МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1201/17г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда
срещу подсъдимата Ю.В.Д. за
престъпления по чл. 249 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.194 ал.1 от НК, затова, че на 14.10.2015
г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление използвала данни от
платежен инструмент - дебитна карта с номер */**, издадена от „Банка ДСК"
ЕАД без съгласието на титуляра С.Х.К., като извършила
четири броя плащания чрез „Ерау", както следва:
-към
„БТК" ЕАД на стойност 44,50 лв.
-към „Енерго-Про Продажби" АД на
стойност 77,00 лв.
-към
„БТК" ЕАД на стойност 403,21 лв.
-към „БТК" ЕАД на стойност 293,71 лв.
и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, както и на 14.10.2015 г. в гр. Варна отнела чужди движими вещи -
сумата от 9 лева и дебитна карта с номер */**, издадена от „Банка ДСК" АД
от владението на С.Х.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
По делото е проведено съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК.
Приет е за съвместно разглеждане и
предявеният гр.иск за претърпяната имуществена вреда в резултат на деянието.
В пледоарията си по съществото на
делото, представителят на ВОП поддържа фактическа обстановка такава, каквато е
описана в ОА. Пледира за определяне на наказания за двете престъпления, които
да бъдат редуцирани по чл.58а от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК да се
наложи едно общо в размер на най-тежкото от тях, с приложението на чл.66 ал.1
от НК, както и за присъединяване на наложената глоба. Предлага гр. иск като
основателен да бъде уважен.
Гр. ищец и ч. обв.
моли да бъде уважен в цялост предявения гр. иск.
Защитата в съдебно заседание изцяло се
солидаризира с представителя на държавното обвинение и ч.о. и гр. ищец досежно
вида и размера на предложеното наказание, като предоставя на съда да определи
размера на гр. иск.
В последната си дума подсъдимата
заявява, че съжалява за стореното и моли за справедливо наказание.
Съдът, като прецени събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, съобразно разпоредбите на
чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа страна изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимата
Ю.В.Д. не е осъждана.
Свидетелят С.Х.К.
***, в жилище под наем, находящо се на адрес ул.
„Клокотница" № 9, ет. 7. ап. 124.
На
13.10.2015 г. вечерта св. К. бил в квартирата си. Разглеждайки сайтове в
интернет той попаднал на обява за компаньонки и решил да се обади на посочения
телефон. Набирайки номера той се свързал с жена, с която се разбрал да посети
дома му същата вечер. Малко по-късно - около 21,00-22.00 ч. в квартирата на К.
отишла подс. Ю.В.Д., ЕГН ********** заедно с още едно
момиче - свидетелката Г. Д. В., ЕГН **********. Договорили се К. да плати за
секс с двете момичета сумата от 200 лв. След като К. дал на Д. и В. по 100 лв.
двете напуснали дома му, като казали, че ще се върнат малко по-късно.
След
полунощ, около 00,10 - 00,20 ч. вече на 14.10.2015 г. Д. и В. се върнали в
квартирата на К., като В. го приканила да се изкъпе. След като К. влязъл в
банята В. запалила цигара на терасата, а подс. Д.
останала сама в хола на жилището. Върху шкаф в помещението подсъдимата видяла
портмонето на К. и го отворила. В него имало пари - около 9 лв. и дебитна карта
№ */**, която била издадена на К. от „Банка ДСК" ЕАД. Подсъдимата взела
парите и дебитната карта от портмонето. Междувременно В. решила, че няма да
прави секс с К. и казала на подс. Д., че си тръгва. С
нея си тръгнала и подс. Д. с взетите от портмонето
пари и дебитна карта. Когато К. излязъл от банята Д. и В. вече не били в
жилището му.
Около
час след като напуснали квартирата на К., подс. Д. и В.
отишли в заведение в кв. „Младост" на гр. Варна /бар „Куатро"/
заедно със съпруга на Д. - св. Г. Г. Я. и неговия син св. Л. Г. Я.. Там
посредством преносим компютър и данните от откраднатата дебитна карта на К., подс. Д. извършила плащания на услуги. Платила сметките за
своя телефон и за телефона на представлявания от нея едноличен търговец, както
и сметката за ползвания от св. Л. Я. телефон. Платила и сметка за консумираната
ел.енергия в обитаваното от нея и съпруга й жилище, находящо
се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 116, вх. 1. ет. 1, ап. 3.
Така, чрез „Ерау", посредством данните от
дебитната карта на К., без знанието и съгласието на последния, подсъдимата
извършила следните плащания:
-към
„БТК" ЕАД на стойност 44,50 лв. за плащане на задължение на абонат с
клиентски номер 11973124006, на името на Д С. И., майка на св. Л. Г. Я.
-към „Енерго- Про Продажби" АД на
стойност 77,00 лв. за плащане на задължение на абонат с клиентски номер
********** на адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 116, вх. А
-към
„БТК" ЕАД на стойност 403,21 лв. за плащане на задължение на абонат с
клиентски номер 15883302001, на името на ЕТ „Ю.Д."
-към
„БТК" ЕАД на стойност 293,71 лв. за плащане на задължение на абонат с
клиентски номер 13745186004, на името на Ю.В.Д.
Общата сума
по направените плащания възлязла на 818,42 лв. За така направените чрез данни
от дебитната му карта плащания К. бил уведомен чрез текстови съобщения. Веднага
след като получил съобщението за първото плащане той се свързал с оператор на
„Банка ДСК" ЕАД и картата била блокирана.
Фактическата
обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 283
от НПК –показанията на разпитаните в досъдебната фаза свидетели и обясненията
на подсъдимата, писмените доказателства - протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки,
информация от мобилен оператор, „Банка ДСК" ЕАД,
извлечения от „Енерго про”,
справка за съдимост, докладни записки, писма и др., като същият изцяло подкрепя
самопризнанията на подсъдимата. Така доказателствата по делото, установени от
гласните и писмени доказателствени средства, надлежно събрани и приобщени чрез
прочитането им, съгласно процедурата по чл.371, т.2 НПК установяват по несъмнен
начин фактите, които са очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимата,
като се подкрепят и допълват. Показанията на свидетелите стоят в
кореспонденция помежду си и съдът ги кредитира, като цени и всички писмени материали като непротиворечиви помежду си и съответстващи на установената фактическа обстановка.
Съдът прие, че в
събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно
изключване на факти и обстоятелства. Предвид изложеното, призна подсъдимата Ю.В.Д. за виновна в това, че на
14.10.2015 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление
използвала данни от платежен инструмент - дебитна карта с номер */**, издадена
от „Банка ДСК" ЕАД без съгласието на титуляра С.Х.К.,
като извършила четири броя плащания чрез „Ерау",
както следва:
-към „БТК" ЕАД на стойност 44,50 лв.
-към „Енерго-Про Продажби" АД на
стойност 77,00 лв.
-към „БТК" ЕАД на стойност 403,21 лв.
-към „БТК" ЕАД на стойност 293,71 лв.
и деянието
не съставлява по-тежко престъпление и в това, че на 14.10.2015 г. в гр. Варна
отнела чужди движими вещи - сумата от 9 лева и дебитна карта с номер */**,
издадена от „Банка ДСК" АД от владението на С.Х.К., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
С описаните по-горе деяния подс. Д. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 249
ал.1 от НК и това по чл.194 ал.1 от НК, като първото в условията на чл.26 ал.1 от НК. Извършването на две
деяния в непродължителен период от време при една и съща фактическа обстановка
и еднаква форма на вината определят квалификация по чл. 26, ал.1 от НК
продължавано престъпление.
От обективна
страна: изпълнителните деяния по чл. 249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.194 ал.1 от НК са
осъществени, чрез действия.
От субективна страна:
Деянията са извършени от подсъдимата при условията на пряк умисъл и специална
цел, като е разбирала свойството на извършеното и целяла настъпването на
престъпния резултат.
Субект на
престъплението: пълнолетно вменяемо физическо лице.
За да наложи
наказание, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието - висока и
на дееца - ниска, взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства -
чистото съдебно минало, критичността към извършеното, изразеното съжаление,
прецени и липсата на отегчаващите обстоятелства. Съобразно това и с оглед
приложението на чл. 58а от НК по силата на императивната разпоредба на чл. 373
ал. 2 от НПК за извършеното от нея престъпление по чл.249 ал.1 от НК определи
наказание две години лишаване от свобода, като намаляйки
го с 1/3 прие, че адекватно на степента на обществената опасност на дееца и
деянието е наказание от една година и четири месеца. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
За престъплението по чл.194 ал.1 от НК
определи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, като след
редукцията на чл.58а от НК и наложи четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23,
ал. 1 от НК наложи на подсъдимата да изтърпи най-тежкото от така
определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, към което присъедини
наказанието глоба.
Съдът
намира, че за постигане целите на чл. 36 от НК спрямо същата са налице
предпоставките за приложение института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Тя няма обременено съдебно минало, а и в момента е майка на две малки деца,
поради което следва да й бъде дадена възможност в един отлагателен срок да
демонстрира, че наказанието и е подействало предупредително, възпиращо и
поправително възпитателно. В този смисъл изтърпяването на наказанието бе
отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. С такова по вид и размер
наказание ще се постигнат целите на специалната и генерална превенция на
наказателната отговорност.
Предявеният гр. иск във връзка с
виновното поведение на подсъдимата и в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат според съда е доказан, по основание и размер и съобразно
изискванията на чл. 45 ЗЗД подлежи на обезщетяване. В резултат на извършените
от същата престъпления е причинена имуществена щета на пострадалия С.К. в
размер на 827.42 лв., която следва да бъде възмездена. Ето защо съдът осъди подс. Д. да заплати на гр. ищец К. обезщетение в посочения
размер, ведно със законната лихва, считано от момента на деянието до влизане на
присъдата в сила.
С присъдата подсъдимата е осъдена да
заплати направените разноски по делото и държавна такса върху уважения гр. иск.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: