№ 742
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110136993 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и шеста от ГПК
Подадена е искова молба от Д.Х. Джарлъкова срещу СТ. К. ДЖ.. Предявен е иск с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, както и
насрещна искова молба, с която е предявен иск по чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с
небрачни искове за упражняване на родителски права, лични контакти с децата, родени от
брака и издръжка, както и предоставяне ползването на семейното жилище, евентуално се
прави искане за заплащане на наемна цена в размер на 1000 лв. Направено е искане за
произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Следва да бъдат приети представените от страните документи като писмени
доказателства по делото, доколкото същите са допустими, относими и необходими за
изясняване на предмета на делото.
Следа да бъде издадено съдебно удостоверение на ищеца за послужване пред
Национална агенция по приходите.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.01.2022 г. от
15:15 часа, за когато да се призоват страните /включително и по телефона и чрез електронно
съобщение/, с препис от настоящото определение, на ответника по първоначалната искова
молба да се изпрати препис от отговора по насрещната. Да се призове компетентната Д СП с
препис от исковата молба и отговора по местоживеене на страните, като й се укаже, че до
датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по делото, който да изрази
1
устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт.
Докладът следва да съдържа, информация относно родителския капацитет на родителите,
доходи, условия за отглеждане на детето (след извършено посещение на жилищата на
страните), подкрепяща среда, емоционална привързаност на детето към всеки от родителите
(да се наблюдава среща) и т.н., както и в случай, че детето е навършило 10 г. дали е в негов
интерес изслушването му от съда. В случай, че на ДСП е необходим по-дълъг срок за
събиране на изисканата информация, следва да уведомят съда за това.
ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора на насрещната
искова молба писмени документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на страните, че в срок до приключване на първото по делото открито
съдебно заседание следва да конкретизират обстоятелствата, които ще се установяват с
всеки от свидетелите. По исканията за събиране на гласни доказателствени средства ще се
произнесе в ОСЗ след изслушване на страните и изпълнение на указанията.
УКАЗВА на ищеца по първоначалната искова молба и ищеца по насрещната, че
следва да се явят лично в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без
уважителна причина и не представяне на доказателства за наличие на такава,
производството по делото ще бъде прекратено /чл. 321, ал. 1 от ГПК/.
Съдът приканва съпрузите към сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Указва на същите, че за постигане на
съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при
постигане на споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се
разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите
за производството държавни такси са по-ниски /развод, издръжка/. Разяснява на
страните, че при останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но
същите могат да получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване
на брака или за постигане на споразумение, което да представят в съда. Разяснява на
съпрузите, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от
съществено значение за опазване интересите на родените от брака деца.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект на доклад по делото:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49. ал. 1 СК обективно съединен с
небрачни искове по чл. 59 от СК - за родителски права, лични контакти, издръжка на
родените от брака деца. Предявен е иск за фамилното име на съпругата, както и
предоставяне на ползването на семейното жилище – ап. № 3, находящ се в гр. София,
бул. „Георги Сава Раковски“ № 154, ет. 1 – по чл. 56, ал. 1 СК.
В исковата молба се излага, че страните са сключили граждански брак на
27.08.2005 г., както и че от брака си имат родено едно дете – Добри Джарлъков, роден
на 31.03.2016 г. Излага се, че с ответника не живеят заедно от четири години, че тя
заедно с детето обитават семейното жилище – ап. № 3, находящ се в гр. София, бул.
„Георги Сава Раковски“ № 154, ет. 1 и че именно ищцата полага основни грижи за
детето.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, с който не
се оспорва предявения иск за развод, но се оспорват небрачните искове, като се излага, че и
ответникът полага грижи за детето и счита, че той има по-добър родителски капацитет.
Според ответника претендираната издръжка в размер на 500 лв. месечно е прекомерна,
оспорва и че ищцата има жилищна нужда.
2
В отговора на исковата молба е обективирана насрещна искова молба, предявен
е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни
искове по чл.59 от СК- за упражняване на родителски права, лични контакти с децата,
родени от брака и издръжка, както и за предоставяне на ползването на семейното жилище.
Евентуално е направена претенция за определяне на наемна цена по чл. 57 СК, в случай че
бъде предоставено ползването на семейното жилище на съпругата.
В дадения едномесечен преклузивен срок е постъпил отговор на насрещната
искова молба, с който се излагат съображения за неоснователност на депозираната
насрещна искова молба.
УКАЗВА на всяка от страните, че по делото всички обстоятелства се нуждаят
от доказване и всяка страна трябва да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
УКАЗВА на ищеца по исковата молба и ищеца по насрещната искова молба, че
в негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: съществуването на брак
между страните; ненавършването на пълнолетие на родените от брака деца;
изложените в исковата молба и насрещната такава положителни факти, които
ищцовата страна намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
В тежест на всяка страна е да докаже по делото нуждата на детето от издръжка в
претендирания размер, материалните възможности за заплащане на претендираната
издръжка; всички наведени в исковата молба/насрещната искова молба обстоятелства,
обуславящи интереса на детето родителските права върху него да се упражняват от
майката/бащата, от контакта си с бащата/майката в предложения режим, както и
годността и възможностите на бащата/майката да се грижи за него при условията на
предложения режим на лични контакти с децата.
Всяка от страните следва да установи, че описания от нея недвижим имот е
семейно жилище, както и жилищна нужда, а ответникът следва да установи основанието и
стойността на наемната цена, която следва да му се заплаща.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3