№ 181
гр. Русе, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500146 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ЗК «Л.И.»-АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София,
***, представлявано от и.д. М.М.Г. и П.Д., е обжалвало решението от
13.12.2021г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N3578/20г., в
частта, с която искът на дружеството за установяване съществуване на
вземането по отношение на ответника е отхвърлено в размера над 607,63лв.,
представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение, претендирано
в общ размер на 2910,55лв., от които 2753,74лв. главница и 156,81лв
лихва,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното му
изплащане.Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се
въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
уважи иска изцяло, при законните последици.
Въззиваемата страна О.Р. Булстат:***,представлявана от к. П.М.,
1
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С решението първоинстанционният съд е признал за установено
вземането на ЗК «Л.И.»-АД, гр.София против О.Р. за сумата 607,63лв.,
представляваща главница по регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «каско» на
автомобил марка "Мерцедес", модел "А.Г. 43", с рег. *** собственост на "Т."
ЕООД, за настъпило застрахователно събитие на 27.07.2018 г. в гр. Русе,
ведно със законната лихва от 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането и законна лихва за периода 14.11.2019 г. до 04.06.2020 г. в размер
на 34, 43 лв, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по гр.
дело № 2081/2020 г. на Русенския районен съд и е отхвърлил исковете в
останалата част.С решението ищецът е осъден да заплати на ответника
209,51лв по компенсация.
От представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП
№1616663, се установява, че на 27.07.2018г., около 13.40ч в гр.Русе, на
ул.»Бабуна планина», е настъпило пътно-транспортно произшествие, при
което водача на товарен автомобил марка «Мерцедес» модел «А.Г.» с рег.***,
попада в несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка. При
инцидента са причинени щети на МПС – в протокола е описано, че е увредена
предна лява гума с джанта.
Към момента на произшествието, за посочения товарен автомобил е
имало валидно сключена застраховка „КАСКО“ на МПС с ответното
застрахователно дружество, обективирана в полица №
93001810039503/17.05.2018г. /л.9 от гр.д.№3578/20г. на РРС. При
застрахователното дружество е заведена преписка по щета № 0017-126118-
410279 от данните по която е видно, че застрахованият автомобил е
претърпял щети на стойност 2753, 74лв. изразяващи се в увреждане на гума и
джанта.
С писмо от 25.10.2019г. О.Р. е уведомена от застрахователя за
настъпилото застраховатгелно събитие, при което е причинена щета, и на
2
основание чл.410 КЗ е отправена претенция за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение.
В първоинстанционното производство е приета експертиза, според
която произшествието е настъпило в резултат на преминаване на автомобила
пред дупка на пътя при което гумата се е разкъсала, а джантата деформирала.
Вещото лице посочва, че становището изготвено от „Е.С.“-ООД-автосервиза,
от който е извършен ремонта, и изготвената от тях фактура за щетите, са
обективни. Ликвидационните разходи са оценени на 20 лева. Вещото лице
сочи размерите на дупката- 1 метър х 1, 40 метра х 0, 13 м. В района на
поризшествието пътят е прав и хоризонтален. Пътната настилка е от
асфалтобетон, който е положен върху паваж. Тя е с недостатъчна дебелина и
на отделни места е разрушена с образуване на ръбове. Предвид
констатираните данни, експертът е категоричен, че водачът на автомобила е
имал възможност да възприеме препятствието от не по-малко от 20-25 метра,
като е имал възможност да намали скоростта на автомобила до 15-20 км/ч,
която скорост е безопасна. Според вещото лице джантата е била годна за
ползване след ремонт и боядисване. Вещото лице не е установило данни, от
които да може да направи извод, че джантата е била деформирана.Счита, че
цената на възстановената джанта е около 1450лв.Първоинстанционният съд е
задължил ищеца да осигури възможност на вещото лице да извърши оглед на
джантата, но това не е изпълнено.Стойността на гумата по фактурата е
661,06лв.
От показанията на св.Р.Ш. се установява, че става въпрос за
„огромна“ дупка, която не е била сигнализирана. Спомня си и че е имал
проблем с гума и джанта без да сочи степента и вида на увреждането на
джантата. Заявява, че "гумата още стои в един склад, джантата не са я
върнали".
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че обжалваното решение е правилно. Предявеният иск е основателен, но
установен до определеният от първоинстанционния съд размер, като
разходите за ремонт и боядисване на джантата са 300лв., без ДДС.При
определяне на дължимата сума е съобразена стойността на гумата 661,06лв,
разходите за труд-35лв.Общия размер на дължимата сума е 996,06лв без ДДС.
Следва да се включат и ликвидационните разноски 20лв.И така се формира
3
вземане на ищеца от ответника в общ размер на 1215,96лв.Правилно е
прието, че възражението за съпричиняване е основателно и е определено на
50%, предвид данните за поведението на водача на автомобила - По делото
безспорно е установено от приетата експертиза, че водачът на увредения
автомобил е имал възможност да избегне препятствието, като намали
скоростта на автомобила.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд,
с което е уважен искът за съществуване на вземане за сумата 607,63лв,
представляващ дължимо застрахователно обезщетение по застраховка ГО, е
правилно, и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода спора пред въззивната инстанция жалбоподателят дължи
на въззиваемата страна 50лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1103 от 13.12.2021г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.N3578/20г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЗК «Л.И.»-АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано от и.д. М.М.Г. и П.Д. да заплати на
О.Р. Булстат:***,представлявана от к. П.М. 50лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5