№ 627
гр. Перник, 06.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Съдия:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500220 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 78/31.01.2025 г. по гр.д. №2475/2024 г. по описа на РС-П., съдът е
признал за установено по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл 23 ЗПК, че в полза на „Профи Кредит България” ЕООД ЕИК
********* съществува изискуемо вземане срещу Н. И. Т., ЕГН: **********, гр.П., ***
за сума в размер на 1,20 лева, представляваща непогасена част от чистата стойност на
кредита по Договора за потребителски кредит № 40013570592 от 22.11.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението –28.02.2024 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 1,20 лв. до
пълния му предявен размер от 456,63 лв. като неоснователен. Със същото решение
съдът е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2
ЗЗД за признаване за установено, че Н. И. Т., ЕГН: **********, гр.П., *** дължи на
Профи кредит България” ЕООД ЕИК ********* неплатена договорна лихва в размер
на 72,76 лв. за периода от 25.03.2023 г. до 25.10.2022 г., както и исковете за осъждане
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД на Н. И. Т., ЕГН: **********, гр.П., *** да заплати на
„Профи Кредит България” ЕООД ЕИК ********* сума в размер на 171,49 лв.,
съставляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, както и сумата от
261,81 лв. съставляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и двете към
дата 25.10.2023 г.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските.
Решението в частта му, в която предявените искове са били уважени, е обжалвано
в срока по чл.259 ал.1 ГПК от ответника по делото, с искане същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
1
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че по
процесния договор за кредит е изплатена сумата в размер на 601,80 лв., поради което и
неправилно районният съд е приел за установена дължимостта на сумата в размер на
1,20 лв. главница. Навеждат се доводи, че в противоречие с практиката на СЕС
районинят съд е приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК по отношение на процесния
договор за кредит. Твърди се, че клаузата, определяща дължимата главница по
договора, също е неравноправна. Моли се за отхвърляне на исковете в тяхната цялост.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Постъпила е втора въззивна жалба от ищеца пред първоинстанционния съд
-„Профи Кредит България” ЕООД срещу решение № 78/31.01.2025 г. по гр.д.
№2475/2024 г. по описа на РС-П. в частта му, в която са отхвърлени установителните
искове за главница за разликата над присъдения размер от 1,20 лв. до пълния предявен
размер от 249,93 лв., както и за сумата в размер на 72,76 лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода от 25.03.2023 г. до 25,10,2023 г. навеждат се
подробни доводи, че неправилно първоинстанционния съд е приел на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК договора за кредит за недействителен, като се
поддържа, че приетата от първата инстанция нищожност на договорните клаузи за
уговорено възнаграждение за допълнителни услуги не влече недействителност на
процесиня договор за кредит като цяло. В тази връзка се моли за уважаване на
исковете в посочената част и се претендират разноски.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Претендират се разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба е допустима,
(подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259
ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 16.07.2025 г. от 11,30 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване.
3
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4