лева още преди
процеса. Така съдът приеме плащанията за правопогасяващ юридически факт, което води до
неоснователност на исковите претенции.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се следват деловодни разноски за
настоящото производство. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл.
38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА в размер от 400 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата
съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Ответникът е останал задължен за разноски, като не е внесъл депозит за вещо лице в
размер на 300 лева. С оглед изхода на спора същите следва да се съберат от ищеца по реда
на чл. 77 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИСК“ ООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: ************** представлявано от ДВД срещу Л. З. С., ЕГН: ********** с
адрес: **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 230, ал. 1 и
2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, за признаване за
установено, че че Л. З. С. дължи на ИСК“ ООД сумата от 2500 лева (две хиляди и петстотин
лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит ********** от дата
12.03.2024г., сумата от 148.21 лева, представляваща законна лихва за период от 12.05.2024 г.
до 14.10.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.10.2024 г. до изплащане на
вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №*********** г., по описа на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА ИСК“ ООД, ЕИК: ***********, да заплати на основание чл. 77 ГПК по
сметка на Софийския районен съд, сумата от 300 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА ИСК“ ООД, ЕИК: ***********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА на адв. Л. К. Б. личен номер Л. К. Б. , адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6