РЕШЕНИЕ
№ 631
Плевен, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Венелин Николаев
при секретар Десислава Добрева, изслуша
докладваното от съдията Венелин Николаев адм. дело № 618 по описа за 2021
година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по
жалба на А.И.Р. ***, срещу Решение №623/06.07.2021 г. по преписка №170 от 2009
г. на ад хок заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/,
като моли същото да се отмени изцяло.
В жалбата са
наведени доводи, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Никъде в решението не се споменава кой закон
ще следва да решава спора, въпреки многократните му оплаквания по този въпрос.
Този отказ е процесуално нарушение по смисъла на АПК. Налице е отказ КЗД да се
произнесе дали спрямо него е осъществена дискриминация по признак
„образование“. По тези причини решението е и недопустимо.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор на
жалбата, въпреки дадената му с Определение № 1071/23.08.2021 г. /л.75/
възможност. В придружителното писмо към преписката /л.8/ се сочи, че жалбата е
неоснователна, решението е законосъобразно. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят А.И.Р., редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Н. с пълномощно по делото. Насочва към изложените в предното заседание възражения и оплаквания, които са
свързани с несъобразяване с влязло в сила решение № 9016/22.06.2011 г. на ВАС
по адм.д. № 5118/2011г., и дадените в него задължителни указания. Сочи, че
предвид разпоредбата на чл. 2 от ГПК, приложим субсидиарно може да се говори за
недопустимост на решението след фактическия отказ на комисията да се произнесе
по основния въпрос на спора, а именно: за идентичността на двата вида
образование. От друга страна, следва да се отбележи също и въпроса за
приложение на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. В настоящото решение,
се споменава само за първото изречение. Никъде няма съждения относно останалата
част, където ясно е казано, че признаците за дискриминация се определят със
закона. Без да се приложи съответният закон, не може да се говори изобщо за обсъждане
на признаци. Напълно е изяснена фактическата обстановка. Става въпрос за недопускане
до конкурс поради липса на образование. От друга страна е проведен конкурсът.
Участвали са и други участници и при това положение е поставен в неравностойно
положение. След като е налице, в случая по смисъла на чл. 4, това е Законът за
висшето образование, и § 1 от същия. Според чл. 37 от АПК, не се нуждае от
доказване, че военното образование на жалбоподателя е безспорно равностойно с
това на останалите висши заведения, съобразно самия Закон за висшето образование.
В този смисъл моли да се постанови съдебно решение.
Ответникът – КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ -
СОФИЯ, редовно призован, не се представлява. Постъпило е становище с вх. № 5755
от 22.11.2021 г. от В.Г.– юрисконсулт в Комисия за защита от дискриминацията /л.107/, с което моли да бъде даден ход на делото и да
се отхвърли жалбата, като излага доводи за законосъобразност на решението. Алтернативно
възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД – ГР.
ПЛЕВЕН, редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по
делото.
Административен съд - Плевен, седми състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, доколкото решението на
КЗД е връчено на Р. на 20.07.2021 г., видно от обратната разписка на л.72,
гръб, а жалбата е подадена на 03.08.2021
г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.4, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред Комисията за защита от
дискриминация е образувано на основание жалба от А.И.Р., за осъществена спрямо
него дискриминация по признак „образование“, във връзка с подаване на заявление
за участие в конкурс по документи за длъжността Експерт “Управление на човешки
ресурси“ в служба „Управление на персонала“ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр.
Плевен. С допълнителна молба Р. е уточнил, че спрямо него като участник в
конкурса, е извършена проява на пряка дискриминация по признак образование,
основана на незачитане на висшето му икономическо образование по отношение
останалите участници в конкурса.
Въз основа на горната жалба е образувано
административно производство по преписка № 170/2009 г. по описа на Комисията за
защита от дискриминация.
Обжалваното в настоящето производство решение №
623/06.07.2021 г. по преписка № 170/2009 г. на Комисията е четвърто по ред.
Първоначално Комисията за защита от дискриминация се е
произнесла с решение № 49/08.03.2010 г. в състав: З.Г., Х.А. и Л.К., с което е
приела, че УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен не е извършил пряка
дискриминация по признак „образование“ по отношение на А.И.Р.. Горното решение
е било предмет на съдебен контрол. С решение № 1480/31.01.2011 г., постановено
по адм. д. № 5190/2010 г. тричленен
състав на ВАС е отхвърлил жалбата на А.И.Р.. Горното решение е било предмет на
касационна проверка от петчленен състав на ВАС, който с решение №
9016/22.06.2011 г., постановено по адм.дело № 5118/2011 г. е отменил решението
на тричленния състав и е върнал делото като преписка на КЗД за произнасяне по
същество при спазване на дадените с касационното решение указания.
В изпълнение на горното, КЗД повторно разглежда
преписка № 170/2009 г. и постановява решение № 193/09.09.2013 г. в състав: С.Й.,
Б.Х. и Л.К., с което отново приема, че УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр.
Плевен не е извършил пряка дискриминация по признак образование. Това решение
също е било предмет на съдебен контрол. С решение № 1577/12.03.2014 г.,
постановено по административно дело № 9695/2013 г., Административен съд София-
град е отменил решението на административния орган и е изпратил
административната преписка на КЗД за ново произнасяне съобразно дадените
указания.
Във връзка с горното съдебно решение преписка №
170/2009 г. отново е била разгледана от КЗД в състав: С.А., Б.Х. и Л.К., при
което е постановено решение № 239/16.06.2009 г.. Със същото е прието, че с
недопускането до участие в конкурса болницата е извършила пряка дискриминация
по отношение на Р..
Същото решение е обжалвано, като с решение №
21/12.01.2018 г. по адм.д. №612/2016 г. Административен съд Плевен го е
отменил. За да отмени, съдът е приел, че в състава, постановил решението, са
участвали лица, които са участвали и в предходните състави, които са се
произнасяли по жалбата. Приел е, че е налице съществено процесуално нарушение
на чл.10, ал.2 АПК, чл.70 от ЗЗДискр., както и на правилата за производството
пред КЗД. Решението е оставено в сила с решение № 4092/20.03.2019 г. на ВАС по
адм.д. №3749/2018.
След
връщането за ново произнасяне е постановено процесното решение № 623/06.07.2021
г. /л.л.67-71/.
По
отношение на фактите в него е посочено следното:
С обява
във вестник „Посредник", бр.91/19.05.2009 г. на основание чл.68, ал.7 от ЗЛЗ, чл.90, ал.1 от КТ, във връзка с чл.68, ал.1,т.1 от КТ и Заповед №
РД-16-246/05.11.2008 г. на изпълнителния директор на болницата, са били обявени
конкурси за длъжности, сред които и конкурс по документи за една щатна
длъжност за експерт „Управление на човешките ресурси" в служба „Управление
на персонала" и като изисквания за заемане на длъжността в обявата са били
посочени наличието висше икономическо образование и стаж като специалист по
управление на човешките ресурси или организация на труда - 10 години. Със
Заповед № РД-16-138/24.06.2009 г. на основание чл.93 от КТ, изпълнителният
директор на дружеството е назначил комисия, която да разгледа документите за
допускане до участие в конкурс за тази длъжност. Заседанието на комисията за
допускане до участие в „Конкурса по документи" е обективирано в Протокол
от 01.07.2009 г. Р. е подал заявление за участие в конкурса за длъжността
„Експерт“ „Управление на човешките ресурси" в служба „Управление на
персонала". Със заявлението той е представил диплома за висше образование
№ 0011601, серия В от ВНВВУ “Георги Бенковски“, удостоверяваща военна
квалификация - офицер от ВВС - щабен и гражданска специалност икономика и
организация на въздушния транспорт с квалификация „инженер -икономист“, книжка
№ 061921, издадена от Министерството на народната отбрана, удостоверяваща, че
той притежава стаж като офицер в поделение 46060 - седем години и единадесет
месеца и в поделение 46540 три години седем месеца и девет дни, Удостоверение №
1204/20.08.1998 г., издадено от началника на Военно окръжие град Стара Загора,
според което е бил на кадрова военна служба като офицер в системата на
Министерството на отбраната до преминаването му в запаса. В Протокол от
01.07.2009 г. от проведеното заседание на Комисията, назначена със Заповед №
РД-16-138/24.06.2009 г. на изпълнителния директор е отразено, че за длъжността
„Експерт“ „Управление на човешките ресурси" в служба „Управление на
персонала" са подали документи трима кандидати – Т.Т.К., А.И.Р. и Е.Л.П..
По отношение на Р. комисията е установила, че той е представил всички
необходими документи, изброени в обявата, но е приела че той не отговаря на
изискванията за образование и трудов стаж за заемане на посочената длъжност, а
именно висше икономическо образование и десет години стаж като специалист по
управление на човешките ресурси или организация на труда, поради което не го е
допуснала до участие в конкурса. Видно от протокола е, че друг кандидат за
заемане на длъжността Т.Т.К. е представила всички необходими документи,
изброени в обявата, но комисията е счела, че тя не отговоря на изискването за
наличие на десет години трудов стаж за заемане на длъжността, поради което не е
допусната до участие в конкурса. С уведомление с изх. № 3336/06.07.2009 г.
изпълнителният директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД е уведомил Р.,
че на основание посочения протокол на комисията той не е допуснат до участие в
конкурс за заемане на длъжността, поради това, че не отговаря на изискванията
за образование и стаж за заемане на длъжността.
При
така установените факти, съставът на КЗК е приел, че по отношение на заявената
дискриминация по признак „образование“ не се установява нарушение на ЗЗДискр. Изложил
е мотиви, че за да се установи проява на дискриминация по отношение на
жалбоподателя по посочения от него признак „образование“, е необходимо да се
установи, че той е третиран различно, по-неблагоприятно в сравнение с другите
кандидати, подали документи за участие в конкурса за обявената длъжност и това
третиране е въз основа на посочения признак „образование“. Видно от събраните
доказателства, освен Р. за обявеното свободно място са подали документи още
двама кандидати – Т.Т.К. и Е.Л.П. Съгласно протокола на конкурсната комисия от
01.07.2009 г. същата е приела, че по отношение на жалбоподателя не са налице и
двете изисквания - трудов стаж и висше икономическо образование. Тези
изисквания в обявата са посочени като кумулативни за заемане на длъжността,
поради което липсата на едно от тях автоматически води до неизпълнение на
критериите. Видно от същия Протокол конкурсната комисия е установила, че Т.Т.К.
е представила всички необходими документи, изброени в обявата, но е счела, че тя
не отговоря на изискването за наличие на десет години трудов стаж за заемане на
длъжността, поради което същата не е допусната до участие в конкурса. Съставът е
счел, че в хода на производството не се установява конкурсната комисия да е
приложила различен подход при разглеждането на документите на жалбоподателя.
Към всички кандидати комисията е приложила еднакви критерии при проверка на представените
от тях документи. Р. е третиран еднакво с другите кандидати, като представените
от него документи са разгледани от комисията, назначена със заповед на
изпълнителния директор, която е следвало да прецени налице ли са необходимите
документи, посочени в обявата и удостоверяват ли тези документи наличието на
изискуемите стаж и образование за посочената длъжност. Предмет на жалбата е
заявената от страна на Р. дискриминация и именно това е същността на
производството пред КЗД. Съставът е счел, че в случая установяването какво
точно е образованието на жалбоподателя и дали то отговоря на изискването, което
е посочено в обявата не е предмет на жалбата. КЗД няма правомощия да установява
отговаря ли образованието на жалбоподателя на посоченото изискване за заемане
на длъжността. В рамките на това производство Комисията за защита от
дискриминация следва да провери и да установи единствено и само с оглед своите
правомощия дали публикуваната обява съдържа изисквания и критерии, които са
дискриминационни и дали всички критерии са приложени еднакво към всички
кандидати от страна на комисията при извършената от нея проверка на подадените
от тях документи, като съобрази чл.7, ал. 1, т.2 от ЗЗДискр., според който не
представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на
характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал.1, когато тази
характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или
условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално
изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за
постигането й, също и чл. 7, ал.1 т.5 от ЗЗДискр., според който определянето на
изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на
работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата,
при условие, че това е обективно оправдано за постигане законна цел и средства
за постигането й не надвишават необходимото. От всички събрани в хода на
производството и приложени към преписката писмени доказателства във връзка с
обявения конкурс, съставът не е установил наличието на нарушение на ЗЗДискр.
Обявата не съдържа дискриминационни критерии или условия за участие в конкурса.
Не се установява с надлежни доказателства, че назначената със Заповед на
Изпълнителния директор конкурсна комисия е приложила различен подход или е
приложила различни критерии при разглеждането на документите на тримата
кандидати и в тази връзка е допуснала дискриминирането на жалбоподателя. Не се
установява жалбоподателят да е поставен в неравностойно, в по-неблагоприятно
положение в сравнение с другите кандидати. Според чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., за
да се установи пряка дискриминация спрямо едно лице, е необходимо да се
установи, че това лице е третирано по-неблагоприятно въз основа на защитен
признак, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства или според ал. 3 от същия член, за да се установи непряка
дискриминация на едно лице, трябва то да е поставено въз основа на защитен
признак в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лице или чрез
привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази
разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова
цел и средствата за постигането на целта са подходящи и необходими. В
настоящото производство съставът не е установил ответната страна да е извършила
пряка или непряка дискриминация по посочения от жалбоподателя признак
„образование“. Липсват надлежни доказателства, въз основа на които да се
установи, че е изпълнен съставът на чл. 4 от ЗЗДискр. от ответната страна. Без
доказателства за осъществен състав на нарушението на забраната за дискриминация,
няма законово основание съставът да приеме, че е налице такова.
Относно
твърденията на жалбоподателя, че комисията не го е допуснала до участие поради
това, че “...не отговаря на изискванията за образование и трудов стаж за
заемане на длъжността, посочени в обявата, а именно - „виеше икономическо
образование“ и „стаж като специалист по управление на човешките ресурси или
организация на труда 10 години“, съставът е изложил мотиви, че така
мотивираният отказ за допускане до участие не е дискриминационен. Тази преценка
е от компетентността именно на въпросната конкурсна комисия, назначена от
изпълнителния директор - работодателя. Въз основа на преценката на специално
създадената конкурсна комисия, е допуснат определен кандидат за участие. В
случая посочен от жалбоподателя не са допуснати двама от кандидатите - той и Т.Т.К.
Обстоятелството, че жалбоподателят по преценката на комисията не отговаря на
изискването за образование, само по себе си не може да изведе извода за
наличието на признак “образование“. Съставът е приел, че в рамките на
настоящото производство КЗД няма необходимата компетентност да установи в своя
акт, дали назначената от работодателя комисия правилно, след като е извършила
проверка на документите на жалбоподателя, е удостоверила липсата на
необходимото образование, също и необходимият стаж по специалността, съгласно
изискванията в обявата. Комисията за защита от дискриминация няма правомощията
да изследва и въпроса дали отговаря ли не отговоря образованието на жалбоподателя
на посоченото в обявата изискване и да установява това обстоятелство. В случая
КЗД следва да установи дали жалбоподателят е третиран равно с останалите
кандидати при провеждането на конкурса относно критериите посочени в обявата за
заемане на длъжността. Относно признака посочен от жалбоподателя „образование“,
съставът е на мнение, че в настоящото производство, не може да се направи
категоричен извод, че единствено и само заради образованието, Р. не допуснат до
участие в конкурса по документи, защото в протокола на Комисията е записано, че
той не отговаря и на изискването за 10 години стаж. Посочените в обявата
критерии не са дискриминиращи с оглед чл.7, ал. 1 т.5 от ЗЗДискр., според който
определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж
при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани
с работата, при условие, че това е обективно оправдано за постигане законна цел
и средства за постигането й не надвишават необходимото, не представлява дискриминация.
На тези основания е отхвърлил жалбата на Р..
Така установеното от фактическа страна води следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, доколкото е подадена спрямо
неблагоприятно за Р. решение на КЗД, като е и основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган в
рамките на неговата власт съгласно чл.
65, т. 1 - 5
във връзка с чл. 48, ал. 1 връзка с чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискриминация – тричленен ад хок заседателен състав към КЗД.
На основание чл.
64, ал. 1 от ЗЗДискриминация "решенията се вземат с обикновено
мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него",
което изискване в настоящия казус е изпълнено, като не е налице и особено
мнение на член от състава по смисъла на чл. 64, ал. 2 от закона.
Оспореното решение е издадено при спазване на
установената от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл. 66
ЗЗДискр. реквизити. Посочен е издателят на решението, жалбоподателят,
оплакванията му, извършените действия по проучването, становищата на ответната
страна в производството, какво е установил органа от фактическа и правна страна
и в крайна сметка какво е решението му по същество на казуса, т. е. съдържа
диапозитив.
По отношение на спазването на административно
производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:
Доколкото настоящото съдебно производство е поредното
по постановено решение във връзка с жалбата на Р., съставът на КЗД е следвало
да се съобрази с всички влезли в сила предходни съдебни решения, с които са
давани задължителни указания. В случая същият се е съобразил с постановеното по
адм. дело №612/2016г. на административен съд Плевен решение, съгласно което не
могат да участват в състава на КЗД лица, които са участвали в предходните
произнасяния.
Съставът на КЗД обаче не се е съобразил с указанията,
дадени в решение № 9016/22.06.2011 г. по адм. д. № 5118/2011г. ВАС. Съгласно
същото, нито административният орган, нито тричленният състав на Върховния
административен съд са изследвали разликата между образованието на икономиста и
инженер-икономиста, респ. дали образованието на инженер-икономиста е
равностойно на това на икономиста с оглед съдържащото се в обявата изискване.
По тази причина е прието, че направените от тях изводи са явно необосновани. Не
може да бъде проверено становището на комисията при УМБАЛ, че Р. не отговаря на
изискването на образование. Не може да се даде и отговор на основния въпрос
дали е била допусната дискриминация по признак „образование”. В тази връзка
административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК. Съгласно този
текст административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Тричленният състав на Върховният административен съд не
е констатирал това нарушение и от своя страна не се е съобразил с разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 АПК. Неправилно е бил приложен и материалния закон. От една
страна тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че общо
формулираното в обявата на конкурса изискване кандидатът да има висше
икономическо образование е изпълнено с представянето на дипломата за висше
образование, т. е. кандидатът отговаря на изискването за образование, а от
друга страна не се произнася по въпроса дали е налице дискриминация по признак
„образование”, съгласно изискванията на чл. 4 от ЗЗДискр. Изместена е същността
на проблема с мотивация, че лицето не е отговаряло на изискванията за стаж.
Казаното се отнася и до решението на КЗД.
Прието е, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна още във фазата на
разглеждането му пред административния орган, което препятства решаването му по
същество от касационната инстанция. Делото е върнато на административния орган
за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
В процесното решение на КЗД не са изложени никакви
мотиви относно съответствието на образованието на Р. с изисканото по обявата,
респективно не са изложени мотиви дали притежаваното от него образование, видно
от представената диплома, отговаря на изискуемото по обявата. Спорът не е дали
лечебното заведение има право да изисква висше икономическо образование за
длъжността, а дали представената от Р. диплома доказва изпълнението на това
изискване. На този въпрос, видно от решение № 9016/22.06.2011 г. по адм. д. №
5118/2011г. на ВАС, следва да се даде
отговор от КЗД. След изясняването му, за което следва да се изложат мотиви, КЗД
следва да направи правни изводи от установения факт, независимо дали се приеме,
че дипломата доказва или не доказва изискуемото образование.
Следва да се посочи, че при предходното произнасяне на
КЗД с решение №239/16.06.2016 г. за изясняването на този въпрос е била
назначена експертиза. В административното производство, завършило с процесното решение,
съставът на КЗД е следвало да приобщи по съответния процесуален ред тази
експертиза, или да назначи нова, за да се изясни този въпрос. Като не е
направил това, съставът е допуснал съществено процесуално нарушение, поради
което не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая.
С оглед на липсата на изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая не може да се направи преценка на съответствие на
решението с материалния закон.
По останалите твърдения на жалбоподателя съдът
съобразява следното:
При преценката дали Р. притежава изискуемото висше
икономическо образование, КЗД следва да посочи дали представената от него
диплома за висше образование доказва същото, като изложи доводи. Разпоредбата
на чл. 2 от ГПК не е приложима в производството пред КЗД, доколкото същата комисия
не е съд. Разпоредбата на чл. 4 от
Закона за защита от дискриминация сочи определени признаци, като дискриминация
въз основа на същите е забранена. В случая признакът „образование“ е част от
тях, и в настоящия случай се изследва въпросът за осъществена въз основа на
този признак дискриминация. Възможно е със закон да се посочат и други
признаци, но в случая Р. не твърди дискриминация въз основа на друг признак,
посочен в друг закон, поради което не е необходимо КЗД да изследва наличието на
някакъв друг признак, посочен в специален закон, различен от ЗЗДискр.
Разпоредбата на §1 от ДР на Закона за висшето образование /ЗВО/ гласи: „Академиите
и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството
на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на
териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с
актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до
устройството и дейността им.“. Същият ЗВО е в сила от 30.12.1995 г., докато
дипломата на Р. е от 1986 г. /л.40 от приобщеното дело №612/2016г/. Следва да
се изясни въпросът какво е било положението към датата на издаване на
дипломата, когато е действал друг закон – ЗВО,
Обн., Изв., бр. 12
от 11.02.1958 г., изм. и доп. Съгласно чл.30 от същия, след като приключат
обучението, студентите полагат държавен изпит съгласно учебния план, и издържалите
успешно държавния изпит получават диплом за завършено висше образование. Следователно
в случая следва да се установи съответствието на учебния план, по който се е
обучавал и положил изпити Р. във ВНВВУ, и учебните планове в учебните
заведения, в които се придобива висше икономическо образование, за да се
установи дали същият има образование, което се изисква от обявата. В решението
на КЗД има произнасяне – че липсва дискриминация, поради което твърденията, че
е недопустимо поради липсата на произнасяне по този въпрос, е неоснователно.
По тези съображения съдът счита, че решението, макар и
постановено от компетентен орган е незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на административно производствените правила, поради което
не може да се направи преценка на съответствие на решението с материалния
закон. Жалбата против него се явява основателна, следва да бъде уважена.
Доколкото с оглед естеството на акта съдът не може да
се произнася по същество, делото като преписка следва да се върне на КЗД за
ново произнасяне от друг състав, като никой от неговите членове да не участвал
в съставите по предходните четири произнасяния, при съобразяване с изложените
по-горе мотиви.
Въпреки благоприятния за жалбоподателя изход на
делото, разноски не могат да му се присъдят, тъй като не е поискано
присъждането им.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – град Плевен, седми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№623/06.07.2021 г. по преписка №170 от 2009 г. на ад хок заседателен състав на
Комисия за защита от дискриминация.
ВРЪЩА преписката на Комисията
за защита от дискриминация за ново произнасяне от друг състав, при съобразяване
с изложените в решението мотиви.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: